Решение № 544 от 15.07.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 544 гр. Бургас, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20262100501130 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба от С. А. чрез адв. Росен Диев срещу Решение №77/14.04.2026г. по гр.д.№ 1176/2025г. на РС-Карнобат, с което е отхвърлен иска на въззивника-ищец против ответника Д. С. Х. за прекратяване на неоснователни действия в гр. ***, ул. *** № **, като ответникът премахне за собствена сметка построеното в повече и в отклонение от строителните книжа гараж в имота; премахне поставения в гореописания имот струг , както и да прекрати извършваната от него авторемонтна дейност в общия имот.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. На първо място изтъква, че било установено, че ответникът не разполага с никакви разрешителни от държавен или общински орган за извършване на авторемонтна дейност и поддържане на работеща работилница с поставен в нея профеисонален струг и други машини в жилищен имот. В хода на делото ответникът действително премахнал едното съоръжение въпросния повдиган за коли, но не е премахнал процесния струг. Свидетелите, водени от страна на ищеца били категорични, че са посещавали дома на ищеца, че са чували шума от струга и са усещали вибрациите от него в стаята на ищеца. Съдът изцяло игнорирал тези показания, като изобщо не ги обсъдил в решението си. От изготвената и приета по делото техническа експертиза, категорично се установило, че този струг дори не е поставен правилно на фундамент; против всякакви технически изисквания и правила за експлоатация, а стоял незакрепен за земята, което допълнително увеличава 1 шума и вибрациите от него. От експертизата се установило също, че стругът е долепен плътно до стената на спалнята на ищеца;гаражът на ответника на практика представлявал професионална авторемонтна работилница, т.к освен струга, в него се намирали и други две машини и съоръжения, които са също повишен източник на шум и вибрации, заедно със струга.От показанията на свидетели, водени от ответника се установявало, че има много висок шум от работата на струта, като било през значение дали ответникът извършва професионална работа с него или това е само негово хоби. Въззивникът сочи, че помещението, в което ответникът извършвал тази дейност , бил гараж, макар и изграден в повече от разрешеното, като не било допустимо в него да се работи с професионални, металорежещи и металообработващи машини, струг, бормашина и др.Намира, че ответникът следва да използва гаража като такъв, а не като работилница, тъй като с това пречел на ищеца за спокойното упражняване на правото на собственост. Моли за отмяна на първоинстанционното решение; претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия ответник Х. чрез адв. Николай Димитров, в който се заявява становище за неоснователност на въззивната жалба. В писмения отговор се проследяват доказателствата по делото, установяващи собственическите права на страните по делото ; излагат се съображения за правната природа на иска по чл.109 ЗС и се изтъкват съображения за неоснователност на така предявения иск .

Бургаският Окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е с правно основание чл.109 ЗС и е образувано по искова молба, предявена от С. Ч. А. против Д. С. Х. с искане за постановяване на съдебно решение, с което да осъди ответника да прекрати извършваните от него неоснователни действия по отношение съсобствен между страните недвижим имот, представляващ УПИ Х-3144 в кв.54А по плана на гр.Айтос,като премахне за собствена сметка разположения в двора повдигач на коли, поставения в помещение в сградата струг ,построеното в повече и в отклонение от строителните книжа гараж в имота, както и да прекрати извършваната от него авторемонтна дейност в общия имот. Твърди , че ответникът от години извършвал авторемонтна дейност в общия съсобствен двор и къща, поставил без знанието на ищеца и без негово съгласие огромно съоръжение- професионален повдигач на автомобили, който бил опасен за здравето на всички обитаващи двора. Твърди също така, че шумът от тaзи дейност на ищеца пречи и създава изключителни неудобства на ищеца. Поради тази дейност в двора също така постоянно имало разпръснати автомобилни части, течове от моторни масла и други течности от ремонтираните автомобили. Освен това ищеца заявява, че в помещение до къщата ответникът поставил и голям професионален струг, на който изработвал авточасти и елементи, свързани с авторемонтната му дейност. Това съоръжение, когато работело, освен че издавало силен щум, 2 предизвиквало и силни вибрации, от които се тресяла цялата къща и в следствие на силните вибрации външните стени на сградата били с паднала на места външна мазилка. Изложени са и твърдения, че построеният от ответника гараж в общия двор не бил с параметрите по одобрения проект за построяването му. По този начин като построил по-голям гараж, отколкото е допустимо съгласно строителната документация,било допуснато нарушение на закона, което пряко влияело и върху нормалното ползване на общия двор.Ангажира писмени и гласни доказателства, както и СТЕ.

Ответникът в писмен отговор пред КРС оспорва исковите претенции; заявява, че не извършвал търговска дейност по ремонт на автомобили в рамките на имота, а дребни ремонти на собствените автомобили на семейството му или на близки приятели.Сочи, че действително имало струг в собствения му гараж,но той бил собственост на покойния му баща, бил повреден и не работел, а дори да работел, ответникът не можел да работи на него.Заявява, че гаражът бил построен със съгласие на съсобственика и наследодател на ищеца,съгласието дадено в нотариално-заверена декларация по чл.56 ЗТСУ/отм./ и в случай, че се установи ,че гаражът е с по-големи размери от тези в инвестиционния проект, сочи, че представлява търпим строеж по смисъла на §127 от ПЗР на ЗИД ЗУТ.Заявява, че съоръжението за повдигане на автомобили било премахнато и не се намирало в имота.Моли отхвърляне на исковите претенции ,ангажира гласни и писмени доказателства.

Районният съд е отхвърлил исковите претенции като неоснователни, като е изложил съображения както следва: че не се установило, че с построяване на гараж с по-голяма площ ответникът ползва по-голяма част от дворното място,а ищецът ползва по-малко от полагащата му се част от двора, както и че не било установено построеното по някакъв начин да възпрепятства ищеца да реализира строеж или друго мероприятие, което да ограничава правата му на съсобственик. По отношение искането за осъждането на ответника да премахне струга и да прекрати авторемонтната си дейност в общия имот районният съд е изложил съображения за липса на доказателства, установяващи обема, вида, продължителността и часовия диапазон на авторемонтната дейност,която да създава пречки на ищеца за използването на собствения му имот по-големи от обикновените. Не се доказало и наличие на авточасти в двора, наличие на автомобилно масло или други течности от автомобили, които биха могли да бъдат освен риск за сигурността на сградите, но и източник за опасност за здравето на живущите.Досежно твърдението на ищеца за наличие на шум и вибрации от използването на струга от ответника е намерил, че такива не били доказани от ищеца в собствените му помещения.

3

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалвана част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира, че първоинстанционно решение е валидно и допустимо , а като краен резултат – правилно. При разглеждане на спора по същество по изложените във въззивната жалба съображения и след самостоятелна преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, въззивната инстанция приема за установена фактическа обстановка, идентична с изложената в мотивите на първоинстанционното решение, като КРС се е произнесъл в съответствие със събрания доказателствен материал и е изложил фактически и правни изводи, които изцяло се споделят от БОС поради което не е необходимо да я преповтаря и затова на основание чл.272 ГПК препраща към нея.

С оглед наведените във въззивната жалба оплаквания,които се свеждат до извършвана от ответника без разрешение авторемонтна дейност в гараж, който няма статута на работилница и предизвиква шум и вибрации, следва да се отбележи само следното:

За да бъде уважен иска по чл. 109 ЗС /actio negatoria/, с който съдът дава търсената защита за нарушеното право на собственост от всяко неоснователно действие, което пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, собственикът следва да установи кое е действието, което препятства упражняване правото на собственост, кой е авторът на това действие и в какво се състои нарушението. Неоснователното действие следва да е такова, че да създава пречки за ползване на собствената вещ. В този смисъл е решение № 57 от 26.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 907/2012 г., II г. о., ГК, Решение № 40 от 31.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 296/2010 г., I г. о., ГК.

По делото безспорно е установено, че ответникът извършва авторемонтна дейност в имота, като по настоящето гражданско дело е без правно значение обстоятелството: дали извършва тази дейност с административно разрешение от държавен или общински орган или без такова разрешение.

От правно значение за спора по вещен иск с правно основание чл.109 ЗС е : дали извършването на тази дейност води до вдигане на шум и вибрации , които смущават и пречат на ищеца спокойно, пълноценно и безпрепятствено да упражнява правото си на собственост в собствения си първи жилищен етаж. Стойностите на шума и вибрациите в дома на ищеца при използване от ответника на монтирания в североизточната част на гаража, до стената на жилищната сграда струг С-8М, производство на ЗММ“Металик“гр.Пазарджик / съгласно СТЕ на в.л. Рачева/ следва да бъдат установени с помощта на СТЕ, тъй като се касае за специални знания, с каквито съдът не разполага и чрез които да се установи надхвърляне на нормативно установените стойности, визирани в действащия от 1.01.2006 г. Закон за защита от шума в околната среда /ДВ, бр. 74/13.09.2005 г./. Със свидетелски показания не може да се установяват тези факти по делото поради това, че свидетелят възпроизвежда собствените си субективни 4 възприятия, а правовият ред определя обективни норми за това. Съгласно чл.

50 ЗС, собственикът на един имот не може да извършва действия в своя имот, които да създават пречки за упражняване правото на собственост на съседния имот, по-големи от обикновеното. Въведеният критерий в цитирания текст е обективен, защото следва да се съобразят интересите на всеки собственик и се определят от действащите нормативно установени правила и нормативи. / в този смисъл е Решение № 33 от 18.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4320/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева/.В конкретния случай вещото лице по СТЕ пред КРС установява, че стругът по технически характеристики генерира между 75 и 85 dB /А/ при работа, но от ищцовата страна, носеща доказателствената тежест за установяване на фактите, от които следват благоприятни правни последици за нея по делото, не е ангажирана съдебнотехническа експертиза, чрез която да се установят какви са шума и вибрациите в собствения на ищеца първи жилищен етаж при работа на струга ,респ.- дали те са над законово-допустимите норми и граници.

Неустановяването на тези обстоятелства от ищеца налага отхвърляне на иска му по чл. 109 ЗС,тъй като същият следваше да докаже такова неоснователното действие ,извършвано от ответника,което да е в отклонение от установените в РБългария технически правила и норми и нарушаването на които да е в пряко отношение към упражняването правото на собственост от ищеца.Обстоятелството, че в сграда със статут на гараж се извършва дейност, за която ответникът не разполага с административно разрешение от държавен / общински орган, в случая е правно ирелевантно.Това е така, тъй като сам по себе си вещноправният и градоустройствен статут на една постройка не обуславя извод за основателност на предявена по реда на чл.109 ЗС претенция, тъй като не този статут, респ.- неспазването му от ответника , пречи на собственика на съседния имот да упражнява правото си на собственост. Затова изтъкнатите от въззивника във въззивната му жалба действия на ответника по използване на гаража за работилница за авторемонтна дейност, сочат на нарушаване на друг вид право,за което се упражнява административен контрол от оторизирани за това държавни и общински органи, но тези действия не могат да доведат до уважаване на иска по чл.109 ЗС. Както се посочи и по-горе, целта на негаторния иск е да даде защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение, каквото обаче в случая ищцовата страна не доказа по категоричен и безспорен начин да е извършвано от ответника по делото.