Решение № 72 от 26.07.2026, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Луковит, 26.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НАДЕЖДА В. ДИМИТРОВА при участието на секретаря З.П.Д.П. като разгледа докладваното от НАДЕЖДА В. ДИМИТРОВА

Административно наказателно дело № 20264320200031 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Й.И“ ЕООД, ЕИК [лични данни заличени], със седалище и адрес на управление в [заличен адрес по GDPR], представлявано от Й. П. Й. – управител, срещу Наказателно постановление № ****** г., издадено от В.Ц.В. – Директор на офис /дирекция/ за обслужване – Ловеч в ТД на НАП Велико Търново, с което на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева на основание чл.

179, ал. 1 от ЗДДС за нарушение на чл. 125, ал. 1, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ЗДДС.

В жалбата не се оспорва извършеното нарушение, излагат се възражения относно неправилната преценка на обстоятелствата, констатираното в наказателното постановление, че нарушението е извършено за първи път и липсата на данни за извършени други нарушения на фискалната дисциплина обосноваващи извод за маловажност на случая.

Дружеството нарушител останало недоволно от издаденото наказателно постановление, в който смисъл излага становище за неговата незаконосъобразност и отправя молба същото да бъде отменено изцяло.

Дружеството жалбоподател взема участие в съдебното производство чрез пълномощника си адв. Б. Л., която поддържа жалбата на изложените в нея основания, навежда съображения за наличие на релевираните пороци на наказателното постановление и моли за неговата отмяна.

Административнонаказващият орган взема участие в съдебното заседание чрез ст. юрисконсулт А. А., който оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана. Сочи, че обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път е посочено и в наказателното постановление и счетено за смекчаващо, поради което от страна на административнонаказващият орган е наложена минималната санкция предвидена в разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС. Навежда доводи за законосъобразност на наказателното постановление и моли за потвърждаването му.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема от ФАКТИЧЕСКА страна следното:

На ****** г. при извършена проверка в информационната система на НАП „Справки 1

ДДС/ Списък на задължените лица, неподали декларация/ е установено, че дружеството жалбоподател не е подало в законоустановения срок – до ****** г. вкл. справка – декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и отчетните регистри по чл. 124 (чл. 125, ал. 3 ЗДДС) за данъчен период ****** г. В следствие на което на дата ****** г. е изпратена покана № 3 за съставяне на АУАН за извършеното нарушение. Поканата е връчена на управителя на дружеството жалбоподател на дата ****** г., съгласно придружаваща обратна разписка.

На ****** г. в ТД на НАП – Велико Търново, офис Ловеч, отдел „Услуги за клиенти, св. Е. М. М. съставила на дружеството жалбоподател АУАН сер. AN № ****** за нарушение на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, чл. 125, ал. 3 от ЗДДС, чл. 125, ал. 4 от ЗДДС, чл. 125, ал. 5 от ЗДДС в присъствие на управителя на дружеството нарушител. Актът е връчен на управителя, който го подписал без възражения.

Въз основа на така съставения АУАН, при идентично описание на нарушението, обстоятелствата, при които е установено и посочване на правната му квалификация, на ****** г. е издадено атакуваното наказателно постановление от директора на офис /дирекция/ за обслужване на – Ловеч в ТД на НАП Велико Търново, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лв. на основание чл.

179, ал.1 от ЗДДС.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства: приложените документи по административно наказателна преписка, във връзка с жалба против Наказателно постановление № ******-****** от ******г., АУАН серия AN серия АА ******/******г.; Покана за съставяне на АУАН;

Актуално състояние към ******г.; Справка „Определяне на задълженията“; Детайлна информация за фирма „Й.и“; Актуално състояние от ******г.; Справка „Информация за регистрация на задължено лице“; Справка-декларация за данък върху добавената стойност;

Справка „Определяне на задълженията“ от ******г.; Справка-декларация за ДДС с вх.

№******г.; Уведомление за приемане от ******.; Детайлна информация; Справка за общите задължения към ******г.; Сметка на ЗЛ – транзакции до ******.; Детайли на транзакции;

Свързани транзакции; Сметка ЗЛ; Справка от регистъра за административно-наказателните производства; Справка за общите задължения на ЗЛ от ******г.; ******. на ИД на НАП;

Пълномощно №П-******. на ИД на НАП, Заповед ******. на изпълнителния директор на НАП Р.С.; Заповед №******г. на директор на ТД на НАП Велико Търново; Заповед №****** на директор на ТД на НАП Велико Търново.

Страните по делото не оспорват така установената фактическа обстановка, като възраженията на жалбоподателя са насочени към правната страна на спора.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от ПРАВНА СТРАНА:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимиран субект (срещу когото е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение), поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – В.Ц.В. – директор на офис /дирекция/ за обслужване – Ловеч в ТД на НАП Велико Търново оправомощен със Заповед на изпълнителния директор на НАП, а АУАН също е съставен от компетентно лице – Е. М. М. – ст. инспектор по приходите в ТД на НАП съгласно представената заповед на изпълнителния директор на НАП.

При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател не са допуснати 2 съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото му на защита до степен, даваща основание на съда да отмени оспореното НП.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС /Лице, което, като е длъжно не подаде справка – декларацията по чл. 125, ал. 1 или декларацията по ал. 2 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци от 500 до 10 000 лева/, за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 125, ал. 1, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ЗДДС /чл. 125, ал. 1 „За всеки данъчен период регистрираното по чл. 96, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124“; ал. 3 „Заедно със справка-декларацията по ал. 1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период“; ал. 4 „Справка-декларация по ал. 1 се подава и когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период“ и ал. 5 „Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14 - то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят“/.

По делото безспорно се установява, че дружеството жалбоподател е извършило описаното в наказателното постановление административно нарушение.

Задължението на жалбоподателя да подава справка-декларация е предвидено в чл.

1 2 5 , ал. 1 от ЗДДС. Съгласно посочената разпоредба, за всеки данъчен период регистрираното по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 от ЗДДС лице подава справкадекларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124. От друга страна в разпоредбата на чл. 125, ал. 3 от ЗДДС е предвидено, че заедно със справка-декларацията по ал. 1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период, т. е освен задължението на регистрираното лице да подава справка-декларация, има и задължение да подава и информация от отчетните регистри, заедно със справката декларация.

Според нарушената разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, справката-декларация се подава до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася.

Като безспорно от фактическа страна се прие от съда, че жалбоподателят в качеството си на задължено лице не е подал декларация по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС за данъчен период – месец септември 2025 г. в законоустановения срок до ****** г.

За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС предвижда наказание „имуществена санкция“ в размер от 500 лв. (256, 20 евро) до 10 000 лв. (5 124, 00 евро). Санкционната норма правилно е приложена от наказващия орган като относима към процесното нарушение. В разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС изрично е предвидено, че подлежи на санкциониране лице, което не подаде в предвидените срокове процесната декларация. Ето защо извършеното от жалбоподателя нарушение безспорно попада в обхвата на санкционната норма на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС и правилно е приложена от наказващия орган. На дружеството-жалбоподател е наложено имуществена санкция в минимално предвидения размер от 500 лева.

Съдът намира, че така определеното наказание е правилно индивидуализирано от наказващия орган, който при определянето му е взел предвид като смекчаващо отговорността обстоятелството обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път от жалбоподателя.

Съдът намира, че в конкретната хипотеза не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице маловажност на случая. Съгласно § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи 3 обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

В случая това задължение се отнася за всички данъчно задължени лица, които са регистрирани по ЗДДС. Този случай е типичен за неизпълнение на задължение от съответния вид, а не на деяние с по-ниска степен на обществена опасност.

По наведените в жалбата възражения съдът намира следното: Неоснователно е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на посочена дата и място на извършване на нарушението в наказателното постановление.

Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН наказателното постановление следва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено. Този реквизит има за цел да гарантира правото на защита на наказаното лице, като му позволи да разбере в пълнота за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност. В настоящия случай при извършената проверка на съдържанието на атакуваното наказателно постановление съдът намира, че не е налице твърдяната от жалбоподателя липса на посочване на дата и място на нарушението. От фактическото описание в наказателното постановление е ясно посочено, че нарушението се изразява в неподаване в законоустановения срок на справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС за данъчен период м. септември 2025 г., като е посочен и крайният срок за изпълнение на това задължение – ****** г.

Следва да се отчете, че нарушението по чл. 125 от ЗДДС представлява формално нарушение, осъществявано чрез бездействие, поради което моментът на извършването му е свързан с изтичането на законоустановения срок за изпълнение на задължението. Именно това обстоятелство е посочено както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление.