Определение № 438 от 11.09.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 438 гр. Бургас, 11.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно частно гражданско дело № 20242000500366 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частната жалба на „Спорт пропърти мениджмънт“ АД, гр. Бургас против определение №1968 от 29.07.2024 г., постановено по гр.дело №151/2024 г. на Бургаския окръжен съд, с което като неоснователна е оставена без уважение молбата на дружеството по чл.218 ГПК за конституирането му като трето лице – помагач на страната на ищеца в разглеждания по делото спор по чл.124, ал.1 ГПК за собственост върху недвижими имоти, предявен от „ПСФК Черноморец Бургас“ АД, гр.

Бургас /в несъстоятелност/ против Община Бургас.

В жалбата се твърди, че за частния жалбоподател е налице правен интерес решението по спора да бъде постановено в полза на ищеца, тъй като „Спорт пропърти мениджмънт“ АД, гр. Бургас е кредитор на „ПСФК Черноморец Бургас“ АД, с прието вземане в производството по несъстоятелност, предмет на т.д. №480/2018 г. на БОС и предвид характера на иска по гр.д. №151/2024 г. като такъв за попълване на масата на несъстоятелност, доколкото спорният имот с идентификатор 07079.659.*** по КККР на гр. Б. и изградените в него сгради, представляващи спортен комплекс „Ч.“, са основният актив на дружеството, формиращ масата на несъстоятелността. Заявено е, че исковете за попълване на масата на несъстоятелността не се изчерпват с посочените в чл.649, ал.1 и 2 от ТЗ.

Такива са и исковете за разрешаване на материалноправен спор по установяване имуществото на длъжника. Цитирана е съдебна практика.

Според жалбоподателя, нормата на чл.649, ал.3 ТЗ, на която се позовава първоинстанционният съд, касае участие на кредитор като съищец, а не като трето лице-помагач на ищеца. Моли за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което „Спорт пропърти мениджмънт“ АД да бъде конституирано като трето лице-помагач на страната на ищеца.

Постъпил е отговор от ответника О. Б., с който частната жалба се оспорва като неоснователна и се претендира оставянето й без уважение.

1

Възразява се по наличието на правен интерес от претендираното встъпване, с аргумента, че жалбоподателят не обосновава наличието на предпоставките за това – решението по висящия процес може да разпростре силата на присъдено нещо и по отношение на него или това решение ще затрудни защитата на правата на третото лице срещу подпомаганата страна. Соченото качество на „Спорт пропърти мениджмънт“ АД като кредитор на ищеца обосновава възможност за защита интересите на частния жалбоподател чрез законовата възможност по чл.135 ЗЗД за отмяна по съдебен ред на увреждащи го правни действия на длъжника. В Търговския закон са уредени специални отменителни искове за охрана масата на несъстоятелността, но в настоящия случай предметът на иска не попада в нито едно от хипотезите на чл.647 ТЗ.

Освен това, в чл.649 ТЗ са предвидени няколко особени процесуални възможности, които се отнасят до отменителните искове, но тези възможности сочат на правен интерес на кредитора като ищец вследствие на бездействие на синдика, каквото в случая не е налице. Посочената в частната жалба съдебна практика, общината счита за неотносима към разглеждания казус, тъй като същата касае отменителни искове по повод сделки, извършени от длъжника.

Бургаският апелативен съд, предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото и предвиденото в закона, приема следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

По същество:

Делото пред първата инстанция е образувано по предявен от „Професионален спортен футболен клуб Черноморец Бургас“ АД, гр. Бургас /в несъстоятелност/, чрез синдика И. П., с адрес в гр. С. З., иск по чл.124, ал.1 ГПК против О. Б. за приемане за установено по отношение на общината, че ищецът е собственик на 17287/139943 кв.м. ид.части от ПИ с идентификатор 07079.659.*** по КККР на гр. Б., урбанизирана територия, с предназначение – спортно игрище, в едно с находящи се в имота 17 сгради, подробно описани в исковата молба.

В хода на производството е постъпила молба от „Спорт пропърти мениджмънт“ АД, подадена на основание чл.218 ГПК, за встъпване по делото като трето лице – помагач на страната на ищеца „ПСФК Черноморец Бургас“ АД /в несъстоятелност/.

О. Б. е възразила по искането за встъпване като неоснователно, поради липса на правен интерес, тъй като качеството на кредитор в производството по несъстоятелност не дава право за удовлетворение от конкретен имот. С постановяване на решението няма да се промени правното положение на кредитора и правото му на удовлетворение от имуществото на дружеството в несъстоятелност.

Първоинстанционният съд е оставил без уважение искането, като се е позовал на чл.649, ал.3 ТЗ, предвиждащ право на кредитор да встъпи в производството по иск за попълване на масата на несъстоятелността само когато искът е от кръга на посочените в текста на чл. 649, ал.1 и ал.2 ТЗ, какъвто не е разглежданият случай. Освен това е посочил, че третото лице няма изискуемия по чл.218 ГПК правен интерес, тъй като правното му положение няма да се промени в резултат на решението по разглеждания иск, както и няма данни да е свързано по какъвто и да е начин с повдигнатия спор 2 за собственост.

Настоящата инстанция намира определението за неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл.218 ГПК, трето лице може да встъпи в делото до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, за да помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в нейна полза. По цитираната разпоредба правната теория и съдебната практика са категорични, че правото на встъпване се обуславя от наличие на интерес от постановяване на решение в полза на подпомагания.

В случая, третото лице „Спорт пропърти мениджмънт“ АД, има интерес решението по разглеждания спор да бъде постановено в полза на ищеца.

Процесният установителен иск за собственост, предявен на основание чл.124, ал.1 ГПК от синдика на „ПСФК Черноморец Бургас“ АД /в несъстоятелност/ против Община Бургас, съставлява действие за попълване масата на несъстоятелността в изпълнение на неговите функции за консулидиране на цялото имущество на несъстоятелния длъжник в обща маса и осъществяване на универсално принудително изпълнение върху него, с оглед максимално удовлетворяване на всички кредитори. Частният жалбоподател „Спорт пропърти мениджмънт“ АД е кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на „ПСФК Черноморец Бургас“ АД по т.д. №480/2018 г. на Окръжен съд - Бургас. Евентуално позитивно за подпомаганата страна решение по спора за собственост на процесния недвижим имот би довело до увеличаване имуществото на несъстоятелния длъжник, респективно до нарастване масата на несъстоятелността, а оттам и до по-голямата възможност за частния жалбоподател - кредитор да бъдат удовлетворени вземанията му към длъжника.

Третото лице-помагач е лице, което участва в чужд процес, за да помага на подпомаганата страна, с цел да съдейства за постигане на благоприятно за нея решение. Правният интерес от конституирането му, обаче, не е налице единствено когато при неблагоприятен изход на спора подпомаганата страна би имала иск срещу третото лице – помагач, но и когато решението обвързва третото лице и без участието му по делото, така че чрез това именно участие в процеса се защитава ефективно правната му сфера, директно накърнима, в случай на неблагоприятно за подпомаганата страна решение. Такава е хипотезата при настоящия иск за собственост, с оглед последиците от решението по иска за попълване масата на несъстоятелността, което ще има действие спрямо всички кредитори в производството по несъстоятелност.

Противно на правната логика е да се изключи правен интерес от конституиране на кредитор на несъстоятелността, при изрично визирана от законодателя възможност за кумулиране на предявен от него и от синдика /макар служебно конституиран/ иск, след като и в двете хипотези решението има идентично установително действие в отношенията между кредитора и длъжника в несъстоятелност, особено когато поведението на синдика е възможно да не удовлетворява интереса на кредиторите на несъстоятелността.

В случай, че е благоприятно, решението по такъв иск безспорно рефлектира върху масата на несъстоятелността и увеличава вероятността за удовлетворяване и на конкретния кредитор в производството по несъстоятелност /вж. определение №72 от 9.02.2017 г. на ВКС по т.д.

№2118/2016 г. на I т.о./

Що се касае до предвиденото в чл.649, ал.3 ТЗ встъпване на кредитор в 3 производство по отменителните искове, изброени в ал.1, същото касае встъпване като съищец и няма отношение към фигурата на трето лицепомагач, поради което не може да обоснове отказ за встъпване като трето лице-помагач по реда на чл.218 ГПК.

По изложените съображения, частната жалба е основателна и следва да бъде уважена. Обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно, несъобразено с приложимия закон. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което, на основание чл.218 ГПК, „Спорт пропърти мениджмънт“ АД бъде конституирано по гр.д. №151/2024 г. на БОС като трето лице - помагач на страната на ищеца.

Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1968 от 29.07.2024 г., постановено по гр. дело № 151/2024 г. на Бургаския окръжен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

КОНСТИТУИРА „Спорт пропърти мениджмънт“ АД, гр. Бургас като трето лице - помагач на ищеца в производството по гр.д. № 151/2024 г. на Бургаския окръжен съд.

Настоящото определение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4