Решение № 5628 от 18.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5628 гр. София, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20231100504933 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение №233716.02.2023г., постановено по гр.д. №25664/2021г. по описа на СРС, 26 състав, е признато за установено, че Г. С. Г. дължи на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД сумата от 2053,12 лева, представляваща продажна цена за потребена и неотчетена електрическа енергия за периода от 17.10.2015г. до 14.01.2016г. в недвижим имот, находящ се на адрес гр. София, ж.к. „*******, ведно със законната лихва върху главницата от 17.06.2020г., както и законна лихва за забава в размер на 889,83 лева за периода от 27.02.2016г. до 04.06.2020г. осъден е Г. С. Г. да заплати на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД направените разноски по делото в размер на 932,12 лева.

Постъпила е въззивна жалба срещу решението от ответника Г. С. Г., чрез пълномощника адв. Р. Д., като се излагат оплаквания, че същото е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Не било установено от ищеца, че процесната сума е дължима, като не били установени основанието, размерът на същата, както и е, че е спазена процедурата по 1 начисляването . Съдът не обсъдил и възраженията на ответника относно незаконосъобразността на извършената проверка и съставения констативен протокол. Счита, че размерът на корекцията не е доказан, тъй като от заключението на вещото лице се установявала само математическата вярност на извършеното изчисление, но не и дали ответникът е ползвал правилно определени изходни параметри. В общите условия на ответника не били предвидени задължение за уведомяване и ред, по който да се извършва същото. Не било доказано да е спазена процедурата по съставяне на констативния протокол, като в същия не било отразено дали служителят на полицията е присъствал на съставянето му. Потребителят не бил потърсен и констативният протокол не бил връчен по надлежния ред. Липсвало произнасяне по направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност, като поддържа, че давността е тригодишна. Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „Електрохолд Продажби“ ЕАД (с предишна фирма „ЧЕЗ Електро България“ АД), чрез пълномощника юрисконсулт А.А., с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. Корекцията била извършена от дружеството при спазване на действащите към периода на проверката ПИКЕЕ.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

2

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД срещу Г. С. Г. положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №24808/2020г. на СРС, 26 състав, както следва: 2053,12 лева – корекционна сума, начислена по партида с клиентски № *******, за доставка на електроенергия за обект на адрес гр. София, ж.к.

*******, за периода от 17.10.2015г. до 14.01.2016г., ведно със законната лихва, считано от 17.06.2020 до окончателното плащане, и 889,83 лева – мораторна лихва за периода от 27.02.2016г. до 04.06.2020г.

Не е спорно между страните по делото, че ищецът е потребител на електроенергия за горепосочения недвижим имот.

Спорът между страните възниква относно наличието на основание за начисляване и заплащане на посочената в исковата молба процесна сума, представляваща извършена корекция на обема и стойността на доставена енергия за минал период.

В ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 98/2013 г.), приети съгласно законовата делегация на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ , се съдържа подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на количеството електрическа енергия, без да е необходимо виновно поведение на потребителя. От момента на обнародване в ДВ (бр. 15/14.02.2017 г.) на решение № 1500/06.02.2017 г., адм. д. № 2385/2016 г., 5-чл. с-в на ВАС отменените с него правила на ПИКЕЕ престават да се прилагат, като остават неотменените правила по чл. 48- чл. 51, до отмяната им през 2018 г. с решение № 2315/21.02.2018 г., адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС, IV отд. (в сила от 23.11.2018 г.). Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. В случаите, когато тези правила не уреждат конкретните отношения, приложение трябва да намерят общите правила на ЗЗД. Ако в Общите условия в нарушение на чл.

98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение не е основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това вземане е установено по съдебен 3 ред. В случая корекцията е извършена за периода 17.10.2015г. до 14.01.2016г., като КП, въз основа на който е извършена корекцията на сметки е съставен на 14.01.2016г. и нормите на ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 98/2013 г.) са действали към този момент. Правото на доставчика да извърши корекция при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия не е обусловено от доказване на виновно поведение на потребителя. Целта е да се коригират грешките при измерването на потребената електрическа енергия и да се определи точния размер на дължимата престация, а не да се ангажира отговорност за вреди по чл. 82 ЗЗД, като редът за това е предвиден в правила, приети въз основа на законова делегация.

Според трайната съдебна практика, която се споделя и от настоящия въззивен състав дори и при липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в чл. 47-51 ПИКЕЕ от 2013 г. (отм.). Източникът на задължението за крайния потребител за плащане на цената на доставената електрическа енергия е от договорно естество и разпоредбите на ЗЕ не изключват общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока, вкл. правилото на чл. 183 ЗЗД, че когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и е заплатено по-малко от реално дължимото, купувачът следва да доплати разликата като цена на продадената енергия. Дори и да липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване (в този смисъл са решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 107 от 26.11.2020 г. по гр. д. № 1096/2020 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 170 от 06.01.2021 г. по гр. д. № 169/2020 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 141 от 12.01.2021 г. по гр. д. № 4486/2019 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 6 от 22.02.2021 г. по гр. д. № 1978/2020 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 120 от 26.01.2021 г. по гр. д. № 4

3754/2019 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 160 от 31.12.2020 г. по гр. д. № 1174/2020 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 16 от 09.02.2021 г. по гр. д. № 1635/2020 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 60171/24.06.2021 г., по гр. д. № 3431/2020 г., ВКС, III ГО; решение № 127/26.08.2021 г., по гр. д. № 2057/2020 г. на ВКС, IV ГО; решение № 20/03.02.2022 г. по гр. д. № 1231/2021 г., ВКС, III ГО; решение № 13/02.03.2022 г. по гр. д. № 1647/2021 г. на ВКС, III ГО; решение № 60268/25.03.2022 г., гр. д. № 391/2021 г., ВКС, III ГО; решение № 60223/18.08.2022 г., гр. д. № 598/2021 г., ВКС, IV ГО; решение № 60298/18.08.2022 г., гр. д. № 4163/2020 г., ВКС, IV ГО; решение № 20/16.08.2022 г., гр. д. № 1533/2021 г., ВКС, IV ГО и др.).

Неоснователни са доводите на въззивника, че общите условия на ищцовото дружество не съдържат клауза, която да урежда реда за уведомяване на клиента, че ще се извърши проверка, която може да приключи с корекция на сметката му при констатирани несъответствия в СТИ при отчитането на ползваната ел. енергия.

Съобразно установената практика на ВКС (в този смисъл решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. по описа на ВКС, III г. о., решение № 107 от 26.11.2020 г. по гр. д. № 1096/2020 г. по описа на ВКС, III г. о. и др.) съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните по спорове за грешно отчитане на изразходвана електрическа енергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се позоват на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните доказателства по делото. От това предварително, а не решаващо за изхода на спора значение на процедурата по корекция на сметки, предвидена в Общите условия, следва да се изхожда и при преценката какви са последиците от допуснато нарушение на чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ . Ако в Общите условия в противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред.

5

Съгласно разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ, операторът на мрежата извършва проверки на измервателните системи за съответствието им с изискванията на правилата, за които съставя констативен протокол.

Документът се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител, а в случай на отсъствие на клиента или при отказ от негова страна да го подпише, констативният протокол се подписва поне от двама свидетели, които не са служители на дружеството, като в случая посочените изисквания са спазени.

В чл. 48 ПИКЕЕ, ДКЕВР е уредила възможност, при липса на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване н е измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа да изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни, както при наличие на точен измерител количеството преминала електрическа енергия се изчислява като функция на измерителя, като се отчита класът на точност на средството за търговско измерване (т. 1а), а при липса на точен измерител количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от максималния ток на средството за търговско измерване при всекидневно осемчасово ползване на електрическа енергия от клиента, а при липса на средство за търговско измерване корекцията се изчислява на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения

Разпечатката съдържа 31 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3c66a59d-6938-4f05-bdc0-ecf0a6123dd0