Определение № 937 от 10.12.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 937 гр. Перник, 10.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно частно гражданско дело № 20251700500717 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, EИК 000694959, чрез юрк. Е. Ж. против разпореждане № 17680/16.10.2025 г. по ч.гр.д. № 6010/2025 г. по описа на Районен съд – Перник, в частта, с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Б. Н. Р. относно дължимите суми, представляващи разходи за уведомяване в размер на 72,00 лева, както и частично за претендирани разноски в заповедното производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата по подробни доводи и съображения се оспорват изводите на районния съд, като се иска отмяната на разпореждането в обжалваната част и издаване заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за претендираните със заявлението суми.

Съгласно чл. 418, ал.5 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжника.

Настоящият съдебен състав, след като прецени, че жалба е подадена в законноустановения срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване, счита същата за допустима.

По основателността на подадената частна жалба, съдът намира следното:

Ч.гр. д. № 6010/2025 г. на РС- Перник е образувано по заявление от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу Б. Н. Р. за вземания по договор за потребителски кредит №*** от ***, за сумите, както 1 следва: сумата от 5 284,13 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 15.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 363,32 лв., представляваща договорна лихва за периода от 10.01.2023 г. до 09.06.2025 г. вкл. за периода от 10.01.2023 г. до 09.06.2025 г., сумата от 928,73 лв., представляваща мораторна лихва върху просрочените плащания за периода от 10.01.2023 г. до 09.06.2025 г., сумата от 218,24 лв, представляващаобезщетение за забава на предсрочно изискуемата главница за периода от 10.06.2025 г. до 14.10.2025 г. вкл.

Претендират се още вземания в размер на 72,00 лв. за разходи за уведомяване, във връзка с връчване на уведомление до длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост.

Към заявлението са представени: договор за потребителски кредит; искане за необезпечен потребителски кредит; извлечение от счетоводните книги на дружеството заявител; погасителен план; копие на уведомително писмо – покана, изпратено до длъжника Б. Н. Р..

Твърди се, че длъжникът е изпаднал в забава и не е изпълнил задълженията си за погасяване на дължимите месечни вноски, поради което кредитодателят обявил вземането за предсрочно изискуемо, като за това обстоятелство длъжникът е бил уведомен на 19.01.2022 г. чрез връчване на покана от ЧСИ Н.К., с рег. № * * * при КЧСИ и район на действие ОС - Хасково.

Заявлението е отхвърлено от първоинстанционния съд в обжалваната част при съображения, че претенциите за заплащане на разходи за уведомление се основават на неравноправни клаузи, които нарушават императивни законови норми. Относно частичното отхвърляне на претендирани разноски в заповедното производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, същите са отхвърлени съразмерно с отхвърлената част от вземането.

Отчитайки доводите, изложени в частната жалба, както и съобразявайки приложимото право, настоящия съдебен състав намира, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК заповедният съд е длъжен да провери служебно дали вземането не противоречи на закона и/или добрите нрави, както и дали не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това.

Разпоредбата на чл.417, ал.2 от ГПК предвижда възможност заявителят да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговия размер, се основава на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на банките. Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ извлечението от счетоводните книги следва да съдържа най-малко информация за броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени и общия размер на просрочената сума; за общия размер на непогасената част от общия 2 размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; за размера на обезщетението за забава за просрочените плащания.

Видно от приложеното към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение извлечение от счетоводните книги, в същото е посочена процесната сума от 72,00 лв., като „направени разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост“.

От изложеното в заявлението и приложените към него документи се установява, че претендираните вземания произтичат от сключен между страните договор за потребителски кредит, ето защо за него са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

Предвид което въззивният съд споделя извода, че основанието, на което заявителят претендира процесната сума от 72,00 лв. за разходи по уведомяване противоречи на разпоредбите на чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК, като заобикаля разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, доколкото направените от кредитора- заявител разноски са по повод забавеното изпълнение на договора от страна на длъжника- потребител, а при забава на потребителя кредиторът има право единствено и само на лихва за времето на забавата, но не и на други компенсации и осребрявания /в случая наречени разноски по уведомяване за съответния период от време/, както е приел и заповедния съд.

Следва да се посочи, че съгласно нормата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но същата норма забранява на кредитора да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Изпращането на покани, включително такива, с които се обявява предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит, не представлява услуга, а действия, целящи осигуряване на изпълнението на задълженията на потребителя по договора. Поради това разходите за тях не следва да бъдат възлагани в тежест на последния, особено при липса на конкретно договорени между страните размери, методика за формирането и изчисляването им, което допуска възможност за кредитора да прави разноски в необосновано високи размери.

Действията, свързани с управлението на кредита, представляват съвкупността от действията по администриране на точното изпълнение на задълженията на двете страни по договора за кредит, в което безспорно се включват и действията по уведомяване на длъжниците за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията по кредита.

С оглед гореизложеното и частичното отхвърляне на заявената сума, то разпореждането в частта за дължимите се съдебно-деловодни разноски също е правилно и съобразено с разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК.

В случая, противно на изложеното в частната жалба, не намира приложение и нормата на чл. 309а ТЗ. Изменението на ТЗ (ДВ., бр. 20/ 2013 г.) с въвеждане на чл. 309а е в изпълнение на Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 3

16.02.2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки (пар. 12 от ДР на ЗИД на ТЗ). Съгласно пункт 8 от Директивата, обхватът й следва да се ограничи до плащанията, извършвани като възнаграждение по търговски сделки, като тя не следва да урежда сделките, извършвани с потребителите. Поради това следва да се приеме, че заявителят не може да се легитимира като титуляр на обезщетение по чл.

309а ТЗ, доколкото в случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

В съответствие със закона Районен съд - Перник е отказал издаване на заповед за изпълнение за вземанията, предмет на частната жалба, поради което и обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 17680/16.10.2025 г. по ч.гр. д. № 6010/2025 г. по описа на РС - Перник в обжалваната част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 937 гр. Перник, 10.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно частно гражданско дело № 20251700500717 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, EИК 000694959, чрез юрк. Е. Ж. против разпореждане № 17680/16.10.2025 г. по ч.гр.д. № 6010/2025 г. по описа на Районен съд – Перник, в частта, с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Б. Н. Р. относно дължимите суми, представляващи разходи за уведомяване в размер на 72,00 лева, както и частично за претендирани разноски в заповедното производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата по подробни доводи и съображения се оспорват изводите на районния съд, като се иска отмяната на разпореждането в обжалваната част и издаване заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за претендираните със заявлението суми.

Съгласно чл. 418, ал.5 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжника.

Настоящият съдебен състав, след като прецени, че жалба е подадена в законноустановения срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване, счита същата за допустима.

По основателността на подадената частна жалба, съдът намира следното:

Ч.гр. д. № 6010/2025 г. на РС- Перник е образувано по заявление от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу Б. Н. Р. за вземания по договор за потребителски кредит №*** от ***, за сумите, както 1 следва: сумата от 5 284,13 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 15.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 363,32 лв., представляваща договорна лихва за периода от 10.01.2023 г. до 09.06.2025 г. вкл. за периода от 10.01.2023 г. до 09.06.2025 г., сумата от 928,73 лв., представляваща мораторна лихва върху просрочените плащания за периода от 10.01.2023 г. до 09.06.2025 г., сумата от 218,24 лв, представляващаобезщетение за забава на предсрочно изискуемата главница за периода от 10.06.2025 г. до 14.10.2025 г. вкл.

Претендират се още вземания в размер на 72,00 лв. за разходи за уведомяване, във връзка с връчване на уведомление до длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост.

Към заявлението са представени: договор за потребителски кредит; искане за необезпечен потребителски кредит; извлечение от счетоводните книги на дружеството заявител; погасителен план; копие на уведомително писмо – покана, изпратено до длъжника Б. Н. Р..

Твърди се, че длъжникът е изпаднал в забава и не е изпълнил задълженията си за погасяване на дължимите месечни вноски, поради което кредитодателят обявил вземането за предсрочно изискуемо, като за това обстоятелство длъжникът е бил уведомен на 19.01.2022 г. чрез връчване на покана от ЧСИ Н.К., с рег. № * * * при КЧСИ и район на действие ОС - Хасково.