Решение № 23842 от 30.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23842 гр. София, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20241110177298 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т С“ЕАД,ЕИК ******,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц,против Ч. Л. Б.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 717,82 лева главница за топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,мораторна лихва в размер от 77,49 лева за периода 15.09.2022 г. до 07.02.2024 г.,63,08 лева цена за услуга дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,сумата от 12,17 лева мораторна лихва за периода 16.07.2021 г. до 07.02.2024 г.

В исковата молба се твърди,че страните се намират в договорно правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия за топлоснабден имот в гр.С,при което ответникът Б. е длъжен да заплаща стойността на доставена топлинна енергия в срока по общите условия. Сочи се,че за процесния период цената не е заплатена и стойността на реално потребена топлинна енергия възлиза на 717,82 лева. Предвид обстоятелството,че стойността на топлинна енергия не е заплатена в срок,ищецът твърди,че е начислявал мораторна лихва и претендира такава в размер от 77,49 лева. С исковата молба са заявени и искови претенции за заплащане сума за дялово разпределение и мораторна лихва върху сума за дялово разпределение,съответно в размер от 63,08 лева и 12,17 лева. Исковата претенция е основана на твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното производство,но при съобразяване връчването на заповедта за 1 изпълнение по реда на чл.47,ал.5 от ГПК е налице правен интерес от предявяване на установителните искове. Ищецът моли съда да уважи исковете.

Ответникът Ч. Л. Б. оспорва исковете чрез назначения особен представител с доводи,че не е доказано договорно правоотношение,защото не е представен индивидуален договор,сключен между страните. Твърди се,че общите условия на дружеството ищец не са влезли в сила. Твърди се,че ищецът не е изпълнил задълженията си да публикува на интернет страницата информация за дължимите от потребителите парични суми. Оспорено е съществуването на договор за услугата дялово разпределение. Твърди се,че не е доказано да е осъществен реален отчет на доставена топлинна енергия в имота. Формулирано е възражение за давност. Ответникът чрез особения си представител претендира исковете да бъдат отхвърлени.

Третото лице помагач „Д Е“ЕООД намира исковете за доказани по основание и размер.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Със заявление по реда на чл.410 от ГПК от 20.02.2024 г. „Т С“ЕАД претендира от Ч. Л. Б. сумите от 717,82 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г.,77,49 лева мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. до 07.02.2024 г.,63,08 лева сума за дялово разпределение за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г.,12,17 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. до 07.02.2024 г. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 10174/2024 г. по описа на СРС,42 състав.

Представени са общи условия на „Т С“ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

С нотариален акт от 17.07.1986 г. Б П Б се легитимира като собственик на недвижим имот апартамент с площ от 53,47 кв.м. -*****.

Установява се от договор,сключен между етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост – *****,като възложители,и „М Е“ООД,като изпълнител,че страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което дружеството приема да реализира дялово разпределение на топлинна енергия,а етажните собственици се съгласяват да поставят индивидуални разпределители. Договорът е сключен в изпълнение на прието решение от общото събрание на етажните собственици.

Приети са общи фактури,издадени на 31.07.2022 г. и на 31.07.2023 г. от „Т С“ЕАД за топлоснабден имот на адрес ****.

Видно от договор от 09.06.2020 г.,сключен между „Т С“ЕАД и „М Е“ООД,постигнато е съгласие „М Е“ООД да реализира дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост,а „Т С“ЕАД се съгласява да заплаща възнаграждение.

От справки от НБД „Население“ се установява,че единствен наследник по закон на Л Д Б. и Б П Б е техният син Ч. Л. Б..

2

Според справка за показанията на измервателните уреди същите носят подпис за абонат.

От приетото заключение по съдебно-техническата експертиза се установява,че общият топломер се отчита по електронен път на първо число всеки месец,след което се приспадат технологичните разходи,които са за сметка на доставчика,топломерът е преминавал периодична метрологична проверка със заключение за съответствие,главницата за процесния период за топлинна енергия е 716,23 лева,при реализиране на дяловото разпределение е спазвана нормативната уредба.

Според заключението по съдебно-счетоводната експертиза в счетоводството на ищеца няма данни за реализирани плащания на топлинна енергия за процесния период,сторнирани са месечните задължения,след което са издадени общи фактури,при което ответникът има сума за доплащане от 24,67 лева. От експертното заключение се установява,че неплатеното задължение за топлинна енергия възлиза на 717,82 лева,а сумата за дялово разпределение е 63,08 лева,мораторната лихва върху главница за топлинна енергия е в размер от 76,63 лева,а върху сумата за дялово разпределение- 11,91 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена заповед за изпълнение,ако срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Този иск има предмет,идентичен с предмета на заповедното производство – подлежи на доказване същото вземане – на соченото основание и в претендирания размер,за което е издадена заповед за изпълнение. В конкретния случай ищецът следва да проведе доказване,че съществува договорно правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия,да докаже доставеното количество топлинна енергия и цената на същата,а в тежест на ответника е възложено доказването,че е изпълнил точно своите договорни задължения или са налице обстоятелства,с оглед които вземането се явява недължимо. Законът регламентира фикция,че искът се явява предявен на датата на подаване на заявлението,когато исковата молба е постъпила в едномесечен срок от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. искът се счита предявен на 20.02.2024 г.

Софийският районен съд счита,че от събраните в хода на производството доказателства може да бъде възприето,че между страните съществува договорно правоотношение – ищецът е дружество,което доставя и продава топлинна енергия,а ответникът Б. е клиент на топлинна енергия като собственик на топлоснабдения имот – ап.8 на ет.4 вх.А в бл.26А а ж.к.“Разсадник Коньовица“,в която насока съдът отчете,че според изисканите справки от НБД „Население“ ответникът е единствен наследник по закон на своите родители,а същевременно според представения нотариален акт имотът е придобит от родителите на ответника,съответно с настъпване на наследствено правоприемство е придобит от ответника Б.. Разпоредбата на чл.153,ал.1 от ЗЕ предвижда,че клиент на топлинна енергия е собственикът 3 или носителят на вещно право на ползване,а представените по делото писмени доказателства позволяват да бъде счетено,че ответникът е собственик на имота,съответно има качеството клиент на топлинна енергия. Законът не предвижда изискване по отношение на имотите,които са били топлоснабдени към влизането му в сила да бъдат сключвани формални договори,а договорното правоотношение се счита възникнало с оглед притежаваното право на собственост. В този смисъл съдът намира за неоснователен доводът в писмения отговор,че не е доказано съществуване на договорно правоотношение,защото не е представен писмен договор,тъй като в конкретния случай няма изискване за наличието на такъв писмен договор,но договорното правоотношение съществува при съобразяване правото на собственост,притежавано от ответника Б.. Съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ правата и задълженията на страните се определят според общите условия на дружеството доставчик. Страните не твърдят да са уговорени индивидуални условия,поради което приложими са именно общите условия. Макар ответникът чрез особения си представител да оспорва влизане в сила на общите условия,фактът,че същите са били публикувани е общоизвестен,поради което следва да бъде възприето,че общите условия намират приложение при уреждане на договорното правоотношение. За да бъде изпълнението на задължението за заплащане стойност на топлинна енергия точно,необходимо е да бъде доказано,че цената на топлинна енергия е заплатена в срока,предвиден според общите условия. Доказването факта на плащане е възложено в тежест на ответника,който следва да установи,че е изпълнил точно своите задължения,а в хода на производството доказателства,че към процесния период ответникът Б. е реализирал плащания на стойността на доставена топлинна енергия не са представени,съответно исковата претенция за главница за топлинна енергия е доказана по основание.

Съвкупният анализ на доказателствата по делото позволява да бъде възприето,че в сградата,където се намира процесният топлоснабден имот е въведена система за дялово разпределение на топлинна енергия,което означава,че собственикът на имот заплаща стойността на топлинна енергия,определена от дялово разпределение. Наличието на документи за главен отчет,подписани за абонат,изготвянето на изравнителни сметки,както и заключението по съдебно-техническата експертиза,според което технологичните разходи са приспадани за сметка на доставчика,а дяловото разпределение е реализирано при спазване на нормативната уредба,позволяват на съда да счете,че искът за главница за топлинна енергия подлежи на уважаване за сумата от 716,23 лева,в която насока съдът кредитира заключението по съдебно-техническата експертиза,което определя стойността на топлинна енергия,без да са включени задължения извън процесния период,а за разликата над 716,23 лева до 717,82 лева искът подлежи на отхвърляне като недоказан.

Софийският районен съд счита,че е доказан и искът за заплащане сума за дялово разпределение в размер от 63,08 лева,в която насока следва да бъде възприето,че според заключението по съдебно-счетоводната експертиза така начислената сума не е заплатена. Клаузите на чл.12 и чл.36 от общите условия регламентират,че цената за дялово разпределение купувачът заплаща на продавача,който впоследствие я заплаща на дружеството,реализиращо дялово разпределение,поради което искът,предявен от дружеството ищец е изцяло 4 доказан – по основание и по размер. Изводът на съда за основателност на иска не се променя предвид релевирания в писмения отговор довод,че договорно правоотношение относно дяловото разпределение не съществува – този довод се опровергава с оглед представения по делото договор,сключен между етажните собственици и дружеството,реализиращо дялово разпределение ( „М Е“ООД,което е преименовано на „Д Е“ООД ),в която насока съгласно раздел VI чл.5 договорът се сключва за срок от три години и се счита автоматично продължаван за всяка следваща година,ако няма възражения от някоя от страните. Съдът приема,че при съобразяване реализиране на дялово разпределение от дружеството „Д Е“ООД,както и при съобразяване наличието на подписани за абоната главни отчети,които сочат,че ответникът не отрича съществуване на договорно правоотношение,а в изпълнение на договора осигурява отчитане показанията на водомера и индивидуалните разпределители,договор за услугата дялово разпределение съществува.