Решение № 18413 от 14.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18413 гр. София, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело № 20241110103756 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на з срещу з, с която са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ за сумата в размер на 1101,86 лева, представляваща неплатена част от регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за вреди на МПС „Порше Тайкан“ с рег. № ,, причинени при ПТП, настъпило на 20.10.2022 г. в гр. София, по вина на водача на МПС „Тойота Рав 4“ с рег. № ,, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.01.2024 г., до окончателното плащане, както и с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 105 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 11.04.2023 г. до 22.01.2024 г.

Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 20.10.2022 г. в гр. София водачът на МПС „Тойота Рав 4“ с рег. № ,, предизвикал пътнотранспортно произшествие. Поддържа, че в резултат на ПТП било увредено имущество на трето лице – лек автомобил „Порше Тайкан“ с рег. № ,, с което ищецът имал сключена имуществена застраховка „Каско“, въз основа на която ищецът заплатил обезщетение в размер на 2203,72 лева. Твърди, че към датата на ПТП делинквентът е бил застрахована страна по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, поради което поканил ответника да му възстанови платеното застрахователно обезщетение и 15 лева ликвидационни разноски. Сочи, че ответникът възстановил част от регресното вземане – сумата в размер на 1116,86 лева, но останалата част не възстановил, поради което предявява разглежданите искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове. Оспорва механизма на ПТП, релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увредения автомобил поради допуснато нарушение на правилата на чл. 98 ЗДвП. Оспорва и размера на определеното от ищеца застрахователно обезщетение като завишен и несъответен на действителната стойност на причинените от процесното ПТП щети, като твърди и че не всички щети са в резултат от процесното ПТП. По така изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и 1 съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411 КЗ е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже възраженията си, а при установяване на посочените обстоятелства, че е заплатил процесната сума.

С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4, вр. чл. 153 ГПК с доклада по делото са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 20.10.2022 г. и в гр. София, на ул. „Цар Шишман“ преди кръстовището с ул. „Аксаков“, между МПС „Порше Тайкан“ с рег. № ,, застраховано при ищеца по застраховка „Каско“ и водача на МПС „Тойота Рав 4“ с рег. № ,, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, е реализирано ПТП, както и че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение по имуществената застраховка в размер на 2203,72 лева, а ответникът е възстановил на ищеца сумата в размер на 1116,86 лева, включваща 15 лева – ликвидационни разноски. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема посочените обстоятелства за установени.

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства - представения двустранен констативен протокол за ПТП от 20.10.2022 г., представените и неоспорени уведомление - претенция, опис на претенция, доклад по щета, неоспореното от страните и прието заключение на автотехническата експертиза, се установява, че на 20.10.2022 г. в гр.

София, водачът на МПС „Тойота Рав 4“ с рег. № ,, при движение по ул. „Цар Шишман“ и на кръстовището с ул. „Аксаков“ предприема маневра за завой надясно, вследствие на която реализира ПТП с паркираното на ул. „Цар Шишман“ МПС „Порше Тайкан“ с рег. № ,. Така описаният механизъм се установява освен от посочените писмени доказателства, но и от събраните гласни такива чрез показанията на свидетелите Д. Г. С. и В. А. П., като последната подробно описва настъпването на събитието. Така свидетелят Д. С. изрично посочва, че МПС „Порше Тайкан“ с рег. № , е било паркирано на ул. „Цар Шипман“ пред 133-то училище, като уврежданията по процесното МПС са били в предна лява част. В същия смисъл са и показанията на свидетеля В. П., като съгласно изложеното от нея свидетелката се е движела с управляното от нея МПС „Тойота Рав 4“ по ул. „Цар Шишман“ с посока от ул. „Гурко“ към ул. „Аксаков“ и преди кръстовището с ул. „Аксаков“ при предприемане на маневра за отбиване вдясно, е настъпил удар с паркирания от дясната й страна по ул. „Шишман“, плътно до тротоара лек автомобил „Порше Тайкан“. Свидетелката посочва, че същият се е намирал в колона от паркирани автомобили, като е възприела същия, но при предприемане на маневрата не е съобразила габаритите на паркираното МПС. Съдът намира показанията на свидетелите за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на другите събрани по делото доказателства, поради което същите следва да бъдат ценени. В същия смисъл относно механизма на ПТП е и посоченото от вещото лице в неоспореното заключение на автотехническата експертиза, което съдът намира за компетентно, пълно и обективно изготвено. Следва да бъде взето предвид и извършеното от ответника плащане, което по същество съставлява признание за наличието на дълг на посоченото основание. Съгласно заключението на вещото лице щетите по лек автомобил МПС „Порше Тайкан“ с рег. № , са причинени в резултат на настъпилото на 20.10.2022 г. произшествие.

Следователно въз основа на посочените писмени и гласни доказателства, неоспореното заключение на автотехническата експертиза, както и предвид направеното от ответника частично плащане, се налага извод, че по делото е установено, че процесното ПТП, при което на застрахованото при ищеца имущество е причинена имуществена вреда, е настъпило в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на МПС „Тойота Рав 4“ с рег.

№ ,, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, който е 2 предприел маневра за завой надясно без да се убеди, че пътят е свободен за преминаване.

Не се установява от събраните по делото доказателства твърдението на ответника водачът на уведеното МПС да е извършил нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП, като е паркирал МПС „Порше Тайкан“ с рег. № , на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях, с което поведение да е допринесъл за настъпване на процесното ПТП. Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинноследствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинноследствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Ето защо съобразно установената практика по доказателствената тежест на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице (Решение № 27 от 15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т.д. № 2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др.) съдът намира, че ответникът не доказва при дължимото от него главно и пълно доказване наличие на съпричиняване. В случая не са представени доказателства, установяващи безспорно, водачът на увреденото МПС да е паркирал в нарушение на чл. 98 ЗДвП. Не се установява и че именно тези обстоятелства също да са станали причина за настъпването на ПТП. Нещо повече събраните по делото такива, включително показанията на свидетелите и заключението на автотехническата експертиза, установяват, че процесното МПС е било паркирано на обозначено за това място, като представената по делото скица за организация на движението в процесния участък също не обуславя извод в друг смисъл с оглед дължимото от ответника пълно и главно доказване.

По отношение на размера на застрахователното обезщетение при съдебно предявена претенция съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. Действителната стойност на вредата е пазарната стойност, на която може да бъде закупено същото имущество към момента на настъпване на вредата, или пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда. Изключение от принципа, че размерът на обезщетението при деликтна отговорност се определя по средни пазарни цени е предвидено в правилото на чл. 17, ал. 1 от Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. за задължителното застраховане по отношение на задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Цитираната норма посочва при кои случаи се приема за действителна стойност на вредата тази по фактури – само когато те са издадени от официален вносител и то за МПС със срок на експлоатация до 3 години, като това се отнася и за нормовремената и стойността на сервизния час, които се приемат изцяло съгласно чл. 19, ал. 1 от Методиката. В същия смисъл е и практиката на въззивната инстанция (вж. напр. Решение № 442 от 18.01.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 1053/2018 г., ІІ-Д с-в, Решение № 469 от 22.01.2018 г. на СГС по в. гр. д.

№ 11675/2017 г., IV-Г с-в, Решение № 3145 от 18.04.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 11658/2015 г. IV-Г с-в, Решение № 1308 от 12.02.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 9781/2015 г. ІІ-Г с-в и др.).

Съгласно заключението на автотехническата експертиза към датата на настъпване на ПТП увреденият автомобил е бил в експлоатация от 2 години 3 месеца и 27 дни от датата на първоначалната регистрация, като между страните не се спори, а и събраните доказателства сочат, че процесното МПС е било ремонтирано в оторизиран сервиз. Именно предвид обстоятелството, че се касае за МПС със срок на експлоатация до 3 години, то приложение намират специалните правила на чл. 17, ал. 1 и чл. 19, ал. 1 от Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. за задължителното застраховане по отношение на задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Вещото лице е определило пазарната стойност на необходимия ремонт за възстановяване на вредите по процесното МПС на сумата в размер на 2203,72 лева. Доколкото в същия размер е и платеното от ищеца обезщетение се налага извод, че регресното вземане на ищцовото дружество към ответното такова е именно в размер 2203,72 лева. Към тази сума следва да бъде добавено и дължимото на основание чл. 411 КЗ обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата, като съдът намира, че претендираната сума от 15 лева е в обичайния размер за такива.