Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 107 от 23.02.2024, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Административно наказателно дело 2715/2023
Вид
Решение № 107
Подписан
23.02.2024
В сила
07.02.2025
Състав
Красимир Маринов Димитров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Плевен, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир М. Димитров при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно наказателно дело № 20234430202715 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Постъпила е жалба от страна на К. ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление – ********** ****** ***** ******** ***** ***, представлявано от К.М.М. чрез процесуален представител адв. Р. Т. от САК, със съдебен адрес – ******* **** **** **** *** ** против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8504358559 на Агенция „Пътна инфраструктура“ - София, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с ал. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата е наложил на К. ЕООД, административно наказание – имуществена санкция в размер на 2500 лв. за извършено нарушение по чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.

С жалбата се прави искане за отмяна на обжалвания електронен фиш, 1 като се излагат съображения за нарушение на разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН..

Жалбоподателя К. ЕООД, редовно призован, не се явява представител и не се представлява.

Административно-наказващият орган Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, редовно призован, се представлява от юрк. Д.М., който моли съда да потвърди издадения електронен фиш като правилен и законосъобразен.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата е допустима и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата е подадена в срок.

Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8504358559 е ангажирана административно-наказателна отговорност на жалбоподателя за това, че на 04.11.2020 г. в 17:36 часа, е установено нарушение № B42B2D48319E62B7E053021F160AD2BF, с ППС товарен автомобил „МЕРЦЕДЕС АРОКС“, с регистрационен номер *********, с технически допустима максимална маса 20500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6С, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 68000, в община Долни Дъбник, за движение по път I-3 км 100+471, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението е установено с устройство № 40222, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-3 км 100+471.

-нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата.

2

Съдът констатира, че са налице основания за отмяна на ЕФ, по следните съображения:

На първо място, съдът счита, че е изтекла давността в хипотезата на чл.81, ал.2 вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, вр. ч.11 от ЗАНН, тъй като погасителната давност ограничава във времето възможността на държавата, чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната/административно-наказателната отговорност на дееца, както и че давността за преследване започва от деня, в който е довършено престъплението, респ. нарушението (чл.80, ал.3 от НК), и тече до реализирането на наказателната/административно-наказтелната отговорност на дееца с влязъл в сила акт.

Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в общата част на Наказателния кодекс намира приложение и в административнонаказателното производство по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН.

Институтите на преследвателната давност по НК са приложими в административно-наказателното производство не само относно абсолютната давност, но и относно обикновената давност за преследване.

В процесния казус това безспорно е така, тъй като специалните давностни срокове по чл. 34 от ЗАНН тук са неприложими, доколкото те регламентират съставянето на АУАН и издаването на наказателно постановление, а електронният фиш не е нито едното, нито другото.

Законовата препратка в чл.189, ал.14 ЗДвП не се отнася за електронните фишове.

Напротив, разпоредбата на чл. 85а от ЗАНН предвижда, че доколкото в този закон няма особени правила за административно-наказателния процес при нарушения, установени с техническо средство или система съгласно чл.

39, ал. 4, се прилагат разпоредбите на ЗДвП. Особени правила относно производството по издаване на електронни фишове ЗАНН не съдържа.

Поради това, относно институтът на погасителната давност за административно-наказателно преследване, по силата на препращащата 3 норма на чл. 11 от ЗАНН, са приложими разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, в частност срокът по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК /ред. ДВ, бр.26/2010 г./, а именно 3 години.

В процесния случай административно-наказателното преследване е било възбудено със съставянето на ЕФ, което процесуално действие е от категорията на прекъсващите давността по чл.81, ал.2 от НК, тъй като е предприето срещу конкретно лице, за конкретно деяние, т.е. има необходимата предметна и персонална насоченост. ЕФ срещу жалбоподателя е издаден на 04.11.2020 г., т.е. в срока по чл.80, ал.1, т.5 от НК спрямо датата на нарушението.

Съгласно нормата на чл.81, ал.2 от НК, след свършване на действието, прекъсващо давността, започва да тече нова тригодишна давност.

След издаване на процесния електронен фиш ГДНП е предприела действия за връчването му на административно наказателно отговорното лице, но същият е достигнал до адресата - жалбоподателят на дата 08.11.2023 г.

В този смисъл, от последното прекъсващо давността действие 04.11.2020 г., до датата на връчване на електронния фиш – 08.11.2023 г,. е изминал срок по-дълъг от три години.

Следователно, изтеклата към 08.11.2023 г. тригодишна давност за преследване по чл.81, ал.2, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН има за последица отпадане на възможността спрямо нарушителя да може да бъде завършено започналото административно-наказателно преследване с реализиране на отговорността му за констатираното административно нарушение.

На следващо място, законодателят е предвидил възможност за издаване на електронен фиш само и единствено за нарушения на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, но не и за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, поради което издаденият електронен фиш за ангажиране отговорността на нарушителя за извършеното от него административно нарушение е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, дори само на това основание.

Така, съгласно чл. 189е, ал. 1 и 2 от ЗДвП, актовете за установяване на административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в се съставят от 4 длъжностните лица на службите за контрол по чл. 165, чл. 167, ал. 3 - 3б и чл.

167а съобразно тяхната компетентност (ал.1), като при установяване на нарушение по чл.179, ал. 3 - 3б преди съставяне на акт за установяване на административно нарушение, контролните органи уведомяват нарушителя за възможността да заплати таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата.

Когато актът за установяване на нарушението се съставя в отсъствие на нарушителя, възможността за заплащане на тази такса се предоставя с връчването на акта (ал.2). Посочената разпоредба ясно и категорично постановява, че за административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в от ЗДвП се съставят актове за установяване на административни нарушения, както и компетентността на органите, които ги съставят.

Разпоредбите на чл. 167а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗДвП уреждат правата и задълженията на Агенция „Пътна инфраструктура“ при осъществяване на контрол върху заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата чрез електронната система за събиране на пътни такси (ал.1), както и действията по изпълнение на функциите по този закон на определените от председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ длъжностни лица, сред които и да „съставят и връчват актове за установяване на административни нарушения и връчват електронни фишове за нарушения по чл.179, ал.3 - 3в.“ (ал.2, т.8), както и задълженията на Агенция „Пътна инфраструктура“ да създава и поддържа информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл.179, ал.3 - 3в,(ал.4).

Посочените разпоредби не уреждат процедурата по издаване на актове за установяване на административни нарушения и на електронни фишове, както и хипотезите, при които се съставят актове за установяване на административни нарушения и електронни фишове.

Ето защо, тези норми не могат да игнорират нормите за административно-наказателната отговорност или да ги заместят и допълват.

Разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове категорично забранява да се обосновава наказателна, административна или дисциплинарна отговорност чрез тълкуване на нормите в смисъла, който наймного отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България, както и при непълна 5 норма, за неуредените от него случаи да се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта.

След като законодателят с един и същи закон е предвидил, че установяването на конкретно нарушение става чрез съставяне на АУАН, а за друго, също така конкретно посочено нарушение може да се състави електронен фиш, е недопустимо да се допълва съдържанието на законова разпоредба, предвиждаща административно-наказателна отговорност с аргументи от съдържанието на норми, уреждащи правомощията на държавни органи.

Не може да обоснове съставянето на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б и препратката за влизане в сила на електронните фишове, съдържаща се в чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, след като в ал. 1 на нормата не е предвидена възможност за съставяне на електронен фиш за нарушение по чл.

179, ал. 3б от ЗДвП. След като цели административно-наказателна репресия законодателят следва да бъде ясен, конкретен и точен при създаването на правните норми.

Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП - „собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него“.

С нормата се регламентира забрана за собственика на ППС, движещо се по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да не допуска същото, ако не са изпълнени едновременно задълженията, както по установяване размера на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП според категорията на ППС, така и по нейното заплащане.

Съгласно чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП „ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, както следва - по чл. 179, ал. 3б - в размер 2500 лв.“.

6

Съгласно цитираната санкционна разпоредба на собственик на ППС, който е допуснал движението на ППС, без едновременно да са изпълнени задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, т.е. нарушил е установената му забрана по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, се налага имуществена санкция по чл. 179, ал. 3б ЗДвП.