Решение № 185 от 17.05.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. П., 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20235200500228 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 1393/21.12.2022 г., постановено по гр.д. № 20225220100599 Пазарджишкият районен съд е признал за незаконно уволнението на на П. З. Б., ЕГН **********, от гр. В., ул. „Б.” № 12, чрез пълномощник адвокат Р. П., със съдебен адрес: гр. П., ул. ”П.М.” № 9, Офис център 1, ет.2, офис № 11, извършено със Заповед № ЧР02-1/07.02.2022 г. на заместник-директора инж.

Ц.В. при Р.д.по г. гр. П., със седалище и адрес на управление: гр. П., бул. „Ал.

С.“ № 50, считано от 07.02.2022 г., на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. 2 КТ - поради съкращаване в щата и то е отменил по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ.

Възстановил е П. З. Б., ЕГН **********, на длъжността „главен специалист“, „Контрол по опазването на горските територии и зашита от пожари”, дирекция „Горско стопанство” в РДГ П., която е заемал преди уволнението му със Заповед № ЧР02-1/07.02.2022 г. на заместник-директора инж. Ц.В. при Р.д.по г. гр. П., по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ.

Осъдил е „Р.д.по г. гр. П., да заплати на П. З. Б., ЕГН **********, на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, във вр. с чл.225, ал.1 КТ сумата от 8700 лева, представляваща сборът от обезщетението за оставяне без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 07.02.2022 г. до 07.08.2022 г., ведно 1 със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - 25.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлил този иск за разликата до пълния му предявен размер от 11906,40 лева, като недоказан и неоснователен.

Осъдил е „Р.д.по г. гр. П., да заплати на П. З. Б. сумата от 1315,26 лева, представляващи сторени разноски в производството.

Осъдил е П. З. Б., ЕГН **********, да заплати на Р.д.по г. гр. П. сумата от 259,38 лева, представляващи сторени разноски в производството.

Осъдил е „Р.д.по г. гр. П., да заплати по сметка на РС П. сумата от 591,07 лева, представляваща дължимата държавна такса за производството и сторени разноски за експертиза.

Постановил е предварително изпълнение на решението по отношение на присъденото обезщетение.

С решение № 121/07.02.2023 г., постановено по същото дело по реда на чл.248 от ГПК, районният съд е оставил без уважение молбата по чл.248 ГПК, за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Допуснал е поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1393/21.12.2022 г., постановено по гр.д. № 599/2022 г., по описа на РС-П., като е постановил в диспозитива, касаещ дължимите разноски в полза на РСП. от ответника, да се чете „581,07 лева“, вместо „591,07 лева“.

Против така постановените решения в законния срок са постъпили въззивни жалби и от двете страни. Ищецът П. Б. чрез своя процесуален пълномощник е обжалвал първоначалното решение в частта, с която е възстановен на длъжността „главен специалист“, „Контрол по опазването на горските територии и зашита от пожари”, дирекция „Горско стопанство” в РДГ П., която е заемал преди уволнението му със Заповед № ЧР021/07.02.2022 г. на заместник-директора инж. Ц.В. при Р.д.по г. гр. П., като счита, че е следвало да бъде възстановен на длъжността „заместник директор на РДГ-П.“, която според него не е престанал да заема до уволнението си.

Неправилно според него районният съд е приел, че той се е съгласил да заеме длъжността „главен специалист“, „Контрол по опазването на горските територии и зашита от пожари”, дирекция „Горско стопанство” в РДГ П., тъй като от представеното по делото в писмен вид предложение за заемането на тази длъжност било видно, че ищецът не го е приел. В тази връзка неправилно районният съд изтълкувал отбелязването „Не Приемам отправеното предложение“ като първоначално приемане, пред което по-късно е добавена отрицателната частица „не“, за да придобие смисъла на отказ. Нямало пречка според жалбоподателя както частицата „не“, така и глаголът „приемам“ да бъдат изписани с гласни букви, тъй като по този начин категорично 2 подчертавал отказа си да приеме да встъпи в предложената му длъжност.

Отрича свидетелката Т. да му е давала ключ за стаята на Човешки ресурси, както и че той е влизал там и е дописвал отбелязването върху писменото предложение, цитирано по-горе или да е изнасял документи от стаята. В молбата за ползване на неплатен едногодишен отпуск пък бил посочил, че заема длъжността гл. специалист КОГТПЗ, защото само по този начин можел да разреши сам на себе си искания отпуск, тъй като вече заемал длъжността директор на РДГ П..

В тази връзка оспорва и определения от съда размер на дължимо обезщетение по чл.225 от КТ като твърди, че неправилно районният съд е взел за база за изчисление брутното трудово възнаграждение за длъжността гл. специалист КОГТПЗ, а не за длъжността зам. директор на РДГ П..

Искането е решението на районния съд да бъде отменено в обжалваните части, вместо което да бъде постановено ново, с което ищецът да бъде възстановен на длъжността „заместник директор на РДГ-П.“, а искът по чл.225 от КТ да бъде уважен в пълен размер от 11906.40 лв. Претендира присъждането на разноски за въззивна инстанция.

Ответникът РДГ-П. обжалва решението в уважителната му част с искане то да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни. В пространната и излишно многословна жалба всъщност са направени само две възражения. Първото възражение е, че неправилно районният съд е приел, че ищецът страда от заболяване, ползващо се със закрилата по чл.333, ал.1, т.3 във вр. с чл.328, ал.1, т.2 от КТ, вр. с чл.1, ал.1, т.6 от Наредба № 5/1987 г., тъй като по делото било безспорно установено от една страна, че той е уведомил работодателя, че не страда от такава болест, а от друга страна назначената по делото медицинска експертиза била установила, че ответникът не страда от захарна болест, ползваща се със закрилата на чл.333 от КТ.

Второто възражение касае направеното още с отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл.131 от ГПК, за възражение за прихващане с изплатено на ищеца обезщетение на основание чл.220, ал.1 от КТ, което районният съд е приел за неоснователно. От представените по делото писмени доказателства – извлечение от ведомост за заплати за м.февруари 2022 г. било безспорно установено, че обезщетение в размер на 1450 лв. е изплатено на ищеца и в случай на отмяна на уволнението това обезщетение се явявало заплатено без правно основание, поради което подлежало на връщане.

Възразява се и против допуснатото от районния съд предварително изпълнение на постановеното решение относно присъденото обезщетение, 3 тъй като чл.423, ал.2 от ГПК забранявал да се допуска изпълнение на невлязло в сила решение срещу държавни учреждения, каквото била РДГ П..

Претендират се разноски.

Постъпила е и частна жалба от РДГ П. против решение № 1393/21.12.2022 г., постановено по гр.д. № 599/2022 г., с която се иска отмяна на това решение в частта за разноските като неправилно. От изложените мотиви обаче не става ясно нито защо се твърди, че решението е неправилно, нито пък е формулирано адекватно искане.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК са постъпили писмени отговори на подадените жалби с изложени доводи за отхвърлянето им.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивните жалби и писмените отговори, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против РДГ П. ищецът П. Б. е твърдял, че с трудов договор № 2/14.03.2016 г. е назначен на длъжност „заместник-директор в РДГ П.. На 10.04.2018 г. тогавашният директор инж. А.К. му връчил Заповед № ЧР-26/13.10.2017 г., издадена от предишния директор инж. В., за прекратяване на трудовото правоотношение поради налагане на дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“- чл.330, ал.2, т.6, във вр.с чл.188, т.3, чл.190, ал.1 ,т.1 и т.3 и чл.187, т.1 КТ. Тази заповед била отменена и ищецът бил възстановен на длъжност „Заместник директор“, като на 09.08.2019 г. се върнал на работа.

Твърдял е, че с писмо рег. № РДГ 09-312/15.01.2021 г., връчено на 18.01.2021 г. и проект за ДС № 1/21.01.2021 г. му било предложено на основание чл.119 КТ да бъде преназначен на длъжността „главен специалист, контрол по опазването на горските територии и защита от пожари”, дирекция „Горско стопанство” при РДГ П., но той не се съгласил и отказал да подпише това ДС. При този отказ му било наредено да отиде в офис на РДГ, находящ се в гр. В., без да му се поставят конкретни задачи като „заместник директор“.

В периода 21.01.2021 г. до 04.02.2021 г. всеки ден ходил на работа в този офис и на практика не работил нещо по длъжностната му характеристика.

На 04.02.2021 г. му бил предложен ТД № К-7/04.02.2021 г. да заеме длъжността „Директор на РДГ П.“, за което той се съгласил и го подписал, макар да бил на основание чл.68, ал.1, т.4 КТ – за времето до заемане на длъжността въз основа на конкурс с шестмесечен срок за изпитване в полза на работодателя. Счита, че на практика с това повишаване в длъжност се искало да го уволнят. Намира този ТД за недействителен, тъй като е следвало да бъде 4 такъв по чл.67, ал.1, т. 1 КТ.

Същевременно ТД № 2/14.03.2016 г. за длъжността „заместник-директор” не бил прекратен.

Считано от 04.02.2021 г. ищецът излязъл в едногодишен неплатен отпуск. На 09.07.2021 г. му била връчена Заповед № К-750/08.07.2021 г. за прекратяване на ТД № К-7/04.02.2021 г. за длъжността „директор”, на основание чл.71, ал.1 КТ, без да е насрочен и проведен конкурс за тази длъжност. Едва през м. 11.2021 г. за временно изпълняващ длъжността „директор на РДГ П.” бил назначен инж. В.А..

Ищецът е твърдял, че ТД № 2/14.03.2016 г. за длъжността „заместникдиректор” не бил прекратен и към настоящия момент. Сочи, че при завръщането му на работа на 07.02.2022 г. другият зам. директор - инж. Ц.В. му връчил, подписана от самия него, Заповед № ЧР02-01/07.02.2022 г. за прекратяване на ТПО от длъжността „главен специалист“, „Контрол по опазването на горските територии и зашита от пожари”, дирекция „Горско стопанство” в РДГ П., на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ - съкращаване в щата, считано от 07.02.2022 г., като в заповедта било посочено, че имало съкращаване в щата на посочената длъжност в длъжностното разписания на РДГ, в сила от 21.07.2021 г. Било посочено още, че ищецът не боледува от заболяване по Наредба № 5/20.02.1987 г., въпреки, че той самият бил декларирал такова обстоятелство с декларация от 03.02.2022 г., изпратена по ел. поща в 15:55:57 часа с вх.№ РДГ09-956/04.02.2022 г., в която бил посочил, че страда от „диабет“. Бил приложил и епикриза, установяваща заболяването.

Това обстоятелство било известно на ответника отпреди, тъй като било подробно обсъдено в мотивите на решението както по в.гр.д. № 343/2019 г. на ОС П., така и по гр.д. № 840/2017 г. на РС П.. При явяване на работа на 07.02.2022 г. от „Човешки ресурси“ му било заявено, че декларацията по Наредба № 5/1987 г. следвало да е по образец и му дали да подпише такъв образец, като същевременно на екземпляра, който бил в РДГ го накрали и той написал, че оттегля декларацията от 03.02.2022 г. В тази декларация „по образец“ от 07.02.2022 г. ищецът отново декларирал, че боледува от болест, включена в Наредба № 5/1987 г. и същата била заведена под № РДГ091043/07.02.2022 г.

Ищецът е твърдял, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна/нищожна и необоснована, тъй като била издадена и подписана от зам. директора инж. В., без да има правомощията на работодател по чл.5, ал.1, т.8 от Устройствен правилник на регионалните дирекции по горите, въпреки позоваването на чл.5, ал.2 от същия. Твърдял е, че директорът А. не е издавал заповед да бъде заместван от заместникдиректора В. или от друго длъжностно лице.