Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 188 от 23.04.2026, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 1147/2025
Вид
Решение № 188
Подписан
23.04.2026
Състав
Ивайло Асенов Йорданов

Цитирани разпоредби

  • чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • § 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • § 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 104б · Закон за движението по пътищата
  • чл. 104б, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175а, ал. 1, пр. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 277, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Русе, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. СтА.а като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20254520201147 по описа за 2025 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. Н. З., чрез адв. Л. П., депозирана против наказателно постановление № 25-3393-000663 от 02.07.2025г., издадено от началник - сектор Второ РУ при ОДМВР - Русе, с което на жалбоподателя, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, а в условията на алтернативност, че се касае за маловажен случай на административно нарушение. В подкрепа на тези твърдения се инвокират доводи, че жалбоподателят не е осъществил състава на нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност, тъй като се е движел със скорост под 50 км/ч. и предвид това, че автомобилът му е бил с леко захабени зимни гуми, а пътната настилка в този участък е износена, се е чуло леко „свистене“ на завоите и при леко ускорение, който ефект е в резултат на по-меките зимни гуми и съставките на самия каучук. Релевират се доводи, че никъде не е било отразено, че полицейските служители са били на разстояние повече от 250 метра, в уличка, от която няма пряка видимост към кръговото движение, както и е посочено, че нарушението е извършено на ул. „Шипка“ № 57, но това е различно място от кръговото движение, описано в обстоятелствената част на НП. На следващо място се посочва, че не е било извършено умишлено форсиране на двигателя и не е било налице поднасяне на колата вляво, както и че управлявания от жалбоподателя автомобил е марка БМВ, е с блокаж – динамичен контрол на сцеплението, което не позволява на задните колела да се поднасят и технически колата не е пригодна за дрифт и с нея не може да се 1 осъществи такъв и едновременно с това установената фактическа обстановка не покрива дефиницията, приета от съдилищата за дрифт и липсва умисъл.

Посочва се, че актосъставителят, не е бил свидетел-очевидец, както и че наказателното постановление е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1 ЗАНН.

Излагат се доводи, че са налице предпоставките за приложението на чл. 28 ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител поддържа депозираната жалба по изложените в същата фактически и правни доводи. В хода и по реда на съдебните прения, защитникът на жалбоподателя, релевира доводи, че актосъставителят е доразвил фактическата обстановка, като е посочил, че е било налице поднасяне вляво и вдясно, а в наказателното постановление е посочено поднасяне само вляво, както и че е налице разминаване в показанията на свидетелите, къде точно са се намирали, както и че вещото лице в съдебно заседание е посочил, че няма дрифт. Отново се акцентира върху наличието на система за пробоксуване, която не позволява поднасяне на автомобила, както и се приповтарят доводите, касаещи мястото на нарушението.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и не заема становище по същество.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.

Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН серия GA, № 3931417 от 04.06.2025г. против жалбоподателя, за това, че на 04.06.2025г., около 02,09 часа, в град Русе, по ул.

„Шипка“ до № 57, при движение в посока ул. „Изгрев“, управлява собствения си лек автомобил БМВ, 530Д, с рег. № *****, като използвал пътищата отворени за обществено ползване не по тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а при излизане от кръстовище с кръгово движение с ул.

„Чипровци“ и ул. „Кадин мост“, в посока ул. „Шипка“, при извършване на маневра десен завой, за излизане от кръстовище с кръгово движение по ул.

„Шипка“, на суха пътна настилка, умишлено форсира двигателя на моторното превозно средство, като поднася вляво, нарушавайки устойчивостта на автомобила.

Така приетите за осъществили се факти са субсумирани от 2 актосъставителя като нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с което на жалбоподателя, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП, с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентична с тази съдържаща се в АУАН.

Във въззивното производство е назначена и изготвена съдебна автотехническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано, по която вещото лице на въпрос дали от експлоатационна гледна точка, при управление на лек автомобил марка „БМВ 530 Д“, с рег. № ***** и при излизане от кръстовище с кръгово движение, образувано от ул. „Чипровци“ и ул. „Кадин мост“, и извършване на маневра „завиване надясно“ по ул. „Шипка“ в посока квартал „Чародейка“, при ясно време и суха пътна настилка и при движение със скорост под 50 км/ч. със зимни гуми е възможно да бъде нарушена устойчивостта на автомобила, като поднесе вляво, без да е форсиран двигателя на моторното превозно средство, вещото лице е дало заключение, че нарушаването на устойчивото движение на лекия автомобил БМВ 530 Д, с рег. № *****, при завиване надясно е предизвикано от действия на водача с кормилото и ускоряване на превозното средство. Дадено е и заключение, че има пряка видимост към кръстовището при спускане от бул. „България“ към ул. „Шипка“ и е възможно от лек автомобил, движещ се на това място да бъде възприето движението на автомобил в посоченото кръстовище.

Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството гласни доказателства, приобщени посредством разпита, в процесуалното качество на свидетели, на актосъставителя Г. Н. П. и свидетелите по акта Д. М. Н. и А. Т. А., които са свидетели очевидци, писмените доказателства – АУАН серия GA № 3931417/04.06.2025г., справка за нарушител/водач, справка за собственост на МПС, ЗППАМ № 25-3393-000155/04.06.2025г., справка относно извършена проверка по възражение и възражение срещу АУАН, прочетени по реда на чл.

283 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН.

Преки доказателства досежно главния факт, включен в предмета на доказване, се съдържат в показанията на разпитаните в процесуалното качество на свидетели - актосъставител Г. Н. П. и свидетелите по акта Д. М. Н. и А. Т. А.. Косвени доказателства се съдържат в приетата по делото съдебна автотехническа експертиза.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Г. Н. П., Д. М. Н. и А.

Т. А., доколкото същите са депозирани от лица, пряко и непосредствено възприело фактите, за които свидетелстват и едновременно с това показанията на тези трима свидетели напълно кореспондират и се подкрепят и от заключението на назначената и изготвена съдебна автотехническа експертиза.

Всеки един от тези трима пряко и непосредствено е възприел фактите, за които свидетелства, не са налице данни за възможна заинтересованост в показанията на свидетелите и не е налице нестабилност в изложението или съществени противоречия в техните показания. Всеки един от тях добросъвестно изнася само и единствено възприетите от него факти от обективната действителност, съобразно своето местоположение от което всеки един от свидетелите обективно е могъл да възприеме движението на 3 автомобила. Посочените от защитата противоречия в показанията на свидетелите, касателно поднасянето наляво и надясно и липсата на категоричен спомен от свидетеля Н., дали е поднесъл само наляво или после и надясно, съпоставено с изложените факти в АУАН, не е от категорията обстоятелства, да дискредитират изцяло показанията на тези свидетели.

Действително, за да се върне автомобилът в първоначалната си праволинейна треактория, след като принудително е бил изведен от нея наляво, същият е поднесъл и надясно, за да продължи праволинейното си движение.

Обстоятелството, че свидетелите Г. П. и Д. Н. посочват, че са се намирали на 50 метра от знака „Стоп“, който е на ул. „Шипка“, а свидетелят А. А. посочва, че са се намирали до знака, касае само и единствено оценка на възприето разстояние от свидетелите, което от своя страна, с оглед, че се касае за възприятия от автомобил, който е бил в движение, не е съществено.

На тези доказателства противостоят обясненията на жалбоподателя, дадени на основание чл. 277, ал. 2 НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАНН, които обяснения имат двойствена доказателствена природа и освен годен източник на доказателства са й средство за защита и съдът не кредитира същите, а ги намира за напълно опровергани от показанията на разпитаните свидетели и заключението на назначената и изготвена съдебна автотехническа експертиза.

С оглед извършената оценка на гласните доказателства, следва и извода, че не е опровергана и придадената от законодателя доказателствена сила на акта, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП и същата не е оборена от останалите събрани в хода на производството доказателства, а напротив, намира се в синхронно единство с преките гласни доказателства, приобщени посредством показанията на свидетелите Г. Н. П., Д. М. Н. и А. Т.

А. и заключението на назначената и изготвена съдебно автотехническа експертиза.

Въз основа на така установеното от фактическа страна и извършената оценка на доказателствената съвкупност по делото, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление са отразени датата, мястото и часа на нарушението. Както в акта, така и в наказателното постановление са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението по чл.

104б, т. 2 ЗДвП, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, чрез посочване на всички приети за осъществили се факти от обективната действителност и както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, изрично са посочени приетите за осъществили се конкретни действия, извършени от нарушителя – при излизане от кръстовище с кръгово движение с ул. „Чипровци“ и ул. „Кадин мост“, в посока ул. „Шипка“ и извършване на маневра десен завой, за излизане от кръстовището, умишлено форсира двигателя на моторното превозно средство, като поднася вляво и по този 4 начин нарушава устойчивостта на автомобила, въз основа на които осъществили се факти е прието, че с това си поведение нарушителят е използвал пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Доколкото описаното в АУАН и НП нарушение съдържа посочване на всички приети за осъществили се факти от обективната действителност, включени в неговия състав и тяхната правна квалификация и въз основа на това, нарушителят е могъл да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност кога, къде и при какви обстоятелства е извършено същото, то по никакъв начин не е ограничено правото на защита на жалбоподателя, да бъде запознат с всички приети за осъществили се факти и да организира защитата си, както по фактите, така и по правото.