Решение № 1540 от 05.08.2019, Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Плевен, 05.08.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенски районен съд V гр. състав, в публично заседание, проведено на 24.07.2019г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА при секретар Вероника

Георгиева, като разгледа докладваното от съдията ВИДОЛОВА, гр.д. № 969 по описа на съда за 2019г., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 415 от ГПК, във вр.с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 79 ал.

1 и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът

“Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр. Стара Загора, е предявил положителни установителни искове срещу „Б.З.Е.М.“ *, ***, за признаване на установено, че ответникът му дължи следните суми: главница 2173.75лв. – неплатено задължение за периода от 02.09.2015г. до 25.09.2018г.; 97.38лв. – лихва за периода от 12.10.2015г. до 30.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 01.11.2018г. до окончателното изплащане на вземането, които суми са били присъдени по ч.гр.д. 7908/2018г. на ПлРС. Твърди се, че поради възражение срещу издадената в заповедното производство заповед, съдът е указал на ищеца да предяви настоящия иск. Ищецът твърди, че ответникът има партида при него с № * на адрес гр. *, т.к. е собственик на имота на този адрес от 16.04.2015г. Твърди, че след придобиване на имота, той не е извършил действия по промяна на партидата, поради което, след установяване промяната на собствеността, ищецът служебно я е променил. След придобиване на имота в гр. * на ул. *, на собственика по партидата са издадени 19 броя фактури за сумите, които не са заплатени, като по-голяма част от фактурите са на името на предишния титуляр на партидата, тъй като смяната по нея е извършена на 24.08.2018г. Сочи, че водомерът в имота е с радиомодул за дистанционно отчитане, и фактури са издавани само за месеците, в които е регистрирано потребление, посредством излъчвания от него сигнал, че имотът е бил заключен и не е осигурен достъп на инкасатор за визуален отчет на водомера, какъвто се извършва задължително на всеки шест месеца с цел сверяване на данните, подадени от радиомодула. Твърди, че срокът за заплащането на задълженията по издадените фактури е 30 дни от датата на издаване им - задължение регламентирано в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите - чл. 33, ал. 2 от действащите ОУ, вр. с чл. 40 от Наредба № 4/ 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Твърди, че ответникът има неизплатени в срок задължения към ищеца в размер на 2173.75 за предоставени ВиК услуги за периода

02.09.2015г. до 25.09.2018г., както и лихви за забавено плащане в размер на 97.38 лв. за период от 12.10.2015г. до 30.10.2018г. и моли съдът да установи дължимостта им. Претендира разноски.

Ответникът оспорва претенциите изцяло. Счита, че техническата грешка в заявлението с посочване на друг адрес на ответника води до незаконосъобразност на заповедта за изпълнение. Заявява, че по издадените фактури на предишния собственик на имота - „* - ищецът би могъл да иска плащане само от това лице, но не и от него, независимо, че същият е собственик на имота. Заявява, че задължението по фактурата има действие само по отношение на своя адресат, но не и за трети лица. Твърди, че за периода преди 20.10.2015 г. не е бил във владение на имота и че фактури № **********/12.10.2015г. и № **********/06.11.2015 г., се отнасят именно за такъв отчетен период. Сочи, че последната дата, на която е извършена метрологична проверка на процесния водомер е 01.01.2010 г., а срокът за извършване на метрологичен контрол е петгодишен. Твърди, че след подени до ищеца жалби, по отношение на процесния водомер е извършена метрологична експертиза, която според него установява по безспорен начин, че процесният водомер не съответства на метрологичните характеристики, от което следва, че всички отчетени показания за ползвани количества вода, не са измерени от годно измервателно средство. Твърди, че е подал жалба с вх. № 2587/01.11.2018г. и на 06.11.2018г. комисия е посетила имота, като е установила, че в котелното има монтиран водомер с радиомодул, но вода не са успяли да пуснат поради блокиран спирателен кран. Управителят на ищеца и изразил в писмо съмнения, че в имота е имало теч, но такъв не е констатиран. Ищецът твърди, че в имота не е имало наводнения и др. Отрича твърденията на ищеца показанията на водомера за периода 02.09.2015 г. - 25.09.2018 г., да са отчитани чрез електронен радиомодул за дистанционно отчитане твърди, че дистанционно отчитане с радиомодул е извършено само 2 пъти за периода 21.02.2017г. - 07.08.2018г., а за останалото време е отразено служебно отчитане на показанията на база предшестваща по водомер консумация, които отразяват незначителни количества потребена вода. Сочи, че за периода на радиоотчитане - 21.09.2018 г. до 07.11.2018 г., количеството потребена вода е 0 кубика, а за периода 07.08.2018г. до 21.09.2018 г. е отчетено потребление от 18 кубика вода, но че трябва да се има предвид, че с протокол № ********** от 04.12.2018 г. водомерът е свален за проверка с показания - 3977 кубика вода, затова е невъзможно към 21.09.2018г. водомерът да има показания 3980 кубика вода. Твърди, че с негодно техническо средство за измерване, не може да се твърди количеството потребление и оттам - възникване на задължение. Заявява, че според служителите на „ВиК” ЕООД, гр. Стара Загора, през м.август 2018г. е извършено потребление от 540 кубика вода, което е невъзможно, тъй като той не ползва имота от датата на придобиването, както и потреблението не се дължи на теч, защото в следващия месец показанията са около 40 кубика вода, а е логично при теч загубите на вода да съответстват на предходния отчетен период. Твърди, че от 20.10.2015г. до днес, без прекъсване, имотът се охранява от „**, и че в посочения период в обекта не е извършвана никаква стопанска дейност и никой не го е посещавал и не е живял в него. Моли съда да отхвърли исковете и да му присъди разноски.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: От приложеното ч.гр.д. № 7908/2018г. по описа на ПлРС се установява, че ищецът е депозирал на 01.11.2018г. пред ПлРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника „Б.З.Е.М.“ *, ***, за следните суми: главница от 2173,75лв. – неплатено задължение към ВиК – Стара Загора за периода от 02.09.2015г. до 25.09.2018г.; 97,38лв. – лихва за периода от 12.10.2015г. до 30.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 01.11.2018г. до окончателното изплащане на вземането. Установява се също така, че за претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение № 5019/02.11.2018г., възразена в срок от длъжника. С Разпореждане на съда, получено на 15.01.2019г. е указано на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в 1-месечен срок от получаването на разпореждането от съда, на основание чл.415, ал.1 от ГПК, поради постъпило възражение от длъжника. Искът е предявен в законоустановения срок – на 13.02.2019г., поради което съдът го приема за допустим.

Не се спори между страните, а и видно от справката от Служба по вписвания – Ст.Загора /л. 11/, че ответникът е придобил на 16.04.2015г. собствеността на недвижимия имот – стъкларски цех, находящ се в гр**.

Собственикът е бил въведен във владение на имота на 20.10.2015г., съгласно приложения на л. 63 протокол за принудително отнемане на недвижим имот – въвод във владение по изп.д.

1485/2013г. на ЧСИ **, р-н на действие **

По делото е приложено досие на абонат №321163 – „***/лист 8-10 от делото/, от което е видно, че водомерът в обекта на абоната е с радиомодул и по него са направени отчитания за периода от 07.08.2018 г. до 07.11.2018 г. Предишният абонат – „** е бил с абонатен №100315, и водомерът е бил отчитан от радиомодул от 21.02.2017 г. до 07.08.2018 г. За предходните периоди отчитане е било правено от инкасатори на адреса. Видно от представения карнет на лист 98 от делото, същият първоначално е бил воден на „***, а в последствие като забележка е отбелязано името на ответника „Б.З.Е.М.“ **. В карнета са отбелязани проверки на показанията на водомера за месеците: 12.2016 г., 01.2017 г., 02.2017г. и 05-ти месец без посочване на година. За отчетената вода в обекта са издавани фактури с посочена цена на плащане на всяка отделна, и получател на стоката - „***, както следва: от 12.10.2015 г. за сумата от 95.34 лв.; от 06.11.2015 г. за сумата 54.48 лв.; от 08.12.2015 г. за сумата от 29.96 лв.; от 11.01.2016 г. за сумата от 24.52 лв.; от 10.02.2016 г. за сумата от 16.34 лв.; от 12.03.2016 г. за сумата от 10.90 лв.; от 15.04.2016 г. за сумата от 10.90 лв.; от 10.05.2016 г. за сумата от 5.45 лв.; от 17.06.2016 г. за сумата от 8.17 лв.; от 19.07.2016 г. за сумата от 2.72 лв.; от 12.08.2016 г. за сумата от 2.72 лв.; от 19.9.2016 г. за сумата от 2.72 лв.; от 11.11.2016 г. за сумата от 32.69 лв.; от 09.12.2016 г. за сумата от 95.34 лв.; от 09.01.2017 г. за сумата от 79.00 лв.; от 21.02.2017 г. за сумата от 81.72 лв.; от 30.05.2017 г. за сумата от 100.79 лв.; от 24.08.2018 г. за сумата от 1470.96 лв.; от 25.09.2018 г. за сумата от 49.03 лв. Тези фактури изцяло обхващат периода, за който се претендират незаплатени услуги на ищеца. Съгласно представените известия за доставяне, фактурите от 12.08.2016 г.; 11.11.2016 г.; 09.12.2016 г.; 09.01.2017 г. и

21.02.2017 г., са изпращани на адреса на ответника в гр. * и адресирани до него, независимо че във фактурата е посочен получател – предишния собственик на имота. Видно от представения Протокол за корекция №1364/24.08.2018г., ищецът е направил служебна смяна на име, като е променил партидата на абонат №100315 – „**, на абонат №* – „Б.З.Е.М.“ *. От представения от ответника Договор от 20.10.2015 г. за охрана на обект с технически средства е видно, че на 20.10.2015г., той е възложил на „***, да извършва охрана на същия имот, чрез наблюдение и регистрация и инспекция за срок от една година. По делото е представена кореспонденция между страните по повод жалба от ответника до ищеца от 01.11.2018г., в която е възразено по издадените фактури от 24.08.2018г. и 25.09.2018г. В нея е посочено, че през месец август 2018г. на представители на ответника се обадила служителка на дружеството, която му съобщила, че на 07.08.2018г. в обекта е отчетено потребление на 540 куб. м. вода. В жалбата се твърди, че обектът се охранява от 20.10.2015г. и от този ден никой от дружеството или външни лица, не са извършвали дейност в обекта, не са влизали в него и не са ползвали вода, не са регистрирани и никакви видими течове на вода.

В жалбата са възпроизведени разговори между управителя и служители на дружеството с обидни квалификации от страна на представителя, и са поставени въпроси към ВиК – Стара Загора. В отговора на тази жалба, ищецът е посочил, че ответникът не е регистрирал промяна в партидата, и че при посочване на ден и час, водомерът в имота ще бъде демонтиран за да се извърши проверка. Изготвени са два протокола – констативен протокол за проверка в имота на 06.11.2018г., в която представител на ответника е бил св. Е. – служител на „***, при която комисия от двама служители на ищеца, са установили монтиран водомер в котелното на имота с радиомодул, със здрава скоба на холендъра и здрава пломба от метрологична проверка, и е направено отбелязване, че участвалите в проверката не са могли да пуснат вода поради блокирал спирателен кран. С протокол от 04.12.2018г., водомерът е свален за проверка, като констатациите са следните – годината на пломбата на метрологична проверка е била 2009г., водомерът е бил с № 09160250, показанието на водомера е било 3977.

Относно констатациите за високо потребление на вода за периода, за който са издадени оспорените от ответника фактури, по делото бяха събрани гласни доказателства:

Разпитан като свидетел е инкасатора на обекта Х*М*, който посочва, че по принцип в имота, който представлява стъкларски цех, няма никой. Поел района през месец октомври 2016г., и т.к. сградата била необитаема, отчитането на водомера било дистанционно отвън. Посочи, че въпреки че трябвало на 6 месеца да се гледа водомера визуално, той е ходил, но нямало как да влезе в обекта. Получил района така - на името „**, „**. До момента, в който се получила разлика с големи кубици, е ходил, опитвал да влезе, но нямало начин и не знаел как да се свърже с охранителната фирма. Когато открил голямо потребление, съобщил на прекия си ръководител, който се свързал с охранителя, и му бил осигурен достъп. Сочи, че дошъл човек, който му отворил и отключил. Двамата отишли, видяли, че водомера върти, свидетелят спрял крана преди водомера и той спрял да върти. Оставили така водомера, за да не се навърта повече вода, като свидетелят същевременно уведомил човека с който влезли, че има голямо количество изразходвана вода. Свидетелят твърди, че според него тази вода е от теч, въпреки че не видял такъв, но било възможно да е навсякъде, т.к. основите били 40-50 см. бетон, и е възможно водата да не да избие над земята, за да се види. Посочи, че после получил обаждания от управителя на ответника, които били с пререкания и обиди. При спирането на водата не бил установил нарушения върху уреда за отчитане, имало пломби. Посочи, че той не е издавал протокол за влизането, т.к. е само инкасатор, че не помни да е имало на имота знаци от охранителната фирма. Посочи, че водомера, който спрял, бил същия номер, който е отразен в базата данни на дружеството. Свидетелят описа мястото, в което е открил водомера - в лявата част на сградата, която представлява едно помещение на един етаж, по негови спомени спирането станало през септември 2018г. Св. Е* Р*, ръководител отдел Реализация при ищеца, посочи, че обектът бил с водомер с дистанционно отчитане, и на определени дати се получавали отчети от радиомодулите.