Решение № 4628 от 03.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4628 гр. София, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20251100502901 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20515 от 13.11.2024 г., постановено по гр. д. № 62166 /2023 г. по описа на СРС, 53-ти състав, е отхвърлен предявеният от „Юрострой“ ООД срещу М. С. М., предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предлож. 3 ЗЗД, за установяване на дължимостта на сумата от 7500 лв., платена на отпаднало основание по сключен предварителен договор за учредяване на право на строеж върху недвижим имот от 03.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 04.08.2023 г., като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на ответника с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 19 558 лв.

Със същото решение ищецът „Юрострой“ ООД е осъден да заплати на ответника М.

С. М. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1650 лв., представляваща съдебни разноски по първоинстанционното производство.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца „Юрострой“ ООД, чрез пълномощника адв. Е. Т., с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неговата неправилност, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, процесуалнни нарушения и необоснованост на изводите.

Счита, че решението е неправилно в частта, с която искът е отхвърлен като погасен чрез прихващане, тъй като съдът погрешно е приел, че предварителният договор е развален по вина на ищеца. Поддържа, че съдът е допуснал процесуално нарушение чрез допускане на СТЕ по искане на ответника, направено при недопустима двойна размяна на книжа, както и при липса на необходимост от специални знания за преценка на релевантните по делото обстоятелства. В допълнение на изложението си поддържа, че липсата на одобрен проект се 1 дължи изцяло на виновното поведение на ответника и останалите собственици-учредители, които недобросъвестно са отказали да съгласуват предоставения им проект във фаза „Архитектура“ в нарушение на чл. 7, ал. 3 от предварителния договор. Изтъква като неправилен и извода на СРС за приложимост на клаузите за неустойка в тежест на ищеца, като изтъква, че не може да се търси отговорност при липса на вина, както и че е налице недопустимо кумулиране на двата вида неустойки – за забава и за пълно неизпълнение.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения иск, като приеме за установено и осъди М. С. М. да плати сумата от 7500 лв., ведно със законната лихва. Претендира разноски за заповедното производство и за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна М. М. в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е представила отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание на 06.03.2026 г. процесуалният представител, адв. В., оспорва жалбата като неоснователна, моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и претендира разноски в размер на 613,55 евро. по представен списък.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК от легитимирано лице – страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Настоящият съдебен състав споделя като цяло установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС в тази им част, а именно: между страните не е налице спор относно валидно възникналото облигационно отношение по сключения на 03.04.2022 г. предварителен договор, по силата на който учредителите (включително ответникът) отстъпват право на строеж на „Юрострой“ ООД срещу задължението на дружеството да проектира и изгради жилищна сграда, във връзка с което, видно от подписана разписка, на 25.05.2022 г. строителят е заплатил на ответника сумата от 7500 лв. за обзавеждане на бъдещ имот.

Съгласно чл. 14, т. 1 от договора предприемачът се е задължил за своя сметка и в срок до 3 месеца да изготви Работен технически проект във всичките му части, но поради забавяне, чрез нотариус И.Д., учредителите са отправили нотариална покана от 29.11.2022 г. (връчена на 23.12.2022 г. чрез залепване по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК), с която му дават 1-месечен срок за предаване на одобрен проект и изпълнение на задълженията по чл. 14, т. 1, като в случай на неизпълнение договорът се счита за развален. Въпреки че през декември 2022 г. дружеството предава проектна документация, със заявление № 03772/14.12.2022 г. и последващо заявление № 00013/03.01.2022 г. (касаещо предадени на 30.12.2022 г. документи) собствениците изрично я отхвърлят като негодна, което впоследствие е потвърдено и от неоспорената СТЕ, установила липса на необходими части и несъответствия със законовите изисквания за обхват и съдържание. От своя страна, на 13.01.2023 г. и на 01.02.2023 г. ищецът е изпратил чрез нотариус В. А. нотариални покани до собствениците да се явят на 13.02.2023 г. за съгласуване на проектите, на които те не се отзовават (установено с констативен протокол). На 21.03.2023 г. дружеството отправя нотариално уведомление за разваляне на договора и покана за плащане поради неоспорения факт, че на 27.01.2023 г.

2 учредителите са се разпоредили с процесния недвижим имот, продавайки го на трето лице.

От правна страна и във връзка с наведените във въззивната жалба конкретни оплаквания, въззивният съд намира следното:

По възражението за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд при допускане на СТЕ, въззивникът твърди, че съдът неправилно е допуснал СТЕ, тъй като за релевантните обстоятелства не са били необходими специални знания, а такъв извод е могъл да се направи от писмените доказателства и отказа на въззиваемата да съгласува проекта, настоящият състав на съда намира за неоснователно. За да се прецени дали представеният от строителя проект е годен и отговаря на нормативните изисквания (вкл.

Наредба № 4/2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти) и на договореното между страните, съдът категорично се нуждае от специални технически знания. Отказът на учредителите да съгласуват проекта не е самоцелен, а се основава на твърдения за неговата непълнота и порочност. Именно за изясняване на въпроса налице ли е точно изпълнение от страна на строителя, назначаването на експертиза е било не само допустимо, но и относимо и необходимо за правилното решаване на спора. В този аскпект и в съответствие с чл. 195, ал. 1 ГПК, СРС е допуснал СТЕ и е назначил вещо лице за изясняване на възникнали по делото въпроси, за които са необходими специални знания в областта на науката, изкуството, занаятите и други, като дори при липса на искане съдът в съответствие с т. 3 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е следвало и служебно да назначи такава. Ето защо оплакването в жалбата за процесуално нарушение, свързано с „двойна размяна на книжа“, е ирелевантно, доколкото съдът има правомощието да назначи експертизата служебно.

По отношение на оплакването, касаещо виновно поведение за липсата на съгласуване на проекта и развалянето на договора по вина на ответника, който е отказал да съгласува част „Архитектура“, настоящият състав на съда намира за обоснован извода, че са налице предпоставките по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предлож. 3 от ЗЗД.

Съгласно общите правила за неоснователното обогатяване, разяснени с Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС, лицето, получило нещо на отпаднало основание, е длъжно да го върне, като в тежест на ищеца, както правилно е разпредЕ. съобразно чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК и, е да докаже плащането, а на ответника – наличието на валидно основание. По делото е безспорно установено възникването на валидно облигационно отношение по сключения на 03.04.2022 г. предварителен договор за учредяване на право на строеж, чийто предмет е допустим съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗС и чл. 181, ал. 1 от ЗУТ, по силата на който на 25.05.2022 г. ищецът е престирал на ответника сумата от 7500 лв., като твърдението за прикрито съглашение за гаранция е останало недоказано. Същевременно е установено виновно неизпълнение от страна на строителя, изразяващо се в нарушение на принципа за добросъвестност по чл. 63 от ЗЗД, поради непредставяне в 3-месечен срок на годен технически проект съгласно чл. 14, т. 1 от договора, като представеният едва през декември 2022 г. проект е съдържал съществени несъответствия със законовите норми. Това неизпълнение е породило за ответника-продавач предвиденото в чл. 24, ал. 2 от договора и чл. 87 от ЗЗД потестативно право да развали договора извънсъдебно. Въпросното право е надлежно упражнено чрез нотариална покана, връчена на 23.12.2022 г. по реда на чл. 47, ал.

5 от ГПК, с която е предоставен едномесечен срок за изпълнение под страх от разваляне, след чието безрезултатно изтичане договорът е бил надлежно развален. Без правно значение в отношенията между страните е последващата продажба на имота на 27.01.2023 г. тъй като съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД развалянето има обратно действие, а правното основание за 3 престираната сума от 7500 лв. е отпаднало, поради което претенцията за нейното връщане се явява изцяло основателна. Следва да се посочи още, че от приетата и неоспорена пред СРС СТЕ безспорно се установява, че предоставеният инвестиционен проект е страдал от съществени несъответствия и не е съдържал всички необходими части според нормативните изисквания. Задължението на собствениците-учредители да съгласуват проекта (чл. 7, ал. 3 от предварителния договор) кореспондира със задължението на строителя да им представи годен, пълен и законосъобразен проект. Собствениците нямат задължение да съгласуват проектна документация, която е непълна, а именно поради липсата на задължителни проектни части. Следователно неизпълнението е изцяло по вина на въззивника-ищец, поради което договорът е надлежно развален от въззиваемата страна с изтичането на дадения едномесечен срок в нотариалната покана от 23.12.2022 г.

По отношение на оплакването за недопустимо кумулиране на неустойки, въззивната жалба е частично основателна във връзка с изчисляването на размера на неустойката от първоинстанционния съд, но това нарушение не води до промяна на правния извод на съда, а именно уважаването на възражението за прихващане. В тази връзка следва да се посочи, че не се дължи неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, когато двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на длъжника. Дължима в такава хипотеза е единствено неустойка за обезщетяване на вреди от неизпълнението поради разваляне – неустойка за разваляне, ако такава е била уговорена.

Законодателят въвежда разлика между фактическия състав, от който произтича правото на разваляне на договора, и фактическия състав, от който се поражда правото на обезщетение.

Съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да търси обезщетение само за вредите от неизпълнението на договора. В този смисъл е Тълкувателно решение № 7/2013 от 13.11.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно основателно е оплакването на въззивника, че не могат да се кумулират неустойка за забава и неустойка за разваляне на договора (пълно неизпълнение), тъй като при разваляне на договора с обратно действие отпада и задължението, чиято забава се санкционира. Ето защо неправилно първоинстанционният съд е приел, че насрещното вземане на ответника възлиза на 19 558 лв. (сбор от 1/4 от 10 000 евро за забава и 1/4 от 30 000 евро за разваляне), като ответникът има право единствено на уговорената в чл. 24, ал. 2 от договора неустойка за разваляне поради виновно поведение на строителя. Размерът на тази неустойка за съответната 1/4 идеална част, припадаща се на въззиваемата, възлиза на 7500 евро (1/4 от 30 000 евро) или 14 669 лв.

Разпечатката съдържа 31 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3c59e30d-7c04-435b-addc-0c978f772fd1