Решение № 1658 от 12.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1658 гр. София, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20231100506660 по описа за 2023 година

С решение № 20074642/16.01.2023 г., постановено по гр. д. № 67230/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 161 състав, e уважен частично предявеният от З. А. С. срещу „Транс - Цимент Е“ ЕООД иск с правно основание чл. 200 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца 100000 (сто хиляди) лева - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й Б.К.С., починал при трудова злополука на 05.04.2019г„ ведно със законната лихва от 05.04.2019г. до окончателното плащане, като e отхвърлен искът за разликата до пълния предявен размер от 140000 (сто и четиридесет хиляди) лева.

Решението е постановено при участието на третите лица - помагачи на страната на ответника – Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ ЕАД и „Застрахователна компания Лев ИНС“ АД.

С определение № 20082312/07.03.2023 г. решението е изменено в частта за разноските по отношение на присъденото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, като „Транс - Цимент Е“ ЕООД е осъдено да заплати на процесуалния представител на ищцата сумата от 3711,43 лева.

Срещу първоинстанционното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника „Транс - Цимент Е“ ЕООД с доводи за недопустимост и неправилност, поради противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост. Изложени са доводи за недопустимост на решението в частта, с която съдът се е произнесъл за сумата над 25 500 лева поради процесуални нарушения във връзка с допуснатото увеличение на размера на иска. Прави се възражение за погасителна давност по отношение на сумите, с които е увеличен размерът на иска, тъй като на ответника не била предоставена възможност да вземе становище. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на изводите на районния съд относно релевираното с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване.

Освен това се релевира възражение по чл. 200, ал. 4 КТ за приспадане на обезщетение, изплатено или дължимо от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, като се сочи, че за същите вреди е предявен и пряк иск срещу ЗК „Лев Инс“ АД по т. д. № 349/2021 1 г. на ОС – Варна, поради което се иска и спиране на настоящото производство до приключване на това дело. По същество се поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил възражението за груба небрежност на пострадалия работник по чл.

201, ал. 2 КТ, като не е изследвал достатъчно механизма на ПТП и не е назначил необходимата съдебно-автотехническа експертиза, въпреки въведеното възражение. В тази връзка се иска събиране на допълнителни доказателства от НОХД № 19/2020 г. на ОС – Шумен, включително материали по досъдебното производство, справка за подадени сигнали на тел. 112, както и присъдата по наказателното дело, с оглед установяване на допринасяне на пострадалия за настъпване на произшествието и намаляване на обезщетението с 80 %.

Оспорва се и размерът на присъденото обезщетение като прекомерен по чл. 52 ЗЗД, твърди се нарушение на правото на защита при разпит на свидетел по делегация и се поддържа, че съдът не е обсъдил правилно трудовия договор, длъжностната характеристика и доказателствата за проведения инструктаж.

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалванaта част, а при условията на евентуалност се отправя искане за намаляване на присъденото от първата инстанция обезщетение поради съпричиняване.

В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от ищеца З. А.

С., в който се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба на ответника „Транс - Цимент Е“ ЕООД. Поддържа се, че решението на първоинстанционния съд е неправилно единствено в отхвърлителната му част, тъй като присъденото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния син при трудова злополука в размер на 100 000 лв. е занижено и не съответства нито на действително понесените от нея болки и страдания, нито на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД и установената съдебна практика. Поддържа се, че съдът правилно е приел наличието на предпоставките по чл. 200 КТ и правилно е отхвърлил възражението на ответника за съпричиняване, но е определил обезщетението без да отчете в достатъчна степен всички релевантни обстоятелства – силната емоционална връзка между майката и нейния единствен син, съвместното им съжителство и взаимна подкрепа, младата възраст на починалия, внезапния и трагичен характер на смъртта, трайните тежки последици върху психическото и физическото състояние на ищцата, както и продължаващото и към настоящия момент дълбоко страдание. Сочи се, че влязлата в сила присъда по наказателното дело е задължителна за гражданския съд относно деянието, неговата противоправност и вината на дееца, поради което причинната връзка между поведението на водача и настъпилата смърт е безспорно установена. Изтъква се още, че първоинстанционният съд формално е обсъдил доказателствата и критериите по чл. 52 ЗЗД, без реално да ги съобрази при определяне на размера на обезщетението, както и че не е отчел икономическата конюнктура и инфлационните процеси. Жалбоподателката оспорва като неоснователни доводите на ответника във въззивната му жалба относно недопустимостта на увеличенията на иска, погасителната давност, евентуално приспадане на застрахователно обезщетение, искането за спиране на делото и възражението за груба небрежност на пострадалия, като поддържа, че ответникът не е доказал съпричиняване или допусната груба небрежност от страна на починалия.

Поради изложеното се иска отмяна на решението в отхвърлителната част и уважаване на иска до пълния предявен размер.

По делото е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от ответника „Транс Цимент Е“ ЕООД, в който се излагат доводи за неоснователност на насрещната въззивна жалба. Поддържа се, че оплакванията на насрещния жалбоподател са изцяло неоснователни, а присъденото обезщетение не е занижено, а напротив – значително завишено. На първо място се изтъква, че увеличението на иска от 80 000 лв. до 140 000 лв., заявено устно в съдебно заседание на 15.06.2022 г., е процесуално недопустимо, тъй като не е извършено в надлежна писмена форма, не е постановено нарочно определение за приемането му и ответникът не е бил уведомен, нито му е дадена възможност за становище и защита.

Поддържат се и възраженията за изтекла погасителна давност за всички суми над 2 първоначално предявените 25 500 лв., респективно и изрично за частта над 100 000 лв. до 140 000 лв., като се сочи, че при частичния иск давността се прекъсва само за предявената част, а за останалата тече и е изтекла преди последващите увеличения. По същество се оспорва изцяло искането за по-високо обезщетение, като се поддържа, че влязлата в сила присъда по наказателното дело е задължителна за гражданския съд само относно деянието, противоправността и вината на дееца, но не и по въпроса за съпричиняването и грубата небрежност на пострадалия работник. Твърди се, че първоинстанционният съд е обсъдил релевантните обстоятелства, но въпреки това е присъдил прекомерно високо обезщетение, като не са доказани твърденията за общо домакинство в пълния поддържан смисъл, нито за финансова подкрепа от страна на починалия към майка му. Поддържа се изцяло и подадената от ответника въззивна жалба, включително всички възражения за недопустимост на решението над 25 500 лв., за погасителна давност, за допуснатите съществени процесуални нарушения при увеличенията на иска и за необходимостта ответникът да получи възможност за защита по надлежния процесуален ред.

Срещу определение № 20082312/07.03.2023 г. е депозирана частна жалба от ответника с доводи за неправилност. С частната жалба се оспорва определението на Софийския районен съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е изменено решението в частта за разноските, като вместо присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 3378,57 лв. съдът е осъдил „Транс – Цимент Е“ ЕООД да заплати на адв. П.К. сумата от 3711,43 лв. Жалбоподателят поддържа, че определението следва да бъде обезсилено, респективно отменено, тъй като правилността му е обусловена от изхода на спора по съществото на делото. Изтъква се, че ако въззивният съд приеме първоинстанционното решение за процесуално недопустимо, то и определението относно разноските ще бъде недопустимо, а ако решението бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, то и постановеното изменение на разноските следва да бъде отменено. Поради това се иска обезсилване или отмяна на определението като последица от евентуалното обезсилване или отмяна на първоинстанционното решение, тъй като дължимостта и размерът на адвокатското възнаграждение зависят изцяло от крайния изход на спора.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от ищеца З. А. С..

Излагат се подробни съображения за неоснователността на частната жалба, че същата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение на Софийския районен съд – потвърдено като правилно и законосъобразно. Посочва се, че първоинстанционният съд законосъобразно е изменил решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК, след подадена от ищцата молба, като присъденото адвокатско възнаграждение за безплатното процесуално представителство е правилно изчислено съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. и съотношението между уважената и предявената част на иска. Подчертава се, че в частната жалба не се сочат конкретни доводи за неправилност на определения размер на адвокатското възнаграждение, нито се предлага различен размер, като единственото искане е определението да бъде съобразено с евентуалния изход на спора по съществото му. Според ответника по частната жалба подобно искане не съответства на процесуалния ред по чл. 248 ГПК и по същество представлява възражение относно крайния резултат по делото, а не относно разноските.

Поради изложеното се иска частната жалба да бъде оставена без уважение, а постановеното определение – потвърдено.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен 3 акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, а насрещната въззивна жалба – основателна по следните съображения:

Предявен е иск от З. А. С. срещу „Транс - Цимент Е“ ЕООД иск с правно основание чл. 200 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца 140000 (сто и четиридесет хиляди) - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й Б.К.С., починал при трудова злополука на 05.04.2019 г. ведно със законната лихва от 05.04.2019 г. до окончателното плащане.

Основният спор в настоящото въззивно производство е съсредоточен върху въпросите – 1. Какъв е механизмът на настъпване на злополуката и в частност – чие е противоправното поведение, в причинна връзка с което са настъпили вредите, дали е налице груба небрежност; 2. Какъв е размерът на вредите при прилагане на критерия за справедливост.

Възражението на въззивника-ответник за недопустимост на първоинстанционното решение, основано на твърдението, че не му е била предоставена възможност да вземе становище по изменението на размера на иска, се явява неоснователно. Действително по делото се установява, че първото увеличение на предявения първоначално като частичен иск – от 25 500 лв. на 80 000 лв. (като част от общо претендираните 140 000 лв.) – е извършено с писмена молба от 18.05.2022 г., а второто увеличение – от 80 000 лв. до 140 000 лв. – е заявено устно в съдебно заседание на 15.06.2022 г., в което не е присъствал представител на ответника. Дори да се приеме, че в първоинстанционното производство е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в липса на връчване на препис от молбата за изменение или в непредоставяне на възможност на ответника да изрази становище, това нарушение не обуславя недопустимост на постановеното решение. Съгласно трайната съдебна практика, отразена в т. 6 от ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, подобно нарушение не води до обезсилване на съдебния акт, тъй като страната разполага с възможност да упражни правото си на защита във въззивното производство.