Решение № 257 от 27.12.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. Разлог, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Х. Д. П., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Диана Павлова, Адм. нак. дело № 20231240200441 по описа за 2023 година

Жалбоподателят М.М.О., с ЕГН*, собственик на ЕТ "О-М.О.", ЕИК*, с адрес: о.Б., о.Я., г.Я., у.“О.“№53, ч/з Адв.д.„Б. и партньори“, обжалва издаденото от Н-к РОНП-ЮЗП, в ГД"НП" при ДАМТН, оправомощена със Заповед №*/18.10.2022 г. на председателя на ДАМТН, НП №* от 27.06.2023 г., с което на осн. чл.52г от ЗТИП, му е наложено адм. наказание "имуществена санкция" от 250.00 лв. за нарушение на чл.4б, т.1 от ЗТИП, и на основание чл.52д от ЗТИП, му е наложено адм. наказание "имуществена санкция" от 250.00 лв. за нарушение на чл.4б, т.4 от ЗТИП.

В СЗ жалбоподателят - редовно призован, не се явява лично, представлява се от процесуален представител – адв. С.Б., която поддържа жалбата и моли съда да отмени издаденото НП, изцяло като неправилно и незаконосъoбразно. Депозира писмени бележки с подрoбно развити съображения в тази посока. Претендира разноски.

Въззиваемият - редовно призован, не се явява, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище в което моли съда да остави без уважение жалбата против НП, като неоснователна и да потвърди изцяло издаденото НП като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски.

РП-Б., ТО-Р. - редовно призована, не се явява и не изразява становище.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във вр. с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

С НП №* от 27.06.2023 г. на Н-к РОНП ЮЗП, в ГД"НП" при ДАМТН, на жалбоподателят М.М.О., с ЕГН*, собственик на ЕТ "О.-М.О.", ЕИК*, на осн. чл.52г от ЗТИП, му е наложено адм. наказание "имуществена санкция" от 250.00 лв. за нарушение на чл.4б, т.1 от ЗТИП и на основание чл.52д от ЗТИП, му е наложено адм. наказание "имуществена санкция" от 250.00 лв. за нарушение на чл.4б, т.4 от ЗТИП, а именно за това, че при извършена проверка на 16.03.2023 г. в търговски обект – „Магазин за домашни потреби“ в г.Я., у."Ц.Б.II“№128, стопанисван от ЕТ "О.-М.О.", ЕИК*, в присъствието на М.О. - собственик е установено, че се предлагат: Потопяем водонагревател (бързовар) за използване в бита, марка: E., модел:*, с тех. данни, нанесени в/у опаковката: 220V, 250V, 50/60 Hz, 1500W-2000W, Опаковка 1 прозрачна найлонова. В/у нея са нанесени: марка, модел, технически даннои, маркировка за съответствие СЕ, производител, произход и текстове на англ. език, с посочен производител.

Вносител не е обявен, като продуктът е без инструкция за употреба и без придружаващи документи, предлага се за продажба в посочения търговски обект с обявена цена.

Установено е, че продуктът е ел. съоръжение, предназначено за използване при променливо напрежение 220V, поради което попада в обхвата на НСИОСЕСПИОГН и за него са приложими изискванията на приложената разпоредба Прието е, че не е изпълнено изискването на чл.33, т.4 от НСИОСЕСПИОГН, както и посоченият продукт е без инструкции и информация за безопасност на бълг. език, с което не е изпълнено изискването на чл.33, т.2 от НСИОСЕСПИОГН. Отделно проверяващият орган е приел, че продуктът потопяем водонагревател е без обозначено наименование и адрес на управление на лицата по чл.4а, ал.1 от ЗТИП, поради което е извършил нарушение по чл.4б, т.1 от ЗТИП, във вр. с чл.33, т.4 от НСИОСЕСПИОГН, както и процесният продукт е без инструкция и/или указание за употреба на бълг. език, поради което е извършил нарушение по чл.4б, т.4 от ЗТИП, във вр. с чл.33, т.2 от НСИОСЕСПИОГН.

Тази фактическа обстановка се потвърждава и от разпита на свидетелите К.Т., Б.Ж. и Д.И., както и от приложените по делото писмени доказателства. Съдът намира, че показанията на свидетелите следва да се кредитират, тъй като отразяват преките им впечатления.

Свидетелите са установили нарушението и са очевидци на същото. Показанията им са източник на пряка доказателствена информация за установеното. Не са противоречиви.

Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил.

Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 14-дневен срок за обжалване.

Жалбата е основателна и следва да бъде уважена, а НП следва да бъде отменено.

Според чл.4б от ЗТИП, търговците са длъжни да предлагат само продукти, които съгласно изискванията на наредбите по чл.7 и/или на мерките по прилагането по чл.26а, са: 1. с обозначено наименование и адрес на управление на лицата по чл.4а, ал.1; 2. (доп. - ДВ, бр.86 от 2007 г.) с маркировка за съответствие и допълнителна маркировка, когато такава се изисква от наредбите по чл.7; 3. с декларация за съответствие в случаите, когато се изисква декларацията да придружава продукта; 4. с инструкция и/или указание за употреба на бълг. език. В НСИОСЕСПИОГН, чл.33 задължава дистрибутора преди да предостави на пазара дадено ел. съоръжение, да се увери: т.1. маркировката "CE" е нанесена съгласно и т.4. вносителят е изпълнил задълженията си по чл.25, а именно да е нанесъл в/у ел. съоръжение своето име и регистрирано търговско наименование или регистрирана търговска марка, и пощенския адрес, на който може да се осъществи връзка с него. Адресът се представя по начин, разбираем за крайните ползватели и органите за надзор на пазара.

Според §1, т.6 от ДР, „дистрибутор“ е всяко ФЛ и ЮЛ във веригата на доставка, различно от производителя или вносителя, което предоставя ел. съоръжение на пазара. §.1 от същите "Предоставяне на пазара" е всяка доставка на ел. съоръжение за дистрибуция, потребление или използване на пазара на ЕС в процеса на търговска дейност, с/у заплащане или безплатно. С оглед на това възражението направено от жалбоподателя, за това че лицата, „пускащи на пазара“ /производител и вносител/ са посочени в условия на алтернативност, а не на кумулативност, съдът намира за неоснователно. Видно от горните разпоредби задължението по тях и ЗТИП важат за всички лица предлагащи такива продукти попадащи в посочените дефиниции. Жалбоподателят не е изключен от този кръга на последните.

Наказанията за тези нарушения са предвидени съответно в чл.52б, чл.52в, чл.52г, чл.52д от ЗТИП - глоба или имуществена санкция от 250.00 до 1`000.00 лв.

По отношение описаното в атакуваното НП - нарушение следва да се има в предвид: предпоставките, които установени по безспорен начин, обуславят реализирането на адм. нак.

2 отговорност на дееца са следните: първо - нарушителят да е извършил деянието, т. е. установен е фактът на нарушението, второ - идентифициране на дееца. При наличието на тези кумулативни предпоставки в случая е съставно и НП. Безпорно се установява, че жалбоподателят е извършил вменените му нарушения, налице е поведение, подлежащо на санкция.

След извършена служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, влечащи след себе си отмяна на атукаваното НП.

Основателен е обаче доводът, изложен в касационната жалба за наличието на предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН. В случая съдът счита, че се касае за маловажен случай, тъй като извършеното деяние разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение на обикновените случаи на адм. нарушения от същия вид и този случай АНО е следвало да предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено адм. наказание, а не веднага да пристъпи към налагане на наказание като в случая това не се е случило. Всичко изложено до тук се отнася до маловажността, още повече като се има предвид и ниската стойност на стоките – всички бързовари са били на обща стойност 18.00 лева. Съгласно посочената разпоредба - чл.28 от ЗАНН, за маловажни случаи на адм. нарушения, НО може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено адм. наказание. Преценката за "маловажност на случая" подлежи на съд. контрол. В неговия обхват се включва проверката за законосъобразност при приложението на чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на разпоредбата са налице, но НО не я е приложил, това е основание за отмяна на НП и на съд. решение, което го потвърждава, поради издаването им в противоречие със закона /Тълк. решение №1/12.12.2007 г. на ВКС по т.н.д. №1/2007 г., ОСНК/. В случая хипотезата на чл.28 от ЗАНН, е осъществена. При тълкуването на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на адм. нак.производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Адм. нак. процес е строго нормирана дейност, при която за извършено адм. нарушение се налага съответно наказание. Логическото и систематично тълкуване на материалноправната норма на чл.28 ЗАНН аргументира нейната приложимост спрямо всички адм. нарушения, включително и за процесното, поради което и неприложимостта на чл.28 от ЗАНН, не може да се аргументира априори със значимостта на обществени отношения, без да се отчита конкретиката на случая, типичната за този вид нарушения обществена опасност, както и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Именно степента на обществена опасност на конкретно извършеното противоправно деяние е от значение да се реши дали това деяние е адм. нарушение или макар да е формално съставомерно, но като неразкрива или изключва висока степен на обществена опасност е малозначително, на което сочат правнозначимите и установени по делото факти. В случая липсват обективни данни за настъпили несъставомерни общественоопасни последици от извършеното нарушение, както и за това касаторът да е наказван с влезли в сила НП за нарушения от същия или друг вид. От друга страна наложеното наказание е явно несправедливо.

Принципът на съразмерност/пропорционалност на санкциите представлява общ принцип на правото на ЕС, предвиден в чл.49, §.3 от Хартата на основните права на ЕС, а в по-общ смисъл - в чл.5 от Договора за ЕС. Този принцип е част от ценностите на правото на ЕС и е въведен в българското законодателство в чл.6 от АПК, като в областта на адм. наказване следва да бъде преценен през призмата на чл.28 ЗАНН. В практиката си СЕС подчертава, че принципът на пропорционалност е задължителен за държавите-членки, както относно определянето на състава на нарушението, така и относно тежестта на санкциите, а също и относно „елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на глобата" /решение от 19.10.2016 г., EL ЕМ 2001, С-501/14, EU:C:2016:777, т. 41, решение от 22.03.2017 г. по обединени дела С-497/15 и С-498/15, E.T., т.43/. „Строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения“, като същевременно се съблюдава основния принцип на пропорционалност /решение от 19.10.2016 г., EL ЕМ -2001, С 501/14, 3

EU:C:2016:777, т.40 и решение по обединени дела С-497/15 и С-498/15, т. 42/. Принципът на пропорционалност е относим на общо основание и към този вид нарушения, извършени ч/з действие или бездействие. По горните съображения съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено, тъй като в случая е налице маловажен случай на адм. нарушение.

Водим от горното, съдът намира че подадената жалба е процесуално допустима и основателна и като такава следва да бъде уважена, а издаденото НП да бъде отменено изцяло.

По въпроса с разноските: При този изход на спора, право на разноски на основание чл.63д ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК, има жалбоподателят, каквато претенция е заявена в СЗ.

Жалбоподателят доказва извършването на разноски от 400,00 лева за заплатено адв. възнаграждение. Предвид направеното възражение от страна на АНО, а именно - адв. възнаграждение да бъде съобразено с разпоредбата на Наредба-1 от 09.07.2004 г. за минималните р-ри на адв. възнаграждения, съдът счита че в случая платеното от жалбоподателя адв. възнаграждение представлява минималния размер, определен в чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения и същият не следва да бъде редуциран.