Решение № 382 от 23.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 382 гр. София, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Йоана М. Генжова

Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20211100505901 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение №20036983/09.02.2021г., постановено по гр.д. №67836/2019г. по описа на СРС, 125 състав, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД против Е. П. К. искове за признаване на вземане за 845,55 лева – доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г., включително изготвена обща фактура

№0081757114/31.07.2017г., за топлоснабдения имот, находящ се на адрес гр.

София, ул. ******* апартамент, аб.№*******, мораторна лихва в размер на 100,30 лева за периода от 15.09.2017г. до 14.11.2018г., 9,50 лева – главница за дялово разпределение за периода от 15.01.2016г. до 30.04.2017г., мораторна лихва в размер на 2,30 лева за периода от 15.09.2017г. до 14.11.2018г., за които по гр.д. №74126/2018г. на СРС, 125 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С решението е признато за установено, че М. П. К. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 845,55 лева – доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г., включително изготвена обща фактура №0081757114/31.07.2017г., за топлоснабдения имот, находящ се на адрес гр.

1

София, ул. ******* апартамент, аб.№*******, мораторна лихва в размер на 100,30 лева за периода от 15.09.2017г. до 14.11.2018г., 9,50 лева – главница за дялово разпределение за периода от 15.01.2016г. до 30.04.2017г., мораторна лихва в размер на 2,30 лева за периода от 15.09.2017г. до 14.11.2018г., за които по гр.д. №74126/2018г. на СРС, 125 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Осъдена е М. П. К. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сторените по делото разноски: сумата от 44,16 лева за заповедното производство и сумата от 589,67 лева за исковото производство. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца „Б.“ ООД.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт А.К., срещу решението в отхвърлителната му част по отношение на ответника Е. П. К., като се излагат оплаквания, че в обжалваната част решението е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Излага доводи, че потребител на енергия или природен газ за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. По делото били налице доказателства, че ответникът е бил собственик на топлоснабдения имот през целия процесен период, а реалното ползване на имота било относимо само в хипотезите, предмет на ТР №2/2017г. на ВКС, каквито не били налице в настоящия случай. Били налице и процесуални нарушения, тъй като не били обсъдени доказателствата в тяхната цялост и взаимовръзка, поради което бил постановен неправилен съдебен акт. Поради изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което предявените искове срещу ответника Е. П. К. да бъдат уважени.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата от насрещната страна Е. П. К., чрез пълномощника адв. В. Г., с който се заявява становище за неоснователност на жалбата и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. Поддържа, че съдът е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и е постановил обосновано решение, съобразено с правилно установената по делото фактическа обстановка. По делото било установено, че ответникът е наследник на Ц.У., но нямало никакви доказателства, че 2 последната е била собственик на топлоснабдения имот. Съдът приел, че с влизане в сила на постановлението за възлагане на имота Е. К. е придобил имота (1/2 идеална част по наследство и ½ идеална част при условията на съпружеска имуществена общност), като едва на 11.05.2017г. е въведен в имота и е получил фактически достъп до него, от който достъп до този момент е бил лишен. По делото не били представени доказателства за това дали договор №756/26.10.01г. е бил продължен и изобщо дали е влязъл в сила. Поради изложеното моли решението да бъде потвърдено в обжалваната от ищеца отхвърлителна част.

Постъпила е въззивна жалба и от ответницата М. П. К., чрез пълномощника адв. С. Д., срещу първоинстанционното решение в частта, с която предявените срещу нея искове са уважени. Излагат се оплаквания, че в обжалваната част решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. От представения по делото протокол за въвод във владение от 11.05.2017г. се установявало, че ответницата К. не е обитавала и ползвала процесния имот и нямала качеството на трето лице, ползващо имота на договорно основание. Считано от 07.07.2016г. единствен собственик на имота и потребител по силата на закона бил ответникът Е. К., като не било налице вещно право на ползване на друго лице.

Първоинстанционното решение противоречало на ТР №2/2017г. на ОСГК на ВКС, тъй като на базата на индиция и предположение съдът приемал, че ответницата К. е била единственото лице, което обективно е можела да ползва имота, но по делото не били събрани такива доказателства. Поради това изложените от първоинстанционния съд мотиви не кореспондирали с доказателствата по делото и изложените аргументи не касаели установената фактическа обстановка, допуснати били и съществени процесуални нарушения. Поради това моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което предявените срещу нея искове да бъдат отхвърлени.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на жалбата от Е.

П. К., чрез пълномощника адв. В. Г., с който се заявява становище за неоснователност на жалбата и е направено искане за потвърждаване на решението в обжалваната част. От събраните по делото доказателства се установявало, че до датата на съставяне на протокола за въвод във владение 3

Е. К. не само не е ползвал процесния имот, но нямал и никакъв фактически достъп до него, тъй като имотът бил ползван само от сестра му М. П. К. и нейната дъщеря А.Й.А.. През целия период от смъртта на общата им наследодателка Ц.И.У. до влизане в сила на постановлението за възлагане и съставяне на протокола за въвод във владение от 11.05.2017г. ответницата Мая К. била и съсобственик на процесния имот. Правилен бил изводът на първоинстанционния съд, че до 11.05.2017г. ответникът Е. К. не бил във владение на имота, както и че до тази дата имотът се владял само от М. К..

Установено било също така, че в резултат от липсата на работните ампули на уредите за отчитане на ползваната топлоенергия за отопление на процесния имот, преминаващата през тях топлоенергия не е била отчитана и в резултат на това през периода 2016/2017г. сумите за топлинна енергия са начислени на база, както и сумите за загряване на вода, поради липсата на монтиран водомер. Отговорността за нереалното отчитане на действително потребената топлоенергия за имота следвало да се понесе именно от действителния му ползвател, който не е положил дължимата грижа за осигуряване на условията за реален отчет. Освен това отчитането на потребената топлоенергия „на база“ противоречало на европейското законодателство и в частност на Директива на ЕС 2006/32/ЕО. Не било доказано, че е отправено искане за топлоснабдяване на имот в режим на етажна собственост, както и, че договорът, сключен „Б. България“ ООД е бил продължен или, че изобщо е влязъл в сила. Поради изложеното моли за потвърждаване на решението в обжалваната част.

Третото лице – помагач „Б.“ ООД не е изразило становище по въззивните жалби.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и са процесуално допустими.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна 4 материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Е. П. К. и М. П. К. положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №74126/2018г. на СРС, 125 състав.

Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г. всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период м.05.2015г. – м.04.2018г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на 5 сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.