Решение № 61 от 04.03.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Варна, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Т.а при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20243001000407 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е след връщането му от ВКС.

С решение № 134/06.08.2024г., постановено по т.д. № 2202/2022г. на ВКС, второ т.о. е отменено решение № 112/12.04.2024г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение, постановено по в.т.д. № 52/2022г., с което е обезсилено решение № 260106/01.11.21г. на Добричкия окръжен съд, постановено по т.д. № 254/2019г. в частта, в която ОБЩИНА КАВАРНА е осъдена да заплати на „ТИМ ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД, „РЕСТАВРАЦИЯ“ ЕАД и „ЕВРОБИЛД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, всички заедно участници и съдружници в Обединение „БРЕГОВЕ“ ДЗЗД, на основание чл.79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал.

1 ЗЗД, сумата от 130 009,25 лв., представляваща част от дължимото възнаграждение от 171 533 лв. в изпълнение по Договор № BG161РО001/3.103/2010002-S-01 от 07.10.2013г., по фактура №0000000009 от 11.12.2014г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 10.12.2019г., до окончателното погасяване на задължението и е прекратено производството по осъдителните искове, предявени от участниците в Обединение „Брегове“ срещу ОБЩИНА КАВАРНА, с правно основание чл. 79, ал.

1

1, пр. 1 във връзка с чл. 266, ал. 1, чл. 55, ал. 1, предл. 1 и чл. 86 ЗЗД, поради недопустимост на същите, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Предвид на това предмет на разглеждане в настоящото производство се явява въззивната жалба на ОБЩИНА КАВАРНА, срещу решение № 260106/01.11.2021 г. по т. д. № 254/2109г. по описа на Добричкия окръжен съд, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на „ТИМ ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД, „РЕСТАВРАЦИЯ“ ЕАД и „ЕВРОБИЛД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, всички заедно участници и съдружници в Обединение „БРЕГОВЕ“ ДЗЗД, на основание чл.79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, сумата от 130 009,25 лв., представляваща част от дължимото фактурирано възнаграждение от 171 533 лв. за изпълнение по Договор № BG161РО001/3.1-03/2010002-S-01 от 07.10.2013г. по фактура №0000000009 от 11.12.2014г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 10.12.2019г., до окончателното погасяване на задължението.

Между същите страни е водено и приключило с влязло в сила решение друго дело, инициирано с искова молба, подадена от „ТИМ ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД, „РЕСТАВРАЦИЯ“ ЕАД и „ЕВРОБИЛД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, всички заедно участници и съдружници в Обединение „БРЕГОВЕ“ ДЗЗД, по която е било образувано т.д. № 239/2017 г. на Добричкия окръжен съд и с която са били предявени частични осъдителни искове срещу ОБЩИНА КАВАРНА за присъждане на следните суми: 41 523.75 лв., на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, представляваща част от незаплатено възнаграждение, цялото в размер на 171 533 лв., претендирано като дължимо за реално изпълнение на СМР по сключен между страните Договор № BG161РО001/3.1-03/2010002-S-01 от 07.10.2013 г.; законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 14 295 лв., представляваща част от дължима неустойка за забава в размер на 142 944.17 лв. за периода от 11.01.2015 г. до датата на подаване на исковата молба. В приключилото производство е предявен, като евентуален спрямо главния иск по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и кондикционен иск за присъждане на главница от 41 523.75 лв., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателно погасяване на задължението, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Съдът е констатирал, че възложената работа е приета от възложителя, но не са представени доказателства за съставянето на Акт обр. 15 и разрешение за ползване на строежа, липсата на 2 които сочи на ненастъпила изискуемост на окончателното плащане по договора, поради което е отхвърлил исковете като преждевременно предявени. С оглед крайния извод на съда за неоснователност на иска по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, поради ненастъпила изискуемост на претендираната част от възнаграждението по договора за изработка, за неоснователен е приет и този по чл. 92 от с.з. с предмет неустойка за забавено плащане на същото окончателно възнаграждение от страна на общината.

С решение № 1/02.01.19г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение, постановено по в.т.д. № 502/18г., недопуснато до касационно обжалване и влязло в сила на 18.02.2020г., първоинстанционното решение, като краен резултат е потвърдено, но по мотиви, различни от тези на първата инстанция. Като така въззивният съд е приел, че на 19.09.2014 г. изпълнените СМР са били приети от възложителя, а на 26.11.2014 г. строителството е прието и от Държавна приемателна комисия, подписан е протокол обр. 16 за установяване на годността на ползване на строежа. В т.1.1.8 от него са описани и 2 броя констативни актове обр.

15 – от 19.09.2014 г. за установяване годността за приемане на Подобект І – първи етап от строежа и от 21.12.2013г. за Подобект ІІ – втори етап на строежа.

Следователно за двата подобекта има издадено разрешение за ползване, като този факт не се оспорва от ответната община. Установени са и извършените по договора плащания, за които страните не спорят. За окончателното разплащане по процесния договор е издадена фактура № 0000000009/11.12.2014г. на стойност 351 288,59лв. Приспаднатият аванс е до размер на 24 031,90лв. При стойност на сделката 327 256,69лв и начислен ДДС в размер на 65 451,34лв, остатъчната сума за плащане е 392 708,03лв. На 17.12.2014г. на обединението е изплатена сумата от 221 175,03лв, като неплатеният остатък по фактурата възлиза на 171 533,00лв.

Прието е още, че работата по договора е изпълнена от ищците с 10 дни забава. Съгласно чл. 34, ал. 1 от договора в случай, че не извърши в срок възложеното му строителство, изпълнителят дължи на възложителя неустойка в размер на 0,5 % за всеки ден просрочие, но не повече от 10 % от общата стойност на строителните работи. Въззивният състав е формирал извод, че неустойката се дължи върху стойността на договора без ДДС, при което за установените 10 дни просрочие размерът й е 71 472.10 лв., който размер не надвишава договореното ограничение на максималния размер на неустойката – 10 % от общата стойност на строителните работи или 142 944.17 лв.

В обобщение въззивният състав е заключил, че същата неустойка е дължима от 3 изпълнителя и може да бъде прихваната с насрещното задължение на възложителя за заплащане на извършените СМР, и доколкото размерът на неустойката /71 472.10 лв./ надвишава размера на частично предявената претенция по главницата /41 523.75 лв./, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като погасен чрез прихващане.

По време на висящността на приключилото производство между страните, е образувано настоящото такова по искова молба, с която са предявени от съдружниците в ДЗЗД „БРЕГОВЕ“ осъдителни искове, както следва: – главен, с правно основание с чл. 266, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата 130 009.25 лв., представляваща оставащата част от дължимото плащане от 171 533 лв. за изпълнение на СМР по Договор № BG161РО001/3.1-03/2010002-S-01 от

07.10.2013 г. и фактура

№

0000000009/11.12.2014 г., която сума е съобразена с предходно вече предявената по първо заведеното дело и на същото правно основание частична претенция за сумата 41 523.75 лв., със законна лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане; - евентуален с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 130 009.25 лв., претендирана като неоснователно обогатяване на ответника, поради спестяване на разходите за извършване на СМР, по заплащането на които е изпаднал в забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; - иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата 10 000.00 лв., като част от общо оставащия, непредявен размер от 128 649.17 лв., при съобразяване на предходно предявената по първо заведеното дело частична претенция на същото основание за сумата 14 295 лв. /общ размер на неустойката – предявена и непредявена в двете производства – 142 944.17 лв./, представляваща неустойка за забава на изпълнението на парично задължение /окончателно плащане по договора/ по чл. 33 от процесния договор, за периода от 11.01.2015 г. до датата на предявяване на исковата молба. Тъй като искът за неустойка е отхвърлен и първоинстанционното решение е влязло в сила в тази му част като необжалвано, то този иск не е предмет на настоящото въззивно производство.

Т.е – претенцията на ищците за заплащане на извършените от тях СМР произтича от същото правоотношение с ОБЩИНА КАВАРНА, което е било предмет на частично предявен иск, произнесен с влязло в сила решение по т.д. № 239/17г. на ДОС, респ. - .т.д. № 502/18г. на ВнАпС, недопуснато до касационен контрол с определение по т.д. № 1128/19г. на ВКС, второ т.о. Настоящото 4 производство се води за присъждане на разликите над предявените части в приключилото съдебно производство до пълния размер на задълженията на възложителя по изпълнената от ищците и приета обществена поръчка на Община Каварна. При това положение основният по делото въпрос е доколко СПН по влязлото в сила решение по предходния частично предявен иск се разпростира върху изследваните в настоящото производство правопораждащи вземанията на страните факти и отношения между тях. В тази връзка съдът съобрази следното :

Съгласно т. 3 от ТР № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2016 г., ОСГТК когато между същите страни, на същото основание и за една част от вземането е предявен частичен иск, по който делото е висящо, останалата част от вземането може да бъде предявена в друг исков процес. В този случай е налице изключението, предвидено в разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК. Ако в съда има две висящи дела между едни и същи страни, на едно и също основание, но претенцията е за различни части на едно и също вземане, не е налице идентитет между двете дела. Необходимо е в първоначалната искова молба изрично да бъде посочено, че се претендира част от вземането, а в последващата искова молба да е конкретизирано, че претенцията е за друга част или за остатъка от вземането, произтичащо от същото право, както е посочено и в процесния случай. В този случай производството по последващия частичен иск следва да бъде спряно до влизане в сила на съдебното решение по първоначално предявения частичен иск на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Ако първоначално предявеният частичен иск бъде уважен, съдът следва да възобнови спряното производство и да зачете силата на пресъдено нещо, с която се ползват установените с решението по частичния иск общи правопораждащи факти на спорното право. В процесния случай второто дело не е спряно, тъй като в хода на производството по него е било постановено и е влязло в сила решението на първоначално заявения частичен иск. Претенцията на ищците е била отхвърлена поради погасяването й с извършено прихващане с вземане на общината за забавено изпълнение.

При това положение и въпреки отхвърлителния диспозитив по т.д. № 239/17г. на ДОС, със СПН са установени общите правопораждащи вземането на ищците факти по процесното правоотношениие и по настоящото производство. В този смисъл са изложени и мотиви на касационната инстанция по т.д. № 2202/22г., второ т.о., които не е необходимо да бъдат възпроизвеждани и в настоящото решение.

5

Следователно настоящият състав следва да зачете СПН, формирана по т.д.239/17г. на ДОС, като приеме за доказани правнорелевантните за възникването на двете насрещни и компенсируеми вземания на страните – за заплащане на извършените СМР и на неустойката за забавено изпълнение и въз основа на това да изчисли техните остатъчни размери съобразно установеното по делото плащане или прихващане между тях. В тази връзка съдът преценява, че ОБЩИНА КАВАРНА не оспорва задължението си по процесната фактура № 0000000009/11.12.14г. в размер на незаплатения по нея остатък от 171 533лв, от които 41 523,75лв погасени чрез прихващане по т.д. 239/17г., но твърди, че в резултат на извършено от нея прихващане с вземането си за неустойка за забавено изпълнение остатъкът от нея в размер на 130 009,25лв също е погасен чрез извънсъдебно прихващане през 2014г., което съдът следва да зачете.