Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 359 от 09.07.2025, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 433/2025
Вид
Определение № 359
Подписан
09.07.2025
В сила
09.07.2025
Състав
Яника Тенева Бозаджиева, Мариета Неделчева, Виктория Росенова Стоилова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 359 гр. С., 09.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Въззивно частно наказателно дело № 20251800600433 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.

Производството е инициирано въз основа на подадена жалба от пострадалата М. Т. П., срещу определение № 36 от 17.04.2025 г., постановено по ч.н.д. № 58/2025 г. по описа на Районен съд - К..

С определението втори наказателен състав на РС - К. е потвърдил Постановление от 30.09.2024 г. на РП - К., с което е прекратено наказателното производство по ДП № 114/2022 г. по описа на ОСлО при СОП, пр. пр. № 104/2022 г. по описа на РП - К. на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, относно разследваното деяние по чл. 144, ал. 3 от НК.

В жалбата се развиват оплаквания, че атакуваното определение е незаконосъобразно и необосновано, поради което се иска както неговата отмяна, така и отмяна на постановлението на прокуратурата, и връщане на делото със задължителни указания относно прилагането на закона. Конкретно в жалбата се сочи, че нито съдът, нито прокуратурата са извършили дължимата оценка на доказателствата по делото. В обжалваните актове липсват ясни аргументи, основани на събраните доказателства, като изложените мотиви в теоретичен план са общи и несъответни на събраните доказателства. Жалбоподателят намира, че думите, изречени от М. Г., разкриват признаците на закана с убийство, като становището на прокурора, че Г. е имал за цел единствено да утвърди себе си като водеща фигура в 1 дружеството, се оспорват като пристрастни и тенденциозни. Развива се също оплакване, че в обжалваните актове не е била дадена оценка на данните за извършени няколко закани с убийство - спрямо С. М. и М. П. поотделно и заедно, както и спрямо шофьора на фадрома М. Н.. Не е обсъден и въпросът дали тези деяния съставляват продължавано престъпление, или отделни престъпления. Посочва се още, че свидетел полицейски служител необяснимо е губил спомен за събитията в хода на разследването, което би могло да сочи, че лъжесвидетелства, докато представен от жалбоподателя видеозапис е бил изгубен, което е наложило повторното му приобщаване. На последно място се навежда оплакване за забавяне на производството извън границите на разумния срок при липса на фактическа и правна сложност.

Софийски окръжен съд, след като се запозна с материалите по ДП № 114/2022 г. по описа на ОСлО при СОП, както и с атакувания съдебен акт, установи следното:

Жалбата е подадена от активно легитимирано да стори това лице в законоустановения 7-дневен срок от съобщаването му, поради което се явява процесуално допустима. По същество жалбата е основателна, поради което следва да бъде уважена, като въззивният съд отмени атакуваното определение и постановлението за прекратяване на досъдебното производство и върне делото на РП - К. за продължаване на процесуално-следствените действия по същото за изпълнение на дадените указания от Окръжен съд - С..

Наказателното производство е било образувано на 20.05.2022 г. по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК и е водено за това, че на 18.02.2022 г. на кариера „Г.“, общ. К., обл. С., били отправени закани с убийство по отношение на М. Т. П. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

Въз основа на събраните по досъдебното производство доказателства първоинстанционният съд е приел за установена изложената в постановлението на прокурора фактическа обстановка:

Свид. М.П. Г., ЕГН ********** се запознал със свид. Б. В.П., ЕГН ********** и съпругата му М. Т. П., ЕГН ********** през есента на 2021 г., чрез една тяхна обща позната приятелка Е. - Ф. Т. П., ЕГН **********. След което същите започнали да излизат заедно на вечери, или на сбирки в дома на свид. М. Г. и по този начин се създали приятелски отношения.

2

На 20.10.2022 г. М. и Б. отново били поканени на вечеря в апартамента на М. Г. в гр. С., като там присъствала и Е. - Ф. Т. П.. След като Б. споделил на М., че със съпругата му М. искали да закупят на концесия кариерата в с. Г. за добив на инертни материали, чрез фирмата си „И. Г. К.с“ ЕООД, ЕИК : *****, но нямали цялата парична сума, която да покрие и закупуването на нужната техника. По този повод се договорили с М. да им даде в заем сумата от 720 000.00 лева, като така ще бъде съдружник в дружеството. Подробностите били уговорени в кабинета на свид. М. Г. в апартамента му в гр. С. и на 22.10.2021 г. между страните - М.П. Г., ЕГН ********** и „И. Г. К.с“ ЕООД, ЕИК : ***** бил сключен договор за паричен заем /по стандартна бланка/ в размер на 720 000.00 лева. Сумата била предоставена на дружеството по банковата му сметка в „Уникредит Булбанк“ с IBAN: BG96UNCR70001523088947, като крайният срок за погасяване на заема бил 22.10.2022 г., с уговорена 1.5% лихва в полза на заемодателя.

След отпускане на паричния заем от фирмата „И. Г. К.с“ ЕООД, ЕИК :

*****, със заем от банката, закупили необходимите за дейността машини, а с парите от свид. Г. - самата концесия от фирмата „Пътища и съоръжения“.

Фирмата „И. Г. К.с“ ЕООД била с предмет на дейност - добив, преработка и продажба на инертни материали. Управител и собственик на капитала била майката на М. П. - свид. С. С.М.. Свид. М. П. заемала длъжността „генерален пълномощник“ във фирмата. В процесната кариера работили още бащата на М. - свид. Т. К. М., свид. Й. М. С. и свид. С. В. А.

Самата кариера се намирала на около 3 / три / км извън с. Г., в котловина, не била заградена, с две бариери при входа. Вътре при кариерата имало машини за обработването на материалите, кантар, на който се мерят и офис будка. Същата се намирала на около 10 - 15 метра от машините за обработка на материалите. Вътре в самата будка свид. М. П. имала бюро, компютър, а ако трябва да работи с някого във връзка с документация - лицето, с което работи, седи отвън - извън помещението на описания офис при гише. Самата будка имала един прозорец и врата за достъп, отвън била с навес. В кариерата имало разположени охранителни видеокамери - при бариерата, при будката, служеща за офис, и камера насочена към кантара.

Свид. М. Г., който след предоставянето на цитираната сума се възприемал като пълноправен партньор във фирмата, опитал да навлезе все 3 повече в дейността - звънял по телефона на свид. П., ходил на място, разпитвал за процеса на обработката - колко време отнемало, можело ли да стане по-бързо. Също така, ангажирал лице, наето от него - свид. М. К. Й., който следял на място как се извършва дейността в кариерата.

Свид. М. Г. решил да провери от различни източници за това как се организирала работата във фирмата, с която бил в договорни отношения. По негова информация имало неясни аспекти, които искал да обсъди със свид. Б.

П., за което го поканил в офиса си в гр.С., находящ се на ул. „П.. В. А.“ №*, ет.**.

През месец февруари 2022 г. свид. Б. П. отишъл на срещата, като на нея присъствал и счетоводител от страна на свид. М. Г., като за кратко по време на срещата преминала и свид. Т. А., която била ангажирана в тогавашния служебен кабинет. При обсъждането възникнали противоречия между свид. Г. и свид. П., заради които двамата се скарали.

На 18.02.2022 г. на място в кариера били свид. М. Н., свид. Й. С., свид. Т.

М., свид. С. А. и свид. С. М., както и свид. М. Й..

Около 11.00 часа на място при кариерата пристигнал свид. М. Г. с лек автомобил - джип с неустановени модел, марка и регистрационен номер, черен на цвят, придружен от двама свои охранители, които останали до колата.

Към онзи момент свид. Т. М. бил при лентата пред кантара, която се намирала на тридесет метра от офиса /будка/ на кариерата, където била свид.

С. М., която видяла през прозорчето на будката, че свид. М. Г. отивал към нея.

Докато седяла вътре и била ангажирана с работата на дружеството и издаването на кантарна бележка, свид. Г. влязъл вътре в будката, отворил вратата и седнал на стола до свид. М.. Свид. Г. търсел Б. /зет й/, но тя му отговорила, че не знае къде е и продължила да си върши работата. След няколко минути свидетелят М. Г. отново се обърнал с някакъв въпрос, който свид. М. не чула и на който не обърнала внимание.

Тогава свид. Г. се ядосал, изправил се рязко от стола, надвесил се над нея и й креснал: „КАТО ТЕ ПИТАМ, ЩЕ МИ ОТГОВАРЯШ, ЯСНО ЛИ ТИ Е?!

ЩЕ ТЕ ИЗХВЪРЛЯ ОТ ТУКА!“.

Свид. М. се обърнала към него и му казала да повтори въпроса си, като 4 разбрала, че свид. Г. искал паролата за достъп до рутера, който тя му отговорила, че не знае.

След този отговор, свид. Г. се ядосал, и докато бил все още надвесен над нея, започнал да крещи, като изрекъл думите: „ЩЕ ТЕ ИЗХВЪРЛЯ ОТ ТУКА!

ЩЕ ТЕ ИЗХВЪРЛЯ ОТ ФИРМАТА! ЩЕ ВИ СЪСИПЯ ОТ ПРОВЕРКИ И ЩЕ

ВИ ЗАКРИЯ И ЩЕ ВИ ВЗЕМА ФИРМАТА! ЩЕ ТЕ УНИЩОЖА! ЩЕ ВИ

УНИЩОЖА ВСИЧКИТЕ! БОКЛУЦИ! ЩЕ ВИ ИЗБИЯ ДО ЕДИН!“. През това време той удрял с юмрук по бюрото.

Веднага след това свид. М. Г. излязъл от офиса, а свид. М. - стресната и притеснена от агресивното поведение, звъннала на дъщеря си да я помоли да отиде на място при кариерата. По телефона същата плачела, докато разказвала на дъщеря си какво е станало.

След обаждането дъщеря й - свид. М. П. тръгнала веднага към кариерата и по пътя позвънила на телефона 112, като подала сигнал за случващото се.

В същия сигнал свид. М. П. казала на дежурния в РУ - гр. К., че свид. М.

Г. крещял на майка й, правел „панаири, циркове“, „вдигал скандали, крещял, викал, разпореждал се с фирмата“.

След случилото се свид. П. пристигнала на място при кариерата преди служителите на РУ - гр. К. и заварила там свид. Г., който стоял отвън на описания офис, под навеса, и ръкомахал с ръце.

Свид. П. се запътила директно към офиса, където била майка й - свид.

М. и минавайки покрай свид. Г., го попитала : „Какво направи на майка ми?“ и влязла вътре в офиса.

Там видяла майка си разтреперана, плачеща, зачервена. След нея влязъл и свид. Г., който започнал да крещи срещу двете жени думите: „ЩЕ ВИ УБИЯ! ЩЕ ВИ ЗАНУЛЯ! МИШКИ! ЩЕ ВИ ИЗСЕЛЯ! ВИЕ СТЕ

ПЪТНИЦИ!“.

Непосредствено след това, със служебен автомобил марка „Киа“, модел „Сийд“, с per. № *******, пристигнали служителите на РУ на МВР - К., а именно: свид. С. В., свид. В. Й. и свид. Е. Г. /том 1, л. 60-63, л. 52-55, л. 56-59/.

Пред служителите на РУ на МВР - К. свид. П. и свид. М. започнали да си разменят реплики отвън - пред офиса със свид. М. Г..

5

Свид. П. крещяла срещу Г., който отправил към нея нецензурни думи. В хода на разрасналия се словесен скандал, свид. Г. заявил на свид. П., че кариерата била негова, а тя му отвърнала, че не е вярно и повтаряла на полицаите „Да го изгонят“. Между свид. Г. и свид. П. през цялото време стоял един от представителите на органите на реда, посетили сигнала.

Тогава от полицията разпоредили на свид. М. Г. да напусне територията на кариерата и му казали да отиде в РУ на МВР К., за да даде сведения, а на свидетелките М. и П. разяснили, че за случилото се могат да подадат жалба.

След това около 13.00 часа свид. М. Г. напуснал територията на кариерата.

На 18.02.2022 г. в ОДМВР С. била входирана жалба за описаните събития от името на С. С.М., М. Т. П. и Б. В.П..

След този случай отношенията между свид. М. П. и нейното семейство и свид. М. Г. внезапно се влошили.

По-късно свид. П. за последно разговаряла с него, като го потърсилa по мобилния си телефон с искане да вдигне запора върху банковата сметка на дружеството, тъй като имало запор по изпълнително дело по негово искане.

Въззивният съд при извършване на преценка по обосноваността на първоинстанционния съдебен акт и на контролираното от районния съд постановление за прекратяване на наказателното производство, следва да прецени няколко обстоятелства и първото от тях е дали е извършено пълно, всестранно и обективно разследване, т.е. дали са събрани всички необходими доказателства за разкриване на обективната истина по делото и възможно и необходимо ли е събирането на други относими към предмета на доказване доказателства. В тази връзка първоинстанционният съд правилно е преценил, че в хода на разследването по делото са събрани всички възможни доказателства и са извършени необходимите процесуално-следствени действия за изясняване на значимите обстоятелства.