Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4 от 05.01.2018, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
Гражданско дело 2476/2017
Вид
Решение № 4
Подписан
05.01.2018
В сила
08.07.2019
Състав
НЕЙКО НЕЙКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.17,ал.2 изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.5 ал.2 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.65 · Закон за общинската собственост
  • чл.79, ал.1 · Закон за собствеността
  • чл. 86 · Закон за собствеността
  • §4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.18ж · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.18ж ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

Р Е Ш Е Н И Е гр. Казанлък, 05.01.2018 година

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Казанлъшки районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на 21.12.2017 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ

При секретаря Детелина

Димитрова като разгледа гражданско дело № 2476/2017 година по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК -установителен иск с цена на иска 2 534,10лв

Образувано е по искова молба на Ю.С.М., А.Ю.М., С.Ю.М. , Н.Ю.М. против О.П.б.

В исковата си молба ищците, чрез пълномощника си адв. Х.П. твърдят, че Ю.С.М. и съпругата му – А.

Б. М., починала на 28.02.20**г., през 1978г. закупили с частен договор за покупко-продажба от Б. К./баща на А. М./, също починал, недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с площ от около 390 кв.м., представляващ имот пл. № *** по кадастрален план на с. Т., заедно с построените в имота: жилищна сграда с площ от 75 кв.м.; жилищна сграда , с площ от 16 кв.м.; сграда с др. предназначение с площ от 10 кв.м.; сграда с др. предназначение с площ от 22 кв.м. Същият имот продавачът К. бил закупил от С. Д. от същото село, който също бил починал. Сочат, че административният адрес на имота е: с. Т.*****, обл.

Стара Загора, общ. П.******, кв. „К.*******“ № 11, а имотът се намирал на края на селото. Твърдят, че не се били снабдили с документ за собственост, като са владеели и ползвА.имота, правили ремонти, като досега не са имА.оспорване на собствеността.

Имотът имал едни и същи реални граници, бил ограден с масивна ограда, бил деклариран пред общината и били редовно данъкоплатци.

Сочат, че след време решили да уредят собствеността си върху така описания имот.

Разбрали, че същият попада извън чертите на регулационния план на с. Т.*****, като бил отразен на картата на възстановената собственост на селото. Твърдят, че били уведомени, че за имота имало съставен акт за общинска собственост - № ***/12.11.2014г., вписан в Службата по вписванията с вх. № ***/24.01.2005г. акт № 173, том 1, н.д. 230 на О.Павле баня, който оспорват.

Молят съда да постанови решение, с което да признае че Ю.С.М., А.Ю.М., С.Ю.М. и Н.Ю.М. са собственици на основание – давностно владение и наследство на следния недвижим имот: поземлен имот с площ от *** кв.м., представляващ имот пл. № *** по кадастрален план на с. Т.*****, одобрен със Заповед № ***/20.12.1988г. и представляващ ***/ **** ид.ч. от имот с номер ***** по КВС на с. Т.*****, ЕКАТТЕ ***** с начин на трайно ползване: ливада, категория на земята при неполивни условия: десета, находящ се в местността „Ю.**“ при граници на имота: № 042015; 042014; 042016; 042012;

000096; 042016 и реално построените в имота: Жилищна сграда с площ 75 кв.м; жилищна сграда с площ 16 кв.м.; сграда с др. предназначение с площ 10 кв.м; сграда с др. предназначение с площ 22 кв.м.;да признае за установено, че ответникът О.П.б. не е собственик на описания по-горе имот; да обезсили акт за общинска собственост № ***/12.11.2004г., вписан в Служба по вписванията с вх. № ***/24.01.2005г. акт № 173 том 1 н.д. 230 на О.П.б. за разноските по делото.

В срока за отговор по чл. **1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв. К.

Г. в който заявява, че не признава предявените искове по основание и размер и ги оспорва изцяло.

Твърди, че исковата молба е нередовна, в нея не било посочено в кой период от време започнала да тече давността в полза на ищците и върху кои имоти; на основание на кой закон е изтекла в полза на ищците; какъв имот са владеели - общински, на друго лице, земеделски или имот в регулация.

Сочи, че искът по чл.124 ГПК бил допустим, а вторият иск бил недопустим. Счита, че след като първият иск е установителен и се иска от съда да признае ищците за собственици, то липсвало правен интерес да се предявява отрицателен установителен иск. Третият иск също бил недопустим – твърди, че поправка в акт за общинска собственост се правило, ако настъпят нови обстоятелства съгласно закона за общинската собственост.

Сочи, че при предяваване на трите иска, ищците твърдели, че са станА.собственици на част от имот и сгради, находящи се в нея. От това следвало, че ако съдът уважи иска по чл. 124, ал. 1 ГПК и признае ищците за собственици, нямало как да уважи втория иск и да признае, че общината не е собственик на имота, след като тя била собственик на по-голямата част от него. Сочи, че ако съдът уважи първия иск, следвало да се извърши поправка в акта за общинска собственост.Твърди, че вторият и третият иск в производството следвало да бъдат прекратени поради липса на правен интерес.

Сочи, че предявените три обективно съединени иска са неоснователни.

От Решение №**/08.05.1996 г.на Общинска служба по земеделие /ОбСЗ/ гр.П.******, било видно, че по заявление на О.П.б. на основание чл.18ж ал.1 ППЗСПЗЗ било възстановено правото й на собственост в съществуващи стари реални граници имоти. Под № 6 била записана Ливада от **** дка, Х-та категория, местност "Ю.**",имот №***** по картата на землището с.Т..

Също било записано – „ограничение за ползване на имота-санитарно-охранителна зона на водоснабдителен обект Зона"Б".“

Било установено, че имот №***** към датата на възстановяване на собствеността на О.П.б. е имал статут на земеделска земя и правото на собственост било възстановено съгласно правилата на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.

Възстановеният имот бил индивидуализиран с площ, местност, граници, землище на 08.05.1996 г.,когато било издадено решението.Твърди, че ищците не сочели от кога са установили владение върху имота и от кога го владеят, не бил приложен нотариален акт, нямало договор в писмена форма между тях и предходен собственик на имота.

Сочи, че съгласно единната практика на ВКС придобивна давност върху земеделски земи, подлежащи на възстановяване, не може да тече преди собствеността да бъде възстановена по реда на ЗСПЗЗ. Административната процедура по ЗСПЗЗ/ППЗСПЗЗ завършвала :

-или с решение на ОбСЗ по чл.18ж от ППЗСПЗЗ,когато собствеността се възстановява в стари реални/съществуващи/граници,

-или с решение по чл.27 от

ППЗСПЗЗ,когато собствеността се възстановява-в нови реални граници с план за земеразделяне,

-или със заповед по §4к ал.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, издадена от кмета на общината, издадена след влизане в сила на плана за новообразувани имоти,когато се възстановява собственосттавърху земеделски земи, попадащи в терени по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Сочи, че по делото не се спорило, че имот №***** е с площ от **** дка. Ищците твърдели, че от него владеят 390 кв.метра, т.е.владеят 390/**** ид.части от **** дка. Разликата над 390 кв.м до **** кв.м била собственост на О.П.б. От представеното Решение на ОбСЗ се установявало, че посоченият имот бил земеделска земя с възстановено право на собственост в полза на О.П.б. по реда на чл.18ж от ППЗСПЗЗ. Твърди, че с приемане на разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ се заличавали правните последици на изтеклата до влизане в сила на този закон придобивна давност върху имоти, собствеността, върху които се възстановявала по реда на ЗСПЗЗ. Придобивната давност, която можело да тече след влизане в сила на чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ можело да бъде след 22.11.1997 г.в зависимост от това дали административната процедура по възстановяване на собствеността била завършена или висяща. В конкретния - случай началото на давностния срок в полза на ищците трябвало да тече от 22.11.1997 г. Сочи, че по силата на чл.86 от ЗС /отм./за периода от 1951-1990 г. не можело да се придобие по давност вещ социалистическа собственост /държавна или кооперативна/,както и за периода от 1990 г.до 1996 г.-вещ държавна или общинска собственост, а от 01.06.1996 г.-вещ публична държавна или публична общинска собственост.Имоти,частна държавна или частна общинска собственост, са могли да се придобият по давност след 01.06.1996 г., но с §1от ЗД на ЗС, давността била спряна, считано от 01.06.1996 г.до 31.12.2011г. Сочи, че придобивната давност от 10 години,считано от 01.01.2012 не била изтекла към момента на предявяване на иска, но в този период от време общината владеела целия имот.

Сочи, че имот №***** представлявал охранителен вододаен пояс от зона

„Б"и съгласно Закона за водите в него не се допускало застрояване и определен вид селскостопански дейности.

Ищците не ползвали и не владеели целия имот. Съществуващите сгради били незаконно строителство и поради това, че са извън регулационния план на населеното място за тях бил неприложим режима на „търпимост на сградите" съгласно § 16 от ЗУТ. На това основание не можело да се приеме, че земята се явявала обслужваща сградите, за което да им се признае за собствена.

Според ответника сградите, които представлявали незаконно строителство, не можели да се придобият по давност. Претенцията на ищците била за неурегулиран поземлен имот №*** по кадастралния план на селото от 1988 година, но тази част от 390 кв.м също представлявала част от един цял имот по предходен кадастрален план, който с регулационния план на селото от 1988 г. разделял кадастралния имот на две части - едната оставала в регулация, а другата - извън регулация. С имотен № *** площ 390 кв.м, тази част попадала като земеделска земя, отразена в КВС, в имот №*****, възстановен на О.П.б. Планът по КВС бил изработен след 1991 г., когато бил приет ЗСПЗЗ. Кадастралният план на селото, касаещ територия извън регулация, от 1988 г. не отменял КВС.

Сочи, че не можело ищците да владеят идеална част от имота без да владеят като свой целия имот и да претендират, че са го придобили по давност. Владението върху идеална част от имота не представлявала владение върху реална част. Собственикът на земята бил собственик на сградите построени върху нея и владелецът на ид.част от имота бил негов държател и за него не течала придобивна давност.

Твърди, че плащането на данъчни задължения за такса битови отпадъци е по Закона за местните данъци и сгради и се дължал от всеки ползвател на сгради и имоти и с плащането на тези задължения не се доказвало упражнявано владение на имота от ищците.

Моли съда да приеме, че предявеният иск по чл.124 ал.1 ГПК е неоснователен и недоказан, и моли съда да го остави без уважение.

Сочи, че по отношение на вторият иск общината била призната за собственик на имот №***** г. и това решение на административния орган било в сила и не било оспорено до момента. Общината упражнявала правата си на собственик върху целия имот, независимо, че ищците имали реализирано незаконно строителство върху част от този имот. Твърди, че "Прехвърляне" е имало само на сградите, които представлявали незаконни строежи и подлежали на премахване.

Моли съда вторият иск да бъде оставен без уважение, като неоснователен и недоказан.

По отношение на третия иск заявява, че акт за общинска собственост не можело да бъде обезсилен, поради което този иск също следвало да бъде оставен без уважение като неоснователен и недоказан. Сочи, че ако съдът евентуално уважи първия обективно съединен иск и решението влезе в законна сила, то на основание самото съдебно решение общината щяла да извърши поправка на АОС, като отрази новите факти съобразно съдебния акт. Нямало как да се обезсили АОС, тъй като ищците претендирали само за собственост от 390 кв.м,а разликата над нея площ до **** дка оставала общинска собственост.

Сочи, че този иск е недопустим и производството по него следвало да се прекрати.

Моли съда да остави исковата молба без движение по изложените съображения; да прекрати производството по предявените втори и трети обективно съединени искове, като недопустими,поради липса на правен интерес и ако не уважи предходните искания да постановите съдебно решение, с което да остави без уважение предявените искове като неоснователни.

Претендира за разноските по делото.

С Разпореждане №

9720/07.11.2017, съдът е оставил исковата молба без движение, като е дал едноседмичен срок на ищците да отстранят неизправностите в исковата молба.

С молба вх.№ **370/14.11.2017г. по описа на РС-Казанлък, ищците са посочили, че през 1978г. били закупили от частно лице жилищния неземеделски застроен недвижим имот. Твърдят, че началната дата на придобивна давност започвала да тече на 17.03.1990г. и била изтекла в тяхна полза на 17.03.2000г., като сочат, че имотът не бил земеделски; имотът бил застроен през 1987г.; имот 761 /скица 598/09.11.2017г./попадал частично в границите на регулационния план на селото и бил в непосредствена близост със строителните граници на населеното място.