Решение № 781 от 08.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 781 гр. София , 05.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Цветко Лазаров

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20201000504150 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 260 176 от 25.09.2020 г., постановено по гр.д. № 2799/2020 г. от Софийски градски съд, ответникът - Столична община, ЕИК 000696327 е осъден да заплати на Й. Д. Т., ЕГН ********** , на основание чл.

49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 10 000 /десет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие нова оперативна интервенция, които вреди не са били предмет на обезщетяване в производството по гр.д. № 11484/2015 г. по описа на Софийски градски съд, завършило с решение, влязло в сила на 24.11.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 16.01.2020 г. , като е отхвърлил главния иск, за разликата над уважения /10 000 лв./ до пълния предявен размер от 30 000 лв.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника Столична община, ЕИК 000696327 да заплати:

- на Й. Д. Т., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата от 100 лева;

1

- на адв. С. К. Н., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., адвокатско възнаграждение, в размер на сумата от 400 лева;

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца Й. Д.

Т., ЕГН ********** да заплати на Столична община, ЕИК 000696327, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, деловодни разноски /юрисконсултско възнаграждение/, в размер на сумата от 133.33 лева.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца Й. Д. Т., ЕГН ********** в частта, в която главният иск, имащ за предмет присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди е отхвърлен, за разликата над сумата от 10 000 лв. до 30 000 лева, както и в частта за разноските с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че:

- събраните доказателства установяват претърпени нови неимуществени вреди от извършена операция за изваждане на метални импланти, които вреди не са били предмет на обезщетяване в производството по гр.д. № 11484/2015 г. по описа на Софийски градски съд, завършило с решение, влязло в сила на 24.11.2016 г.;

- присъденото обезщетение от 10 000 лева е занижено и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди.

Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 20 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 16.01.2020 г.

Претендира присъждане на направените деловодни разноски в двете инстанции, както и ответникът да заплати адвокатско възнаграждение на неговия процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Насрещната страна – Столична община е подала отговор в срока по чл.

263, ал. 1 от ГПК, с който оспорва основателността на въззивната жалба и моли да се потвърди решението в обжалваните части.

Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

2

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценка за основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:

Ищецът - Й. Д. Т., ЕГН ********** е предявил против Столична община, ЕИК 000696327 иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 30 000 лева.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че:

- на 09.05.2015 г. в гр. София е паднал в необезопасена улична шахта, вследствие на което е получил счупване на лявата подбедрица;

- с решение, постановено по гр.д. № 11484/2015 г. от Софийски градски съд, влязло в сила на 24.11.2016 г., ответникът – Столична община е бил осъден да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 20 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 09.05.2015 г.;

- при оперативното лечение на полученото травматично увреждане са били поставени метални импланти, които е следвало да се отстранят с това операция, която е извършена на 16.01.2020 г.;

- вследствие на новата оперативна интервенция е претърпял болки и страдания, които не са били предмет на обезщетяване в производството по гр.д. № 11484/2015 г. по описа на Софийски градски съд, т.е. налице е ексцес.

С предявените искове поискал ответникът да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие на трета операция, извършена на 16.01.2020 г., в размер на сумата от 30 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 16.01.2020 г.

Поискал да му се присъдят направените деловодни разноски, както и ответникът да заплати адвокатско възнаграждение на неговия процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

3

Ответникът – Столична община подал отговор на исковата молба /л. 23/, с който оспорил основателността на исковете и поискал да се отхвърлят, а при условията на евентуалност, в случай на ексцес, да се присъди обезщетение, което да е съобразено с критериите на съдебната практика за справедливост и обстоятелствата по делото.

Поискал да му се присъдят направените деловодни разноски.

От фактическа страна:

Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.

Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви, които въззивният възприема изцяло и постановявайки своето решение препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото изложението намира, че следва да се посочат основните правно значими факти.

От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът на 09.05.2015 г. в гр. София е паднал в необезопасена улична шахта, вследствие на което е получил счупване на лявата подбедрица.

За лечение на травматичното увреждане са били извършени две операции и са били поставени метални импланти, които не са извадени.

С решение, постановено по гр.д. № 11484/2015 г. от Софийски градски съд, влязло в сила на 24.11.2016 г., ответникът – Столична община е бил осъден да заплати на ищеца Т. обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 20 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 09.05.2015 г.

4

Металните импланти са били отстранени с това операция, която е извършена на 16.01.2020 г.

От заключението на вещото лице, извършило в първата инстанция медицинска експертиза /л. 40/ се установява, че тази новата оперативна интервенция е била необходима за цялостния оздравителен процес.

Ищецът е търпял интензивни болки и страдания през първите 5 – 7 дни.

Общият лечебен и възстановителен период е продължил 40 – 45 дни.

При извършения личен преглед на ищеца е установено, функционално крайникът е възстановен напълно.

От правна страна:

Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от ищеца въззивна жалба и спорът се концентрира до размера на неимуществените вреди /болки и страдания/, вследствие от операцията, извършена 16.01.2020 г., които са претърпени след датата 24.11.2016 г., на която е влязло в сила решението, постановено по гр.д. № 11484/2015 г. от Софийски градски съд, с което ответникът – Столична община е бил осъден да заплати на ищеца Т. обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 20 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 09.05.2015 г.

Решението не е обжалвано от ответника, поради което е безспорно наличието на ексцес по отношение на неимуществените вреди.

Предявен е главен иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Отговорността на възложителя е гаранционно – обезпечителна и 5 предполага: