Решение № 4220 от 24.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4220 гр. София, 24.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20231110216463 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на "***" ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от управителя Г. П. Ц., чрез упълномощения процесуален представител - адв. В. И. от САК срещу електронен фиш (ЕФ) № 8504493615 на Агенция „Пътна Инфраструктура“ (АПИ) за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), с който на дружеството-жалбоподател, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2500. 00 лв. за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, във връзка с чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата (ЗП).

Недоволно от така издадения електронен фиш е останало санкционираното юридическо лице, което, в подадена чрез адв. И. жалба, релевира доводи за отмяната му.

Излагат се аргументи в насока, че въпросното ППС - товарен автомобил „***“ с рег. № *** е бил снабден с монтирано и действащо електронно тол - устройство за установяване на таксата, като са подавани тол-данни, включително за навлизането и движението по платената пътна мрежа и са генерирани данни за таксуване с тол такси. Сочи се, че е сключен договор с юридическо лице, което предоставя услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, а именно: „***“ АД. Сочи, че издаденият ЕФ не е в съответствие с чл.2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 1

28.11.2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, съгласно който: „Доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередовността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство.“ Твърди, че е налице неправилно приложение на материалния закон, тъй като посочените като нарушени в ЕФ разпоредби касаят ангажирането на отговорността на физически лица, а в случая е ангажирана отговорността на ЮЛ. На самостоятелно основание претендира нарушение на процесуалните правила, тъй като ЕФ не съдържа подробно описание на нарушението, като липсва посочване дали дружеството в санционирано в качеството му на собственик или на ползвател на ППС. Твърди, че липсва ясно посочване на мястото на извършване на нарушението, като излага подробни съображение, че посоченото място път А6 км 50+ 427 не фигурира в Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние. В подкрепа на тези си твърдения представя писмени доказателства от съдебни производства по идентични казуси. Намира, че не е налице реално увреждане на обществените отношения, а наложената санкция е непропорционална. Претендират се разноски.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят, редовно призован е представлява от упълномощен процесуален представител – адв. С., който поддържа жалбата и пледира да отмяна на атакувания ЕФ. Намира, че е налице допуснато нарушение на процесуалните правила, доколкото е бил издаден ЕФ, а не АУАН и НП. Посочва, че атакувания ЕФ е връчен на дружеството повече от две години след датата на извършване на нарушението, като твърди, че е налице разминаване по отношение на датата на издаването на ЕФ. На самостоятелно основание твърди, че не е доказано мястото на извършване на нарушението, като се позовава на събраните по делото писмени доказателства, че към 2022г. няма изграден км 50+427 на път А6, респ. същият не е съществувал към датата на извършване на нарушението. Намира за неизяснено обстоятелството в какво качество е било санкционирано дружеството – въззивник, както и самото нарушение, тъй като от представените фотоснимки се установява само дата и час, но не и посока на движение на ППС. Оспорва техническата изправност на техническото устройство заснело нарушението. Подробни съображения излага в писмени бележки.

Претендира разноски по списък.

Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от юрк. Г., която оспорва жалбата и пледира атакувания санкционен акт да бъде потвърден изяло, като правилен и законосъобразен. Моли за съдебен акт в тази насока. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като прецени 2 събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподател е „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Г. П. Ц.. Дружеството било ползвател на товарен автомобил модел/марка влекач „***“, с рег. № ***, категория N3, клас ЕВРО 6D, с 2 оси, с технически допустима максимална маса 18000. Автомобилът бил собственост на „***“ ЕАД с вписан ползвател дружеството - жалбоподател.

На 23.03.2021г., в 12:41. в община Столична, по път А-6 км 50+427, с посока намаляващ километър, пътен участък, включен в обхвата на платената пътна мрежа, от устройство с № 10182, елемент от електронната система за събиране на пътни такси, било засечено движението на товарен автомобил модел/марка „***“, с рег. № ***, за който имало издадена валидна тол декларация за преминаването, но платената категория била по –малка от измерената.

При тази хронология бил издаден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закон за пътищата № 8504493615, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. ал. 3 вр. чл.

179, ал. 3б ЗДвП на „***‘ ЕООД, ЕИК *** била наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП. Електронният фиш бил връчен на представител на дружеството на 03.07.2023г., а на 17.07.2023г. била подадена жалба срещу него чрез наказващия орган.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приобщените на основание чл. 283 НПК протоколи и други документи: справка от информационната система на ИА „АА“ за установени нарушения; два броя фотоизображения; справка с данни на нарушителя; писмо с вх. № 342077/29.11.2023 г.; известие за доставяне; информация от електронната система на АПИ за обработка на нарушението и други.

Съдът кредитира така приобщените доказателствени материали въз основа, на които по категоричен начин се извежда дата, час, място на осъществяване на нарушението.

Приложените фотоизображения съдът цени като годно веществено доказателствено средство, видно от които се установява регистрационният номер на товарния автомобил, чието движение е засечено в участъка, част от платената пътна мрежа. От същите се извежда и точната дата и час, в които е засечено движението на товарния автомобил.

Приложената справка с данни за нарушителя и превозното средство позволява да се индивидуализират техническите характеристики на товарния автомобил, неговият собственик, както и вписан ползвател.

От представените пред съда писмени доказателства – писмо изх. № 66-232/17.02.2023г. на АПИ се установява, че съгласно Решение № 127/28.02.2020г. на МС посочено място на нарушението попада в обхвата на републиканската пътна мрежа.

Видно от писмо вх. № 106666/01.04.2024г. към датата на нарушението „ ***“ АД не са имали задължение да уведомяват ползвателите на платената пътна мрежа за възникнали 3 нарушения, поради техническа неизправност.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законовия, от лице с активна процесуална легитимация, а разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗАНН, в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН.

Електронният фиш представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. В тази връзка е без значение кое конкретно лице е издало електронния фиш. Съгласно чл.

189ж, ал. 1 от ЗДвП, електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Непосочването на дата на издаване на електронния фиш не предполага допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като законодателят е задължил в неговото съдържания да бъде посочена единствено датата на извършване на нарушението, която съвпада с датата на неговото издаване.

Обстоятелството, че в обжалвания акт не е посочено конкретно физическо лице - негов издател не означава, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП не съдържа изискване за посочване на подобни обстоятелства, респективно тяхната липса не е основание за отмяна. В електронния фиш е отбелязано, че същият е издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, което е напълно достатъчно, за да се приеме, че актът изхожда от компетентен административен орган.

Несъстоятелни са релевираните от страна на санкционираното лице твърдения за изтекла погасителна давност, тъй като за електронния фиш сроковете по чл. 34 от ЗАНН не намират приложение, а единственият относим срок е този на абсолютната давност по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, който възлиза на четири години и половина и в случая няма спор, че не е изтекъл.

Съдът намира, че устройство № 10182, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси отговаря на законоустановените изисквания, респективно оспорването годността на техническото средство, с което е заснето нарушението от страна на жалбоподателя е недоказано. За подобни устройства не са предвидени изисквания за първоначална проверка, както и последваща проверка на от Българския институт по 4 метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, подобно на автоматизираните технически средства и системи за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. Съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. От доказателствения материал се установи, че устройството е създало доклад, придружен с два броя статични изображения във вид на снимков материал на превозното средство. Ето защо съдът намира, че процесното устройство отговаря на изискването на ЗДвП и не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.

Неоснователно е възражението на защитата за непосочване на точно място на извършване на нарушението. Напротив, мястото е индивидуализирано ясно и недвусмислено, като е посочен републиканския път, по който е осъществено движението, конкретния участък от пътя, обозначен чрез посочване на съответния километър от неговата дължина, както и посоката на движение.