Определение № 332 от 04.05.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 332 гр. Ловеч, 04.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500139 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.413,ал.2 от ТЗ.

Подадена е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания"ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул. „Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Юлия Юргакиева, чрез юрисконсулт Нели Г.а Пенчева-Атанасова, срещу Разпореждане № 164/16.02.2023г.,пост.по ч.гр.д.

№501/2023г.на РС-Луковит, с което заявлението му е отхвърлено изцяло. Счита съдебния акт за неправилен и развива подробни съображения. Сочи,че целта на заповедното производство е не е да провери съществува ли вземането,а дали е спорно,поради което за редовността на заявлението е достатъчно да са посочени съществените юридически факти,от които произтича претедираното вземане и които позволяват индивидуализацията му. Не е нужно да се сочат всички обстоятелства,имащи значение за основателността и евентуалните възражения на длъжника срещу съществуването на вземането.Тези уточнения биха били нужни при евентуално исково производство,в което страните при условията на състезателност биха доказвали претенциите си, биха сочили доказателства. В заповедното производство не са нужни доказателства за дължимост / недължимост на вземането,тъй като съдът следи само за редовността от външна страна на документа,от който вземането произтича. Развива,че при проверката за спазването на изискванията на чл.127,ал.1 от ГПК следва да се изхожда от целта на заповедното производство, а именно дали вземането е спорно, а не дали съществува. Сочи, че в подадената уточняващата молба са посочени индивидуализиращите белези на вземанията-юридическите факти, на които се основават, конкретните размери, периоди, обстоятелствата, имащи значение за настъпване на изискуемостта.

Затова счита,че са отстранени всички пречки за издаване на исканата заповед за изпълнение.

Вземанията са определени по размер и са с настъпил падеж на плащане,наведени са твърдения от кредитора в този смисъл и счита,че е достатъчно. Изискването на съда за уточняване на главницата от какви вземания се състои определя като прекомерно и се позовава на практика на окръжни 1 съдилища.

По изложените съображения моли да се отмени обжалваното разпореждане и заявлението се уважи изцяло.

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 01.03.2023г., а жалбата е подадена на 06.03.2023г.-т.е. с пазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 501/2023г.по описа на РС-Луковит писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира,че жалбата е неоснователна.

На 27.10.2022г. пред РС-Луковит е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.

№501/2022г. по описа на съда. Заявителят „Агенция за събиране на вземания”ЕАД е предявило вземане срещу К. В. К. с ЕГН **********, от гр.Луковит, за главница от 1939.19лв.,както и законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане. Като основание е посочен Договор за телекомуникационни услуги,сключен с „Виваком България“ЕАД,за който за К. е открит Акаунт № 15943195001,в качеството й на потребител.С него на К. са доставени електронни съобщителни услуги чрез обществена електронна съобщителна мрежа. Заявителят е придобил вземането на 25.10.2018г. въз основа на Приложение №1 към Договор за прехвърляне на вземания от 15.10.2018г.,по силата на който „Виваком България“ЕАД му е прехвърлило вземанията си, произтичащи от договор за телекомуникационни услуги,за който е открит посочения акаунт.Сочи,че длъжникът е била уведомена за цесията по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД на 05.11.2018г. от „Виваком България“ЕАД. С известие за доставяне с посочен номер.Договорът е сключен при Общи условия,съгласно които – т.104 ползваните услуги се отчитат месечно и се заплащат въз основа на фактура,издавана ежемесечно от оператора,на дата,за която потребителят е информиран при сключването на индивидуалния договор. Фактурата се изпраща като известие за доставяне,а неполучаването й не освобождава абоната от ангажимента да погаси задължението си в определения срок. Съгласно чл.107 от ОУ срокът е 14-дневен от издаване на фактурата,а при неизпълнение се дължи и неустойка в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. На това основание „Виваком България“ЕАД е издала 4 бр. фактури(посочени конкретно), които не са заплатени към подаване на заявлението. Посочено е, че претендираната сума от 1939.19лв.е формирана от главници по фактурите. Претендира се и законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата,заедно с разноските-държавна такса 38.78лв.и юрисконсултско възнаграждение от 50лв. Към заявлението са приложени пълномощно,Договор от 04.07.2017г.-3бр.за различни продукти, Договор от 13.07.2017г., Договор от 14.07.2017г., Договор от 21.06.2016г., Договор от 30.06.2016г.

С Разпореждане № 958/03.11.2023г. съдът е дал указания към заявителя да въведе твърдения за вида на предоставените услуги, период,ако се претендира неустойка-от какви факти е породена и как е формирана.

Заявителят е представил отговор,в който е посочил,че сумите се претендират по силата на описаните от преди фактури. Посочил е,че не са начислявани и не се претендират неустойки,а само стойността на използваната услуга. Изложени са аргументи за предела на проверка на заповедния съд и несъгласие с дадените указания. Уточнено е,че уведомителното писмо по 2 чл.99,ал.3 от ЗЗД е връчено на длъжника на 12.11.2018г.,с известие за доставяне ,от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД,като пълномощник на цедента.

С атакуваното Разпореждане № 164/16.02.2023г. РС-Луковит е отхвърлил заявлението изцяло, като е приел,че е нередовно.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

При анализа на кредитното правоотношение става ясно,че приложимите норми са тези на Закона за защита на потребителите,с оглед характеристиката на длъжника на „потребител”, нормите на Закон за потребителския кредит-при установените елементи на заемното правоотношение, съответно на ЗЗД,като общи и субсидярно приложими норми.

По отношение критериите за редовност на заявлението разпоредбата на чл.410,ал.2 от ГПК изрично препраща към тази на чл.127,ал.1 и ал.3 от ГПК. Съгласно чл.410,ал.3 от ГПК когато договорът е сключен с потребител-какъвто е и настоящия случай,към заявлението следва да се приложи договорът,заедно с всички негови приложения и приложимите общи условия. С оглед спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление следва да представя конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементиоснование, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му. При твърдения за наличие на качеството „кредитор” заявителят следва да се позове и да посочи обстоятелствата, на които основава тази си легитимация.

Въпреки дадените конкретни указания от заповедния съд за индивидуализиране на претенцията,това не е изпълнено от заявителя. Претенцията се основава на договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги,но от заявлението не става ясно какви са, по кои от приложените договори, съотв.не е ясно как е формирано вземането. Макар и да е посочено,че се основава на издадени фактури с определен период,видно е от приложените договори,че за всеки от тях е уговорено да се издава конкретна и отделна фактура. Заявителят не сочи коя фактура по кой договор е. Не е посочена цената на услугите- уговорената месечна абонаментна такса, за кой абонаментен номер е предоставена, по кой от приложените договори, за какъв срок. Макар част от нужната информация може да бъде установена от приложените договори, съдът съобразява,че за редовността на заявлението следва да е посочена изрично в него, като съдът няма задължение да тълкува документите и да попълва празнотите в сезиращия акт. Не са приложени и фактурите,на които се основава вземането. Не на последно място- при легитимирането като цесионер, съгласно чл.410,ал.3 от ГПК, заявителят следва да приложи и договора за цесия, като документ, който е относим към претенцията. Освен това са въведени противоречиви твърдения кой е уведомил длъжника-в заявлението е посочено,че е цедентът, а в уточнителната молба-цесионерът,което внася допълнителна неяснота в обосноваване на правата на заявителя.

Конкретизацията на обстоятелствата във връзка с основанието на вземането , съгласно чл.410,ал.2 и ал.3 от ГПК, следва да бъде направено подробно и изчерпателно, както е изискването на нормата на чл.127,ал.1 и ал.3 от ГПК,към която се препраща. Това е необходимо, за да може съдът в заповедното производство да прецени дали са налице предпоставките за издаването на исканата заповед, а от друга страна изложението на обстоятелствата, на които се основава претенцията, е и гаранция за защита правата на длъжника срещу заявеното вземане.В този смисъл е и т.2.б. от ТРеш.№4/18.06.2014г., пост.по т.д.№4/2013г.на ОСГТК на ВКС.

РС-Луковит е дал конкретни и ясни указания за индивидуализацията на вземането, но 3 не са изпълнени от заявителя,поради което въззивният състав напълно споделя извода за нередовност на заявлението и отхвърлянето му.

Затова атакуваното Разпореждане №164/16.02.2023г.,пост.по ч.гр.д. №501/2022г. на РСЛуковит следва да се потвърди,като правилно и законосъобразно.

По изложените съображения ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 164/16.02.2023г., пост. по ч.гр.д.№ 501/2023г. по описа на РС–Луковит, като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4