Решение № 1772 от 25.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1772 гр. Пловдив, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четИ.десети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Г.ева при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Г.ева Административно наказателно дело № 20235330202876 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление №НП-8/06.04.2023г., издадено от Председател на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което на „Електроразпределение Юг” ЕАД, ЕИК:115552190 е наложено административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева за нарушение на чл.26, ал.3 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/.

По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание, жалбоподателят „Електроразпределение Юг”, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт С. Д. моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление /НП/. Съображенията за отмяна на атакуваното наказателно постановление са свързани с това, че процесният обект не представлява „сграда“ по смисъла на ЗУТ, а постройка на допълващото застрояване, поради което не попада в приложното поле на чл.24, т.1 от ЗЕВИ, респективно извършеното от жалбоподателя е несъставомерно по чл.26, ал.3 от ЗЕВИ, както и че АУАН е съставен след изтичане на шестмесечния срок от откриване на нарушителя по смисъла на чл.34, ал.2 от ЗАНН. Претендират се разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер 1 на 150 лева и направени разноски, във връзка с назначена съдебно – техническа експертиза в размер на 500 лева.

Въззиваемата страна, редовно пР.на, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Н. Н., който моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /лице, което е било санкционирано/ и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

АУАН и НП са съставени/издадени срещу „Електроразпределение Юг” ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК:115552190, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.„Христо Г. Данов“ №37, с издадена лицензия №Л-140-07 от 13.08.2004г. за дейността „разпределение на електрическа енергия“, за това, че е извършило следното нарушение: „Електроразпределение Юг” ЕАД не е издало в срок до 16.09.2021г. становище, с което да определи условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа /ФЕЦ/, предвидена за изграждане в ПИ с идентификатор ***, кв.„***“, гр.***.

Съгласно чл.26, ал.3 от ЗЕВИ за енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 30 kW включително, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии условията за присъединяване се определят в становище, което се издава в срок до 30 дни от постъпване на искането.“ В съответствие с чл.87 от Наредба №6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи /Наредба №6/ В.С.Г.-Т., упълномощен представител на П.В.Т. - управител на „***“ ЕООД е подала на 17.08.2021г. Заявление за проучване на условията и начина на 2 присъединяване на ФЕЦ към електроразпределителната мрежа“.

На 03.11.2021г. „Електроразпределение Юг“ ЕАД е изпратило писмо с изх. №50287 от 03.11.2021г. за прекратяване на процедурата по присъединяване с мотив, че в имота няма сграда на основно застрояване, а постройка на допълващо застрояване.

Като не е издало в срок до 16.09.2021г. на адрес: гр. Пловдив, ул.

„Христо Г. Данов“ №37 становище, с което да определи условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа на ФЕЦ, предвидена за изграждане в ПИ с идентификатор ***, кв.„***“, гр. ***, на 17.09.2021г.

„Електроразпределение Юг“ ЕАД е нарушило чл.26, ал.3 от ЗЕВИ, с което е осъществило състава на чл.60а от ЗЕВИ.

Не се спори по делото относно основните съставомерни факти, въз основа на които са съставени/издадени АУАН и НП, а именно обстоятелството, че „Електроразпределение Юг” ЕАД притежава издадена лицензия №Л-140-07 от 13.08.2004г. за дейността „разпределение на електрическа енергия“; че „***“ ЕООД е собственик на фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ), предвидена за изграждане в ПИ с идентификатор *** в кв.„***“, гр.***; че на 17.08.2021г. „***“ ЕООД е подало до „Електроразпределение Юг” ЕАД „Заявление за проучване на условията и начина на присъединяване на

ФЕЦ към електроразпределителната мрежа“; че в ПИ с идентификатор *** е наличен строеж от пета категория - склад за инвентар, с идентификатор по КК ***.1; че общата инсталирана мощност на ФЕЦ, предвидена за изграждане в ПИ с идентификатор ***, е до 30 kW включително; че е предвидено ФЕЦ да се изгради върху покривни и/или фасадни конструкции на присъединения към електроразпределителната мрежа строеж пета категория - склад за инвентар с идентификатор по КК ***.1 или върху недвижимия имот към него и поконкретно ПИ с идентификатор ***; че имотът се намира в урабинизирана територия; че в срок до 16.09.2021г. „Електроразпределение Юг” ЕАД не е издало по адреса си на управление: Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ №37 становище, с което да определи условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа /ФЕЦ/; както и че вместо това на 03.11.2021г. „Електроразпределение Юг“ ЕАД е изпратило писмо с изх. № 50287 от 03.11.2021г. до „***“ ЕООД за прекратяване на процедурата по присъединяване с мотив, че в имота няма сграда на основно застрояване, а 3 постройка на допълващо застрояване. Освен, че не са спорни, тези обстоятелства се установяват и от приложените по преписката писмени доказателства.

Страните не споря, че приложимата материално правна норма в случая е чл.26, ал.3 от ЗЕВИ, вр. чл.24, т.1 от ЗЕВИ, като при извършена служебна проверка се установи, че изцяло законосъобразно е посочена в АУАН и НП.

Не се формира по делото и спор, че принципно кореспондиращата на чл.26, ал.3 от ЗЕВИ санкционна норма е тази на чл.60а от ЗЕВИ, като и според съда правилно е посочена в НП.

Наложената санкция от 10 000 лева е в рамките на законоустановения минимум, поради което не подлежи на корекция.

Спорните по делото въпроси са относно съдържанието на понятието „сграда“ по смисъла на чл.24, т.1от ЗЕВИ, както и това дали процесният строеж пета категория - склад за инвентар, с идентификатор по КК ***.1 представлява строеж по смисъла на чл.24, т.1 от ЗЕВИ.

Относно първия от посочените два спорни въпроса съдът съобрази, че в приложимия по делото нормативен акт - ЗЕВИ липсва легална дефиниция на понятието „сграда“. Съгласно чл.1, ал.2 от ЗЕВИ за неуредените в този закон въпроси се прилага Законът за енергетиката. Същевременно в Закона за енергетиката също липсва легална дефиниция на понятието „сграда“. Нещо повече, при преглед на разпоредбите на този нормативен акт се установява, че когато урежда присъединяването към електропреносната мрежа на производители /какъвто е процесният случай/ и клиенти /чл.116 и следващи от ЗЕ/ законът борави с по-общия термин „обект“, като понятието „сграда“ се среща за първи път при уреждането на обществените отношения, свързани с присъединяване към топлопреносната мрежа /чл.133 и следващи от ЗЕ/ и то като сграда - етажна собственост. Тук следва да се спомене Решение №1780 от 11.02.2021 г. по адм. д. №6301/2020г. на Върховния административен съд, в което изрично е прието, че Закона за енергията от възобновяеми източници се явява специален закон, който урежда специфичен кръг обществени отношения, като дефинициите на сграда, дадени в Закона за енергийната ефективност и в ЗСПЗЗ не могат да бъдат автоматично привнесени и използвани в процесния случай, доколкото ЗЕЕ и ЗСПЗЗ отново се явяват специални закони и дадените в тях дефиниции отразяват спецификите на урежданите специфични обществени отношения. Особено видно е това от 4 дадената в т.19 от ДР на ЗЕЕ легална дефиниция на сграда, която изисква използване на енергия за регулиране на вътрешната температура, което изискване е изцяло неприложимо към регулираните от ЗЕВИ обществени отношения по производство на енергия от възобновяеми източници. В посоченото Решение на ВАС обаче изрично е посочено, че при липса на легална дефиниция на сграда в ЗЕВИ, следва да се съобразява уредбата дадена в общия закон, уреждащ материята на строителството и устройството на територията, а именно ЗУТ. Това становище се възприема и от настоящия състав, доколкото в чл.147 и чл. 151 ЗУТ е налице изрична уредба на строежите по ЗЕВИ.

В ЗУТ отново липсва легална дефиниция на понятието „сграда“.

Използвани са обаче две други понятия: сграда на основното застрояване и постройка на допълващото застрояване. Легална дефиниция и за тези две понятия липсва в ЗУТ или подзаконовите актове по прилагането му. От систематичното тълкуване на разпоредбите на ЗУТ, в които са използвани тези понятия, обаче може да се направи извод, че сградата на основното застрояване представлява такъв вид строеж, който по своето предназначение отговаря на конкретното предназначение на поземления имот, в който е построен, а постройката на допълващото застрояване от своя страна е такъв вид строеж, който обслужва или допълва дейностите в сградите на основното застрояване в урегулирания поземлен имот. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.70 от приетата въз основа на ЗУТ Наредба №7 от 22 декември 2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, в който е посочено, че застрояването в урегулираните поземлени имоти, предназначени за застрояване, е: 1.основно - със сгради, мрежи и съоръжения, чието предназначение отговаря на конкретното предназначение на поземления имот, определено с подробния устройствен план; 2.допълващо - с постройки, мрежи и съоръжения, обслужващи или допълващи дейностите в сградите на основното застрояване в урегулирания поземлен имот.

В аналогичен смисъл е и дадената в чл.1б от ДР на ЗКИР /който също има характер на общ закон/ легална дефиниция: „сграда“ или „постройка“ е самостоятелен строеж на основното или на допълващото застрояване по Закона за устройство на територията, трайно прикрепен към земята, с отделени от външната среда организирани вътрешни пространства и с 5 функционално предназначение съгласно класификатора, определен с наредбата по чл.31“. Следва да се съобрази и т.2 от ДР на ЗКИР, според която:

„груб строеж“ е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или с различна степен на изпълнени довършителни работи.

От гореизложеното е видно, че разграничението между сграда на основното застрояване и постройка на допълващото застрояване не се състои в конструктивните особености на строежа, доколкото и двете представляват строежи, трайно прикрепени към земята, с четири ограждащи стени и покрив, а във функционалното им предназначение и неговото съответствие с предназначението на поземления имот, в който е реализиран строежа.

Поставя се въпросът дали сграда по смисъла на ЗЕВИ представлява само сграда на основаното застрояване по смисъла на ЗУТ или e по-общо понятие, обхващащо както сграда на основното застрояване, така и постройка на допълващото застрояване. Тук следва да се обсъди цитираното в жалбата Решение №9620 от 27.09.2021г. по адм. д. №11511/2020г. на Върховния административен съд, в което се приема, че разпоредбата на чл.24 от ЗЕВИ, с оглед целта на закона, следва да се тълкува стеснително, а не разширително при дефиниране на понятието „сграда“. ЗУТ борави с две различни понятия: