Решение № 644 от 04.12.2019, Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№644 04.12.2019 г. гр.С.З.

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви въззивен състав, в заккрито съдебно заседание, проведено в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА -

ЯНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Н. УРУКОВ

АТАНАС АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдия

Атанас Атанасов в.гр.д. № 1619 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се води по реда на чл.435, ал.2 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по жалба на И.В.Б. *** – длъжник в изпълнителното производство по изп.д.№ 20178670400159 на ЧСИ Д.Д., с рег.№ 867 по регистъра на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – С.З., срещу разпореждане от 25.10.2019 г., с което съдебният изпълнител е отказал да върне на жалбоподателката сумата от 397,90 лв., преведена му от „У.Б.“ АД в изпълнение на запорно съобщение.

Излагат се оплаквания, че ЧСИ е наложил запор върху банковата сметка на И.В.Б. в „У.Б.“ АД, а по сметката постъпвало единствено трудовото й възнаграждение.

След уведомяване на ЧСИ за това обстоятелство жалбоподателката подала молба да бъде освободена сумата от заплатата й до размера на несеквестируемата част, като в тази връзка били представени две удостоверения – едното от банката, а другото от работодателя, установяващо че в действителност по тази сметка постъпва трудовото й възнаграждение.

Независимо от това банката превела по сметката на ЧСИ сумата от 397,90 лв., което било незаконно, т.к. при съдебния изпълнител била налична предоставената от работодателя информация, че длъжника И.Б. получава трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната, което било несеквестируемо.

Посочва, че заплатите на работниците се превеждали на части и поради факта, че от три месеца И.Б. нямала достъп до банковата си сметка, по нея се било натрупало повече от едно трудово възнаграждение.

По тази причина съдебният изпълнител третирал постъпилата сума като влог, което я правело секвестируема, без обаче да взема под внимание факта, че през тези три месеца банката отказвала да изплати заплатата на длъжника под предлог, че липсвали указания от съдебния изпълнител.

По тези съображения жалбоподателката счита, че сумата е неправомерно преведена и задържана, т.к. имало неоспорими доказателства, че е получена като трудово възнаграждение, чийто размер е минималния за страната.

Неоснователни били твърденията на ЧСИ, че нямало изрична информация за произхода на тези пари и за размера на възнаграждението, т.к. в неговите правомощия било да установи този факт, а освен това били представени достатъчно доказателства.

В жалбата се излагат и допълнителни оплаквания, касаещи незаконосъобразност на провежданото срещу И.Б. принудително изпълнение, по отношение на които се прави искане за разглеждането и уважаването им.

Претендира се отмяна на обжалваното разпореждане, с което съдебният изпълнител е отказал да върне постъпилата по банковата му сметка на 12.09.2019 г. от запор за вземане на длъжника в „У.Б.“ АД сума в размер на 397,90 лв.

В законоустановения срок по чл.436, ал.3 от ГПК насрещната страна в изпълнителното производство - взискателят „ОТП Ф.Б.“ЕАД не е подал писмено възражение.

ЧСИ Д.Д. е депозирал мотиви, в които е изразил становище за неоснователност на жалбата.

След запознаване със становищата на страните и обясненията на съдебния изпълнител, въз основа на представените доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От материалите по приложеното копие на изп.д.№ 20178670400159 на ЧСИ Д.Д. се установява, че изпълнителното производство е било образувано на 07.12.2017 г. по молба на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД – гр.София, въз основа на изпълнителен лист, издаден срещу солидарните длъжници В.П.Б.от гр.Г. и В.А.В.от гр.Г..

В хода на предприетото принудително изпълнение е било констатирано, че дължникът В.П.Б.е починал на 09.12.2017 г.

По искане на взискателя с постановление от 31.05.2018 г. съдебният изпълнител е конституирал като длъжници на негово място законните му наследници – Д.Т.Б. - съпруга, П.В.Б. –син и И.В.Б. – дъщеря.

Впоследствие производството е било прекратено по отношение на П.В.Б..

По искане на взискателя ЧСИ е извършил справка в регистъра на БНБ за банкови сметки на длъжниците, както и справки по отношение на трудови договори за Д. Б. и И.Б..

От справките е установил, че И.В.Б. има регистрирано трудово правоотношение с „Б.“ ЕАД и банкова сметка *** „У.Б.“ АД.

На 17.07.2019 г. е изпратил запорно съобщение на „Б.“ ЕАД , получено на 19.07.2019 г., с което е наложил запор върху трудовото възнаграждение на И.Б..

С писмо от същата дата, получено от ЧСИ на 23.07.2019 г., работодателят е уведомил съдебния изпълнител, че признава за основателно вземането, върху което е наложен запора и е готов да го плати; че има претенции върху същото вземане; че има наложен запор по други изпълнителни листове от ДСИ Г.Н., ЧСИ Г.И.и ЧСИ К. А.; че към момента лицето получава чисто месечно възнаграждение от 562 лв. по сметката си в „У.Б.“ АД.

На 01.08.2019 г. ЧСИ Д. е изпратил запорно съобщение до „У.Б.“ АД, получено на 05.08.2019 г. , с което е наложил запор върху банковата сметка на И.Б..

Изрично в съобщението е било посочено, че запорът не обхваща сумите, постъпващи като възнаграждение за труд от „Б.“ ЕАД, както и получавани помощи, обезщетения, постъпили по банковата му сметка, но не по-рано от един месец преди налагането на запора.

На 08.08.2019 г. „У.Б.“ АД е уведомило ЧСИ, че признава вземането, върху което се налага запора за основателно , поради което сметките на И.Б. са блокирани; че върху същото вземане няма претенции от други лица; и че по запорираната сметка лицето получава трудово възнаграждение.

На 03.09.2019 г. И.В.Б. е подала молба до ЧСИ Д., с която го е уведомила, че по запорираната й сметка в „У.Б.“ АД – кл.Г. тя получава трудовото си възнаграждение, което е в размер на МРЗ за страната и е несеквестируемо.

От банката отказвали да й изплатят трудовото възнаграждение, т.к. нямали указания от ЧСИ за несеквестируемостта на вземането.

От страна на Б. било представено удостоверение от работодателя, което отразявало това обстоятелство, но въпреки това тя не можела да си получи парите и била останала без средства за препитаниe и издръжка.

Към молбата е било представено удостоверение от „Б.“

ЕАД, че постъпващите по сметката на И.Б. в „У.Б.“ АД – кл.Г. суми от името на „Д.Е.“ ЕООД са от трудовото й възнаграждение в „Б.“ ЕАД.

На 04.09.2019 г. съдебният изпълнител е изпратил на „У.Б.“ АД уточнение на запорното съобщение, с което е уведомил банката, че запорът не обхваща вземанията постъпващи по трудовото правоотношение с „Б.“ ЕАД, както и постъпващите от „Д.Е.“ ЕООД.

С писмо от 11.09.2019 г. „Д.Е.“ ЕООД е уведомило съдебния изпълнител, че преведените по сметката на И.В.Б. от дружеството суми представляват изплащане на трудовото възнаграждение на лицето, работещо в „Б.“ ЕАД.

На 12.09.2019 г. „У.Б.“ АД е превело в изпълнение на запорното съобщение по сметката на ЧСИ Д.Д. сумата от 397,90 лв.

С нарочно съобщение от 20.09.2019 г. ЧСИ е поискал от банката в тридневен срок да го уведоми какъв е произхода на тази сума, кой е платеца и кога е постъпила по сметката на длъжника.

На 01.10.2019 г. И.Б. е представила на ЧСИ Д. удостоверение от 10.09.2019 г. от „Б.“ ЕАД, от което се установява че преводите на работната й заплата на 08 и 15.08.2019 г. се отнасят за м.06.2019 г., а преводите на 26, 29.08.2019 г. и 04.09.2019 г. се отнасят за м.07.2019 г.

С писмо от 26.09.2019 г. банката е уведомила съдебния изпълнител, че извършения превод е със средства от работна заплата над МРЗ, както е било указано в съобщението от 04.09.2019 г.

На 24.10.2019 г. И.Б. е подала молба до ЧСИ Д., с която е поискала да й бъде възстановена удържаната й от сметката й сума от 397 лв., която била за трудовото й възнаграждение , преведена за повече от един месец.

С разпореждане от 25.10.2019 г. ЧСИ е отказал да възстанови сумата, а на 29.10.2019 г. на И.В.Б. са били връчени поканата за доброволно изпълнение и съобщението за наложения запор на банковата й сметка в „У.Б.“ АД.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е редовна, т.к. отговаря на законовите изисквания за съдържание и приложения, и е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, в предвидения в закона срок за обжалване.

С жалбата се обжалва насочването на изпълнение върху имущество, което длъжника счита за несеквестируемо, а жалбата е подадена в едноседмичен срок от съобщаването на И.В.Б. за наложения й запор върху банковата й сметка.

Разгледана по същество намира жалбата за неоснователна, поради следните съображения:

Разпоредбата на чл.435, ал.2 т.2 от ГПК предвижда възможност за длъжника да обжалва насочването на изпълнението към свое имущество, което счита за несеквестируемо.

Имуществото на длъжника се състои от вещи и от вземания, като според ГПК всички имуществени обекти, които не са вещи (движими или недвижими) са вземания: паричните вземания, в т. ч. възнаграждението за труд и пенсия и другите вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение.

Несеквестируемостта на паричните вземания се изразява в забраната да ги събира друг, освен длъжникът, а когато вземането е частично несеквестируемо запорът върху него обхваща само секвестируемата чу част.

Основните положения за несеквестируем доход от възнаграждение за труд и от пенсия са регламентирани в чл.446 от ГПК, като съгласно разпоредбата на ал.1 на посочения законов текст, доходите от възнаграждение за труд и от пенсия са напълно несеквестируеми до размера на минималната работна заплата за страната, а над този размер са частично несеквестируеми – ал.2.

По различен начин е уреден в закона въпросът, когато доходите от възнаграждение за труд и от пенсия са получени по банковата сметка на длъжника.

Разпоредбата на чл.446а, ал.1 от ГПК предвижда, че ако доходите са постъпили по банковата сметка на длъжника, тяхната несеквестируемост ( пълна или частична) ще се запази само, ако сумата е постъпила по банковата сметка не по-рано от един месец от налагането на запора.

Съгласно указанията по приложението на закона, дадени в т.13 на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, натрупаната наличност по сметката преди постъпването на последното по ред „плащане“ е секвестируема, т.к. се е трансформирала в спестявания на длъжника.

Предвид това следва, че ако средствата от възнаграждение за труд и от пенсия са постъпили по банковата сметка на длъжника след налагането на запора, за тях се прилагат правилата за пълна и частична несеквестируемост по чл.446 от ГПК и чл.446а от ГПК; ако средствата са постъпили по банковата сметка до един месец преди налагането на запора за тях също се прилагат правилата за пълна и частична несеквестируемост по чл.446 от ГПК и чл.446а от ГПК, а ако средствата са постъпили по банковата сметка преди един месец от налагането на запора, то те са напълно секвестируеми.

В конкретният случай по банковата си сметка в „У.Б.“ АД И.В.Б. е получавала трудовото си възнаграждение, като запорът е бил наложен на 05.08.2019 г.

Установено е, че за периода от налагането на запора до 04.09.2019 г. включително по банковата сметка на И.Б. са постъпили суми от „Д.Е.“ ЕООД, което е извършило плащания съответно на 08 и 15.08.2019 г. на 26, 29.08.2019 г. и 04.09.2019 г., т.е. за тях се прилагат правилата за пълна и частична несеквестируемост по чл.446 от ГПК и чл.446а от ГПК.