Решение № 904 от 18.10.2019, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№………./…………….2019г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,

ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА при участието на секретаря Нели Катрикова, като разгледа докладваното от съдия Писарова в.т.д.№865/2019г., по описа на ВОС, ТО, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.259 ГПК.

Образувано е по жалба на Д. -371 ЕООД, ЕИК *********, Варна, срещу решение №796/25.02.2019г., постановено по гр.дело №551/2018г. на ВРС, с което съдът е приел за установено, че ответникът "Д. - 371"ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна п.к 9000, р-н Младост, ж.к.

„Младост", бл. 130А, вх. 5, ет. 8, ап. 14, представлявано от Д.Н.П., дължи на основание чл.422 ГПК, в полза на ищеца T. У.–ВАРНА,

БУЛСТАТ *********, гр.Варна, ***, сумата от 7 369,26лв.(седем хиляди триста шестдесет и девет лева и двадесет и шест стотинки), представляваща сбор от консумативни разходи към „Енерго-Про Продажби“АД и ВиК, дължими на основание чл.5 от Договор за наем №84 от 30.05.2016г., сключен между

"Технически университет - Варна", в качеството на наемодател и „Д. - 371" ЕООД, в качеството на наемател, като неплатените ВиК услуги са удостоверени в следните фактури: фактури №№ 12020/16.08.2016г., 12128/21.09.2016г., 12243/14.10.2016г., 12394/17.11.2016г., 12491/14.12.2016г. и 12607/17.01.2017г., а неплатените консумативни разходи към „Енерго – Про Продажби АД, са удостоверени по издадени фактури, както следва: с №№ 12152/26.09.2016г., 12151/26.09.2016г., 12279/27.10.2016г., 12374/17.11.2016г., 12477/14.12.2016г., 12631/17.01.2017г., 12749/20.02.2017г., 12850/15.03.2017г., 12867/21.03.2017г., 12868/21.03.2017г., 12869/21.03.2017г., 12870/21.03.2017г., 3002099/21.03.2017г., 3002100/21.03.2017г., 3002101/21.03.2017г., 3002102/21.03.2017г., 12971/12.04.2017г., 13059/15.05.2017г., 13186/16.06.2017г., 13253/13.07.2017г., 13361/16.08.2017г. и 13458/19.09.2017г., за което вземане е издадена на основание чл.410 от ГПК, Заповед за изпълнение на парично задължение № 9403/14.11.2017г., по ч.гр.д. № 17267/2017г. по описа на ВРС, 48-ми състав.

Жалбоподателят твърди, че постановеното решение на ВРС е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Претендира се обезсилване на решението и връщането му за разглеждане на спора от друг състав на ВРС, а евентуално при неуважаване на това искане – отмяна на постановеното решение ведно с отхвърляне на претенцията изцяло като неоснователна. Твърдят се и процесуални нарушения на съда при разпределение на доказателствената тежест, неотчитане на събрани доказателства и недопускане на поискани в сроковете по ГПК такива; несъобразяване с направените своевременно възражения на ответника с отговора на исковата молба.

Твърди, че е останал нерешен въпросът относно изправността на ищеца по договора за наем въпреки направените док.искания. Съдът не е взел предвид, че е налице възражение за неизпълнен договор от страна на наемодателя тъй като вещта е предадена в негодно за ползване по предназначение състояние. Имотът е ползван единствено и само за извършване на ремонтни дейности поради състоянието му, за което отговорност носи единствено намодателя. Не е решен въпроса дали наемодателят може да се ползва от правото да развали договора, т.е. дали е изправна страна. /цит.практика на ВКС във ВЖ/ Твърди се, че наемателят е бил в обективна невъзможност да ползва вещта като в производството пред ВРС изобщо не е установено кой е извършил експлоатационните разходи, които са предмет на претенцията на ищеца ТУ – Варна и дали същите са извършени по повод на строителните работи за придобиване на годен за ползване имот от наемателя. Поддържа се твърдение, че липсва установяване състоянието на имота към момента на сключване на договора, респ. кога е предадено държането му и какъв вид на наемателя.

Съдът е приел, че ищецът се явява изправна страна по договора както че вещта е предадена в годно за ползване състояние без да са събрани такива доказателства и/или обсъдени ведно с ангажираните от ответника. Съдът не бил отчел споразумението за предназначението на вещта от 30.06.2016г. Поддържа се, че извършените подобрения и ремонти са за сметка на наемодателя. /цит.решение по т.дело 21/2009г. на Второ т.о. на ВКС/ Твърди се, че не е установено задължението за консумативни разноски към ищеца да е на договорно основание доколкото последния е следвало да съдейства за откриване на собствени партиди при дружествата доставчици, на които да заплаща тези разноски. Съдът не е обсъдил доказателствата по повод възражението за неизпълнен договор като правоизключващо основание за плащанията. Твърди се, че плащане на наемна цена и консумативи се дължи, но от наемател, който е получил не само фактическата власт върху имота, а годен за ползване по предназначение имот съобразно договора, което не е установено. Въззивникът твърди, че първостепенния съд не се е произнесъл по направените с отговора възражения – за кредиторова забава, за прихващане, за неизпълнен договор както и за материалноправно възражение за погасяване на част от наемната цена. Поддържа се, че по делото неизяснени са останали голяма група от факти и обстоятелства от съществено значение за разрешаване на спора.

Във връзка с твърденията въззивникът е направил и док.искания в молбата по чл.143 ГПК на ответника, на основание чл.266, ал.3 ГПК. Освен това, въззивникът прави искане за спиране на производството по делото до приключване на спора по т.дело №579/2018г. на ВОС, в който ще се изясни кога и дали е развален договорът между страните, ще бъдат съобразени направените признания на неизгодни за ищеца обстоятелства по преюдициалното дело; съобразяване на направените там правопогасяващи и правоизключващи възражения.

В срока за отговор по чл.263 ГПК е постъпило становище на ТУ-Варна чрез пълномощника адв.Вл.Д.. Твърди се неоснователност на жалбата. Неоснователни се твърдят доводите за неразглеждане от съда на правопогасяващите и правопрекратяващи възражения, които са предмет на т.дело №579/2018г. Страната възразява, че възраженията са се погасили с изтичане срока за подаване на възражение по чл.414 ГПК, доколкото искът се основава на разпоредбата на чл.422 ГПК. Твърди се, че във бланкетното възражение, подадено от въззивника в заповедното производство, не се съдържат такива възражения, поради което и същите следва да се считат преклудирани.

/такива се сочат възраженията за кредиторова забава и за неизпълнен договор/ Евентуално, ако са допустими тези възражения се твърди, че са неоснователни.

Нещо повече, въззиваемата страна твърди, че съдът се е произнесъл по направените от ответника по иска възражения като ги е приел за неоснователни.

Сочи се, че при предаване на обекта е подписан протокол, в който няма направени възражения по състоянието на вещта. Евентуално, страната се позовава на разпоредбата на чл.230, ал.3 ЗЗД, по отношение видното за страните състояние и необходимостта да се направят изявления в протокола при несъгласие с вида на обекта. Прави се довод, че липсата на възражения сочи на приемането му в това състояние, т.е. че е предаден в годно за ползване състояние. Прави се довод, че възложените вкл. на трето лице ремонтни работи по общежитието сочат, че наемателят е бил във владение на обекта като го е ползвал, поради което са спазени разпоредбите на чл.228 и чл.230 ЗЗД. Поради това се твърди, че на основание чл.232, ал.2 ЗЗД, всички разходи за ползването на обекта са за сметка на наемателя. Поддържа се, че начислените такси за ВиК услуги и ел.консумация следва да бъдат заплатени и понесени от наемателя, същият и ползувател на имота. Според въззиваемата страна е без значение дали тези разходи са направени по повод ползването на вещта по предназначение или за извършване на ремонтни работи. Твърди се, че дори извършените чрез трето лице СМР по обекта са нищожни тъй като наемателят не е имал право да извършва действия по възлагане ремонт на имот публична държавна собственост, за който важат изискванията за възлагане на обществени поръчки. Последните пък са от компетентността на Ректора на ТУ, на който е предоставено ползването на вещта. Твърдят се за неоснователни и оплакванията за неправилно приложение на чл.20 ЗЗД тъй като съдът изобщо не е извършвал тълкуване на клаузи от договора.

По направените от въззивника док.искания се излага, че относно писмените доказателства, още с молбата по чл.143 ГПК ответникът не е посочил за установяване на какви факти ги иска, което не е сторил и с ВЖ. Последното е пречка въззиваемата страна да изрази становище, а така и въззивния съд да прецени предпоставките по чл.266 ГПК. И двете групи поискани с отговора свидетели според страната са недопустими – едните поради недопустимост съгласно чл.164, т.5 от ГПК /за опровергаване протокола за състояние на обекта към момента на предаване държането му/, а останалата група като неотносими тъй като касаят възражението за прихващане, а последното не е прието за разглеждане в производството. Твърди се за неоснователно и искането за техническа експертиза тъй като състоянието на сградата към момента на предаването не може да бъде предмет на заключението поради извършените впоследствие СМР. Поддържа се, че до 01.2017г., до получаване на писмото от ректора на ТУ за заплащане на наемна цена и консумативни разходи, наемателят не е претендирал извършване на СМР.

Основен аргумент за липса на основание за допускане на експертизата е липсата на прието за разглеждане възражение за прихващане в това производство /същото е предмет на т.дело 579/2018г. наВОС/. Претендира се отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението ведно с присъждане на сторените разноски. В евентуалност, при допускане на въззивника на доказателства, насрещната страна прави искане за допускане на трима свидетели за установяване на посочени обстоятелства /на л.34 по в.дело/ Прави се искане за допускане на допълнителни въпроси на СТЕ посочени изрично.

За да се произнесе по спора въззивният съд съобрази, че пред ВРС производството е било образувано по искова молба на T. У.–ВАРНА, БУЛСТАТ *********, представлявано от ректора проф. д-р Р.В., ЕГН **********, чрез процесуалния представител адв.П.Г. и адв.М.Б. против "Д.-371"ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Д.Н.П., по предявен установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане срещу ответника в размер на сумата от 7 369,26лв.(седем хиляди триста шестдесет и девет лева и двадесет и шест стотинки), представляваща сбор от консумативни разходи към „Енерго-Про Продажби“АД и ВиК - Варна, дължими на основание чл.5 от Договор за наем №84 от 30.05.2016г., сключен между

"Технически университет - Варна", в качеството на наемодател, и „Д. - 371" ЕООД, в качеството на наемател, като неплатените ВиК услуги са удостоверени в следните фактури: фактури №№ 12020/16.08.2016г., 12128/21.09.2016г., 12243/14.10.2016г., 12394/17.11.2016г., 12491/14.12.2016г. и 12607/17.01.2017г., а неплатените консумативни разходи към „Енерго – Про Продажби АД, са удостоверени по издадени фактури, както следва: с №№ 12152/26.09.2016г., 12151/26.09.2016г., 12279/27.10.2016г., 12374/17.11.2016г., 12477/14.12.2016г., 12631/17.01.2017г., 12749/20.02.2017г., 12850/15.03.2017г., 12867/21.03.2017г., 12868/21.03.2017г., 12869/21.03.2017г., 12870/21.03.2017г., 3002099/21.03.2017г., 3002100/21.03.2017г., 3002101/21.03.2017г., 3002102/21.03.2017г., 12971/12.04.2017г., 13059/15.05.2017г., 13186/16.06.2017г., 13253/13.07.2017г., 13361/16.08.2017г. и 13458/19.09.2017г., за което вземане е издадена на основание чл.410 от ГПК, Заповед за изпълнение на парично задължение № 9403/14.11.2017г., по ч.гр.д. № 17267/2017г. по описа на ВРС, 48-ми състав. В исковата молба се твърди, че на 30.05.2016г., между T. университет - Варна, в качеството на наемодател, и "Д.-371"ЕООД, в качеството на наемател, е бил сключен Договор за наем № 84/30.05.2016г. на основание чл. 19, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 2 ЗДС и Заповед №299/05.05.2016г. на пом. ректора, за определяне на спечелилия търга, по силата на който T. университет - Варна предоставил на „Д.

Разпечатката съдържа 25 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3c5a0c90-0013-4a72-b6c2-24acfbabe317