Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 66 от 19.01.2022, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 4892/2021
Вид
Решение № 66
Подписан
19.01.2022
В сила
31.05.2022
Състав
Светла Илменова Замфирова

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 ал.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Плевен, 19.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла Илм. Замфирова при участието на секретаря ПОЛЯ Б. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело № 20214430104892 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството по делото е образувано по установителен иск с правно основание чл. 415 от ГПК, по реда на чл. 422 ГПК, предявен от БОЯН 82 ООД, ЕИК ***, чрез адвокат Г.И. Г.,съдебен адрес ***, против В. Г. В., ЕГН **********, адрес ***, с цена на иска: 3054. 48 лева.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от правна и фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 3066 / 2021г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е била връчена по реда на чл.47 ал.7 от ГПК и исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество. Предявен е иск по реда н а чл. 422 от ГПК, с правно основание чл. 415 от ГПК, с който да бъде прието за установено, че ответникъ т дължи на ищеца сума по вземане, произтичащо от договора за аренда, ведно със мораторна лихва и законна 1 лихва върху сумата.

По отношение на ответника ищецът не разполага с изискуемо вземане.

В. Г. В. не е сключвал договор с Боян 82 ООД за аренда, това се установява и от приложените към исковата молба доказателства. За да бъде изискуемо вземането, то следва ищецът, легитимиращ се като арендодател, надлежно да е уведомил арендатора за твърдяното настъпило заместване. До извършването на това действие, съгласно чл. 17, ал 3 от Закона за арендата в земеделието, правоприемникът няма право да иска плащане от арендатора. Ищецът счита, че със самия факт на сключване на договор за покупко-продажба на недвижимите имоти, предмет на договора за аренда, му се следва арендно плащане. Това обстоятелство обаче не е така. Ответникът не е бил уведомен за твърдяното правоприемство, той научава с получаването на препис от исковата молба. В исковата си молба ищецът дори не навежда твърдения да е уведомил надлежно ответника относно сключените договори след договора за аренда, поради което за него не е възникнало задължение за заплащане на вноските към Боян 82 ООД.

Неизпълнението на задължението за арендно плащане от арендатора към трето лице преди уведомяването му за настъпило заместване, не е основателно, тъй като не е налице задължение за арендно плащане към него, което да не е било изпълнено, т. е. не е налице неизпълнение на облигационно задължение.

Ищецът е придобил идеални части от имотите, предмет на договора за аренда, но не от лицето *** - арендодател по договора за аренда, а от други съсобственици на имотите. Съгласно Нотариален акт №11, том 2, рег. № 1817, дело 162/2018г. на Нотариус ***, арендодателят по договора за аренда *** е прехвърлил своите идеални части от имотите, предмет на договора за аренда на 10.05.2018г. От това следва, че до тази дата, той единствен е бил легитимиран да получава арендно плащане по договора, поради което и претенциите за заплащане на аренда за стопанските 2016/2017 и 2017/2018 години са напълно неоснователни.

Не на последно място, арендните плащания се погасяват с тригодишен давностен срок и по отношение стопанските години 2016 г. и 2017 г, вземанията са погасени по давност.

По отношение на останалите години, дори

2 и да е налице правоприемство, за което ответникът научава с получаването на препис от исковата молба на 09.08.2021 г., то същият не дължи арендно плащане на ищеца.

На следващо място - арендодателят на практика не е изпълнил задължението си за предоставяне на земеделските земи по договора за ползване. С договор за аренда от 08.09.2014г., Слави Георгиев Витски като съсобственик е предоставил същите земи на друг арендатор - „Дарина 111" ООД, който е депозирал и заявил за обработка процесиите земи в Общинска служба „Земеделие", също както и В. Г. В.. Въпреки обстоятелството, че договорът за аренда на В.В. е от 27.08.2014г., а договорът с „Дарина 111" ООД е от 08.09.2014г. - т.е. по - късно сключен, прието от службата е заявлението на „Дарина 111" ООД и по този начин В. е лишен от възможността да обработва процесиите земи, което и към момента е така. До настоящият момент В. не е имал достъп до земите, предмет на арендния договор.

При това положение е налице неизпълнение от страна на арендодателя да осигури ползването на имотите, предмет на договора за аренда, поради което и следва да бъде спазен един от основните принципи в гражданското право - никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение, т.е. след като арендодателят не е изпълнил задължението си да предостави за ползване земеделските земи, за арендатора не възниква задължение за заплащане на аренда по договора.

По делото е установено, че ответникът не е декларирал процесните имоти и не е получавал субсидии за тях, а трето за спора лице е използвало всички имоти по договора за арена.

Съдът намира, че по гореизложените съображения, следва да постанови решение, с което да отхвърли исковете против В. Г. В., като неоснователни и недоказани.

При този изход на делото, в полза на ищеца следва да се присъдят разноките по делото.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

3

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения иск с правно основание чл. 415 от ГПК, по реда на чл. 422 ГПК, от БОЯН 82 ООД, ЕИК ***, чрез адвокат Г.И. Г.,съдебен адрес ***, против В. Г. В., ЕГН **********, адрес ***, с цена на иска: 3054. 48 лева.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, БОЯН 82 ООД, ЕИК ***, чрез адвокат Г.И. Г.,съдебен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА В. Г. В., ЕГН **********, адрес ***, направените разноски по делото в размер на 450 лв. за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пл . ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4