Определение № 1822 от 25.11.2021, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1822 гр. Бургас, 25.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно гражданско дело № 20212100501833 по описа за 2021 година Производството по делото е образувано по повод частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №49, блок 53Е, вх.В, чрез юрисконсулт Радина Илиева против Разпореждане № 6221 от 24.09.2021 г., постановено по ч.гр.д. №5987/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, в частта, с която съдът е отхвърлил заявлението с правно основание чл.410 от ГПК на „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение против длъжника Я. Р. В. ЕГН ********** от с. Н. П., община П., ул. "Я.“ № **, за заплащане на сумата от 216,21 лв. – договорна лихва за периода 20.06.2020г. – 03.07.2021г.; 180 лв. – възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“; 540 лв. – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“; 91,71 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 21.04.2020г. /датата на изпадането на длъжника в забава/ до 03.07.2021г. и 24,71 лв. – мораторна лихва за периода от 03.07.2021г. /датата на предсрочна изискуемост/ до 26.08.2021г.

Недоволство от така постановеното разпореждане изразява частният жалбоподател, който счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Моли съда да го отмени и върне делото на БРС за издаване на заповед за изпълнение. Излага съображения.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като 1 съобрази закона, намира за установено следното:

Производството по делото пред БРС е образувано по заявление от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 против Я. Р. В., ЕГН **********, за сумата от 702,81 лева – главница по договор за потребителски кредит №30040135885, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.08.2021 г. до окончателното й изплащане, ведно с 216,21 лв. – договорна лихва за периода 20.06.2020г. – 03.07.2021г.; 180 лв. – възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“; 540 лв. – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“; 91,71 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 21.04.2020г. /датата на изпадането на длъжника в забава/ до 03.07.2021г. и 24,71 лв. – мораторна лихва за периода от 03.07.2021г. /датата на предсрочна изискуемост/ до 26.08.2021г., като БРС е издал заповед за изпълнение на парично задължение №2490 по чл.410 от ГПК на 24.09.2021г. по ч.г.д.

№5987/2021г. за сумата от 702,81 лв. – дължима главница по договор за потребителски кредит, както и за сумата от 14,05 лв. – разноски за държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови отказа си за присъждане на договорна лихва в размер на 216,21 лв., 91,71 лв. – обезщетение за забавено плащане и 24,71 лв. – мораторна лихва, ведно с възнаграждение за закупените услуги „Фаст“ и „Флекси“ районният съд е счел, че искането на основание чл.411 ал.2 т.2 от ГПК е нищожно на основание чл.22 във вр. с чл.11 ал.1, т.10 и чл.10 ал.1 от ЗПК като не е ясно как е формиран ГПР. Отделно от това клаузите за заплащане на тези суми са нищожни на основание чл.19 ал.5 от ЗПК, тъй като в ГПР не са включени всички разходи – възнаграждение за услуги „Фаст“ и „Флекси“, с добавянето на които суми размерът му става по-висок от предвидения в ал.4 на същата разпоредба размер, а по отношение на договорната лихва – на основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави, като в крайна сметка е счел, че се дължи само чистата стойност по кредита на основание чл.23 от ЗПК.

Според настоящата инстанция по отношение на споровете за нищожност свързани с договорната лихва съществува практика на различни състави на ВКС за определяне предела на договорната лихва с оглед на това да не се накърняват изискванията на морала и добрите нрави и в кои случаи надвишаването на размера води до нищожност на съответната клауза.

2

Преимуществено ВКС сочи като горен праг на договорната лихва трикратния размер на законната лихва. Над този размер се възприема, че е налице накърняване на добрите нрави, водещо до нищожност на клаузата за размера на договореното под формата на лихва възнаграждение на кредитора. В настоящия случай предмет на обсъждане е договорна клауза на договор за кредит, предлаган от търговец по занятие, поради което правилата за поведение на субектите в правоотношението са предмет на уреждане от специален закон, в случая Законът за потребителския кредит. В този смисъл настоящата съдебна инстанция намира, че приложението на ЗПК е задължително и уредените от него правила са приложими по сключените договори за кредит. Съгласно разпоредбата на чл.19 ал.4 от същия закон предвижда, че годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения по левове и валута, определена с постановление на МС на РБ. Цитираният законов текст цели избягване възлагането на несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна. В това производство съдът следва да прецени дали определения размер на ГПР – до 50% е спазен или е налице противоречие с морала и добрите нрави при надвишаването му. Разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК съобразена с постановление № 426 от 18.12.2014 г. на МС на РБ за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на основния лихвен процент на БНБ към датата на сключване на договора определя, че максималният размер на ГПР не може да надвишава 50% и това в случая е спазено, поради което изложеното от районният съд за нищожност на договорената възнаградителна лихва се явява неоснователно. Същото се отнася и за претенцията за обезщетение за забавено плащане от 91,71 лв., както и за претендираната мораторна лихва от 24,71 лв. В този смисъл настоящата съдебна инстанция намира изводът на районния съд за недействителност на клаузата за договорната /възнаградителна/ лихва за неправилен, което налага посочените по-горе суми да бъдат присъдени на частния жалбоподател.

Що се отнася до услугите „Фаст“ и „Флекси“, първоинстанционният съд правилно е отказал присъждането им. Това налага частична отмяна на разпореждането на БРС в частта за възнаградителната лихва, обезщетението за забавено плащане и мораторната лихва, а в останалата част следва да бъде потвърдено.

3

На частния жалбоподател се дължат сумите от 50 лева – за юрисконсултско възнаграждение и 15 лева за подадената частна жалба пред въззивния съд, както и сумата от 6,87 лева – разноски по делото пред заповедния съд, като делото се върне на БРС за издаване на заповед за изпълнение.

По изложените съображения, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА Разпореждане № 6221 от 24.09.2021 г., постановено по ч.гр.д. №5987/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, в частта, с която съдът е отхвърлил заявлението с правно основание чл.410 от ГПК на „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение против длъжника Я. Р. В. ЕГН ********** от с. Н. П., община П., ул. "Я.“ № **, за заплащане на сумата от 216,21 лв. – договорна лихва за периода 20.06.2020г.

– 03.07.2021г.; 91,71 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 21.04.2020г. /датата на изпадането на длъжника в забава/ до 03.07.2021г. и 24,71 лв. – мораторна лихва за периода от 03.07.2021г. /датата на предсрочна изискуемост/ до 26.08.2021г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДЛЪЖНИКЪТ Я. Р. В. ЕГН ********** от с. Н. П., община П., ул. "Я.“ № **, да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №49, блок 53Е, вх.В, сумата от сумата от 216,21 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.06.2020г. до 03.07.2021г.; сумата от 91,71 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 21.04.2020г. /датата на изпадането на длъжника в забава/ до 03.07.2021г. и 24,71 лв. – мораторна лихва за периода от 03.07.2021г.

/датата на предсрочна изискуемост/ до 26.08.2021г.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата му обжалвана част.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5