Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 38218 от 16.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 10313/2026
Вид
Определение № 38218
Подписан
16.10.2026
Състав
Антоанета Георгиева Ивчева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38218 гр. София, 16.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20261110110313 по описа за 2026 година

Производството е образувано въз основа на искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Р. З. Б. и А. З. Б., в качеството им на наследници на З. Б. Б., с която са предявени субективно пасивно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане в условията на разделна отговорност на сумите, както следва:

1. Р. З. Б.: 14,64 евро – главница, представляваща ½ част от стойността на предоставена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.02.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 17.04.2026 г. до окончателното плащане на вземането, и 3,77 евро – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.04.2023 г. до 07.04.2026 г.;

2. А. З. Б.: 14,63 евро – главница, представляваща ½ част от стойността на предоставена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.02.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 17.04.2026 г. до окончателното плащане на вземането, и 3,77 евро – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.04.2023 г. до 07.04.2026 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата А. З. Б. изрично заявява, че е заплатила процесните суми, в подкрепа на което платежно нареждане от 21.09.2026 г. на стойност от 88,50 евро.

Със становище от 01.10.2026 г. ищецът потвърждава, че с извършеното плащане са погасени всички вземания, предмет на делото, ведно с разноските по него.

Претендира единствено юрисконсултско възнаграждение.

При съобразяване на така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че доколкото заявените от ищеца искови претенции са били изцяло погасени от ответницата А. З. Б. посредством плащането им в хода на процеса, между страните по делото не съществува правен спор, който да бъде разрешен със сила на пресъдено нещо. Липсата на правен спор обуславя липсата на правен интерес от търсената съдебна защита, а наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежно възникване на правото на иск, за която съдът следи служебно. Съдът е длъжен да обезпечи развитието на едно процесуално допустимо 1 съдебно производство, поради което в случай че констатира липсата на някоя от абсолютните положителни процесуални предпоставки за надлежно възникване на правото на иск – правен интерес от заявената с исковата молба съдебна защита, следва да счете, че предявените искове се явяват процесуално недопустими. Следователно, доколкото в случая заявените от ищеца искови претенции са изцяло удовлетворени в хода на процеса, за „Топлофикация София“ ЕАД е отпаднал правният интерес от предявените искове, поради което образуваното въз основа на тях съдебно производство като процесуално недопустимо следва да се прекрати.

Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. По тази причина дори и при прекратяване на делото, както е в настоящия случай, доколкото е налице плащане от ответната страна в хода на процеса, т. е. след връчване на препис от исковата молба, с извънпроцесуалното си поведение същата е дала повод за завеждане на делото, поради което безспорно следва да понесе сторените разноски по него.

Ищецът е претендирал единствено такива за юрисконсултско възнаграждение, което съдът намира, че следва да бъде присъдено в минимален размер от 50 евро, доколкото делото не се характеризира с фактическа и правна сложност и висок материален интерс, а освен това извършените от името на „Топлофикация София“ ЕАД процесуални действия се изчерпват единствено с подаване на исковата молба и една уточнителна молба към нея.

По изложените съображения, съдът намира, че като процесуално недопустимо настоящото производство следва да се прекрати. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК ответницата А. З. Б., която погасявайки процесните вземания изцяло е признал тяхната дължимост, следва да бъде осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 50 евро, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 10313/2026 г. по описа на СРС, 74 състав.

ОСЪЖДА А. З. Б., ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Ястребец“ № 23 Б, сумата от 50 евро, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2