Решение № 13905 от 12.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 7491/2026
- Вид
- Решение № 13905
- Подписан
- 12.07.2026
- Състав
- СВЕТЛАНА ЙОРДАНОВА БЪЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 242, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 326, ал. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 13905 гр. София, 12.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20261110107491 по описа за 2026 година
Производството е образувано по предявени от Д. К. Ц. против Д******“, гр. София искове:-по чл. 128, т. 2 КТ - за неизплатени трудови възнаграждения в размер на 715 евро (стари 1 400 лева) , която сума се претендира като разлика между изплатеното брутно трудово възнаграждение за периода 01.01.2023г. 03.07.2023г. и действително полагащото се на ищеца с увеличението на работната заплата за същия период брутно трудово възнаграждение, с оглед Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022г., като се счита, е действието на този анекс е от задна дата -от 01.01.2023г., което е изрично уговорено в КТД и поради това се счита, че е приложимо и за възнаграждението на ищеца за посочения период до прекратяване на трудовия договор между страните. Претендира се и законната лихва от дата искова молба /20.03.2026 г./
Ответникът оспорва иска, като счита, че с изменението на КТД се уреждат права единствено на заетите към датата на подписването на Анекса – 10.08.2023 г. служители в сферата на образованието, т.е. на служители с висящи трудови правоотношения, а трудовото правоотношение между ищеца и ответната детската градина е прекратено на 03.07.2023 г., което е преди подписването на Анекса от 10.08.2023 г. Позовава се на кореспонденция с представители на Министерство на образованието като финансиращ орган, който субсидира образователните институции на делегиран бюджет, каквато е и ответната детска градина, като счита, че е задължително за спазване от 1 страна на директора на *******“, доколкото съдържа и посочване на факта, че в необходимите средства за увеличение не са предвидени такива за служители, които към 10.08.2023 г. не са с висящо трудово правоотношение. Ответникът *******“ е разпоредител с публични средства, поради което твърди, че поемане на финансов ангажимент в противоречие с указания на финансиращия орган и при посочване на липсва на предвидени бюджетни средства, би било в нарушение на закона.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, че ищецът Д. К. Ц. е била служител на ответната детска градина за периода от 29.05.2020 г. до 03.07.2023 г., на която дата трудовото правоотношение за длъжността „Учител“ е прекратено на основание чл. 326, ал. 1 от Кодекса на труда – със Заповед на работодателя № 655/30.06.2023 г.
Не се спори и се установява, че на 10.08.2023 г. е сключен Анекс № Д01192/10.08.2023г. към Колективен трудов договор /КТД/ Д01-269 от 06.12.2022 г. за системата на предучилищното и училищното образование, като е прието увеличение на работните заплати на педагогическите специалисти с 15% и на непедагогическия персонал, като действието на анекса е от задна дата -от 01.01.2023г., което е предвидено в т. 1 от Анекса:
Спорът е по правото – дали предвиденото увеличение се следва за учители с прекратен трудов договор към датата на подписване на анекса към КТД, след като ТПО е било действащо в период, за който се предвижда с обратна сила да действа увеличението.
Спорът подлежи на разрешаване като следва да се съобразява, че макар и индивидуално трудово правоотношение между равнопоставени страни, правоотношението между страните е в сферата на образованието, като елементи от правоотношението са предмет на държавно регулиране, за разлика от общите случаи на трудово правоотношение, по които работодателят автономно и без оглед на други субекти на правото може да формира воля за елементи от трудовото правоотношение – в това число норми на труд и трудово възнаграждение. Затова, за разлика от типичното трудово правоотношение, в сферата на държавното образование както нормите за преподавателска работа, така и заплатите на заетите в сферата на образованието са в зависимост от общинското или държавно финансиране.
Считано от 01.04.2017 г., държавният образователен стандарт за нормиране и заплащане на труда в институциите в системата на предучилищното и училищното образование – детски градини, училища и пр., се урежда от НАРЕДБА № 4 от 20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на 2 труда. Съгласно чл. 16, ал. 1 от НАРЕДБА № 4 от 20.04.2017 г., индивидуалните основни месечни работни заплати на педагогическите специалисти, които отговарят на изискванията за заемане на длъжността, при нормална продължителност на работното време се договарят в размери не пониски от определените в приложение № 3.
След подписване на анекса от 10.08.2023 г. към КТД /страна по който договор и анекс е и Министерство на образованието и науката/, на който се позовава ищецът, е приета Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, обнародвана в ДВ бр.75 от 01.09.2023г., съгласно която от 01.01.2023 г. се увеличават минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти, като това увеличение е в съответствие със сключения анекс към КТД на отраслово равнище, видно от Приложение № 3 към чл. 16, ал. 1 от Наредбата / в редакцията до 01.01.2024 г., от когато е в сила сега актуалното ново увеличение/.
Съгласно § 3 от ЗР на Наредбата за изменение и допълнение, „Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“, с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари 2023 г.“ С § 2 от Наредбата за изменение и допълнение , е изменено Приложение № 3 към чл. 16, ал. 1 Наредба № 4 от 2017 г., както следва:
Минимални размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти
Група
Педагогически специалисти с функции по управлението на институциите
Длъжности
Минимална основна работна заплата от
1.01.2023 г. директор
2082 лв. заместник-директор
1926 лв. учител, възпитател, логопед, психолог, педагогически съветник, корепетитор, хореограф, треньор по вид спорт, рехабилитатор на слуха и
Педагогически говора, ръководител на направление
ИКТ специалисти
1709 лв. старши
1763 лв. учител,
3 старши възпитател главен учител, главен възпитател
1831 лв.
Видно е, че с изменението се предвижда минималният размер на основното месечно трудово възнаграждение на учителите като педагогически специалисти в размер на 1709 лева. До това изменение, минималният размер на основното месечно трудово възнаграждение на учителите като педагогически специалисти е било в размер на 1486,00 лева.
Следва, че без оглед на КТД и цитирания от ищеца Анекс, по силата на цитираната НАРЕДБА № 4 от 20.04.2017 г., считано от 01.01.2023 г., се следва увеличение на основните трудови възнаграждения за всички педагогически специалисти, т.е. в т.ч. и учители, дори и да не са синдикален член на определена синдикална организация.
Предвиденото в Наредбата обратно действие на увеличението на заплатите е било необходимо, тъй като Законът за държавния бюджет за 2023 г. е бил обнародван едва на 01.08.2023 г. /също в сила от 01.01.2023 г./, а целта на законодателя е било преуреждане на съдържанието на индивидуалните трудови правоотношения на заетите към и след 01.01.2023 г. в сферата на образованието, като ги изменят в по-благоприятна за служителите посока, предвиждайки увеличаване на възнагражденията им със задна дата.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че е недопустимо да се преуреждат вече прекратени трудови правоотношения и че наличието на действащо трудово правоотношение е абсолютна предпоставка за реализиране на посоченото увеличение.
„Както в правната доктрина, така и в съдебната практика, се прави разграничение между обратно действие на закона, когато той преурежда юридическите факти от момента на тяхното проявление до завършването на фактическия състав, с който приключва едно правоотношение (т.нар.
„ретроактивност") от случаите, когато нововъведен правен режим преурежда за в бъдеще заварени правоотношения, които не са приключили („привидна, несъщинска ретроактивност" - незабавно прилагане на закона) – посочено от Конституционният съд в Р. № 5/11.05.2017 г. по к.д.
№ 12/2016 г.
Също в Решение № 116 от 25.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4760/2017 г., III г.о., ГК е разяснено, че "обратното действие преурежда по нов начин приключилите и уредени от стария закон правоотношения".
Проф. Иван Русчев – „Обратна сила на новия закон означава, че той се връща назад във времето и придава нови правни последици на уредени по стария закон и престанали да съществуват граждански правоотношения 4
(преурежда по нов начин приключили граждански правоотношения)“. Също от този автор: „обратното действие на една правна норма означава прилагането й спрямо юридически факти, които са настъпили и са завършили своето действие до влизането й в сила“.
Конкретно при трудовите правоотношения с елемент на държавно регулиране на страната на работодателя, както е в случая, прекратени трудови правоотношения следва да бъдат преуредени, след като изменението предвижда нов по-благоприятен за служителя начин на заплащане на труда, а е било въведено със забава само по причина на държавния регулатор. В противен случай ищецът би била поставена в по-неблагоприятно положение спрямо останалите служители, с които са полагали труд едновременно, но чиито трудови правоотношения не са били прекратени към месец август 2023 г., и то само поради късното приемане на държавния бюджет. Според настоящия съдебен състав, да се приеме тълкуването на ответника /че само заетите по действащо трудово правоотношение към 10.08.2023 г., когато е подписан Анекса към КТД/, би обосновало възникване на друго право на иск за ищеца – за вреди срещу Държавата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
По изложените съображения съдът намира, че ищецът, която е полагала труд като учител през процесния период, има право да получи предвиденото в Закон за държавния бюджет, Наредбата и КТД увеличение на работната заплата, като последващото прекратяване на трудовото й правоотношение не засяга правното й положение към по-ранния момент на приложимост на промяната. Тъй като с приемането на разпоредбите са преуредени вече съществували между страните индивидуални правоотношения, следва да се приеме, че считано от 01.01.2023 г. е увеличено възнаграждението за длъжността, която е заемала. Обстоятелството, дали случаи като настоящия са били съобразени от органите на изпълнителната власт и дали са предвидени средства в бюджета за изплащане на възникналите задължения към служителите с прекратени трудови правоотношения към 10.08. 2023 г., но които ТПО са били действащи към 01.01.2023 г., не представлява правен довод относно приложението на закона.
По изложените съображения и съобразно неоспореното заключение по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза (което установява 1404,80 лева като размер на следващото се увеличение на трудовото възнаграждение, в случай че съдът счете, че е налице основание за ищеца да получи такова) съдът намира предявените искове за изцяло основателни -по чл. 128, т. 2 КТ - за претендираните за периода 01.01.2023г. 03.07.2023 г. общо неизплатени трудови възнаграждения в размер на 1400 лева (актуални 715,80 евро), следващи се като увеличение на работната заплата. С оглед 5 диспозитивното начало на процеса, съдебното произнасяне е ограничено до размера на претенцията – а именно 715 евро.
Относно разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на съдебни разноски, но по делото няма доказателства такива да са сторени от страна на ищеца.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на съда сумата 28,60 евро – държавна такса, както и 180 евро – изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице, общо 208,60 евро.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА *******“, гр. София с БУЛСТАТ ***** да заплати на Д. К. Ц. с ЕГН ********** , на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата 715 евро (стари 1 400 лева) - общо неизплатени трудови възнаграждения, дължими за периода 01.01.2023г. 03.07.2023г. като сума, представляваща разлика между полагащо се за този период брутно трудово възнаграждение, увеличено с оглед Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022г. и изплатеното за същия период брутно трудово възнаграждение, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба 20.03.2026 г. до окончателното изплащане.