Решение № 2 от 11.01.2024, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Видин, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Л. В. Л.

Членове:

В.Д. С.

В.Р. Г. при участието на секретаря Н. ЦВ. К. като разгледа докладваното от Л.В. Л. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231300600374 по описа за 2023 година

С присъда № 56/03.10.2023г. по НОХД№ 555/2022г. по описа на Районен съд Видин, са признати за виновни подсъдимите:

И. М. С. с ЕГН **********, з а това че на 23.06.2019г. около 00.25часа, в гр. Видин, в съучастие, като съизвършител с Й. П. Х., влязъл в чуждо жилище - апартамент, находящ се в гр. Видин, ж.к. „*“ бл.*, вх. *, ет.*, ап.*, собственост на Ц. К. И., Г. И. П. и К. И. Ц., като употребил за това сила, изразяваща се в нанасяне на удари по входната врата, довели до провисване на насрещната метална планка на бравата, деянието е извършено нощем и от две лица - престъпление по чл. 170, ал.2 във вр. с ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, поради което и на същото основание и във вр. с ч. 36 и чл. 54 от НК на подсъдимия С. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила;

Й. П. Х. с ЕГН **********, за това че на 23.06.2019г. около 00.25часа, в гр. Видин, в съучастие, като съизвършител с И. М. С., влязъл в чуждо жилище - апартамент, находящ се в гр. Видин, ж.к. „*“ бл.*, вх. *, ет.*, ап.*, собственост на Ц. К. И., Г. И. П. и К. И. Ц., като употребил за това сила, изразяваща се в нанасяне на удари по входната врата, довели до провисване на насрещната метална планка на бравата, деянието е извършено нощем и от две лица - престъпление по чл. 170, ал.2 във вр. с ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, поради което 1 и на същото основание и във вр. с ч. 36 и чл. 54 от НК на подсъдимия Х. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Двамата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно на гражданските ищци Г. И. П. в размер на 2000.00лв. и К. И. Ц. в размер на 1000.00лв., за Г. И. П. в размер на 1000.00лв. и К. И. Ц. в размер на 500.00лв., и двете като наследници на Ц. К. И. , представляващи обезщетение за неимуществени вреди причинени в резултат на деянието ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 23.06.2019г. до окончателното изплащане , като е отхвърлен ГРАЖДАНСКИЯ иск ДО ПЪЛНИЯТ МУ РАЗМЕР от 5000.00лв. за Ц. К. И., до пълния му размер от 5000.00лв. за Г. И. П. до пълният му размер от 3000.00лв. за К. И. Ц. като НЕОСНОВАТЕЛЕН, както и да заплатят сумата в общ размер на 46.00лв. представляващи имуществени вреди в резултат на деянието, считано от момента на извършването му 23.06.2019година до окончателното изплащане, както и сумата от 450,00лв. на К. И. Ц. представляващи възнаграждение на повереник - адвокат.

Против присъдата в срок е подадена жалба от подсъдимите И. М. С. и Й. П. Х., чрез техния защитник- адвокат Г. Г.. В жалбата са развити съображения, че присъдата е необоснована и незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание е несправедливо завишено. Иска се наложените наказания да бъдат намалени с приложение на чл.55 от НК ИЛИ подсъдимите да бъдат оправдани, ИЛИ присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане на ВРС. Относно гражданските искове се иска същите да бъдат отхвърлени.

Гражданските ищци, чрез своя повереник- адвокат П. С., оспорват жалбата, молят същата следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл.314 от НПК, намира, че жалбата e основателна частично по относно гражданската част на присъдата, а в останалата част е неоснователна.

Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, поотделно и в съвкупност, и фактическите положения, които са приети за установени, намират опора в тях. По делото са изяснени обстоятелствата, които са от съществено значение за правилното му решаване. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С оглед установената фактическа обстановка, която ВОС споделя, ВРС правилно е приложил закона, респ. правилно е квалифицирал деянието на подсъдимите по цитирания по- горе текст от НК и е наложил справедливи наказания. Присъдата в гражданската част следва да бъде коригирана, както подробно ще бъде визирано по-долу.

Както беше посочено, ВОС споделя фактическата обстановка установена от ВРС и макар, че не намира за необходимо самоцелно да я преповтаря, ще маркира обстоятелствата, които са от съществено значение в случая.

Подсъдимит е И. М. С. и Й. П. Х., на 23.06.2019г. около 00.25часа, в гр. Видин, вл езли в чуждо жилище- апартамент, находящ се в гр. Видин, ж.к. „*“ бл.*, вх. , ет.*, ап.*, собственост на Ц. К. И., Г. И. П. и К. И. Ц., като употребил и за това сила, изразяваща се в нанасяне на удари по входната врата, довели до провисване на насрещната метална планка на бравата. Двамата подсъдими избутали Г. П. /една от собствениците на жилището/, която 2 ги посрещнала в коридора и влезли в вътрешността на апартамента. Там предприели саморазправа.

Фактическата обстановка се доказва от: показанията на свидетелите Г. И. П., К. И. Ц., Ц. К.

И., К. С.П., Е.З.Н., М. Е. П., М. Е. П., Р. И.Р., Ц. И. С. /включително показанията му от ДП, инкорпорирани в доказателствения материал по надлежен ред и потвърдени от него в с.з./, С/. Н. И., Н. В. Н., К. Т. И. /включително показанията му от ДП, инкорпорирани в доказателствения материал по надлежен ред и потвърдени от него в с.з./ и Н.Т. В.; нотариален акт № 159/17.11.1977, т. 3, н.д. 1031/77г.; удостоверение за наследници № 3512/28.07.2015г. на Община Видин; заявление за приемане на наследство от 26.06.2019г.; съдебно оценъчна експертиза от 17.05.2020г.

Между тези доказателства няма противоречия. Гласните кореспондират с писмените и помежду си, поради което правилно са кредитирани от ВРС.

Обясненията на подсъдимия Й. П. Х., от с.з. на 30.11.2022г. и от 03.10.2023г., почти напълно потвърждават установената фактическа обстановка. В обясненията се наблюдава стремеж да се занижи интензитета на въздействие от подсъдимите върху входната врата на процесния апартамент, която пък да се представи като изключително нездраво монтирана, респ. податлива на най-лек натиск. Доколкото това е в противоречие с показанията на свидетелите, обясненията в тази им част следва да се преценят изключително като средство за защита.

Подсъдимият И. М. С. не е дал обяснения.

Оплакванията в жалбата за недоказаност на обстоятелства от фактическата обстановка, са неоснователни.

В частност, неоснователни са оплакванията за недоказаност на обстоятелствата, които изграждат обвинението във фактически аспект и които обстоятелства изпълват съдържанието на фактическата обстановка, установена от ВРС. По делото е установено, че подсъдимите са въздействали силово по входната врата на апартамента /тропане по нея „… вероятно с юмрук“, чуто дори от свидетеля Савов, живущ в апартамент в съседен вход на същия блок/, вследствие на което провиснала металната планка на бравата, където влизат резетата /за това обстоятелства се установява от гласните доказателства, включително и от обясненията на подсъдимия Х./ и вратата се отворила. Влезли напористо в апартамента, с нагласа за физическа саморазправа. Избутали свидетелката Г. П., която като домакиня ги посрещнала в коридора и влезли в вътрешността на апартамента. Там предприели саморазправа. Описаното напълно кореспондира с гласните доказателства по делото и няма такива, които да им противоречат. При това положение, неоснователно е и оплакването на защитата, че ВРС не е обсъдил доказателствата по делото. ВОС намира, че при липса на противоречие в доказателствата, анализа им в мотивите на ВРС, макар и лаконичен е достатъчен. Неоснователен е и довода на защитата за недоказаност на обвинението във 3 фактически аспект, поради липса на оглед, снимки, експертиза. Както беше посочено, релевантното поведение на подсъдимите, а в частност въздействието им върху процесната входна врата и влизането им в чуждото жилище е безспорно доказано от гласните доказателства. Макар от доказателствата по делото да не се установява безспорно, че вратата е била заключена, то в случая това не е от съществено значение. Несъмнено се установява, че двамата подсъдими са въздействали силово по входната врата на апартамента, със сила са избутали навътре свидетелката Г. П. , за да влязат в жилището й, където осъществили саморазправа спрямо намиращи се там лица- обстоятелства, които покриват обективните признаци на изпълнителното деяние на престъплението по чл.170, ал.1 от НК, а именно те са влезли в чуждо жилище, като са употребили за това сила. Обстоятелството, че и двамата подсъдими са осъществили изпълнителното деяние на престъплението в тъмната част на денонощието, респ. след полунощ, обосновава приложението на по-тежко квалифицирания състав на престъплението, а именно по чл.170, ал.2 от НК. Действията на подсъдимите недвусмислено обективират намерението им да влязат в чуждото жилище насила, т. е. от субективна страна двамата подсъдими са целели влизането в чуждото жилище, като са съзнавали всички елементи от обективна страна на деянието. Всеки от двамата подсъдими е действал при пряк умисъл и при наличие на общност на умисъла, респ. действали с а в съучастие като съизвършители. Всеки от двамата подсъдими, от обективна и субективна страна, е осъществил деяние по чл. 170, ал.2 във вр. с ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК.

Обясненията на подсъдимият Х., че са били провокирани от силната музика и шум в апартамента, пречеща на съседите, и от арогантно поведение на присъстващи в апартамента, не изключва умисъла за извършване на деянието, а следва да бъде отчетено при индивидуализацията на наказанието.

За извършеното престъпление е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от 1 до 5 години. На всеки от подсъдимите е наложено законопредвиденото наказание в минимален размер, изпълнението на което е отложено за минималния предвиден в чл.66, ал.1 от НК изпитателен срок. При това положение, не са налице основания за намаляване на размера на наложеното наказание, а още по-малко са налице основания за приложение на чл.55 от НК, тъй като липсват изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства.

Обстоятелството, че подсъдимите са действали в отговор на укоримо поведение на присъстващи в процесното жилище, не изключва престъпния характер на процесното поведение на подсъдимите /а то е имало правомерна алтернатива, респ. могли са да сезират органите на реда/, но обуславя отмерване на наказанието на всеки от тях в минимален размер, както е сторил това ВРС.

Наложеното наказание, на всеки от подсъдимите, е съобразено с целите на наказанието по чл.36 от НК.

Гражданските искове за неимуществени вреди са с правно основание чл.45 от ЗЗД. Видно 4 от исковата молба срещу двамата подсъдими, от тях се претендират солидарно обезщетения за неимуществени вреди, в размери както следва: 5000 лева за Ц. К. И.; 5000 лева за Г. И. П.;

3000 лева за К. И. Ц.. Посочено е, че неимуществените вреди се изразяват в преживяна уплаха, стрес и последващи притеснения довели до продажба на процесния апартамент.

Гражданската ищца Ц. К. И. е починала преди приключване на процеса пред първата инстанция и в правата и са встъпили нейните наследници- другите граждански ищци.

ВРС е осъдил двамата подсъдими да заплатят солидарно на гражданските ищци суми като обезщетение за неимуществени вреди както следва: на Г. И. П. в размер на 200 0 лева и още 1000 лева, като наследница на Ц. К. И.; на К. И. Ц. в размер на 1000 лева и още 500 лева, като наследница на Ц. К. И. . В останалите им части до пълните размери исковете са отхвърлени.