Решение № 54 от 27.07.2022, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Х., 27.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Х., VII-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ Г. Г. при участието на секретаря ЖЕНЯ Р. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. Г. Търговско дело № 20215600900120 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава ХХХII, чл.365 от ГПК Обстоятелства по исковата молба

Делото е образувано по искова молба от П. ХР. Г. от град Х., с която се предявяват срещу „Застрахователно акционернодружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД - София кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание-чл.432 от КЗ и по чл.86 от ЗЗД за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди- да се осъди ответника ЗАД „ Далл Богг: Живот и Здраве" АД, със седалище и адрес на управление, 1172-гр.С. бул.“Г.М.Д.“ №1, ЕИК *********, да заплати на П. ХР. Г., ЕГН ********** от гр.Х. -сума в размер на 60 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в следствие на получени телесни повреди - триглезенно счупване на дясна подбедрица, довело до трайно затруднение в движението на десния крак, което се дължи на счупване на подбедрицата , екструзия на диска на ниво С5-6 на гръбнака в шийния отдел, довело до трайно затруднение в движението на врата и дискова херния на прешлени на ниво С6-7 и -сума в размер на 2 274,80лв представляваща обезщетение на причинени имуществени вреди, представляващи разходи за лечение, причинени при ПТП станало на 16.05.2020г., ведно със законната лихва , върху тази суми от 23.06.2020г. до окончателното им изплащане, както и всички направени по делото разноски.

За да обоснове предявената претенция ищецът твърди,че ответникът е сключил задължителна застраховка"Гражданска отговорност на

1 автомобилистите" по застрахователна полица№

ВС/30/119001984658 с начална дата на покритие 17.VII.2019 г. и крайна дата 16. VII.2020 г. за лек автомобил „А.“ А4 рег.№Х 17 49 ВР. На 16.05.2020г. около 14.50ч. в гр.Х., на кръстовището на ул."Стара планина" и ул."Цар Страшимир" възникнало ПТП при което л.а.А. с ДК № ***** ** управляван от ЕЛ. Б. Ш.,ЕГН ********* блъснал мотоциклетиста П. ХР. Г..На въпросното кръстовище водачът на л.а А. ДК № ***** ** ЕЛ. Б. Ш. не е спазил пътен знак "Б2", отнел предимство и ударил движещия се по пътя с предимство водач на мотоциклет „Я.+ с ДК№ ******,воден от П. ХР. Г.. От удара последния паднал на земята, при което получил травма на десния крак.При падането въпреки, че бил с каска ударил силно и главата си в пътната настилка от което получил болка в областта на врата.

След инцидента ищецът по спешност е откаран в МБАЛ-Х., където е установено счупване на дясна подбедрица.По случая е заведено досъдебно производство в хода на което било установено ,че вина за настъпилото произшествие има водачът на л.а А. ДК № ********* ЕЛ. Б. Ш..

С Решение № 260093 от 01.04.2021г. постановено по АНД № 261 / 2021г. по описа на РС- Х., водачът Ш. бил признат за виновен в извършено престъпление по чл.343,ал.1,б."б",пр.2-ро,вр.чл.342,ал.1 от НК и му е наложено съответното наказание, за това че е причинил на ответника две средни телесни повреди по смисъла на чл.129,ал.2 от НК, а именно:триглезенно счупване на дясна подбедрица, довело до трайно затруднение в движението на десния крак, което се дължи на счупване на подбедрицата;екструзия на диска на ниво С5-6 на гръбнака в шийния отдел, довело до трайно затруднение в движението на врата.Решението е влязло в законна сила на 16.04.2021г.

Ищецът сочи,че на основание чл.300 от ГПК ,това решение има последиците на влязла в сила присъда и е задължително за гражданският съд ,който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправновност и виновността на дееца.

Ищецът претърпял и продължавал да търпи болки и страдания от нанесените му в следствие на произшествието телесни повреди.

Веднага след ПТП Г. е откаран в Ортопедично отделение на МБАЛ-Х., където му е поставена диагноза - триглезенно счупване на дясна подбедрица.Още на същия ден му е извършена операция- открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула.

На 22.05.2020г. преди да бъде изписан от ортопедията по повод продължаващо оплакване от болки във врата на ищеца е направено КАТ изследване на шийни прешлени, при което е установена екструзия на диска на ниво С5-6 на гръбнака в шийния отдел.На 11.06.2020г на П.Г. е направено изследване с ЯМР в МБАЛ'Кърджали", което категорично потвърждава травмите на гръбначния стълб.На 25.08.2020 г.е проведен контролен преглед при ортопед, при който се установява , че продължават болките и ограничения обем от движения.Препоръчана е физиотерапия, която е проведена през м. септември 2020г.На 16.04.2021 г. отново е проведен контролен преглед при ортопед, който установява, че оздравителния процес не приключил.Налице са болки, ограничени движения в дясната глезенна става и оток.На 23.06.2021г. ищеца е посетил неврохирург по повод продължаващите болки в шията и слабост в дясната ръка.Обективно е 2 установена намалена мускулна сила на дясна мишница.Поставена е диагнозадискова херния на прешлени на ниво С6-7.През м.юли 2021 г Г. отново провежда физиотерапия на десния крак в специализирано лечебно заведение.

Ищецът сочи,че бил млад мъж в активна трудова възраст, който към момента на получаване на травмите се е намирал в отлично здравословно състояние и е водил активен начин на живот. Повече от година след инцидента е лишен от възможността да се придвижва нормално, както и да извършва в пълен обем движения с десния крак и движения на главата свързани с ежедневният му бит в дома и на работното му място. Повече от 4 месеца се придвижвал с помощни средства-патерици, изпитвал е затруднения в обслужването и за него са полагали грижи близките му.Въпреки активно провежданата рехабилитация ищеца и към настоящия момент е с ограничен обем от движения в дясната глезенна става с наличие на оток. Ищеца се е занимавал активно със спорт, които занимания е прекратил след получаване на травмите.Освен физическите болки и страдания ищеца е претърпял и психическа травма в следствие на преживеният силен емоционален стрес.

Ищеца проявява явни признаци на посттравматично стресово разстройство.

Станал е раздразнителен и се оплаква от силна тревожност, нарушен нощен сън и емоционална лабилност Спомена от случилото се не го напуска дори година след инцидента. Изпитва страх да управлява мотоциклет.В следствие обездвижването и невъзможността да спортува активно, той е напълнял и наднорменото тегло му създава допълнителни здравословни проблеми, като високо кръвно, болки в ставите, лесна умора.Тези страдания, които са в пряка връзка с основните травми, допълнително го депресират и го карат да се чувства непълноценен.

Всички тези негативни последици представлявали причинени неимуществени вреди, за репарирането на които ищеца претендира обезщетение в размер на 60 000 лв.

Г. сочи,че претърпял и имуществени вреди изразяващи се в заплащане на суми по лечението, както следва: - 1200лв. за закупуване на заключваща плака, 34,80лв. потребителска такса за престой в болница, 280лв. за изследване с ЯМР,760лв. заплатена такса за рехабилитация или общо 2 274,80лв. -имуществени вреди, които също претендира да му бъдат заплатени от ответника.

Ищецът на основание чл.380, ал.1 от КЗ на 23.06.2020г. предявил претенция пред ответника, но в законоустановеният тримесечен срок по чл.496,ал.1 от КЗ на 23.09.2020г. застрахователят не е определил и изплатил обезщетение.

Предвид на изложеното Г. твърди,че е налице правен интерес от завеждане на настоящия иск с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ.,така и иск за законна лихва за забава. За периода от датата на деликта 16.05.2020г. до предявяване на претенцията пред застрахователя - 23.06.2020г. лихвата за забава върху обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди се дължи от деликвента на основание чл.86 от ЗЗД, но не се покрива от застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя на основание застрахователния договор. На основание чл.493, ал.1, т.5 от КЗ застрахователят следвало да покрие спрямо увреденото лице отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице - 23.06.2020г. до изплащане на обезщетението.

3

Ответникът сочи,че искът е допустим, но неоснователен,като нямало пречка да бъде допуснат до разглеждане от съда.

В конкретния случай водачът на застрахованото МПК не е нарушил императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и Правилника за неговото прилагане, съответно не е причинил процесното ПТП, така както е описано в подадената искова молба.

Въз основа на това липсвал основният елемент от фактическия състав на деликта, а именно, противоправно поведение. Оттук, не били налице всички елементи на фактическия състав на отговорността на застрахователя, поради което не следвало да се ангажира отговорността на същия за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди на ищеца и предявеният срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД иск следвало да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Претендираният от ищеца размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди бил необосновано прекомерно завишен.

Съгласно съдебната практика понятието

„справедливост", по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не било абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни,обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението и то не може да бъде източник на обогатяване на пострадалото лице. В този смисъл и при условие, че предявеният иск бъде приет от съда за основателен, прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение като несъответстващо на реално претърпените от ищеца болки и страдания, от една страна, а от друга страна, на практиката на съдилищата по аналогични случаи като процесния.

Предявената искова молба била изцяло неоснователна, тъй като водачът на МПС марка „А.", модел „А 4", с рег. № * **** ** не е имал вина за настъпване на процесното ПТП.Такава вина за настъпване на ПТП имал водача на МПС мотоциклет марка „Я.", модел „***", с рег. № * **** *, който в нарушение на правилата за движение по пътищата се е движил с превишена и не съобразена с пътните условия скорост в нарушение на чл. 20 от ЗДвП, с което е станал предпоставка за възникване на ПТП, доколкото е възпрепятствал останалите участници в движението,вкл. и водачът на лекия автомобил „А.", модел „А 4", с рег. № * **** **, да реагират своевременно и адекватно на неговите действия.

В тази насока се отправя възражение за съпричиняване. изразяващо се в нарушение на изискванията на чл. 20, чл. 70, ал. З, чл. 137е, чл. 147, ал. 3. т. 5. чл. 150а от ЗДнП от ищеца. Тези допуснати от него нарушения се намират в пряка причинно-следствена връзка с вредоносните последици от настъпилото ПТП, поради което и при евентуална доказаност на исковата му претенция, определеното от съда за справедливо обезщетение следва да бъде намалено наполовина заради наличието на принос в изложения по-горе аспект.

Твърди още ответникът,че ищеца е получил незначителни по вид и степен телесни наранявания, от които се е възстановил бързо и без усложнения.

Процесното ПТП било случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, защото според установените обстоятелства водачът на лекия автомобил марка А. не е могъл, нито е бил длъжен да предвиди, че по това време на 4 денонощието и в участъка на процесното ПТП, ще навлезе внезапно друго МПС, което с висока и несъобразена скорост с пътните условия , без включен фар, няма да предприеме каквито и да е било действия по намаляване на скоростта и спиране, предвид, че участъка в района на ПТП е прав с ясна видимост и е в населено място, по смисъла на чл. 20 от ЗДвП. Водачът на лекия автомобил марка А. не е могъл и не е бил длъжен да предвиди общественоопасните последици, тъй като ПТП е било технически непредотвратимо, поради което същото се явява случайно деяние. За основателността на исковата претенция е релевантна само пряката и непосредствена причинна връзка между действията на водача на лекия автомобил марка А. и претърпените вреди като резултат. Деянието в резултат на което е станало пътно транспортно произшествие, е случайно, защото поведението на водача на МПС - мотоциклет и опасността, която то е създало на пътя, са били изненада за водача на автомобила и той и не е бил длъжен и не е могъл да предвиди, че в този пътен участък ще премине МПС, което без да е включило късите и/или дневните светлини, с висока и несъобразена скорост с пътните условия и няма да предприеме каквито и да е било действия по намаляване на скоростта и спиране, предвид, че участъка в района на ПТП е прав с ясна видимост и е в населено място, в следствие на което ще настъпи ПТП. В този смисъл е константната практика на ВКС.