Решение № 440 от 10.11.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 440 гр. Плевен, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20254400500937 по описа за 2025 година Производство по чл.435 ал.2 т.7 ГПК .

Делото е образувано по жалба на Ш. И. М. ЕГН: **********, от гр. *** против действията по изп.дело № 1175/2025 по описа на ЧСИ Т.К., per. № ***, с взискател „А1 България“ ЕАД, относно размера на лихвата и относно разноските, посочени в покана за доброволно изпълнение връчена на 14.10.2025г. С жалбата е направено и искане за спиране на изпълнителните действия до произнасянето по нея.

В жалбата се навеждат доводи, че считат действията за незаконосъобразни. Заявява, че е погасил задължението по изпълнителния лист, още преди получаване на поканата. Сочи, че лихвата е неправилно изчислена и дублирана в два размера като не е отчетено извършеното на 10.10.2025г. плащане. Заявява, че таксите запори и вдигане на запори са без правно основание, като са наложени множество запори, с което се дублират действията и изкуствено се уваличават разноските в нарушение на чл.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, а запорите не са реално вдигнати и затова начисляването на такса за това е преждевременно. Пропорционалната такса счита, че следва да се намали поне с 50%, тъй като не са осъществени 1 реални действия по принудително събиране. Възразява, че административните разноски следва да се проверят за зублиране и необоснованост, като останат само реално дължимите. Сочи че за „юрк. възн.“ в сметката не е посочена конкретна сума и основание и ако бъде претендирано да се представят доказателства за конкретна работа и уполномощаване, както и да се намали размера му.

В заключение моли да се отмени постановлението за разноски, като се отмени като недължима таксата за „вдигане на запори“ (96,00 лв.); Д а се намали пропорционалната такса по т. 26 (77,84 лв.) най-малко с 50%; Да се намали таксата „Запори“ (146,40 лв.) до реално съответстващ размер, отчитайки множествените запори към няколко банки за едно вземане; Да извърши проверка за дублирапе/необоснованост на административните разноски (75,00 лв., 12,00 лв., 36,00 лв.) и на лихвите (52,21 лв. и 58,50 лв.), като остави само реално дължимите; Да задължи ЧСИ да представи подробна разбивка и доказателства за всяка начислена такса и разноска.

Ответникът по жалбата и взискател по делото – „А1 България“ ЕАД не е депозирал отговор и не взема становище по нея.

Постъпили са мотиви от ЧСИ Т.К., в които описва извършените действия по изпълнителното дело и заявява, че жалбата е неоснователна и моли да се оставят без уважение.

Плевенският окръжен съд, като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема за установено следното:

По ДОПУСТИМОСТТА на жалбата.

Длъжникът Ш. И. М., обжалва постановление на ЧСИ за разноските /в случая ПДИ/. Връчено е на 14.10.2025г., а жалбата е подадена на 22.10.2025г., поради което и съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл.436 ал.1 от ГПК. /Тъй като жалбите са абсолютно идентични и са подадена на една и съща дата съдът приема за първата от тях за подадена в срок./ Следователно, жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу изпълнително действие, подлежащо на обжалване от взискателя съгласно чл.

435 ал.2 т.7 от ГПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата:

Изп.дело № 1175/2025 по описа на ЧСИ Т.К. е образувано на основание 2 изпълнителен лист за парични вземания: сумата от 312,93 лв., представляваща главница, сумата от 52.21 лв., представляваща мораторна лихва, считано от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до 12.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.05.2024 г. до окончателното изплащане, както и деловодни разноски в размер на 25,00 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение с взискател „А1 България“ ЕАД и длъжник Ш. И. М..

На 06.10.20205г. до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, която е връчена на 14.10.2025г. На същата дата са изпратени запорни съобщения до няколко банки, работодателя и КАТ при ОД на МВРПлевен, с искане за налагане на запори върху банкови сметка, трудово възнаграждение и собствени автомобили.

На 10.10.2025г. длъжникът е заплатил на каса на взискателя сумата от 312.93лв., съставляваща главницата на вземането. След като е получил потвърждение то страна на взискателя ЧСИ е направил на 21.10.2025г. и подробна сметка на дълга, в който е посочено, че към същата дата Ш. М. дължи:

Неолихвяема сума (по изпълнителен титул) Описание: МОР.ЛИХВА 52.21 лв. от дата 30.09.2025

Неолихвяема сума (по изпълнителен титул) Описание: РАЗН.ПО ДЕЛОТО 75.00 лв. от дата 30.09.2025

Неолихвяема сума (приети други разходи) Описание: ЮРК.ВЪЗН. 150.00 лв. от дата 30.09.2025

Неолихвяема сума (начислени такси) ТАКСА ОБРАЗУВАНЕ ПО ОБЩА СМЕТКА 80.00 лв. от дата 30.09.2025

Неолихвяема сума (начислени такси) Описание: СМЕТКА ДЪЛГ 36.00 лв. от дата 30.09.2025

Неолихвяема сума (по изпълнителен титул) Описание: ГЛАВНИЦА 312.93 лв. от дата 30.09.2025

Неолихвяема сума (начислени такси) Описание: СЪОБЩЕНИЕ ДО ВЗИСКАТЕЛ 12.00 лв. от дата 30.09.2025

Неолихвяема сума (начислени такси) Описание: ЗАПОРИ 146.40 лв. от дата 30.09.2025

Неолихвяема сума (начислени такси) Описание: ВДИГАНЕ ЗАПОРИ 3

96.00 лв. от дата 30.09.2025

Неолихвяема сума (по изпълнителен титул) Описание: ЗАК. ЛИХВА ОТ 13.05.24 -10.10.25 - 58.50 лв. от дата 10.10.2025

С оглед направените в жалбата оплаквания съдът разглежда всяко едно от посочените пера на разноските поотделно.

Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, отговорността за разноските по изпълнението е сред лимитативно изброените действия на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване от длъжника. Съгласно дадените разяснения в т.2 от ТР №3 от 10.07.2017г. по т.д. №3/2015г. на ОСГТК на ВКС на обжалване по реда на чл.435 ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. В конкретната хипотеза актът, в който отговорността за разноските е обективирана е поканата за доброволно изпълнение, която в частта за разноските подлежи на обжалване.

Съгласно чл.79 ал.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в посочените в разпоредбата случаи, каквито в конкретната хипотеза не са налице. Разпоредбата на чл. 79 ал. 1 от ЗЧСИ предвижда, че за събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице. В чл.79 ал.2 от ЗЧСИ е предвидено, че в сметката следва да се съдържат разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материалния интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителните разноски, размерът на получената предплата и последиците от неплащането.

Както е видно от самия изпълнителен лист, в него освен главницата от 312.93лв., която безспорно е платена на 10.10.2025г. са включени сумите 52.21лв. лихва и общо 75лв. разноски /д.т. 25лв.и 50лв. юрк. Възн./ Така, че тези суми са дължими по силата на самият съдебен акт и подлежат на принудително събиране.

Дължима е сумата от 80лв. такса за образуване на изпълнително дело, като в нея се включват освен такса за образуване, за извършване на справки, за изготвяне е връчване на книжа и т.н. За същата е надлежно издадена фактура, която е заплатена по банков път от взискателя, като сумата е общо внесена за 4 образуване на общо 84бр. изпълнителни дела.

Дължима е и лихвата с посочен размер от 58.50лв., тъй като е видно, че същата е начислена върху главницата за периода 13.05.2024г. /чанална дата по изп. лист/ до 10.10.2025г., като отчетено погасяването на главницата на тази дата.

Следва да се посочи, че в случая няма „дублиране“ на лихви, тъй като двете суми се отнасят към различни периоди.

По отношение размерът на лихвите, съдът не може да се произнася, тъй като същите не са част от разноските и тяхното самостоятелно обжалване не е предвидено в закона. Няма пречка, ако длъжникът счита, че изчислението на ЧСИ е неправилно да поиска експертиза в самото изпълнително производство, която да изчисли законната лихва за определен период.

Дължима е и сумата от 150лв., представляваща възнаграждение за представителство на взискателя от юрисконсулт в изпълнителното производство. В чл.78 ал.8 от ГПК изрично е уредено, че „в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.

Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.“ Още с молбата за образуване от 30.09.2025г. на изпълнителното производство е поискано присъждане на възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150лв. Към този момент не е имало погасяване на никаква част от дълга и са изискани множество изпълнително действия.

Независимо от последващото погасяване на главницата, производството не е приключило и до сега.

Въззивният съд счита за изцяло неоснователно и възражението за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. В случая законът предвижда единствено задължение да не се надвишава максималния размер по чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.27 ал.2 от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ, издадена в изпълнение на тази норма, „за представителство в изпълнително производство възнаграждението е от 100 до 190 лв.“ Съдия-изпълнителят е определил същото към средата на законовия размер от 150лв. /както е поискан с молбата/, което го прави съобразено с обема на извършената работа и предстояща такава, предвид факта, че делото 5 не е приключило.

Дължима изцяло е и сумата от 146.40лв., включваща такса по т.9 от ТАРИФА за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители в размер на 15лв., като върху същата се начислява задължително ДДС от регисрирания ЧСИ, т.е. с данъка размера е 18лв. Наложени са 8бр. запори, както и са ползвани пощенски услуги за 2.40лв., поради което и общата стойност дължимата такса за наложените запори е в размер на 146.40лв. Възражението, че същите се дублират и по този начин изкуствено се увеличават разноските са изцяло неоснователни. Както е видно по делото от наложените запори само този върху притежавания лек автомобил е изпълнен.

Запорите върху банкови сметки и трудово възнаграждение не са довели до събиране на суми, т.е. да ефекта, с който се налагат, поради липсата на парични средства по сметките и ниския размер на трудовото възнаграждение.

Ето защо за да постигне целите на принудителното изпълнение съдияизпълнителят е в правото си да налага множество запори и/ или възбрани, докато не събере необходимите за погасяване на целия дълг средства. Поради това няма как тези действия да са дублирани или неправилни.

Дължима е сумата от 36лв., тъй като е видно, че съдия-изпълнителят по повод възраженията на длъжника за размера на дълга, както и с оглед извършеното в хода на изпълнителното производство доброволно погасяване на главницата е изготвил справка- сметка за дълга, за която се заплаща съгласно т.12 от ТАРИФА за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители такса от 30лв., с ДДС 36лв. /точно колкото са посочени/.

Недължими според настоящия въззивен състав обаче са сумите от 12лв. за съобщение за взискател и 96лв. вдигане на запори. На първо място такса вдигане на запори не се предвижда в ТАРИФА за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. Посоченото в мотивите на ЧСИ основание т.4 от същата Тарифа визира изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа се събира такса 10лв. Очевидно в случая се касае до такса, която ЧСИ следва да събере, за да уведоми третите лица, към които са наложени запори на вземания на длъжника, а и самия взискател за прекратяване на делото. Таково действие – прекратяване на изпълнителното производство обаче не е поискано от нито една от страните.