Решение № 694 от 18.12.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 694 гр. Монтана, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИСКРЕН БОРИСОВ при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. А.А като разгледа докладваното от ИСКРЕН БОРИСОВ Гражданско дело № 20251630100207 по описа за 2025 година

Образувано е по предявени от С. Д. А. срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, установителен иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит от от 17.09.2018 г., на основание чл. 26 ЗЗД, ал.1 предл, първо от ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11 вр. чл. 19 ЗПК поради противоречие със закона.

Ищецът твърди, че е получил заемна сума от ответника срещу насрещното му задължение да ги върне. Излага доводи, че е уговорена клауза за дължимост на такса ангажимент в размер на 700 лева, която сума се превежда по сметка на ответника и следвало да бъде включена в ГПР.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, като е изложил доводи за неоснователност на иска. Не оспорва сключването на процесния договор.

Определеният ГПР е съобразен с чл. 19, ал. 4 ЗПК и не е следвало да се включва в него разходите.Оспорва наведените доводи на ищеца за недействителност на договора.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че на 17.09.2018г. между "БНП Париба Пърсънъл 1

Файненс” АД, Франция действащо чрез клона си “БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А клон България, действащо като кредитодател и от друга страна като кредитополучател - С. Д. А. е сключен Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-16374911. На 23.05.2023г. по силата на сключено споразумение - прехвърлян на търговско предсриятие, приемник на “БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А клон България е дружеството “Юробанк България" АД, ЕИК ***. Отпусната сума по кредита е в размер на 20 000 лева, разсрочени на 120 плащания, вносими до 5- то число на текущия месец, при ГПР 9.15%, фиксиран ГЛП 7.95 %, с месечна погасителна вноска от 316,56 лева и видно от представения застрахователен сертификат - застрахователна премия в размер на 9000 лева. Установено е, че в договора за потребителски кредит е договорено ищецът да заплати на ответника такса ангажимент в размер на 700 лева.

Представено е и споразумения за отсрочване на Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-16374911 от 17.09.2018 г. са отложени три вноски за срок от три месеца.

По делото е приета съдебно-икономичекса ексепртиза, съгласно която застрахователните премии, всяка в ежемесечен размер от 75,00 лв, не се олихвяват и не са включени в изчисляваното ГПР. Размерът на ГПР, когато се добави застраховката в графа други такси и разходи - размерът на годишният процент на разходите при включена такса за ангажимент на Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-16374911 от 17.09.2018г., съгласно Приложение №1, чл.19, ал.2 от ЗПК, като са включени стойностите на отделните компоненти по формулата, и са съобразени всички дължими по кредита разходи, а именно: -възнаградителна лихва за периода от 120 месеца в размер 8990,80лв; еднократна такса ангажимент в размер 700лв; застрахователна премия с месечно заплащане в размер от 75 лв, като за периода от 120 месеца е в размер от 9000лв, вещото лице изчислява ГПР в размер от 16,63%. Размерът на дължимата лихва в лева е в размер от 8990,80 лев, изчислена при лихвен процент от 7,95% при главница размер от 20 000 лева. Сумата в размер от 700 лв, представляваща такса ангажимент, се олихвява и е част от предоставения кредит в общ размер от 20 000 лв и се олихвява с годишен лихвен процент в размер от 7,95%. Потребителят с това олихвяване ще заплати лихвен разход в размер от 252,48 лв повече за периода.

Това води до ефект нарастване на ГПР.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.

Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно § 1, т. 1 "Общ разход по кредита за потребителя" са всички 2 разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Ищецът е включил размерът на застрахователните вноски в погасителните вноски. Същевременно сумата за застрахователни премии и такса ангажимент не са включени в ГПР, тоест следвало е да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в договора. Това не е сторено, поради което е нарушен и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. По този начин не става и ясно дали ГПР не надвишава пет пъти размера на законна лихва /чл. 19, ал. 4 ЗПК/.

Изискването за посочване на годишен процент на разходите в договора съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е нарушено не само когато такъв изобщо не е посочен, но и когато посоченият в договора ГПР не отговаря на действителния, тъй като не включва всички предвидени в закона разходи /каквато е настоящата хипотеза/. Това е така, защото функцията на годишния процент на разходите е да позволи на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на сделката, а ГПР, който не отговаря на тази функция и заблуждава потребителя, се приравнява на несъществуващ такъв.

Ето защо в случая е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – непосочване на годишен процент на разходите, и приложение следва да намери нормата на чл. 22 ЗПК.

Ето защо, съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК сключеният договор е недействителен, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК.

С оглед на горното съдът следва да уважи исковата молба.

По разноските:

Ищецът е сторил разноски в размер на 2400 лева, от които 300 лева депозит за вещо лице и 2100 лева адвкатски хонорар, съгласно представения списък за разноските.

Подадена е молба да бъде освободен от разноски за заплащане на допълнителен депозит за вещото лице от допълнителни 600 лева. Получава 1200 лева трудово възнаграждение без други допълнителни доходи, поради което следа да бъде уважена молбата.

Мотивиран от гореизложеното, РСМ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. Д. А., ЕГН **********,, срещу “Юробанк България" АД, ЕИК ***, иск по чл. 124, ал. 1 3

ГПК, нищожността на Договор за потребителски паричен кредит № PLUS16374911 от 17.09.2018г., на основание вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл.

11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

ОСЪЖДА “Юробанк България" АД, ЕИК *** да заплати на С. Д. А., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2400 лева – разноски в производството.

ОСВОБОЖДАВА, на основание чл.83 ал.2 ГПК, С. Д. А., ЕГН ********** – ищец по делото, от внасяне на депозит за вещо лице в размер на 600 лева.

ОСЪЖДА “Юробанк България" АД, ЕИК *** да заплати наРайонен съд – Монтана, сумата от 600 лева – възнаграждение за вещо лице.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС - Монтана с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 4