Решение № 4056 от 07.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4056 гр. Пловдив, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20265330101565 по описа за 2026 година

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 127 ал. 2 от ЗЗД и по чл. 59 от ЗЗД.

Ищецът Г. Х. М., ЕГН: **********, от град С., област П., ул. *****, чрез пълномощник адвокат Е. Г., е предявил против „Джи Ти Мебел“ ЕООД, ЕИК: 202200375, със седалище и адрес на управление: град Стамболийски, област Пловдив, ул. „Васил Левски” № 33А, представлявано от управителя Т. И. П., искове за осъждане на ответника да му заплати следните суми: сумата от 4 585, 92 евро, представляваща 1/3 част от дължимата сума по обявен за предсрочно изискуем и погасен само от ищеца договор за банков кредит овърдрафт № *** 04.12.2023 г., сключен между „УниКредит Булбанк“ АД и „Джи Ти Мебел“ ООД, ведно със законната лихва върху сумата от 10.02.2026 г. до окончателното й погасяване, както и сумата също от 4 585, 92 евро, представляваща неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца във връзка с платеното задължение само от него по договора за банков кредит, усвоен изцяло от ответника.

В исковата молба и уточнението й се твърди, че ищецът за периода 27.09.2019 г.10.12.2025 г. бил съдружник и управител на ответното дружество. На 04.12.2023 г. между „УниКредит Булбанк“ АД и „Джи Ти Мебел“ ООД бил сключен договор за банков кредит овърдрафт № ***, по който дружеството било кредитополучател, а ищецът и другият съдружник и управител- Т. П.- съдлъжници. Кредитът бил 45 000 лева за оборотни средства, свързани с основната дейност на дружеството- производство на мебели. Посочени са 1 условията по кредита, крайният срок по който бил удължаван с два анекса. Поради необслужване на кредита, ищецът получил уведомление за предсрочна изискуемост и ПДИ за сумата от 13 439, 89 евро- остатъчно задължение, каквито получили още дружеството и другия съдлъжник. От личната банкова сметка на ищеца за погасяване на дълга били взети следните суми: главница по кредита- 13 410, 14 евро, договорна лихва за просрочена главница- 89, 21 евро, договорна лихва за редовна главница- 9, 92 евро и други разходи- 248, 49 евро, с което дългът бил изцяло погасен. Предвид извършеното плащане само от ищеца на общото задължение, за него се пораждал интерес от това да поиска пропорционално от кредитополучателя и от други съдлъжник да му възстановят съответната част от дълга, като между тримата длъжници имало пасивна солидарност. Всеки един от тримата дължал по 1/3 от сумата от 13 757, 76 евро- или по 4 585, 92 евро. Банковият кредит бил получен от дружеството, ищецът не се бил възползвал от него, като ответникът го ползвал за своята търговска дейност. В тази връзка срещу него се предявяват два иска, както следва: първиятза връщане на сумата от 4 585, 92 евро, която представлявала дължимата от дружеството пропорционална 1/3 част от погасения от ищеца дълг и вторият- пак за същата сума, но вече дължима на неоснователно обогатяване, защото кредитът бил усвоен за собствени нужди на дружеството, което неправомерно се обогатило със сумата, докато ищецът обеднял с нея.

Другият солидарен длъжник- физическото лице, вече бил възстановил на ищеца неговата припадаща се част от дълга. В тази връзка се моли за осъждане на ответника да върне всяка от двете суми, като се претендират и разноските по делото. В съдебно заседание страната не се явява, но чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска.

Посочва се, че било вярно изложеното в исковата молба относно договора за кредит между банката и дружеството, както и последвалото плащане от ищеца. Твърди се обаче, че 1/3 от задължението било заплатено на ищеца от другия солидарен длъжник- Т. П.. Отделно, кредитът бил договорен с оглед оперативни нужди на дружеството по времето, когато ищецът бил още съдружник и управител и средствата били вложени в дейността на дружеството, от която той имал полза. След напускането му дружеството преустановило своята дейност, доколкото личното участие на съдружниците било от първостепенно значение. Прави се и възражение за прихващане със сумата от общо 1 229, 91 евро- отнети от ищеца, собственост на дружеството, както следва: 8 броя чисто нови гуми на стойност 674, 91 евро, лазерен нивелир- 180 евро, метален сейф- 75 евро, компресор- 200 евро и куфар с инструменти- 100 евро. Отделно се иска и прихващане със сумата от 715, 80 евро, която ищецът изтеглил от банковата сметка на дружеството на 01.09.2025 г., докато бил управител, и която не бил върнал в касата. Оспорва се и искът за връщане на сумата от 4 585, 02 евро. В съдебно заседание страната не се представлява и не взема становище по спора.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява от фактическа страна следното:

С договор за банков кредит овърдрафт № *** от 04.12.2023 г. „УниКредит Булбанк“ АД е предоставила на ответника кредит за оборотни средства до 45 000 лева, при двама 2 солидарни длъжници- ищецът и Т. И. П., ЕГН: **********, при съответни условия. Към договора са сключени три анекса, касаещи крайния падеж.

Банката е изпратила до кредитополучателя и до солидарните длъжници ПДИ, ведно с уведомление за настъпила изискуемост на дълга, като е посочила общия размер на сумата13 439, 89 евро, включваща главница и лихва, към дата 26.01.2026 г.

Видно от банкова референция от 16.02.2026 г. и извлечение от сметка, кредитът е бил закрит, като от ищеца на 10.02.2026 г. е платена сумата от общо 13 757, 76 евро, от която: главница- 13 410, 14 евро, договорна лихва за просрочена главница- 89, 21 евро, договорна лихва за редовна главница- 9, 92 евро и за други разходи- 248, 49 евро.

От банката са постъпили още информация за сметката на ответника, както и информация за дневните салда по нея, касаещи погасяването на кредита.

Чрез ЧСИ до ответника е изпратено от ищеца писмено предизвестие по чл. 125 ал. 2 от ТЗ, получено на 28.08.2025 г.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Няма спор по обстоятелството, че ищецът е бил съдружник в ответното дружество, като през времето на това съдружие ответникът е получил банков кредит, при солидарна отговорност на двамата съдружници. Кредитът е бил отпуснат и усвоен по сметка на дружеството, като няма спор, че ищецът сам е прекратил участието си в дружеството, като е бил официално заличен от м. декември 2025 г., а през м. февруари 2026 г. той е погасил изцяло сам остатъчните задължения по кредита.

Дружеството и двамата му съдружници са солидарни длъжници по договора за банков кредит, като по общото правило на чл. 127 ал. 1 от ЗЗД, доколкото в конкретния случай не се твърди нещо различно, платеното на кредитора се понася по равно от длъжниците. Според нормата на чл. 127 ал. 2 от ЗЗД пък, всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата.

Именно в тази връзка ищецът, който е заплатил сам остатъкът от задължението по банковия кредит, по който иначе дължи само 1/3 от стойността му, има право да поиска от останалите двама солидарно длъжници връщане на платеното над дела му. Искът в случая е предявен само спрямо единият от тези двама длъжници, поради което ответникът съобразно дела си следва да върне на ищеца 1/3 от платената сума, или 4 585, 92 евро (общо платеното е 13 757, 76 евро, което следва да се раздели на три). Ответникът не оспорва факта, че само ищецът е заплатил остатъчния дълг, което се установява и от представените от банката документи- сметки, салда, удостоверения и т.н., поради този иск следва да се уважи изцяло, доколкото кредитът се дължи пропорционално (по равно) от тримата солидарни длъжници, които следва да върнат тяхната платена от другия длъжник част от общия дълг.

По отношение на втората претенция, следва да се отбележи, че според договора за кредит, целта на отпуснатите средства е „оборотни средства, свързани с основната дейност на дружеството- производство на мебели“, като кредитополучател е само дружеството и 3 средствата по заема са преведени именно по сметка на ответника, който ги е усвоил. При това положение, платилият целия дълг съдружник, който иначе отговаря само за 1/3 от паричното задължение, е обеднял с надплатената сума и обратно- кредитополучателят се е обогатил с нея, защото е спестил разходи, които иначе би дължал в качеството си на солидарно отговорен длъжник. Това е връзката между обогатяване и обедняване, която изисква разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД, като в случая не е имало основание за подобно имуществено разместване на блага, защото интересът на ищеца не е да плаща чужд дълг, а с иска да възстанови в патримониума си платената над своята част от задължението сума, за да не се допусне хипотеза на неоснователно обогатяване. Без значение е дали ищецът, докато е бил съдружник, се е възползвал от дейността на дружеството, по какъв начин е ставало това и какви са били отношенията им, защото тези въпроси са предмет на друго производство, свързано с уреждане на отношенията по повод прекратяване на членството на съдружника в юридическото лице. Именно там следва да се определи има ли дружествен дял ищецът, на каква стойност възлиза, към кой момент следва да се изплати и т.н., които въпроси обаче по никакъв начин не се отразяват в настоящия процес. Тук от значение за уважаване на иска е това, че се установява, че съдружник е извършил плащане в повече от задължението си по банков кредит, с което се е обогатил друг солидарен по този кредит длъжник, като последният дължи връщане на своята част (1/3 от дълга) на платилия изцяло, за да се възстанови полученото имуществено разместване в следствие на изпълнението от страна на едно от трите солидарно отговорни лица. Затова и вторият иск в размер на същата сума, възлизаща на 1/3 от платения дълг- 4 585, 92 евро, се явява дължима от ответника на ищеца, но на различно основание от първия иск, а именно- поради неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 59 от ЗЗД.

С оглед изхода на делото, а именно- уважаване на исковете изцяло, на основание чл.

78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски. Същите се претендират, за тях е представен изискуемият по чл. 80 от ГПК списък и са налице доказателства за реалното им извършване- внесена държавна такса в размер на 366, 90 евро, както и заплатено адвокатско възнаграждение на пълномощника в размер на 1 500 евро, които суми следва да се възложат в тежест на ответника.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Джи Ти Мебел“ ЕООД, ЕИК: 202200375, със седалище и адрес на управление: град Стамболийски, област Пловдив, ул. „Васил Левски” № 33А, представлявано от управителя Т. И. П., да заплати на Г. Х. М., ЕГН: **********, от град С., област Пловдив, ул. *****, сумата от 4 585, 92 (четири хиляди петстотин осемдесет и пет евро и деветдесет и два евроцента) евро, представляваща 1/3 част от дължимата сума по обявен за предсрочно изискуем и погасен само от Г. Х. М. договор за банков кредит овърдрафт № *** 04.12.2023 г., сключен между „УниКредит Булбанк“ АД и „Джи Ти Мебел“ 4

ООД, ведно със законната лихва върху сумата от 10.02.2026 г. до окончателното й погасяване.

ОСЪЖДА „Джи Ти Мебел“ ЕООД, ЕИК: 202200375, със седалище и адрес на управление: град Стамболийски, област Пловдив, ул. „Васил Левски” № 33А, представлявано от управителя Т. И. П., да заплати на Г. Х. М., ЕГН: **********, от град С., област Пловдив, ул. *****, сумата от 4 585, 92 (четири хиляди петстотин осемдесет и пет евро и деветдесет и два евроцента) евро, представляваща неоснователно обогатяване от страна на „Джи Ти Мебел“ ЕООД за сметка на Г. Х. М., във връзка с платеното задължение само от Г. Х. М. за погасяване на договор за банков кредит овърдрафт № *** 04.12.2023 г., сключен между „УниКредит Булбанк“ АД и усвоен от „Джи Ти Мебел“ ЕООД.