Определение № 301 от 15.07.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 301 гр. Пловдив, 15.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Хр. Ранчев

Членове:

Велина Ем. Антонова

Михаела Хр. Буюклиева като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно частно наказателно дело № 20265000600338 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.345 вр. чл.249 от НПК.

С протоколно определение № 924/26.06.2026г., постановено по НОХД № 1158/2026г., Окръжен съд гр.Пловдив, обсъждайки въпросите визирани в чл.248 от НПК, е прекратил съдебното производство и е върнал делото на Окръжна прокуратура гр.Пловдив за отстраняване на допуснато в хода на досъдебното производство отсранимо съществено нарушение на процесуалните правила.

Постъпил е частен протест от Окръжна прокуратура гр.Пловдив срещу съдебния акт на първоинстанционния съд с оплакване за неправилност и незаконосъобразност. Прави се искане за неговата отмяна.

Постъпил е отговор от адв.Ст.Б., защитник на подсъдимия Г. Б. Б., с който се иска протестът да бъде ставен без уважение, като се излагат доводи в подкрепа на атакуваното определение.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото и с изнесеното в протеста и след извършената служебна проверка, намира за установено следното:

Частният протест е процесуално допустим, тъй като е подаден в срок от надлежна страна в процеса. Разгледан по същество е неоснователен.

За да прекрати съдебното производство и върне делото на Окръжна прокуратура гр.Пловдив, Окръжен съд гр.Пловдив е приел, че в хода на 1 досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия Г. Б. Б..

Настоящата съдебна инстанция споделя изцяло горните изводи.

Подсъдимият Б. е предаден на съд за престъпление по чл.354а, ал.1, пр.1 от НК, с изпълнително деяние „държи“.

Законосъобразно първоинстанционният съд е стигнал до извода, че прокурорският акт, с който е сторено това, не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК и страда от порок. Повдигнатото с него обвинение не се характеризира с нужната яснота и прецизност. Обвинителният акт не е годен да сложи началото на съдебната фаза на процеса, да определи предмета на доказване от гледна точка на вмененото престъпление и участието на подсъдимия, както и осъществяване на правото на защита. Съдържанието му не дава пълна възможност на подсъдимия Б. да разбере в какво престъпление е обвинен и да организира защитата си по правната квалификация.

В случая наблюдаващият прокурор не е изпълнил задължението си да изложи фактическа установеност, която да покрива всички признаци от обективна и субективна страна на вменения престъпен състав. Пропуснал е да стори това по отношение на предвидената от законодателя специална цел, а именно „с цел разпространение“. Налице е непълнота относно този признак от субективна страна. Същият е разграничителният критерий при изпълнителни деяния „придобие“ и „държи“ между престъпленията по чл.354а, ал.1 и чл.354а, ал.3 от НК.

От съдържанието на протеста се установява, че наблюдаващият прокурор разполага с виждане относно визирания съставомерен признак. Това виждане обаче следва да намери място в обвинителния му акт, а не в други негови актове, в които да разяснява какво е имал предвид и защо.

Според Тълкувателно решение № 2/07.10.2002г. на ВКС по т.н.д. № 2/2002г. на ОСНК обвинителният акт определя предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия, като по този начин се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита.

В случая прокурорският акт не може да изпълни тази си функция, тъй 2 като съдържанието му не позволява на подсъдимия Б. да организира защитата си, както по фактите, така и по правната квалификация. Недостатъчно точната и ясна формулировка на обвинителния акт поражда съмнения относно действителната воля на представителя на държавното обвинение за фактическата и правната рамка на повдигнатото обвинение. Правото на подсъдимия да узнае всички факти на обвинението и правната квалификация на престъплението е накърнено. Това нарушава правото му на защита, което е отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, от категорията на абсолютните.

Без значение е изявлението на подсъдимия Б. по този въпрос поради предвиденото от законодателя „служебно начало“.

Изложените в протеста на Окръжна прокуратура гр.Пловдив доводи не оборват горните изводи.

Поради горните съображения Пловдивският апелативен съд счита, че атакуваното определение на Окръжен съд гр.Пловдив е законосъобразно и обосновано и като такова следва да се потвърди, а частният протест, като неоснователен, да се остави без уважение.

С оглед на изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 924/26.06.2026г., постановено по НОХД № 1158/2026г., с което Окръжен съд гр.Пловдив е прекратил съдебното производство и е върнал делото на Окръжна прокуратура гр.Пловдив за отстраняване на допуснато в хода на досъдебното производство отсранимо съществено нарушение на процесуалните правила.

Определението е окончателно и не подлежи на протестиране и обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3