Решение № 9 от 12.01.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Благоевград, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Кристина Евг. Панкова при участието на секретаря Латинка Г. Насина като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело № 20251210201033 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. С. С., с ЕГН **********, подадена чрез адв.В. със съдебен адрес *************против Наказателно постановление № 24-1116-003681/17.09.2024 г. на Началник група към ОДМВР-Благоевград, сектор "Пътна полиция", с което на жалбоподателя за извършено административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 30 /тридесет лева/, за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.

1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца и на основание Наредба N Iз2539/17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 контролни точки.

С жалбата се иска отмяна на НП, като се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП и нарушение на чл. 42, т. 4, пр. 2 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Твърди се, че наказателното постановление е издадено при неизяснена фактическа обстановка и при липсата на нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с редовно упълномощени процесуални представители, които поддържата жалбата, по същество излагат доводи за незаконосъобразност на НП и искат неговата отмяна. Претендират се разноски.

Административнонаказващият орган и Районна прокуратура гр.Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират свои представители по делото и становище по жалбата. В придружително писмо наказващия орган прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:

1

На 20.08.2024 година свидетелите В. и П. изпълнявали служебните си задължения в района на КПП“Бело Поле“, когато около20.35ч. забелязали лек автомобил „*********“ с рег.

№***********, който се движил с посока от гр.Кочериново към гр.Благоевград, като в района на км.356 600 извършил маневра изпреварване, като пресякал пътна маркировка М1 и навлязал в лентата за насрещно движение. Посоченото действие станало причина полицейските служители да пристъпят към спиране на автомобила, поради което св.В. подал ясен сигнал за спиране със стоп палка по образец МВР, но автомобилът не спрял. Тъй като автомобилът се движел с висока скорост и имало и други автомобили, свидетелите не го последвали но записали рег.№, след което при справка установили собственика на автомобила, а именно жалбоподател. С. бил призован по телефон да се яви в РУ Полиция, като на 21.08.2024г. от същия били снети обяснения и декларация, чрез които удостоверил, че именно той е управлявал автомобила на 20.08.2024г. При тези данни на 23.08.2024г. св.В. в присъствие на св.П. съставил срещу жалбоподателя АУАН№1307848, в който контролните органи приели, че С. е нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП и чл.103 от ЗДвП. Актът бил връчен на жалбоподателя, който го подписал без възражения.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение и при идентична фактическа обстановка на 17.09.2024 г. Началник група в Сектор "ПП" към ОДМВР – Благоевград издал атакуваното Наказателно постановление № 24-1116-003681/17.09.2024 г., с което на жалбоподателя за извършено административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 30 /тридесет лева/, за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.

1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца и на основание Наредба N Iз2539/17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 контролни точки. На св.М. и М. било възложено да връчат НП на С., поради което същите посетили адреса му, но не го установили, поради което наказващия орган приел, че е налице хипотезата на чл.58, ал.2 от ЗАНН и отблязал, че НП е влязло в сила на 07.05.2024г., в последствие била осъществена връзка с жалбоподателя за предаване на СУМПС, което предал доброволно.

По делото е представена справка за нарушител, от която е видно, че жалбоподателят многократно е санкциониран за нарушения на ЗДвП.

Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията на актосъставителя В. и св. П., които пред настоящия съдебен състав установяват извършената проверка, какво и как са установили. Същите при разпита си сочат, че са подали ясен сигнал със стоп палка, на осветен участък, но жалбоподателят не е спрял. Посочват и повода за спиране на водача, като посочват, че същия е извършил неразрешено изпреварване при наличие на ПЗ В24 и маркировка М1.От показанията на тези свидетели още се установява и как е установен водачът, как са разбрали кой е управлявал автомобила. Посоченото от свидетелите в частта, относно не спирането на подадения сигнал, както и по отношение действията им се подкрепя и от събраните и приети по делото писмени доказателства, установяващи извършената проверка по случая и как е установен С., заявеното от него . В хода на съдебното следствие по искане на защитата са разпитани св.М. и М., чийто показания по съществото си са неотносими към предмета на доказване. Чрез същите се установяват извършените действия по връчване на НП, които имат отношение към допустимост на жалбата, но не са свързани с вменените на жалбоподателя нарушения.

В хода на съдебното следствие са изискани и представени доказателства, относно разположение на пътните знаци в процесния участък, от които се установява на посочения километър е било разрешено изпреварването и не е действл знак В24. Според посоченото от ОПУ участъка не е бил осветен.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена от показанията на полицейските служители в кредитираната част, приложените към

2 административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.:

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона срок от връчване на НП, поради което е допустима. Видно от събраните доказателства, включително показанията на св.М. и М. същите са посетили адреса на жалбоподателя и поради неустановяването му наказващия орган е приел, че е налице хипотезата на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Съдът не приема извода на АНО в тази насока. За да бъде прието, че наказателното постановление е връчено по предвидения с тази разпоредба ред е необходимо да има данни, че лицето не е намерено на посочения от него адрес и е променил същия без да уведоми съответния орган. В случая по делото липсват доказателства, а и не се навеждат данни за извършена проверка от накааващия орган в тази насока. Ето защо в случая не са били налице предпоставките за приложение на този законов текст, поради което и жалбата подлежи на разглеждане, а НП не е влязло в сила. Разгледана по същество депозираната жалба е частично основателна, по следните съображения:

В процесния случай съдът приема, че и акта и НП са издадени от компетентни органи, за което по делото са представени безспорни доказателства . И АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

По отношение нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП

Съдът намира, че в тази част НП е незаконосъобразно и при ангажиране отговорността на С. за това нарушение са допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото му на защита. И в АУАН и в НП е прието, че жалбоподателят е нарушил посочената разпоредба при липса на яснота, относно съставомерни елементи по посочения текст.

Липсва описание на нарушението и обстоятелства, при които е било извършено. Както актосъставителят, така и наказващият орган са се задоволили само бланкетно да препишат разпоредбата на чл. 6 от ЗДвП, като по този начин не става ясно в какво точно се изразява нарушението на пътен знак В24. Липсва, каквото и да е описание в обстоятелствената част на НП, каква забрана въвежда този знак. За съда е неясно при какви обстоятелства, как е установено това, по какъв начин и чрез какви действия жалбоподателя го е осъществил. На следващо място в атакуваното НП е прието и наличието на маркировка М1, която С. пресякъл. Пътна маркировка М1, обозначава единична непрекъсната линия и се използва за да очертава както пътните ленти за движение на превозните средства от редовните линии за обществен транспорт (т. нар. BUS-ленти), така и границите на платното за движение, като на двупосочен път с три и повече пътни ленти с М1 се разделят лентите за срещуположно движение, като застъпването и пресичането на такъв тип пътна маркировка е забранено и изключение от тази забрана е само когато пътната маркировка очертава границата на платното за движение. При това положение за да може жалбоподателят да упражни право на защита в адекватен и пълен обем, както и съдът да може да извърши пълен и адекватен съдебен контрол за законосъобразност на издаденото НП, както в него, така и в АУАН, е следвало да се посочи изрично коя от възможните различни хипотези на пътна маркировка М1 е била налице в казуса –за очертаване на пътни ленти, на бус лента или е граници на пътното платно, респ. колко лентов е бил пътя за движение в случая, какво е очертавала тази хоризонтална пътна маркировка и същата в казуса дали е била пресечена или застъпена при извършване на маневрата "изпреварване". Освен различни възможни хипотези на нарушението, в случая се касае за непояснени различни действия, с които може да се извършва твърдяното нарушение и тяхното неконкретизиране представлява на практика липсващ реквизит на НП по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за НП и респ. по чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН.Недопустимо е едва в съдебната фаза чрез показанията на свидетелите да се 3 установява волята на наказващия орган и конкретното нарушение.. В случая неточното описание касае обстоятелства, свързани с обективни признаци от състава на нарушението, които не само че са основен елемент от императивния реквизит на наказателното постановление по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, но чрез тях се лимитират и пределите на административното обвинение от фактическа страна. Тук следва да бъде посочено, че от писмо на ОПУ се установява, че към процесния период в посочения участък е било разрешено изпреварването и не е имало поставен знак В24. При това положение, настоящият съдебен състав счита, че в случая не може да бъде направен категоричен извод и, че към 20.08.2024 г. е била въведена забрана за изпреварване със знак В24. в процесния участък, която да води до допускане на административно нарушение по смисъла на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

При тези констации от една страна е допуснато формално нарушение на изискванията за съдържанието на наказателното постановление в тази част, а от друга е довело до фактическа и правна необоснованост на административното обвинение и недоказаност на твърдяното нарушение в тази му част, поради което НП в тази част следва да бъде отменено.

Предвид приетото от съда, че атакуваното наказателно постановление в посочената част е незаконосъобразно, същото следва да бъде отменено и в частта за отнетите 10 контролни точки, доколкото приложението на цитираната Наредба е обусловено от законосъобразното ангажиране на отговорност.

По отношение нарушението по чл. 103 от ЗДвП

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП в тази част са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен актът за установяване на административно нарушение и НП трябва да включват в съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити. В конкретния случай АУАН е съставен от св. В., който дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. В тази насока са и показанията на свидетеля П.. Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП в коментираната част, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. При съставянето на АУАН нарушението е описано с всички негови съставомерни признаци, като са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението.