Решение № 26 от 14.01.2025, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Сандански, 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рая Д. Манолева при участието на секретаря Мария Ил. Малинска като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно наказателно дело № 20241250200337 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „****“ ЕООД, с ЕИК – **** представлявано от управителя Д. Й. К., с адрес на управление – гр. Б., обл. Б., бул. „П. Я.“ № ***, чрез адв.Н. Р. Б. със съдебен адрес - гр. Б., ул. „Б.М.“ № **, ет. **, офис *** срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8506374515, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на жалбоподателя, за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП, и на основание чл.187а, ал. 2, т.3 от ЗДвП във връзка с чл.179, ал. 3б от ЗДвП е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на електронния фиш. Претендира се, че ел. фиш е издаден при съществени процесуални нарушения, при неспазване на материалния закон и нарушаване правото на защита на санкционираното лице. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, явява се защитник, който 1 поддържа жалбата по посочените в нея съображения. Прави доказателствени искания.

Административно наказващият орган изпраща жалбата с придружително писмо. В съдебно заседание АНО, редовно уведомен, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата и иска потвърждаване на електронния фиш.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи следното:

На 16.05.2023 година, в 16.30 часа, устройство №10131, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-3, км.129+714, заснело движещо се ППС – ****, с рег. № ****, с техническа допустима максимална маса 18 000, брой оси 2, екологична категория: ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в община Кресна за движение по път А-3, км.129+714, с посока Нарастващ километър, включен в платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Въз основа на тези данни от техническото средство и след проверка за собственост, при която е установен неговият собственик - „****“ ЕООД, с ЕИК – ****, представлявано от управителя Д. Й. К. е издаден електронен фиш за нарушение, установено с електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП № 8506374515, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „**** ЕООД, с ЕИК – ****, представлявано от управителя Д. Й. К., за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, и на основание чл.187а, ал. 2, т.3 от ЗДвП във връзка с чл.179, ал. 3 б от ЗДвП, е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, а именно:

Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10., а. 1 от ЗДвП № 8506374515; известие за доставяне; Извлечение от Електронната система за събиране на пътни такси за установени нарушения; фотоснимки – 2 2 броя – заверени ксерокопия. Справка за Нарушение.

Доказателствените източници са непротиворечиви, взаимно допълващи се, поради което не следва да бъдат по-подробно анализирани.

Вмененото нарушение се установява по безспорен начин от приложеното графично изображение, генерирано от контролно устройство с ИД № 10131 (АПИ), представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, доклад и становище от отдел УИСИ. Последните водят до несъмнен извод, че за управляваното от жалбоподателя ППС не е заплатена такса според категорията на превозното средство.

Не е спорно по делото, че именно жалбоподателят е лицето, което е собственик процесното пътно превозно средство.

При съвкупната преценка и интерпретация на инкорпорирания по делото доказателствен материал настоящият съдебен състав намира, че деянието и неговото авторство са доказани по категоричен и несъмнен начин.

От правна страна:

Жалбата е процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана страна, в преклузивния 14-дневен срок за обжалване срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай ЕФ и издаден от орган в пределите на тяхната компетентност.

Спазени императивните процесуални правила при издаването на ЕФ – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 189ж, 3 ал. 1 ЗДвП. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност.

По делото безспорно се установява, че на 16.05.2023 година, в 16.30 часа, устройство №10131, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-3, км.129+714, заснело движещо се ППС – ****, с рег. № ****, с техническа допустима максимална маса 18 000, брой оси 2, екологична категория: ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в община Кресна за движение по път А-3, км.129+714, с посока Нарастващ километър, включен в платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Превозното средство е с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона (в случая надвишава 12 тона), не попада в изключенията по чл.

10, ал. 9 ЗП, поради което се на основание чл. 10, ал. 1, т. 2 вр. чл. 10б, ал. 3 ЗП се дължи заплащането на такса за изминато разстояние за съответния сегмент.

От справката на АПИ се установява, а и не е спорно, че въззивникът е собственик на процесното ППС.

Изложеното сочи, че поведението на жалбоподателя покрива формално признаците от обективна страна на състав на административно нарушение, установен в чл. 102, ал. 2 ЗДвП, тъй като не е изпълнил задължението си да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.

Въпреки това, като на основание чл. 179, ал. 3б във вр. чл. 187а, ал.2, т.3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2 500 лв. е допуснато неправилно приложение на материалния закон.

В практиката на СЕС е изяснено, че наказанието имуществена санкция в 4 абсолютен размер (в случая 2500 лв.) без възможност да се вземат предвид конкретните обстоятелства за всеки отделен случай, противоречи на принципа на пропорционалност.

С Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 г. ("Екострой" ЕООД срещу Агенция "Пътна инфраструктура") Съдът на Европейския съюз е постановил, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на

"компенсаторна такса" с фиксиран размер.

Горното решение е продължение на константна практика на СЕС по приложението на член 9а от Директива 1999/62/ЕО. Така например по съединени дела C-497/15 и C-498/15) е даден отговор, че: 1) Член 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания като разглежданата в главното производство, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им и 2) Член 9а от Директива 1999/62, изменена с Директива 2011/76, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност допуска система от наказания като разглежданата в главното производство, която въвежда обективна отговорност. За сметка на това посоченият член трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска предвиденото в тази система равнище на санкцията.

Въззивният състав не счита, че е необходимо да пресъздава части от цитираното съдебно решение в настоящия съдебен акт. Достатъчно е да се 5 отбележи, че предвидената санкция чл. 179, ал. 3а ЗДвП е абсолютно определена, т.е. фиксирана и не предвижда възможност за преценка на конкретните факти и тежестта – размерът на наказанието е еднакъв без да се диференцира наказанието спрямо размера на дължимата пътна такса или да се съобразява налице ли е липса на плащане или има такова, но то е за различен маршрут и това е станало поради грешка, дали деянието е умишлено или по непредпазливост и прочие. Наказанието, предвидено в чл.179, ал.3а ЗДвП е в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на Директива 1999/62 в националното право. Изложеното сочи, че фактите по настоящото дело, следва да се разглеждат като идентични с тези по C-497/15 и С-498/15, както и че предвиденото в този фиксиран размер наказание противоречи на чл.9а от Директива 1999/62 поради нарушение на изискването за пропорционалност.

Това сочи, че настоящият състав следва да приложи пряко чл. 9а от Директива 1999/62, като остави без приложение противоречащата му национална уредба, което от своя страна налага отмяна на електронния фиш.

По разноските:

Предвид изхода на делото на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл.144 АПК вр. чл.78, ал.1 ГПК АНО следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 800 лв. - разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, за което е представен договор за правна услуга и адвокатско пълномощно /л.22 от делото/, за които е направено своевременно искане и са представени доказателства. Претендираното възнаграждение не е прекомерно, с оглед фактическата и правна и сложност на делото и извършените процесуални действия.