Присъда № 49 от 02.06.2026, Районен съд - Благоевград

МОТИВИ към Присъда №49/02.06.2026г., постановена по нчхд №1514/2023г. по описа на РСБлагоевград Производството по делото е образувано по тъжба на В.

А. Х. с местоживеене в Б против К. Р. Г., с която на последният е вменено извършването на престъпление с правна квалификация по чл.130, ал.1 от НК за това, че на 24.05.2023г., около 22.30 часа, в Б , е нанесъл удар с дръжката на пистолет в областта на дясната челна изпъкналост на В. Х.

, както и няколко удари с ръце и крака по главата и тялото му, от което Х. получил травматични увреждания /охлузване с околно кръвонасядане и оток по дясната челна изпъкналост, ивичесто охлузване по лявата ребрена дъга, охлузвания в областта на лявото коляно, болка и страдание/, довели до разстройство на здравето му, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Частният тъжител е конституиран и като граждански ищец в процеса и в наказателното производство е допуснат за съвместно разглеждане негов граждански иск срещу подсъдимия Г., с цена на иска от 5000.00лв., представляваща претендирано обезщетение за причинени на В. Х. неимуществени вреди /болки, страдания и дискомфорт, затруднено движение, увреждане на външен вид/, като пряка и непосредствена последица от вмененото на подсъдимия престъпление с правна квалификация по чл.130, ал.1 от НК.

Тази сума се претендира ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на престъплението /24.05.2023г./, до окончателното й изплащане.

Частният тъжител лично и чрез своят повереник поддържа тъжбата си и гражданският иск в процеса.

Подсъдимият лично и чрез своят защитник оспорва тъжбата и гражданският иск. Изразяват становище за тяхната неоснователност и се апелира за оправдателна присъда и 1 отхвърляне на гражданската претенция на тъжителя към подсъдимото лице.

Районният съд, след като съобрази становищата и позициите на страните, анализира събраният по делото доказателствен закон и приложимото право, намира за установено от фактическа и правна страна следното по настоящото дело:

ПО ФАКТИТЕ В ПРОЦЕСА

Между страните не е спорно, че св. К. К. и св. Цв К живеели на семейни начала, като от това си фактическо съжителство имат родено едно дете – Й К.а, която била малолетна към 2023г./втори клас/

След раздялата, св К заживяла заедно с подсъдимото лице и детето Йоана в жилище, находящо се на адрес гр. Б .

Св.К. упражнявал правото си на контакт с детето, като го взимал и връщал в дома на майката и подсъдимото лице, но същият имал лошо отношение, обиждал и отправял закани за саморазправа както със в.Костова, така и с подсъдимото лице.

Безспорно по делото е също така, че частният тъжител и св. К. К. са близки приятели.

На 24.05.2023г. , св.К. взел детето Й от дома на майка му и подсъдимия Г. и заедно с приятеля си –тъжителя Х. и неговото малолетно дете, отишли в заведение „Р “ в Благоевград за да отпразнуват именният ден на К.. След това заведение, тъжителят и св.К. решили да посетят и заведение „Б “, където продължили да употребяват алкохол в присъствието на децата си.

Около 22.30 часа си тръгнали с таксиметров автомобил, в който били св.К., тъжителят и двете им деца и с този автомобил отишли до адреса на подсъдимия и св.К . Св.К.

2 качил детето Й до етажа на въпросното жилище и го предал на майка му. Заради късния час на връщане на детето, възникнало напрежение между св.К , подсъдимия и св.К., на когото Г. и К направили забележка за това обстоятелство.

Вместо да приеме основателната забележка предвид възрастта на детето, св.К. започнал да обижда св.К да крещи пред жилището и на входа на жилищната сграда и настоява подсъдимия да слезе с него за да „се разберат“, а след като подсъдимия не го последвал, си тръгнал. Поведението на св.К. разстроило детето Й и подсъдимият слязъл пред жилищната сграда за да разговаря със св.К., но като видял, че е тръгнал с таксиметровия автомобил, му се обадил по телефона и му казал, че го чака пред жилищната сграда.

Св.К. казал на шофьора на таксиметровия автомобил да ги върне пред жилищната сграда на св.К и подсъдимото лице на ул.“С “№ в Б , а в автомобила продължавали да се намират тъжителя и неговото малолетно дете.

След като пристигнали на мястото отново, св.К. излязъл от таксиметровия автомобил и отишъл при подсъдимото лице, което го чакало пред жилищната сграда. Вместо да разговаря с подсъдимото лице, св. К. блъснал Г., след което го ударил. Подсъдимият също блъснал св.К. и двамата започнали да се бият като си нанасят удари един на друг. При нанасянето на тези удари св.К. паднал на земята, след което станал и в този момент, тъжителят слязъл от таксиметровия автомобил, отишъл при св.К. и Г. и нанесъл удар по подсъдимия в лицето му с юмрук . Св.К. също продължил да 3 нанася удари по Г. заедно с тъжителя Х., от което подсъдимият паднал на земята . Тогава за да се защити от побоя на тези двама свидетели, подсъдимият извадил законно притежаван газов пистолет, който носел в себе си и го вдигнал във въздуха. Това спряло за кратко нанасянето на удари по него от страна на тъжителя и св.Х. и Г. тръгнал да бяга от мястото на инцидента като изхвърлил пистолета под паркиран наблизо автомобил на улицата, за да не му го вземат Х. и К. и в този момент, на мястото на инцидента пристигнали полицейските служители-свидетелите Д., А., Ч. и Й. за проверка на подаден по случая сигнал до телефон 112.

Те разговаряли с тримата участници в инцидента, снели им обяснения м полицейското управление и им издали протоколи по ЗМВР да не се саморазправят повече. Св.Й. намерил изхвърления газов пистолет от подсъдимото лице под автомобила на мястото на инцидента, взел го и го обезопасил като му извадил пълнителя и патроните.

С протокол за доброволно предаване, подсъдимия Г. предал на св. С. Ч. - младши инспектор при 01 РУ Благоевград, този газов пистолет, 1 брой пълнител и 5 броя патрони за него.

Според Удостоверение за уведомление №

20200554919/07.03.2018г., К. Р. Г. законно е регистрирал в 01 РУ Благоевград и притежавал към датата на инцидент това газово оръжие.

Сигнала за инцидента за проверка на който пристигнали на място посочените полицейски служители, се установи, че е подаден едновременно от двама съседи на инкриминираното място, които го възприели лично от 4 жилищата си, а именно от свидетелите С. и Г.. Заедно с тях преки очевидци на инцидента станали и свидетелите А. /също живеещ в съседство на мястото на случая/ и св. К , която наблюдавала случващото се от терасата на жилището си в непосредствена близост и над инкриминираното място.

Всички очевидци са категорични, че възприели сбиването между св.К., тъжителя и подсъдимото лице, както и, че подсъдимият извадил пистолет, който вдигнал над главата си, при което побоят спрял за кратко, но никой от тях не е видял, с този пистолет да се нанасят удари по св.К. или тъжителя,в каквато насока са твърденията в тъжбата на В. Х. .

След като били освободени от 01 РУ-Благоевград на 26.05.2026г., частният тъжител В. Х., подсъдимият К. Г. и св.К. К., посетили съдебен лекар, като и на тримата е издадено медицинско свидетелство за констатирани по тялото им травматични увреждания.

Видно от представеното медицинско свидетелство № 96/26.05.2023 година, издадено от д-р Я З , за тъжителя В. А.

Х., при извършения му преглед от този съдебен медик е установено охлузване с околно кръвонасядане и оток по дясната челна изпъкналост, ивицесто охлузване по лява ребрена дъга, охлузвания в областта на лявото коляно, които са му причинили болка и страдание. Тези травматични увреждания, според лекаря са причинили на тъжителя болка и страдание, без разстройство на здравето му.

Видно от представеното медицинско свидетелство № 95/26.05.2023г., издадено от д-р Я З , на св.К. И. К., при извършения му преглед е установено данни за отчупване на парченце от един зъб /четвърти горе в ляво/, който е кариозно увреден, охлузванев с кръвонасядане по лигавицата на устата срещу него, кръвонасядания и отоци по клепачите на дясното 5 око, челото вляво слепооцията и бузите, охлузване с околен оток по окосмената част на дясното слепоочие, охлузване по дясно ухо с кръвонасядане зад него, ивицести охлузвания по гърба в дясно, охлузвания в областта на десния лакът. Тези травми според лекаря са причинили на св.К. временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Според представеното медицинско свидетелство № 30/26.05.2023г., издадено от д-р К А за К. Г., при прегледа на същия е установено хематом в тилната част на главата, анамнестични данни за мозъчно сътресение без загуба на съзнание, навяхване на долната челюст, разклащане на два зъба, разкъсно-контузна рана на горната устна и кръвонасядане на дясната вежда. Тези травматични увреждания според лекаря са причинили на подсъдимото лице временно разстройство на здравето му, неопасно за живота.

След служебното изискване, е постъпило писмо от „МБАЛ-Благоевград“ЕАД от дата 03.12.2025г., в което се посочва, че св.К. К. е преминал през Спешно приемно отделение на 22.06.2023г., В. Х. е преминал през СПО на 27.07.2025г., като съдът констатира, че това са дати много след описания инцидент и не се установи да са свързани с него, докато подсъдимият К. Г. е преминал през СПО веднага след процесната дата и инцидента, а именно на 25.05.2023г. в 00,47 часа и е напуснал СПО в 01,28 часа на същата дата.

Видно от отразеното в медицинската документация /лист за преглед/ на подсъдимото лице, като обективно съС.ие е констатирана но отново по тялото му и при прегледа му и към този момент - разкъсна рана в областта на ляв околоустен ъгъл.

В хода на делото са извършени две съдебно-медицински експертизи, изготвени от вещото лице д-р Р.Х., съответно по отношение на К. Г. и спрямо тъжителя В. Х..

От заключението на приетата по делото съдебно6 медицинска експертиза, изготвено от вещото лице - д-р Р. Х. и неоспорена от страните, касаеща подсъдимото лицеи, по отношение на същия след инцидента са констатирани увреждания както следва: оток и кръвонасядане в областта на дясната вежда, оток и кръвонасядане в тилната област на главата, разкъсно-контузна рана, оток и кръвонасядане в областта на горната устна, разклащане първа-втора степен на втори и трети горни леви зъби, контузия в областта на долночелюстните стави. Тези травматични увреждания според вещото лице са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети и могат да са в резултат на побой. Ето защо експерта приема, предвид материалите по делото и данните в процеса, че на подсъдимото лице тези травми са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота му. В заключението си вещото лице посочва, че е възможно констатираните травматични увреждания да са получени от нанесените удари в главата, като Г. е възможно да е получил и лекостепенно мозъчно сътресение. Ако се приеме наличието на такова, според вещото лице, също му е причинило отново временно разстройство на здравето,неопасно за живота. Експерта твърди, че първоначално тези наранявания са били съпроводени с поизразена болезненост, която впоследствие е намаляла до пълното й отзвучаване. От своя страна раната, констатирана на устната на подсъдимия е зараснала за период от около 710 дни. При нормално протичане на оздравителния процес разклащането на зъбите, така както е установено при 7 прегледа на подсъдимото лице, експерта приема, че са разклащания от първа-втора степен и за това би следвало да са оздравели за период от около четири седмици. Като механизъм за причиняване на така констатираните травматични увреждания по тялото и главата на подсъдимото лице, експерта счита, че същите могат да се получат от действията на твърди предмети в условия на побой с удари повече от един човек, каквото е твърдението на Г. в процеса.

Д-р Х. сочи също, че тези травми е възможно да се получат именно с удари с ръце и с крака, като оздравителния процес на всички увреждания.

От заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза, изготвено от вещото лице д-р Р. Х. и неоспорена от страните, касаеща тъжителя, се установява, че от данните и медицинската му документация, по тялото на В.

Х. са били констатирани след инцидента следните травматични увреждания: охлузване, оток и зачервяване в областта на челото, охлузване в областта на гърдите, охлузвания в областта на лявото коляно, като тези травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и могат да се получат в условията на побой, каквито данни се съдържат в частната тъжба. Тези травматични увреждания според вещото лице са причинили на тъжителя болка и страдание, а не разстройство на здравето, неопасно за живота му.