Решение № 69 от 05.02.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Русе, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Биляна С. Кисева при участието на секретаря Светлана Н. Енчева като разгледа докладваното от Биляна С. Кисева Административно наказателно дело № 20234520202133 по описа за 2023 година Образувано е по повод постъпила жалба от Н.й С. С., с ЕГН:

********** от гр.Русе, срещу НП № 38-0006218/ 02.10.2023г. на Началник Отдел „Контрол“ в ЕДАА гр.Русе, с което на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100.00 лв., за нарушение на нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.105, ал.1 от ЗАвПр, му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200.00 лв., за нарушение на нарушение на чл. 2, ал.1 от Наредба №41/04.08.2008г. на МТ.

В съдебно заседание жалбоподателят Н. С. поддържа жалбата.

Излага се доводи, че атракционното влакче е бавно движещо се преводно средство и не се изисква. регистрация, Твърди, се че локомотива е с две места и поради това за управлението му е необходима категория „В“, а за цялото влакче кат. „В“ + кат „Е“, а не категория „ D“.. За това не следвало да има и карта за квалификация на водача.Предвид изложеното моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна - Началник Отдел „Контрол“ в ЕДАА гр.Русе, редовно призована, не изпраща представител. Изразяват становище, че жалбата е неоснователна. Прави се възражение за прекомерност на 1 разноските.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 10.08.2023г. около 11:30 ч. св. П. С., служител на ОДМВР-Русе Сектор Пътна полиция и негови колеги на бул.“Придунавски“, до МОЛ-Русе, спрели атракционно влакче управлявано от жпод.С.. Поискали съдействие от служители на ИА „АА“ гр.Русе и изчакали колегите си. След пристигането си служителя на ИА „АА“ гр.Русе, св.К. Ц., констатирал, че жпод.Н. С. управлявал атракционен влак WARAN 212 с инд.№ HB9D308004212, състоящ се от влекач и два вагона, които разполагат общо с 32 места. Установил още, че извършва обществен превоз на пътници - 7 бр., срещу заплащане, по редовен маршрут № 1, определен със Заповед № РД-01-844/22.03.2023г., издадена от Община Русе, с маршрут Вита Пасарелка – Кея Русе до Ресторант Кенор – Парка на Младежта. Установили, че жпод.С. притежава СИМПС, но не притежава кат. D и нямал карта за квалификация на водача за кат. D. Въз основа на така установено издали АУАН, който бил връчен на жпод.Н. С.. Въз основа на така съставения АУАН, било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Жалбата е подадена в срока, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното: Наказателното постановление е издадено от компетентен орган съгласно. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Както в акта, така и в НП е отразено, че административно-наказателното производство е започнало със съставянето на акт за установяване на адм. нарушение. В АУАН подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя и нарушението елементи. При съставянето на акта за установяване на адм. нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен актът за установяване на адм. нарушение и НП трябва да включват в съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити. Съдът счита, че не 2 са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно-наказателната отговорност на жалбоподател не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

Във връзка с възраженията на оспорващия, следва да се посочи следното: Основният спор по делото се изразява в обстоятелството, дали след като водачът на състава от ППС, включващ локомотив и два вагона /ремаркета/, притежава посочените в СУМПС категории В и М е правоспособен водач по смисъла на чл. 150а от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателнопроцесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Съгласно чл. 150а ал. 2, т. 6. от ЗДвП за категория В се отнася за МПС с допустима максимална маса, която не надвишава 3500 kg (какъвто е процесният трактор), проектирани и конструирани за превоз на не повече от 8 пътници плюс водача; моторните превозни средства от тази категория могат да образуват състав с ремарке с допустима максимална маса, която не надвишава 750 kg; без да се нарушават разпоредбите на правилата за одобряване на типа за съответните превозни средства, моторни превозни средства от тази категория могат да образуват състав с ремарке с допустима максимална маса, надвишаваща 750 kg, при условие че допустимата максимална маса на състава не надвишава 4250 kg.

Съгласно чл.150а, ал.2,т.14 от ЗДвП е записано категория D моторни превозни средства, проектирани и конструирани за превоз на повече от 8 пътници плюс водача; към моторните превозни средства, които могат да се управляват със свидетелство от категория D, може да се прикачва ремарке, чиято допустима максимална маса не надвишава 750 kg;

Според легалната дефиниция дадена в § 6, т. 20 ДР на ЗДвП "Състав 3 от пътни превозни средства" са механично свързани пътни превозни средства, които участват в движението по пътищата като едно цяло.

В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че управляваното от жалбоподателя МПС към момента на извършване на проверката е било от категорията на визираните в разпоредбата на чл.150а, ал.2, т.14 от ЗДвП /моторни превозни средства, проектирани и конструирани за превоз на повече от 8 пътници плюс водача/ за които законът изисква водачът да притежава категория „Д“, тъй като представлява "Състав от пътни превозни средства" – локомотив с две места и прикачени две ремаркета – тип на купето - вагон, с брой места във всяко едно 24 или общо в двете 48 места за пътници и водача следва да притежава правоспособност да управлява такъв състав от ППС.

Не се спори по делото, че Н. С. не е притежавал СУМПС от категория „Д“. Следователно същият не е имал правоспособност да управлява МПС от посочената категория.

Поради изложеното, съдът счита, че наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки деянието, като административно нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП. За неизпълнение на това задължение, административно-наказателната разпоредба на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП предвижда наказание “глоба” от 100 до 300 лева за водач, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл.157, ал.4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, но не е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, като е определил наказанието за нарушението в размер на 100 лв.

Предвид изложеното НП по пункт първи следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Относно нарушението по втория пункт по чл. 2, ал.1 от Наредба №41/04.08.2008г. на МТ.

4

От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят действително не е притежавал квалификация за категория "D".

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от същата, водачите на моторни превозни средства за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват обществени превози или превози за собствена сметка, трябва да притежават карта за квалификация на водача. Именно такава карта за квалификация на водача жалбоподателят не е притежавал и не е представил при извършената му проверка, с което е осъществил състава на вмененото му административно нарушение.

Съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя, че тъй като нямало спирки, а пътниците се возели от началната точка и се връщали отново там не е налице обществен превоз. В тази насока легалните определения за обществен транспорт и транспорт на пътници са дадени в§ 1, т.1,3 и 26 от ДР на Закона за автомобилните Превози, съгласно които т.1 "Обществен превоз" е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане., а т.3. "Превоз на пътници" е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства независимо дали са натоварени или не.” Закона не изисква да са налице междинни спирки за да се приеме, че има Обществен транспорт на пътници, а е необходимо само транспорта да се извършва със специално конструирани и оборудвани МПС срещу заплащане, независимо дали са натоварени или не.

Административно-наказващият орган, след като правилно е квалифицирал процесното нарушение като такова по чл. 2, ал.1 от Наредба №41/04.08.2008г. на МТ и при преценката си с оглед налагане на адм. наказание, е съобразил приложимата в случая правна норма и правилно на основание, съответно чл. 105, ал.1 от ЗАвПр, е санкционирал жалбоподателя с императивно и законоустановения по вид и размер наказание, а именно "глоба" от 200.00 лева. Съдът като съобрази императивния характер на наложеното наказание и разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, намира така наложеното наказание за съобразено със закона, тежестта на констатираното 5 нарушение и адекватно на извършеното, като именно наказание в този размер ще осъществи целите си по чл. 12 от ЗАНН.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 38-0006218/ 02.10.2023г. на Началник Отдел „Контрол“ в ЕДАА гр.Русе, с което на Н.й С. С., с ЕГН: ********** от гр.Русе, на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100.00 лв., за нарушение на нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.105, ал.1 от ЗАвПр, му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200.00 лв., за нарушение на нарушение на чл. 2, ал.1 от Наредба №41/04.08.2008г. на МТ, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението може да се обжалва пред Русенския административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 6