Решение № 128 от 09.02.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Варна, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско дело № 20253100501340 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от А. А. А. с ЕГН **********, с адрес в ******, срещу решение №3806/28.10.2024г., постановено по гр.д. № 11823/2023 г. на ВРС, с което е прието за установено в отношенията между страните, че въззивникът дължи на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул."Рачо Петков-Казанджията" № 4-6 с ЕИК 131001375, следните суми: главница - 7822,68 лева, договорна лихва/възнаградителна/

- 1630,93 лева за периода от 20.11.2010г. 02.04.2012г. и наказателна лихва /за забава/ - 419,21 лева за периода от 20.12.2010г. - 14.05.2012г., произтичащи от договор за банков кредит от 09.03.2007г. и извлечение от счЕ.одните книги на банката към дата 15.05.2012г., както и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК /16.05.2012г./ до окончателно изплащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №6565/2012 г. на ВРС, 35 състав, на основание чл.415, ал.4 във вр. с чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 430 от ТЗ, чл.86 от ЗЗД и чл.99 от ЗЗД.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон с твърдения, че съдът незаконосъобразно е приел, че фактическият състав на цесията е настъпил след издаването на изпълнителния лист и че установяването на надлежното уведомяване на длъжника по чл.99, ал.4 от ЗЗД е без значение за дължимостта на вземането. Поддържат се 1 твърденията, че длъжникът не е бил уведомен за договора за цесия, сключен между първоначалния кредитор „Райфайзенбанк (България)“ЕАД и ищеца, в исковата молба липсва подобно твърдение, единствено е представено такова писмо без дата и подпис, което не е било връчено на ответника. След като цесията не е породила правен ефект, вземането на ищеца не е било изискуемо и всички предприети от него действия по изпълнителното дело са невалидни, тъй като са извършени от нелегитимиран субект, чийто права не са били възникнали. Същите не са годни да прекъснат давността. Не е ясно поради каква причина и кога е било прекратено изп.д. 89/2012г. Едва с връчената на 13.06.2023г. ПДИ по изп.д. 135/2019г. ответникът е бил информиран за образуваното срещу него изпълнително дело и за договора цесия. Към момента на образуване на второто изпълнително дело не е настъпил ефектът на цесията и са изминали повече от 6 години от издаване на заповедта за изпълнение, поради което вземанията са били погасени по давност поради бездействие на кредитора в посочения период. ТР 2/2015г. е неотносимо, а касае наличието на висящо към 26.06.2015г. изпълнително производство, каквото в случая не е било налице. Неправилно според въззивника съдът е обсъдил въпроса за давността само и единствено по отношение за периода след 26.06.2015г.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който оспорва жалбата. Поддържа, че уведомлението за цесия следва да се счита връчено с исковата молба и при липса на данни за плащане на цедента е ирелевантно. Съгласно чл.422 от ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението, от който момент давността е прекъсната и спира да тече (чл.115, ал.1, б. „ж“ и чл. 116, б.“б“ от ЗЗД). Въпреки, че давността не може да е изтекла при невлязла в сила заповед за изпълнение, се излагат фактически твърдения за извършени прекъсващи давността изпълнителни действия, както и правни доводи, основани на ТР 2/26.06.2015г., ТР 3/28.03.2022г. и ТР 2/04.07.2024г.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД срещу А. А. А. искове с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.4 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 и 2 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №6565/2021 г. на ВРС, 35 състав.

Ищецът сочи, че по силата на договор за банков кредит от 09.03.2007г., сключен с „Райфайзенбанк (България)" ЕАД /понастоящем „ОББ" АД/, ответникът е получил кредит в размер на сумата от 10 150 лева, срещу насрещното задължение да я върне ведно с възнаградителна лихва на 120 месечни вноски в размер на 121,54 лева в срок до 20.03.2017 г. Цялото задължение към датата на сключване на договора е в размер на 14585,33 лева при ГПР - 8,16 %. Размерът на начислената договорна лихва за целия срок на договора е 4435,33 лева. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем, считано от 03.04.2012г., като е прието, че е настъпила автоматична предсрочна изискуемост на основание чл. 10 от договора, допустима съобразно действащото законодателство и практика към датата на подаване на заявлението и издаване на извлечението от счЕ.одните книги на банката. Въз основа на издадени в полза на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД /понастоящем „ОББ" АД/ Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и 2 изпълнителен лист по ч.гр.д. 6565/2012г. на ВРС, е образувано ИД 89/2012г. по описа на ЧСИ Л.Т.. На 20.01.2015г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, е придобило вземането спрямо длъжника от „Райфайзенбанк (България)" ЕАД /понастоящем „ОББ" АД/, произтичащо от описания по-горе договор за кредит. Вземането е индивидуализирано по основание и размер в Приложение 1 към договора за цесия, като цедираното вземане спрямо ответника е посочено по пера. На длъжника е връчена ПДИ. След връчване на ПДИ длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, с което ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иска.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който оспорва предявените искове с твърдения, че длъжникът не е бил уведомен за цесията, а подобно изявление липсва и в исковата молба.

Счита фактическият състав на цесията за незавършен, поради което всички изпълнителни действия, извършени от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, са невалидни, а вземането му не е било изискуемо. В тази връзка поддържа, че по изпълнителното дело не са били искани и предприемани действия, годни да прекъснат давността, доколкото са били искани от нелегитимиран субект, чиито права все още не са били възникнали по договора за цесия. Ответникът поддържа, че не му е известно поради каква причина е било прекратено изп.дело № 89/2012 г. по описа на ЧСИ Л.Т.. Едва с връчената на 13.06.2023 г. покана за доброволно изпълнение по изп.д.№ 20197130400135 по описа на ЧСИ Л.Т., ответникът е информиран, че през 2019 г. срещу него е заведено това изпълнително дело, като дори тогава не е надлежно уведомен за сключения договор за цесия. С оглед на горното, към момента на образуване на изпълнителното дело през 2019 г. от една страна по отношение на взискателя „ЕОС МАТРИКС" ЕООД не е бил настъпил ефектът на цесията, а от друга страна са били изминали повече от 6 години от издаването на заповедта за изпълнение и изпълнителни лист. Съгласно Решение № 118/12.12.2019 г., постановено по гр.д. № 2288/2018 г. по описа на ВКС, II т.о., при подобно бездействие 5-годишната погасителна давност относно вземането следва да се счита настъпила, тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК не прекъсва давността, а предприемането на действие по образуването на изпълнително производство и връчване на заповедта на длъжника е станало след повече от 6 години от издаването й, т.е. при наличие на бездействие на кредитора в посочения период.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

В рамките на дължимата служебна проверка по допустимост на производството съдът констатира, че искът с правно основание чл.422 от ГПК 3 е предявен по реда на чл.415, ал.1, т. 1 от ГПК от частния правоприемник на заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването за подаденото от длъжника възражение по чл.414 от ГПК. Между страните не е налице спор, а и изисканото от ЧСИ Л.Ш. удостоверение вх.

54729/20.07.2024г. се установява, че издадената по ч.гр.д. №6565/2012 г. на ВРС срещу длъжника в полза на заявителя „Райфайзенбанк (България)" ЕАД /понастоящем „ОББ" АД/ Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК е връчена редовно за първи път на ответника на 13.06.2023г. чрез работодател.

Липсват данни за надлежно връчена на ответника призовка за доброволно изпълнение по предходно образуваното ИД 89/2012г. по описа на ЧСИ Л.Т..

Изпратената такава на 09.10.2012г. е върната като непотърсена. Възражението по чл.414 от ГПК е подадено от длъжника на 04.07.2023г., в рамките на законоустановения едномесечен срок, поради което резонно на заявителя „Райфайзенбанк (България)" ЕАД /понастоящем „ОББ" АД/ са дадени указания по чл.415 от ГПК с Разпореждане 29178/01.08.2023г., връчено на 14.08.2023г. Искът е предявен на 14.09.2023г., в рамките на преклузивния срок от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД в качеството му на частен правоприемник на заявителя по силата на представения договор за цесия от 20.01.2015г. По силата на даденото с т.10б от ТР 4/2013г. на ВКС задължително тълкуване цесионерът се явява процесуално легитимиран да предяви иска по чл.422 от ГПК при спазване на срока по чл.415, ал.1 ГПК, който и по отношение на него тече от датата на връчване на указанията на съда на цедента. Налага се извод за допустимост на предявените искове и постановеното по тях решение.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите на нарушение на императивна правна норма.

За успешното провеждане на установителния иск с правно основание чл.415 от ГПК, вр.чл.99, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.92 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта, че е приобретател по силата на договор за цесия на съществуващо и изискуемо вземане на цедента срещу ответника, произтичащо от валиден договор за заем, по който цедентът е изправна страна, размера на претенциите по пера и настъпването на прекъсващи или спиращи давността факти, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си по договора, респективно настъпване на предпоставките на погасителната давност за твърдяния в отговора на исковата молба период, а именно от постановяване на заповедта за изпълнение до връчването й на длъжника.

От представените по делото доказателства се установява, че по силата на сключен с „Райфайзенбанк (България)" ЕАД /понастоящем „ОББ" АД/ договор за банков кредит от 09.03.2007г., ответникът е получил сумата от 10 150 лева, срещу задължение за връщането й ведно с възнаградителна лихва на 120 месечни вноски в размер на 121,54 лева в срок до 20.03.2017 г. Съгласно чл.4 от договора за ползвания кредит кредитополучателят заплаща годишна лихва в размер на 7.7%. Лихвата представлява СБР за лева (стойност на банковия ресурс, определен от банката) + 3.2 пункта надбавка годишно. При така определената лихва годишният процент на разходите /ГПР/ към момента на сключване на договора е 8.16%. Според чл.4.1. от договора при промяна на пазарните условия банката може едностранно да променя лихвата в частта СБР. Новият лихвен процент влиза в сила от датата, посочена в уведомлението до кредитополучателя. След промяна на лихвата банката изготвя нов 4 погасителен план за дължимите по кредита анюитетни вноски, който се изпраща на кредитополучателя в 7-дневен срок от влизането в сила на променената лихва (чл.4.2.). Според чл.4.5. при забава в плащането се дължи наказателна лихва, представляваща договорената лихва, увеличена с наказателната надбавка от 12 пункта годишно или 19.7%.