Акт от 01.11.2019, Районен съд - Видин

Р Е Ш

Е Н И Е № 524 гр. Видин, 01.11.2019 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Видинският районен съд, VI състав, в открито съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Галина Герасимова при участието на секретаря Мила Петрова, като разгледа докладваното от съдията Герасимова гр. дело № 1018 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 200, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД от страна на ищеца Б.И.П. с ЕГН **********, с адрес: ***, против „РАЦИАРИЯ АГРО" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Арчар, ул. „Георги Димитров" № 7, представлявано от управителя Сергей Милчов Лозанов.

Твърди се в исковата молба, че на 26.04.2015 г. при изпълнение на задълженията си към работодателя „Бабу Рай" ЕООД, с ЕИК

*********, с предишен едноличен собственик на капитала и управител - Ралица Цветанова Иванова, докато ищецът добивал дърва за дружеството заедно със свои колеги, едно от дърветата паднало върху него. Около един час той стоял под тежестта на трупата, докато колегите му го извадили, а дървото пружинирало с цялата си тежест върху него.

Твърди се, че ищецът от години работел за дружеството, но собственичката Иванова и съпругът ѝ не сключили трудов договор с него, най-вероятно поради желанието им да спестят пари за осигуровки и другите съпътстващи трудовия договор разходи.

След настъпването на злополуката със случая се ангажирала Главна дирекция „Инспекция по труда" - град София, сезирана с жалба с вх. № 256892/15.07.2015 г. След извършване на проверки, контролният орган дал заключение, че действително било налице трудово правоотношение, което не било обявено от работодателя. Съобразно правомощията си органът издал Постановление за обявяване на съществуването на трудовото правоотношение от 23.07.2015 г. и предписание за сключване на трудов договор. Установено било, че към момента на злополуката ищецът е работил в ответното дружество, без да е бил сключен трудов договор с него. Прието било, че била налице трудова функция, изразяваща се в рязане, товарене и транспортиране на дървен материал с място на работа - село Гюргич, община Ружинци, област Видин с работно време от 08:00 часа до 20:00 часа, както и трудово възнаграждение - 10 лева на един кубик отрязан и транспортиран дървен материал, платимо от работодателя през определено от него работно време. Прието било, че била налице функционална подчиненост на ищеца спрямо управителя на дружеството-работодател - Ралица Цветанова Иванова, която определяла предмета и обема на работа, както и предмета на трудовите задължения. Установено било, че в деня на злополуката ищецът бил на работа със Златан Петров Цветанов.

Двамата работили с оборудване /резачки/

- собственост на ответното дружество.

Твърди се от ищеца, че постановлението и предписанието на дирекция „Инспекция по труда“ в гр. София били обжалвани пред Административен съд - Видин, който отхвърлил жалбата на работодателя като неоснователна и потвърдил изводите на контролния орган за съществуването на трудово правоотношение между ищеца и ответното дружество. Решението било потвърдено с Решение № 2076 от 20.02.2017 г. на Върховния административен по а.д. № 2797/2016 г.

В исковата молба подробно се описва здравословното състояние на ищеца след трудовата злополука. Твърди се, че ищецът е прикован към инвалидна количка, живее с два катетъра - външен и вътрешен, като се нуждае от ползване на памперси. Сочи се, че близките му се грижат за него, а междувременно той страда от мисли дали някога ще може да ходи и да се изправя отново, при прогнози на всички прегледали го досега специалисти, според които това било почти невъзможно да се случи.

Ищецът описва тежкото си душевно страдание. Емоционалната празнота и чувство за безпомощност се подхранвали и от неразбирането от страна на институциите към неговото състояние. Не му се позволявало да има асистент, който да се грижи за него, поради което близките му трябвало да осъществяват тези функции, нямайки възможност в пълна степен да посещават работното си място, за да осигуряват допълнителни средства за ежедневния живот на ищеца.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 100 000 лв.

/сто хиляди лева/ - главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за причинени травматични увреди, ведно с лихва за забава за периода от 26.04.2015 г. до 24.04.2018 г. в размер на 30 435,61 лв. /тридесет хиляди четиристотин тридесет и пет лева и шестдесет и една стотинки/, както и законна лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 24.04.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е комплексна съдебно – медицинска експертиза.

След като взе предвид събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

На 26.04.2015г. при сечене на дървета в горско сечище върху ищеца Б.И.П. паднало дърво, което го ударило по главата и гърба. Пострадалият получил счупване на гръбначни прешлени и трайно намалена работоспособност. Злополуката настъпила по време и във връзка с извършваната работа и била приета за трудова с разпореждане № 8/23.04.2018г. на ТП на НОИ – Видин.

От извършената проверка от органи на ИАГИТ било установено, че към момента на настъпване на злополуката ищецът е работил без сключен трудов договор в „Бабу Рай“ ЕООД, ЕИК *********, с. Гюргич, общ. Ружинци, обл. Видин.

Прието било, че е налице трудова функция, изразяваща се в рязане, товарене и транспортиране на дървен материал, място на работа – с. Гюргич, общ. Ружинци, обл. Видин, както и трудово възнаграждение – 10 лева на кубик дървен материал.Прието било още, че е налице функционална подчиненост на наетото лице спрямо управителя на фирмата Ралица Цветанова Иванова, която определяла предмета и обема на работа, както и предмета на трудовите задължения. Установено било, че в деня на настъпване на инцидента пострадалият е работил с оборудване (резачка), собственост на работодателя.

Съставено било постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 23.07.2015г. и било предписано на работодателя да предложи на лицето сключване на трудов договор. Постановлението било обжалвано от „Бабу Рай“ ЕООД пред Административен съд – Видин, който с решение № 113/16.12.2015г. отхвърлил жалбата. Решението на АС – Видин било потвърдено от Върховен административен съд с решение № 2076/20.02.2017г.

Видно от изготвена служебно справка от Търговския регистър, от 25.04.2017г. наименованието на фирма „БАБУ РАЙ“ ЕООД е променено на „РАЦИАРИЯ АГРО“ ЕООД.

От приетата по делото съдебно - медицинска експертиза се установява, че в резултат на претърпяната трудова злополука ищецът е претърпял следните травматични увреждания: сътресение на главния мозък с открита вътречерепна травма и загуба на съзнание; закрита гръбначномозъчна травма с компресивна фрактура на 6-ти и 7-ми гръдни прешлени, контузия на гръбначния мозък в областта на 5-ти гръден – 8-ми гръден прешлени с долна централна параплегия; контузия и разкъсване на лигаментарния апарат – на жълтите връзки и интерспинозния лигамент в травмирания участък от гръбначния стълб Тх6-Тх10. На пострадалия са били направени две хирургични операции през първото денонощие – обща хирургична за възстановяване целостта на кожата в областта на главата и гръбначномозъчна за декомпресия на гръбначния мозък и възстановяване проходимостта на гръбначномозъчния канал. Били са извършени седем хирургични манипулации и процедури за дренаж на пневмоторакс в ляво, пункционни евуакуации на течност от двете коленни стави, хирургична обработка на декубитални рани и четири урологични операции и процедури за възстановяване проходимостта на уринарните пътища. През първите две години същността на лечението се е състояла в коригиране на травматично увредени органи и структури на същите с оглед запазване на остатъчните анатомични и функционални структури и функции и произтичащите то тях вторични увреждания. През този двугодишен период са извършени многократни хирургични операции, манипулации и процедури, както и е продължила активна медикаментозна терапия. Пострадалият е търпял постоянни болки и страдания, „неизмерими и неописуеми“ по интензитет. Според заключението на вещото лице, лечението ще продължи през целия живот на ищеца с лекарства за лечение на уринарни инфекции, оперативни интервенции и манипулации за отстраняване на запушвания и стеснения на бъбречно – уринарната система, двигателна рехабилитация за поддържане на мускулната система и предпазване от трофични рани от залежаване и постоянна необходимост от личен асистент за битово обслужване. Според вещото лице, не е възможно пострадалият да проходи отново и да има нормален начин на живот, включващ движение в ежедневието.

По делото е представено решение

№ 3938 от зас. № 164 от 21.11.2018г. на ТЕЛК към МБАЛ Монтана, от което е видно, че на ищеца Б.И.П. са определени 100 процента трайно намалена работоспособност с чужда помощ със срок до 01.11.2021г.

В качеството на свидетел е разпитана Надка Иванова Панова – сестра на ищеца. От показанията на същата се установява, че през м. април 2015г. върху ищеца паднало дърво по време на работа в района на с. Гюргич.

Линейката не успяла да достигне до мястото на инцидента и се наложило да свалят пострадалия с камион до селото. По време на лечението ищецът имал постоянна нужда от чужда помощ. Чувствал се много зле, нямал желание да живее.

Непрекъснато се появявали нови здравословни проблеми. Майката на ищеца работела в Испания преди инцидента, но се наложило да се прибере, за да се грижи за него като личен асистент.

Свидетелят Т. Цветанов Трифонов установява, че преди инцидента ищецът е бил здрав, занимавал се е с дърводобив в с. Гюргич. След като върху него е паднало дърво, е останал напълно неподвижен. Понастоящем не може да се обслужва сам. Грижи за него полага единствено майка му.

Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, въпреки близката родствена връзка на свид. Панова с ищеца, защото същите не противоречат на останалите доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :

Предявен е иск с правно основание чл. 200 от КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука.

Безспорно по настоящото дело се установява, че към момента на увреждането на неговото здраве при претърпяната злополука, ищецът се е намирал в трудово-правна връзка с ответното дружество. Въз основа на приетите по делото доказателства съдът приема, че е осъществен фактическия състав на чл. 200 от КТ, поради което следва да се ангажира имуществената отговорност на ответното дружество да възмезди понесени от негов бивш работник неимуществени вреди. От доказателствата по безспорен начин се установява, че увреждането на здравето на работника е настъпило при злополука, която е призната за “трудова “ съгласно чл.55 ал.1 КСО с Разпореждане № 8/23.04.2018г. на ТП на НОИ – Видин.

Отговорността по чл. 200 от КТ се основава на трудово правоотношение с работника, а в случая се касае за злополука, която има трудов характер, тъй като инцидента с работника на ответното дружество е станал по време на полагания от него труд по трудовото му правоотношение и по повод на извършваната работа. Съдът счита, че в настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав на тази материално-правна норма.

Съдът намира исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 200 от КТ за доказана по основание, тъй като безспорно се установява, че са налице неблагоприятни последици за физическото и психическо здраве на ищеца, които са в причинно - следствена връзка с претърпяната от него трудова злополука.

Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. От показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от заключението на съдебно - медицинската експертиза, безспорно се установява характера на търпените от ищеца болки, изразяващи се не само във физическо страдание с много висока интензивност, но и с неблагоприятни психически преживявания.

Разпечатката съдържа 41 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3c5c6e92-693e-4fac-a45a-cb521792053a