Определение № 220 от 02.06.2023, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 220 гр. С., 02.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно частно гражданско дело № 20235400500267 по описа за 2023 година Производството е по чл.274-чл.278 ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№2761/24.04.2023г. от адв. Т.И., пълномощник на

Б.

Г.

Б. против разпореждане

№

634/

30.03.2023гпостановено по гр. дело № 237/2023г по описа на районен съд – С.

,с което е оставена без уважение молбата на доверителя му за освобождаване от държавна такса. Счита ,че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно .Първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 83, ал.2 от ГПК неправилно, тълкувайки я ограничително, възприемайки, че доверителят му разполага със средства да заплати дължимите ДТ за производството. Счита ,че неправилно и незаконосъобрзно е възприето от първоинстанционният съд, че размера на дължимата държавна такса в размер на 227,52 лева не е висок и дори би могъл да го плати. Намира ,че в настоящия случай не е налице правилна преценка от първоинстанционният съд досежно социалния статус на доверителят му, получаваният от него доход, фактът, че е заемополучател по множество кредити, както и че е ищец по множество граждански дела , по които следва да внесе ДТ. Сочи съдебна практика ,в която е прието ,че когато страна по дело иска освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК ,съдът е длъжен да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, и след изясняване на общото материално състояние на страната е длъжен да извърши съпоставка с пълния размер на дължимата държавна такса, за да прецени, дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането и. Моли въззивния съд предвид липсата 1 на доходи, преценката на имущественото състояние, фактът, че е заемополучател по множество договори за кредит и ищец по множество граждански дела и от друга страна дължимата по производството ДТ в размер на 227,52 лева, която доверителят му не е в състояние да заплати.

Поради това моли съда да отмени като неправилно и незаконосъобразно разпореждане № 634/ 30.03.2023г., постановено по гр. дело № 237/ 2023г. по описа на Районен съд - С., с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от държавна такса. Моли въззивния съд да изиска посочените по - долу справки за установяване на невъзможността доверителят му да заплати дължимите ДТ по производството, същите са направени като доказателствени искания, тъй като изготвянето на всяка една от справките е свързано с финансови средства, които доверителят му следва да заплати, а същият не разполага със средства за заплащането им. Моли въззивния съд да изиска от районен съд - С. всички заведени от и срещу ищеца граждански дела

Частната жалба не е изпратена на ответника и такова действие към настоящия момент не се дължи, тъй като фазата на съдебното производство пред районен съд С. е на етап проверка за редовност на исковата молба.

С.ският окръжен съд намира ,че частната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител , в законният срок , с внесена държавна такса ,срещу съдебен акт , който подлежи на обжалване и при наличие на правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното определение на районен съд-С. е постановен отказ от освобождаване на ищеца Б. Г. Б. от държавна такса по гр.д. №237/2023г.по описа на районен съд С. въз основа на решаващия мотив, че не е налице по смисъла на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК условието ищеца да е лишен от финансова възможност да поеме разноските в процеса, доколкото лицето видно от приложената декларация за материално и гражданско състояние е в добро здравословно състояние ,женен ,има апартамент ,получава пенсия 1 000 лева месечно ,а неговата съпруга получава 467 лева пенсия и не се грижат за непълнолетни или малолетни деца. При така декларираното имуществено и здравословно състояние и семейно положение, настоящият състав намира извода на първоинстанционния съд, че жалбоподателя е в състояние да заплати определената в размер на 227,52 лева държавна такса ,за правилен. Съгласно декларираното от жалбоподателя , същия не страда от заболявания, които да налагат постоянни разходи за лечение. Видно от декларираното той няма твърдения да има задължения за издръжка към трети лица.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК такси не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят; преценката се прави като се вземат предвид доходите на лицето и семейството му, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, 2 възрастта и други констатирани обстоятелства. В този смисъл са и задължителните указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 12 ТР 6/6.11.13 по т. д. № 6/12 на ОСГТК на ВКС - съгласно които основателността на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК се преценява не само с оглед конкретното задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата, а доколкото страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство; в случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражни предоставените и процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им до приключването на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. Тук следва да се отбележи , че хипотезата по чл. 83, ал. 2 ГПК се явява изключение от общото правило за дължимост на държавните такси и разноски. Целта на нормата на чл. 83, ал. 2 от ГПК е да се даде възможност за защита на лични и имуществени интереси на лица, чието материално положение не позволява поемането на разходите за съдебното производство.

Трайна и безпротиворечива е практиката на ВКС по приложението на чл.

83, ал. 2 ГПК (например - определение № 361/05.10.2020 г. по ч. гр. д. № 2725/2020 г., IV г. о.; определение № 148/21.09.2020 г. по ч. гр. д. № 2309/2020 г., I г. о.; определение № 316/17.09.2020 г. по ч. гр. д. № 2337/2020 г., IV г. о. и др.), че преценката за наличие на основания за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото, при твърдения за затруднено материално състояние на лицето, винаги е конкретна и следва да е съобразена с комплексната оценка на данните по делото за материалните възможности на молителя. Освобождават се от такси и разноски само физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят, т. е. нямат имущество и доходи над необходимите средства за издръжката им. Когато от съвкупната преценка на декларираните имущество, семейно положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички други обстоятелства, обуславящи възможността да се поемат съдебни разноски, се установи, че лицето притежава достатъчно доходи и имущество, съдът не може да признае, че това лице няма средства да заплати дължимата държавна такса. Съдът е длъжен да прецени всички представени доказателства и по свое вътрешно убеждение да се произнесе по постъпилата молба за освобождаване от държавна такса и разноски, като тежестта на доказване на липсата на "достатъчно средства" е изцяло на молителя.

След изясняване на общото материално състояние на страната и на останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и размера на дължимата държавна такса и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства към момента на искането, за да заплати дължимата държавна такса При постановен отказ на съда да освободи страната от плащане на такси и разноски по делото/както е в случая /същата страна може да подаде нова молба по чл. 83, ал. 2 ГПК до същия съд или до по-горна инстанция, в зависимост от стадия, в който се развива делото, само при промяна в обстоятелствата. Обстоятелството, че в 3 конкретния случай Б. Г. Б. е теглил кредити и са образувани множество гражадански дела ,по които следва да заплати като ищец държавни такси общо в размер 945,28 лева ,което въззивния съд констатира при извършена служебна справка ,също не може да обоснове нужда от освобождаване от държавна такса. Напротив, налага се извод в обратният смисъл,че когато е в затруднено финансово състояние ,молителя продължава да тегли нови кредити.

Според настоящия съдебен състав, института на освобождаване от държавна такса не може да служи като средство за злоупотреба с процесуални права. Към момента убедителни данни за наличие на основания за освобождаване от такса по делото която е в размер на 227,52 лева няма и на жалбоподателя не може да бъде признато, че няма достатъчно средства да ги заплати. Преценката на съда дали с оглед на финансовите му възможности молителя е в състояние да заплати дължимите държавни такси по делото е изяснен в съдебната практика на ВКС– определение № 553/01.10.2010 г. по ч. гр. д. № 448/2010 г., ІV г. о., определение № 361/05.10.2020 г. по ч. гр. д. № 2725/2020 г., IV г. о., определение № 148/21.09.2020 г. по ч. гр. д. № 2309/2020 г., I г. о. и определение № 316/17.09.2020 г. по ч. гр. д. № 2337/2020 г., IV г. о., според която обемът на притежаваното имущество/в случая апартамент/ има самостоятелно значение, тъй като то може да бъде осребрено или да бъде ползвано като обезпечение за ползването на кредит. Освобождават се от такси и разноски само физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят, т. е. въз основа на изброените в чл. 83, ал. 2, т. 1-7 ГПК обстоятелства, съдът може да признае на молителя, че няма имущество и доходи над необходимите средства за издръжка. Преценката на съда се извършва въз основа на декларираните обстоятелства, обуславящи възможността да се поемат съдебни разноски, като тежестта на доказване на липсата на "достатъчно средства" е изцяло за молителя.

Поради гореизложеното ще следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано обжалваното разпореждане на районен съд С.

.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №634/30.03.2023г. по гр.д.

№237/2023г. по описа на районен съд С. като законосъобразно и обосновано.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5