Решение № 621 от 16.07.2025, Районен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 621 гр. Добрич, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Теодора С. Димова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20243230100338 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: ***, представлявана от изп. директор Ю.Ю. срещу А. И. А., ЕГН **********, гр.Добрич, ***. Исковете са с пр. осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, чл.240 от ЗЗД, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. положителни установителни, а именно: съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца, сумите, визирани в Заповед №991/01.09.2023г., изд. по ч. гр. д. №2228/2023г. – ДРС, а именно: 1) 9 547.33 лева, представляващо дължима главница по договор за потребителски кредит № PLUS-17177068, сключен между длъжника и „Б.

П. П. Ф. С.А.“, клон България на 30.07.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 29.08.2023г., до окончателно изплащане на сумата; 2) 2483.50 лева, представляващо обезщетение за забава върху главницата, за периода от 21.03.2021г. – 29.08.2023г, като вземанията са прехвърлени от „Б. П. П.

Файненс С.А.“, клон България на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с Приложение № 1 от 07.10.2021г. към договор за цесия от 19.08.2019г., а в условия на евентуалност, ако съдът не уважи горните искове, то ищецът предявява три осъдителни иска и моли съдът да осъди ответника да заплати на ищеца следните суми: 9547.33 лв. – главница по процесния договор за кредит за периода от 20.03.2021г до 20.08.2026г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 26.01.2024г., до окончателно изплащане на сумата 11515.95 лева, представляваща 1 възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит № PLUS17177068, сключен между длъжника и „Б. П. П. Ф.

С.А.“, клон България на 30.07.2019г за периода 20.03.2021г. - 12.07.2023г. и 3757 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от 21.03.2021 г. – 26.01.2024г.

В ИМ ищецът твърди, че вземането срещу ответника произтича от договор за потребителски кредит № PLUS 17177068, сключен между длъжника А. И. и „Б. П. П. Ф. С.А.“, клон България на 30.07.2019 г. По силата на съглашението, кредитодателят е предоставил на длъжника сумата от 10 000 лева, а длъжникът се е съгласил да я върне на 84 месечни вноски, всяка в размер на 390.42 лв., при първа погасителна вноска с падеж на 20.09.2019г и последна вноски с падеж на 20.08.2026г., съгласно погасителен план. Уговорена е ГПР – 44.96% и ГЛП от 36.07 %, като договорната лихва е била в размер на 18091.28 лв. При усвояване на кредита е била удържана еднократна такса ангажимент в размер на 350 лв. С договора за кредит е уговорена и застрахователна премия в размер на 4704 лв.., платима на равни вноски, заедно с погасителната вноска по кредита. Общата сума, дължима по кредита, е била в размер на 32795.28 лв. Длъжникът е усвоил сумата от 9650 лв. /след удържане на такса ангажимент от 350 лв. от стойността на кредита от 10000лв./, извършвал е плащания, след което ги е преустановил и е изпаднал в забава.

Поради просрочие на повече от две или повече месечни дължими вноски, задълженията по кредита, съгл. чл.5 от условията към договора за кредит, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, /вкл. лихви, надбавки, разноски и такси/, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора на настъпване на предсрочна изискуемост. От страна на АСВ ЕАД е изпратено писмо до А., с което е уведомен, че вземанията по процесния договор, са обявени изцяло за предсрочно изискуеми в пълен размер, считано от 12.07.2023 г., когато е получено уведомлението от длъжника, връчено му чрез ЧСИ Л. Т., с рег. №737 в КЧСИ и с район на действие - ДОС.

Ищецът претендира главница в размер на 9547.33 лева, възнаградителна лихва за периода 20.03.2021 г. – 12.07.2023г. в размер на 11 515.95 лева.

Съгласно условията по договора за кредит, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху неплатената главница по договора. Така, на А. е начислена лихва за забава в размер на 3757 лв. за периода от 21.03.2021г до датата на подаване на заявлението в съда – 29.08.2023г.

Всички вземания са прехвърлени от „Б. П. П. Ф.

С.А.“, клон България на заявителя с Приложение № 1 от 07.10.2021 г. към договор за цесия от 19.08.2019 г.

За цесията, на ответника е изпратено на осн. чл.99, ал.3 от ЗЗД 2 уведомление от името на „Б. П. П. Ф. С.А.“, клон

България на 03.07.2023г., чрез ЧСИ Л. Т., което е връчено лично на адресата на 12.07.2023г. Със същото писмо, И. е уведомен и за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.

Предвид гореизложеното, за „АСВ“ ЕАД е възникнал правен интерес да предяви вземанията си по договора за кредит от 30.07.2019г. по съдебен ред, като кредиторът е подал заявление до ДРС по реда на чл.410 от ГПК срещу А.

А. за процесните задължения. Заповедният съд по образуваното ч. гр. д.

№2228/2023г. е издал Заповед №991/01.09.2023г. и изпълнителен лист от същата дата срещу длъжника и постановил А. И., да заплати следните суми:

1) 9547.33 лева, представляващо дължима главница по договор за потребителски кредит № PLUS-17177068, сключен между длъжника и „Б.

П. П. Ф. С.А.“, клон България на 30.07.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 29.08.2023г., до окончателно изплащане на сумата; 2) 2483.50 лева, представляващо обезщетение за забава върху главницата, за периода от 21.03.2021г. – 29.08.2023г, като вземанията са прехвърлени от „Б. П. П.

Файненс С.А.“, клон България на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с Приложение № 1 от 07.10.2021г. към договор за цесия от 19.08.2019г., като е отхвърлил заявлението за следните суми: 11515.95 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 20.03.2021 г. - 12.07.2023 г. и за сумата над 2483.50 лева до пълния претендиран размер от 3757.00 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от 21.03.2021 г. – 29.08.2023г.

Заявителят е обжалвал заповедта в отхвърлителната част и с Определение №845/11.10.2023г. по в. ч. т. д. №683/2023г. по описа на ДОС, въззивната инстанция е потвърдила заповедта за изпълнение по ч. гр. д.

№2228/2023г. в частта, с която е отхвърлено заявлението за договорната лихва и обезщетението за забава върху главницата за частта над присъдения размер от 2483.50 лв. до претендирания размер от 3557 лв. за периода от 21.03.2021г. до датата на подаване на заявлението – 29.08.2023г.

Заповедта е връчена на длъжника на 08.11.2023г. и на 07.12.2023г. своевременно, А. е депозирал възражение срещу заповедта.

С Разпореждане от 08.12.2023г., заповедният съд е указал на заявителя да предяви искове срещу длъжника за установяване на вземанията си в 1-мес. срок от получаване на съобщението. „АСВ“ ЕАД е получило горното разпореждане на ДРС на 02.01.2024г.

В дадения срок, своевременно ищцовото дружество - цесионер е подало на 26.01.2024г. /дата на пощенското клеймо/ настоящата искова молба, с която моли, съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи горевизираните суми, присъдени със Заповед №991 от 01.09.2023г., издадена по ч. гр. д. №2228/2023г. по описа на ДРС, а ако не бъдат уважени горните искови претенции по чл.422 от ГПК, в условия на 3 евентуалност, ищецът моли, съдът да осъди ответника да му заплати останалата част от главницата по процесния договор за кредит в размер на 9547.33 лв., възнаградителната лихва в размер на 11515.95 лв. за периода от 20.03.2021г. до 12.07.2023г. и 3757.00 лв. – обезщетение за забава за периода от 21.03.2021г. до 29.08.2023г., за които две последни вземания, е налице отхвърлителен диспозитив в горецитираната заповед по чл.410 от ГПК.

Ищецът претендира сторените съдебни разноски в установителното производство, както и тези по заповедното. Във връзка с осъдителните искове, заявени в условия на евентуалност, в ИМ е посочена конкретно визирана банкова сметка на Агенция за събиране на вземания ЕАД в Обединена Българска Банка АД, по която ответникът може да заплати дължимите суми.

С Разпореждане от 12.02.2024г. ДРС е изпратил на ответника, препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Съобщението е получено от пълнолетно живущо на адреса лице – И. И. на 20.02.2024г.

В законоустановения едномесечен срок от получаване на съобщението, ответникът е изпратил отговор на исковата молба, като оспорва по основание и размер вземанията, навежда твърдения за недължимост. Сочи, че процесният договор за кредит е недействителен, поради неспазване норми от ЗПК, както и поради наличие на неравноправни клаузи, а също така, излага, че договорът за застраховка, също е недействителен, защото е сключен във вреда на кредитополучателя и не било ясно от кого е подписан, дали „Б. П.

П. Ф. СА“, клон България, има право да извършва застрахователно посредничество, отделно от това не е приложен договор за застраховка

Изложено е, че клаузата за уговорената договорна /възнаградителна/ лихва също е нищожна, като противоречаща на добрите нрави и добросъвестност, водела до значително неравновесие в правата и задълженията на страните /чл.146, ал.1 от ЗЗП/, т.е. лихвата била необосновано прекалено висока. Предвид изложеното, клаузата била неравноправна и ответникът не дължал плащане на кредитора за договорна лихва в размер на 11515.95 лв.

Според ответника, при наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит, той дължал само чистата стойност на кредита, без лихви и такси и др. разходи по него. Но въпреки това, в случая претендираната главница от 9547.33 лв. не била доказана от кредитора по размер и не следвало ясно и категорично, че се дължала от длъжника.

А. излага, че в първите две години след подписване на договора за кредит е заплащал вноските по него /за който твърди, че е нищожен/ в размер на 6457.33 лв. Не ставало ясно, как са сформирани претендираните от ищеца парични претенции и със сумата от 6457.33 лв., каква част от главницата и лихвите е била погасена.

Ответникът прави възражение за прихващане, като моли, съдът да извърши прихващане между сумите от 10000.00 лв. – чистата усвоена сума по 4 процесния договор за кредит от кредитополучателя А., със сумата от 8428 лв.

– изплатена от последния по същия договор, до размера на по-малката от двете суми, в случай, че съдът приеме процесния договор за кредит за нищожен на сочените от ответника основания.

А. моли, съдът да задължи трето неучастващо в процеса лице – „Б.

П.“ /първоначалният кредитор на ответника по процесния договор/, да представи в оригинал цялото кредитно досие, вкл. и договора за цесия и Приложение №1 към него.

Ответникът моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на съдебни разноски, вкл. и адв. възнаграждение, което следва да се определи, съгл. чл.38, ал.2 от ГПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна: Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 вр. чл.79 ЗЗД вр. с чл.86 ЗЗД. Предявени са положителни установителни искове, имащи за предмет претендирани неудовлетворени притезателни права за плащане на задължение, възникнало на основание на договор за кредит и прехвърлено на основание договор за цесия, както и за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва.

В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнало вземане срещу ответника в размера на претендираните суми, да докаже съществуването на валиден договор за цесия, както и че за станалото прехвърляне на вземането е уведомен длъжника по правилата на чл.99, ал.3 от ЗЗД; в негова тежест е да докаже основанието и размерът на претендираните суми.