Решение № 3162 от 22.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3162 гр. Пловдив, 22.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20235330106272 по описа за 2023 година

Производството е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.

415 от ГПК, предявен от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, чрез *** М.

К., адрес: гр. ***, ул. „***” № ***, против МДМА - 16 ООД, ЕИК 204069017, чрез *** А. И.

П. със седалище/адрес на управление: гр. Пловдив, общ. Пловдив, бул. Шести септември № 177, ет. 1, с която се иска от съда да признае за установено, съществуването на вземането на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД от ответника на следните суми: 52,62 лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия доставена от ищеца за периода 02.2020 г. - 04.2021 г. и законна лихва в размер на 17,75 лева от 31.05.2020 г. 25.11.2022 г., както и сумата за дялово разпределение главница 7,18 лева за периода 02.2020 г. - 04.2020 г. и законна лихва в размер на 1,84 лева от 31.03.2020 г. - 25.01.2023 г., направените по делото разноски за държавна такса по ч.гр.д. *** г. по описа на PC Пловдив, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

По делото е привлечено като трето лице – помагач на страната на ищеца "ТОПЛОКОНТРОЛ" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Дианабад, ул. „Крум Кюлявков” № 5, aп. 6 - фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ на топлоснабдения имот.

С исковата си молба ищецът твърди, че между „МДМА-16“ ООД и “Топлофикация София” ЕАД е подписан е договор №*** за продажба на топлинна енергия, за топлоснабден имотап.***, находящ се в гр. ***, общ.”***”, ул.”***“ №*, вх.*, ет.*, с аб.***, инсталация ***.

1

В § I, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г., с последната редакция ДВ бр.54 от 17.07.2012 г./ потребител на ТЕ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет.

В този смисъл, в чл. 149, ал. 1, т.3 от ЗЕ е регламентирано, че продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени договори при общи условия (OУ), които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. Общите условия се изготвят от “Топлофикация София” АД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране /ДКЕВР/към Министерски съвет. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.

Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, които се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране. ДКЕВР/ към Министерски съвет, се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.

Твърди, че за процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от “Топлофикация София” ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с Решение № ОУ043/12.07.2002 г. на ДКЕВР, Решение № ОУ-013/06.03.2006 г. на ДКЕВР, както и ОУ одобрени с Решение № ОУ- 033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, като същите са в сила от датата на решението. В глава IV от ОУ - „Заплащане на ТЕ”, чл. 40 ал. 1, е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответника са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число на месеца следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. В този смисъл, задължението на „МДМА-16” ООД, за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до 20 число на следващия месец.

С изтичането на последния ден от този срок ответникът е изпадал в забава за тази сумата по фактурата — чл.86 ал. 1 от ЗЗД. В случай, че „МДМА-16" ООД е имало възражение относно стойността на начислената ТЕ (сума), то всеки месец е имало регламентираната между страните и уредената от закона възможност да предяви възражение - чл.40, ал.2 от ОУ. До настоящия момент в деловодството на ищеца, не е постъпвало такова възражение, за да е необходимо да бъдат преразгледани съответните начислени суми.

Ищцовото дружество е изпратило писмо - покана, с което длъжникът е поканен да заплати доброволно дължимата сума, както и че ако „МДМА-16" ООД, не заплати същата в 7-мо дневен срок от получаване на писмото. "Топлофикация София" ЕАД, ще пристъпи към принудителното им събиране по реда на чл.154, ал.1 от ЗЕ, с всички законни последици от 2 това.

Въпреки отправената покана последвало плащане не е извършено, поради което ищцовото дружество на *** г. депозирало, на основание чл. 410 от ГПК, заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу „МДМА-16“ ООД, за ползвана, но незаплатена ТЕ в топлоснабдения имот, за горепосочения период.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1386 от ЗЕ/ сградата-етажна собственост, в която се намира имота на ответницата е сключила договор за извършване па услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма "Топлоконтрол” ООД.

Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за ТЕ за процесния период - м. 02.2020 г. до м.

04.2020 г. за процесния имот са начислявани от "Топлофикация София” ЕАД, по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата – „Топлоконтрол” ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването/издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004 г./.

За имота на ответника били издадени изравнителни сметки /индивидуални справки/, като се твърди, че сумите за топлинна енергия за имота на ответниците са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.

Ответникът МДМА - 16 ООД, ЕИК 204069017, заявява, че оспорва да е потребявал топлинна енергия, като не става ясно какъв вид ТЕ се твърди да е доставена от ищеца. Оспорва ищецът въобще да е доставял ТЕ за посочения в исковата молба период. Оспорва да е бил собственик на обекта, за който се претендира да е начислена ТЕ от ищеца за конкретния период.

От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представеното по делото ч.г.д. № *** г. по описа на ПРС, *** гр. с. се установява, че към момента на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд – Пловдив, ищеца е претендирал от ответника сума в размер на 52,62 лева, представляваща доставена но неплатена топлинна енергия за периода м.

02.2020 г. до 04.2020 г. и 7,18 лева представляваща дялово разпределение за периода м.

02.2020 г. до 08.2020 г. и двете за обект на потребеление в гр.*** ул.“***“ №*, вх.*, ет.*, ап.* ***, 17,75 лева лихва за забава за периода 31.03.2020 г. до 25.01.2023 г., 1,84 лева лихва за забава за периода 31.03.2020 г. до 25.01.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 30.01.2023 г., както и направените по делото разноски в общ размер от 75,00 лв.

Предявеният иск е допустим, тъй като е заведен в едномесечния срок от получаване на 3 съобщението, изпратено до заявителя по заповедното производство “Топлофикация София” ЕАД, че е постъпило възражение от длъжника МДМА - 16 ООД, ЕИК 204069017.

Ответникът е оспорил представените от ищеца писмени доказателства – Договор за продажба на ТЕ от *** г., Договорът между СЕС и Топлоконтрол ООД и Договор за етажната собственост, относно представителната власт на лицето, което ги е подписало за ответното дружество.

Относно откритото производство по чл.193 от ГПК, за оспорване автентичността на подписа на управителя на ответното дружество „МДМА - 16“ ООД, гр. Пловдив, в Договор № *** от ***г. за продажба на ТЕ за стопански нужди, беше установено, че действително подписа положен от купувач, юридическо лице, не е изпълнен от управителя на дружеството.

Същевременно обаче беше установено, че ответникът е упълномощил С. С. К., като собственик на имот в жилищна сграда в режим на ЕС на адрес: гр. ***, ул.”***“ №*, вх. *, ет.*, да подписва договор за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа на „Топлофикация“ София ЕАД, с пълномощно от *** г./л.217 от делото/.

Установено е и, че към процесния период ответникът е бил собственик на процесния имот находящ се в жилищна сграда с административен адрес: гр. ***, ул.“***“ №*, вх.*, ет.*, ап.***, за който са представени писмени доказателства, че е топлоснабден.

От заключението на вещото лице В. И. Ш. по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че през процесния период 01.02.2020 г. - 30.08.2020 г., АС обслужваща жилищния блок находящ се в гр.***, ул.“***“ №*, вх.*, ет.*, ап. *** е работила като е подавала ТЕ за БГВ и отопление. От общото количество ТЕ за разпределение, са приспаднати 1,455 Mwh технологични разходи за доставка на топлинна енергия от АС за сметка на Топлофикация София ЕАД.

Разпределението е извършвано от „Топлоконтрол“ ООД, на база реален, визуален, сезонен отчет 1 бр. ИРУ за отопление и за БГВ на 1 бр. водомерно устройство.

Вещото лице е установило, че за имота на ответника са изготвяни изравнителни сметки по периоди от фирмата за топлинно счетоводство „Топлоконтрол“ ООД. Количеството ТЕ разпределено в имота на ответника за периода 01.02.2020 г. - 30.08.2020 г. е общо 0,372696 Mvh, в това число 0,265937 Mvh за отопление и сградна инсталация и 0,106759 Mvh за БГВ.

Вещото лице е установило, че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от Топлофикация София ЕАД, като за имота на ответника са прилагани изискванията на действащата нормативна уредба.

От заключението на вещото лице В. Ш. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че начислените суми за топлинна енергия - главница, общо и по отделни пера, с включени суми от изравнителните сметки и възстановени /прихванати/ суми за процесния период 01.02.2020 г. - 30.04.2020 г., са както следва 48,47 лева за отопление. Общия размер на главницата за начислена и неплатена сума за дялово разпределение за периода 01.02.2020 г. до 31.08.2020 г. е 7,18 лева.

Общия размер на лихвата за забава върху сумите по процесните фактури за топлинна 4 енергия е 13,86 лева.

Общия размер на лихвата за забава върху сумите по процесните фактури за неплатените суми за дялово разпределение на топлинна енергия е 1,82 лева.

С оглед всичко изложено по-горе, съдът намира, че следва да признае за установено, дължимостта на претендираните суми съобразно установеното от вещото лице, както следва:

48,47 лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия доставена от ищеца топлинна енергия за периода 01.02.2020 г. - 30.04.2020 г., законна лихва върху главницата в размер на 13,86 лева от 01.02.2020 г. - 30.04.2020 г., както и сумата за дялово разпределение главница 7,18 лева за периода 01.02.2020 г. до 31.08.2020 г. и лихва в размер на 1,82 лева 01.02.2020 г. до 31.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.01.2023 г. до окончателното й изплащане, като до пълните претендирани суми за доставена и неплатена ТЕ в размер на 52,62 лева и законна лихва върху сумите по фактурите за топлинна енергия в размер на 17,75 лева; доставена и неплатена сума за дялово разпределение и 1,84 лева лихва за забава върху сумите по процесните фактури за неплатените суми за дялово разпределение на топлинна енергия, следва да отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани.