Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 77 от 11.03.2026, Районен съд - Козлодуй

Съд
Районен съд - Козлодуй
Дело
Гражданско дело 712/2025
Вид
Решение № 77
Подписан
11.03.2026
Състав
Жаклин Георгиева Димитрова Алексиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Козлодуй, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жаклин Г. Димитрова Алексиева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА СЛ. ЧИПЕВА като разгледа докладваното от Жаклин Г. Димитрова Алексиева Гражданско дело № 20251440100712 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на Д. В. М., ЕГН ********** от с.Бутан, общ.Козлодуй, .........., чрез пълномощника си адв. М. С., съдебен адрес: гр.Козлодуй, ул.“Васил Коларов“ № 1, ет.2 /сграда на АПК, ет.2./ против „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Панайот Волов“ № 29, ет.3, обективно кумулативно съединени искове, както следва: отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и иск по чл.26 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи, суми представляващи задължение по Договор за паричен заем № 3359636 от 30.10.2018г., сключен между Д. В. М. и "Изи Асет Мениджмънт“ АД", ЕИК 131576434, град София, вземанията по който са прехвърлени на ответника с договор за цесия от 30.01.2017г. и приложение № 1 към него от 01.10.2019г., както и други лихви, такси и разходи по заема извън чистата стойност на кредита /главница/ И за признаване за установено в отношенията между Д. В. М. и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, че сключения между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, град София, Договор за паричен заем № 3359636 от 30.10.2018г., вземанията по който са прехвърлени на ответника с договор за цесия от 30.01.2017г. и приложение № 1 към него от 01.10.2019г. е нищожен поради противоречието му с чл.22 от Закона за потребителския кредит на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.Претендират се разноски.

С исковата молба се твърди, по силата на договор за паричен заем № 3359636 от 30.10.2018г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като кредитор и Д. В. М. като кредитополучател е уговорено отпускането на кредит в размер на 600 лв., при условията описани в чл.2 от договора, а именно: срок на заема: 8 месеца, размер на погасителна вноска 1

- 85.17 лева, фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35.00 %, ГПР от 40.75 %, и обща дължима сума 681.36 лева.Съгласно чл.4, ал.1 от договора, заемателят се задължава в срок от три дни, считано от датата на сключване да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения:

Две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на посочените в договора множество изисквания; Банкова гаранция в размер на цялото задължение по договора за заем, валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора.Твърди се, че съгласно чл.4, ал.2, при неизпълнение на условията за обезпечение, заемателя дължи на заемодателя неустойка в размер на 394.16 лева, платима разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на всяка от вноските, посочени в чл.2, т.2 се добавя сума в размер на 49.27 лева.По този начин общия размер на месечната вноска по кредита възлиза на 134.44 лева.

С ИМ се сочи, че не се оспорва, че има възникнало и сключено облигационно правоотношение, но се оспорва, че така подписаният договор отговаря на равноправните клаузи, установени от ЗПК, поради не правилно и не правомерно начислените лихви, в размер над допустимите.

Твърди се, че в Договора е предоставена клауза за предоставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя, такова не е предоставено, поради това, че кредитополучателя няма чрез какво да обезпечи исканата сума от дружеството. По този начин кредита се отпуска без поръчителство и без обезпечение, което мотивира кредитодателя да начисли незаконната възнаградителна лихва, по своя преценка и желание, която лихва нарушава добрите нрави и потвърждава неравноправна клауза в договора.

Именно нарушаването, и съществуващите неравноправни клаузи в договора, цитирани погоре, дават материално основание за подаване на настоящият иск според М..

Сочи се, че в Районен съд-Козлодуй е образувано ЧГД №843/2020г въз основа на подадено ЗИЗИ по чл. 410 ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Сочи се, че кредитодателя е предприел и принудителни изпълнителни мерки и е започнал принудително събиране на задължението, чрез Съдебен изпълнител-Цветелина Дахлева – гр.

Враца, като пред същата е образувано изпълнително производство с №502/21г. По същото има удържани суми, след наложени запори на банкова сметка.

Твърди се, че с оглед наличие на неравноправни клаузи в подписаният Договор, както и неправомерно начислената и определена възнаградителна лихва за дружеството, а също и процесуалният пропуск на Съда издал ЗИ, в противоречие с материалният закон от последните промени, през 2019 година в ГПК, дават основание за завеждане на настоящият иск.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорват като неоснователен. Предентират се разноски в настоящото производство.

На първо място, се излагат твърдения че настоящото производство е недопустимо, тъй като 2 възраженията за нищожност срещу процесния договор са преклудирани. Това било видно от твърденията, изложени от ищеца в самата искова молба и представените към нея доказателства. Кредиторът по процесния договор е депозирал Заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е издадена Заповед за изпълнение и последната е влязла в сила. Всички изложени възражения за нищожност на договора били преклудирани, тъй като кредитополучателят е следвало да депозира възражение в срок по чл. 414 ГПК и да наведе същите в производството по чл. 422 ГПК.

На следващо място сочат, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД, нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Твърди се, че настоящият случай е именно такъв. Неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Също твърдят, че в случай че неустойката се приеме за нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР са неоснователни.

Валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Твърдят, че са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК., както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор. Сочи, се, че още преди подписване на договора за заем кредитополучателят е бил наясно с всички условия по договора, като сам е избрал параметрите и условията му. Предвид това клаузите по процесния договор се явяват индивидуално договорени с конкретния потребител. Клаузата, с която е определена и приложимата лихва по кредита е била индивидуално уговорена и съставена на ясен и разбираем език. Нещо повече, ясно изразеният размер на лихвения разход върху предоставената сума не изисква преценка за неравноправен характер на договорната клауза, тъй като е част от основния предмет на договора.

Твърди се, че противно на твърдението в исковата молба, с клаузата за неустойка не се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. С Отговора се сочи, че твърденията на ищеца затова, че уговореният фиксиран лихвен процент по договора е в противоречие с добрите нрави, тъй като надвишавал три пъти размера на законната лихва са неправилни и необосновани.

Сочи, се че оспорената от ищеца неустойка е била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в договора условия. Съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране е съобразена със закона практика, която не води задължително до неравновесие в правата и задълженията на страните: представляваното от мен дружество е предоставило паричен заем срещу 3 обезпечение, а кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума и договорената лихва. Процесният договор за потребителски кредит бил сключен изцяло по волята на ищеца, който е попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил е подробна информация за желания от него кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки. При сключване на процесния договор кредитополучателят не е предоставил обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от връщането на предоставения заем, въпреки изискването за това, а от своя страна кредиторът е направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова обезпечение в хипотезата на несъбираемост на вземането, калкулирайки я в договорната неустойка, като е дал възможност и допълнителен срок на клиента да предостави такова обезпечение и съответно да не плаща неустойката.Твърди се че всички доводи за нищожност на процесната клауза за неустойка, изложени в исковата молба, са неоснователни. Клаузите на договора, включително оспорените не са във вреда на потребителя, отговарят на изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, като едновременно с това клаузите са уговорени индивидуално с потребителя, същите са ясно и точно описани, като дават на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца. Тази яснота у ищеца е била налице както преди сключване на договора, така и при подписването му. В самия договор били посочени условията за предоставяне на обезпечение и сроковете за това. И лихвата и неустойката са фиксирани и ясно описани в договора, така че клаузите им нямат нужда от допълнително тълкуване с цел потребителят да разбере с какво и при какви условия се задължава.Претендират се разноски.

В проведеното открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват. От ищеца е постъпила писмена защита в която е взето отношение по хода на делото, по заключението на ССчЕ, оспорен е отговора на ИМ и е направено искане за разноски. От ответника чрез процесуалния представител е постъпила молба, с която се подържа Отговора, взето е отношение по заключението на ССчЕ и по съществото на спора. Представен е списък с разноски.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, че договор за паричен заем № 3359636 от 30.10.2018г., е сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като кредитор и Д. В. М. като кредитополучател.По силата на който на ищцата е отпусната сумата в размер на 600 лв., при условията описани в чл.2 от договора, а именно: срок на заема: 8 месеца, размер на погасителна вноска - 85.17 лева, фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35.00 %, ГПР от 40.75 %, и обща дължима сума 681.36 лева.Съгласно чл.4, ал.1 от договора, заемателят се задължава в срок от три дни, считано от датата на сключване да предостави на 4 заемодателя едно от следните обезпечения:две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на посочените в договора множество изисквания/Банкова гаранция в размер на цялото задължение по договора за заем, валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора.Съгласно чл.4, ал.2, при неизпълнение на условията за обезпечение, заемателя дължи на заемодателя неустойка в размер на 394.16 лева, платима разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на всяка от вноските, посочени в чл.2, т.2 се добавя сума в размер на 49.27 лева, като общия размер на месечната вноска по кредита възлиза на 134.44 лева.