Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 972 от 12.11.2019, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 1447/2019
Вид
Решение № 972
Подписан
12.11.2019
В сила
12.11.2019
Състав
КАЛИНА СТОЯНОВА ПЕНЕВА, КРЕМЕНА ИЛИЕВА ЛАЗАРОВА, ЙОРДАНКА ГЕОРГИЕВА МАЙСКА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1, пр. III · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.139 и сл. · Закон за енергетиката
  • чл. 139б · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл. 66 · Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
  • чл.69, ал.4 · Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ ІІІ-143

12.11.2019 год. гр. Бургас

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански състав на пети ноември две хиляди и деветнадесета година в открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАЛИНА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА

ЙОРДАНКА МАЙСКА-ИВАНОВА секретар Жанета Граматикова, като разгледа докладваното от съдия Калина Пенева в.гр.дело номер 1447 по описа за

2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е въззивна жалба от „Топлофикация- Бургас“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, п.к.642, ж.к.Лозово, общ.Бургас, обл.Бургас, представлявано от Христин Илиев-изпълнителен директор, чрез процесуален представител адв. Милена Ангелова, срещу решение № 1645/27.06.2019 год. по гр.д.№ 6195/2018 год. по описа на Бургаския районен съд, с което е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск с правно основание чл.124, ал.1, пр. III от ГПК, че ищецът П.П.С., ЕГН:**********, не дължи на ответника „Топлофикация- Бургас“ ЕАД, ЕИК:*********, представлявано от Христин Илиев-изпълнителен директор, следните суми: сума от 493,29 /четиристотин деветдесет и три лева и двадесет и девет стотинки/ лв., представляваща задължение за потребена топлинна енергия, за м.01.2018г., за обект, находящ се в гр.Бургас, ж.к. „Л.“, бл.7, вх. „А“, ет.2, ап.3, аб.

№4071-071-009285 и сума от 24,12 /двадесет и четири лева и дванадесет стотинки/ лв., представляваща мораторна лихва, за периода: 08.02.2018г.- 24.08.2018г. И Е ОСЪДЕНА „Топлофикация- Бургас“ ЕАД, ЕИК:*********, представлявано от Христин Илиев - изпълнителен директор, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на П.П.С., ЕГН:**********, сума в размер общо на 450 /четиристотин и петдесет/ лв., представляващи сторени съдебно-деловодни разноски.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано, като постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Изложени са подробни съображения за необоснованост на изводите на съда за недължимост на процесните суми от ищцата. Твърди се, че релевантните факти се установяват от представените писмени доказателства и от заключението на вещото лице, като са налице всички изисквания на закона за начисляване и заплащане от абоната на процесните суми за сградна инсталация, дялово разпределение и лихва за забавено плащане. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение, за решаване на спора по същество с отхвърляне на предявения иск и присъждане на съдебно-деловодните разноски.

В дадения срок е постъпил отговор от насрещната страна П.П.С., ЕГН:**********, чрез процесуален представител адв.Павлина Темелкова. Изложени са подробни съображения за неоснователност на възраженията по жалбата. Твърди се, че не са налице законовите предпоставки за начисляване и заплащане на претендираните от ответника суми по издадената фактура. Изложени са и съображения относно наличието на неравноправни клаузи в общите условия на топлинния доставчик, за които се твърди, че съдът следва са следи и служебно. Твърди се, че е нарушено изискването на чл.9 от Директива 2012/27/ЕС за точност и прозрачност при отчитането на индивидуалното потребление. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските пред въззивния съд.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице, срещу решение на съда, което подлежи на въззивно обжалване и е ДОПУСТИМА.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемата страна уточнява, че оспорването на дължимите суми начислени за плащане от топлофикационното дружество за м.01.2018 год. се отнася само за сумата за БГВ /битово горещо водоснабдяване/, като не се оспорва дължимостта на останалите начислени суми – за отопление, за сградна инсталация и за счетоводно топлинно отчитане. Такова уточнение е било направено и пред районния съд, но не е взето предвид при постановяване на решението.

Страните поддържат изразените становища, не ангажират нови доказателства.

С обжалваното решение Бургаският районен съд се е произнесъл по отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.139 и сл.от ЗЕ.

Въззивният съд е сезиран да се произнесе по предявените пред Бургаския районен съд искове от ищцата П.П.С., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Б., ж.к. „Л.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, чрез процесуален представител адв.Емилия Кавалджиева, срещу ответника „Топлофикация-Бургас” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, п.к.642, ж.к.Лозово, общ.Бургас, обл.Бургас за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от общо 517,27 лв., от която главница от общо 493,29 лв., представляваща задължение за потребена топлинна енергия за м.01.2018 год., за обект, находящ се в гр.Бургас, ж.к. „Л.“, бл.*, вх. „*“, ет.*, ап.*, аб.№4071- *** и сума от 24,12 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, за периода от 08.02.2018 год. до предявяване на иска на 24.08.2018 год., за които суми се твърди и не се оспорва, че ответникът е издал фактура № 13889090/08.02.2018 год.

Ищцата твърди, че като собственик на топлоснабден имот находящ се в гр.Бургас, ж.к. „Л.“, бл.*, вх. „*“, ет.*, ап.* е клиент за топлинна енергия доставяна от ответника по делото. Ищцата твърди, че за процесния период 01.01.2018 год. - 31.01.2018 год. начислената сума за топлинна енергия е определена при неправилно приложение на Наредба № 16-334 за топлоснабдяването /наредбата/ и не е дължима. Твърди се, че в случая следва да намерят приложение чл.69, ал.5 и ал.6 от наредбата, тъй като на ответника е било известно, че големите разлики в количеството гореща вода отчетено по общия водомер под подгревателя и от водомерите в отделните имоти се дължи на виновно умишлено поведение на точно определен клиент на дружеството за имот в същата сграда, вх.3, ет.3, ляв, а именно – на поведението на клиента К.А., поради което не са били налице предпоставките за приложение на чл.69, ал.4 от Наредба 16-334. Направено е искане за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноските по делото, ангажирани са доказателства.

Ответникът оспорва исковете, твърди, че извършеното от топлинния счетоводител начисление за използвана топлинна енергия за процесния период е в съответствие със Закона за енергетиката /ЗЕ/ и Наредба № 16-334/06.04.2007 год. за топлоснабдяването, поради което сумите по издадената от него фактура за използвана топлинна енергия от ищцата за м.01.2018 год. са дължими. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноските по делото.

При проверка по чл.269 от ГПК настоящият съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, при преценката за правилност на обжалваното съдебно решение, намира от фактическа и правна страна следното по спора:

Страните не спорят относно това, че за процесния период от 01.01.2018 год. до 31.01.2018 год. ищцата е клиент за доставяна от ответника топлинна енергия съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ за топлоснабден имот в сграда – етажна собственост, находящ се в гр.Бургас, ж.к. „Л.“, бл.*, вх. „*“, ет.*, ап.3. За установяване на собствеността на ищцата по делото е представен н.а. №***, т.***, рег.№****, дело №***/**** год. на нотариус 458.

От заключението на вещо лице Едрева -прието от районния съд, се установява, че за процесния период абонатната станция обслужваща жилището на ищцата е работела на отопление и битово горещо водоснабдяване /БГВ/.

Топлинният счетоводител е отчитал ежемесечно разпределителите на радиатори и топлите водомери в отделните жилища в сградата – етажна собственост.

Вещото лице сочи, че за периода от м.11.2017 год. до м.01.2018 год. е имало некоректно потребление на топла вода от абонат К.И.А., в жилище, присъединено към абонатната станция, към която е присъединено и жилището на ищцата. В това жилище и имало изтичане на големи количества топла вода, които не са отчетени, тъй като А. не е допускала за отчет в имота си отчетника на топлинния счетоводител „СМК Монтажи“. На 01.02.2018 год. служители на ВиК констатирали, че от двата водомера в жилището на А. единият е без пломба, а другият е откъртен. Водоподаването към това жилище е прекратено. За месеците 11.2017, 12.2017 и 01.2018 год. е констатирано, че количеството топла вода, отчетено от общия водомер пред подгревателя в абонатната станция е много по-голямо от количеството по отчетите на индивидуалните водомери. Такива разлики не са били установени след като е било преустановено водоподаването към имота на А.. Във връзка с подадени сигнали от останалите потребители в етажната собственост, за м.11 и м.12.2017 год. разликите над реално отчетените стойности по индивидуалните водомери са начислени на К.А., а за месец 01.2018 год. на нея са и начислени само разликите, съгласно хипотезата по наредбата при повреден водомер. Останалите разлики от индивидуалните водомери са разпределени на всички потребители. Вещото лице сочи, че задължението на ищцата за м.01.2018 год. по издадената от ответника фактура № 13889090/08.02.2018 год. е за главница включваща начислени суми по компоненти както следва: - сума за БГВ - 323,55 лв., - сума за отопление от радиатори - 143,30 лв., сума за сградна инсталация - 24,07 лв. и сума за дялово разпределение - 2,37 лв., а мораторната лихва върху посочената главница от общо 493,29 лв. за периода от изискуемостта – 08.02.2018 год. до 22.04.2019 год. е 57,28 лв.

Вещото лице сочи, че в счетоводството на ответника не са отразени плащания по фактурата.

Извършване на плащания не се твърди от ищцата.

По делото са представени заповед № 8 от 23.01.2018 год.на изпълнителния директор на „Топлофикация“ЕАД-Бургас, за спиране на подаването на топлинна енергия за БГВ за имота с титуляр на партидата К.И.А..

Представен е протокол от 01.02.2018 год. на комисия извършила проверка на водомерите на К.И.А..

Представен е протокол от 01.02.2018 год. за прекъсване на водоподаването към имота на К.И.А..

Представен е протокол от 01.02.2018 год. на инкасатор при „ВиК“за показанията и състоянието на водомерите за имота на К.И.А..

Представен е протокол от 01.02.2018 год. на служители определени със заповед на ИД на „Топлофикация-Бургас“ЕАД, за спиране на доставката на топлинна енергия на абонат К.И.А..

Представено е писмо до „Топлофикация-Бургас“ЕАД от 12.01.2018 год. на домоуправителя на вход „а“ от етажната собственост на сградата в гр.Бургас, к-с“Л.“, бл.* с поставени въпроси относно отчитане на реалното количество потребена топла вода от абонатите в етажната собственост, ведно с отговор, в който е посочено, че по силата на ЗУЕС собствениците на апартаменти в режим на етажна собственост трябва сами да установят причините за разликите между показанията на общия водомер и индивидуалните водомери.

Представено е писмо до „Топлофикация-Бургас“ЕАД и СМК“Монтажи“ АД /топлинен счетоводител/ от 21.02.2018 год. от домоуправителите на входове „а“ и „г“ от етажната собственост на сградата в гр.Бургас , к-с“Л.“, бл.*, в което е направено искане за коригиране на разпределените сметки за топла вода в блока, предвид обстоятелството, че начислените стойности на отделните абонати не почиват на реално изразходваните количества, ведно с отговор на „СМК-Монтажи“АД към писмото, в който е посочено, че действително за м.01.2018 год. реално е начислена на живущите в блока много „по-скъпа“ топла вода, но до това начисляване се е стигнало след забележка от страна на „Топлофикация“ЕАД-Бургас за прилагане на разпоредбите на чл.69, ал.4 от Наредба 16-334.

Представено е писмо до „Топлофикация-Бургас“ЕАД от 18.04.2018 год. на домоуправителя на вход „а“ от етажната собственост на сградата в гр.Бургас, к-с“Л.“, бл.*, в която е изразено становище, че няма основание за заплащане на завишени сметки за вода за м.01.2018 год. от изрядните абонати, като тези суми следва да бъдат начислени на г-жа А., тъй като разликата е в резултат на нейно виновно поведение, ведно с отговор на „Топлофикация-Бургас“ЕАД, че за м.01.2018 год. начисляването на топла вода на абонатите от етажната собственост е извършено при спазване на правилата на чл.69, ал.4, т.2Б от Наредба 16-334.