Решение № 175 от 16.02.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Плевен, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря Калина В. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20234430105810 по описа за 2023 година

Иск с правно основание чл.358, ал.1,т.2, вр.чл.357, ал.1 от КТ.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от М. Т. Д., ЕГН**********, от гр. Плевен, чрез адв. М. К., против ОП „УПРАВЛЕНИЕ НА ОБЩИНСКИ ЗЕМИ И ***“, гр. Плевен, представлявано от И.М.- директор, с която се твърди, че ищцата заема длъжността „***“, в отдел „***” при ОП „Управление на общински земи и ***“. Твърди се, че на 15.08.2023г., на ищцата е връчена Заповед №65/15.08.2023г. на директора на ОП, с която, на основание чл.188 т. 2 , вр. чл. 187, ал.1 т. 7 и 10 , чл. 126 т.3, т.7 и т.10 от КТ, вр. чл. 14, ал.1 и ал.2, предл. 1 и чл.17 ал.1, ал. 2 и ал. 3 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, й е наложено от дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Твърди се, на посочената дата– 05.07.2023г, ищцата не е извършила вмененото й нарушение на трудовата дисциплина. Твърди се, че описаното в заповедта не отговаря на истината и е изопачено. Твърди се, че намесата от страна на директора на ОП, се е изразявала в отправяне на заплахи и обиди, и гонене от работното място. Твърди се, че директорът на процесната дата, е разпоредил ищцата да бъде преместена в съседна стая, без да има възможност да си взема служебните книжа и документи по работените от преписки, като й е заявено, че й се забранява да влиза в кабинета си и да ползва служебния си компютър.

1

Твърди се, че всички книжа са държани заключени в бюрото й и аз при преместването й в друга стая, не е имала достъп до тях и до служебен компютър, до 07.07.2023г. когато е разпоредено да й се даде достъп до компютър, но без достъп до документацията в бюрото. Твърди се, че е дала писмени обяснения до работодателя. Твърди се, че на процесната дата 05.07.2023г. на работното й място е възникнал спор с инж. А.А., по повод установено от нея нарушение на правилата за подаване и оформяне на оферти/обосновки във връзка с процедура, по която ищцата е председател на комисията- приемане на плик от допълнителна документация, без нейно знание, отворен от лице, което не е оправомощено. Твърди се, че подадената допълнителна обосновка е липсвала от документацията и ищцата е поискала да й бъде предоставена. Твърди се, че инж. А. й е дал разпечатан плик и прикрепен някакъв лист с текст. Твърди се, че в този момент инж. А.А. е започна да псува на майка, при което нейна колежка е излязла стаята, а А. е тръгнал след нея, като ищцата е останала в кабинета си. Твърди се, че след това е чула гласове в коридора и е излязла, където е видяла директора на ОП и го е попитала защо е отворил плика с депозираната обосновка. Твърди се, че директора е започнал да ги гони и двете, като е разпоредил да напусне кабинета си и да отиде в съседния., където й е бил ограничен достъпа до компютъра и до служебните документи. Твърди се, че при издаване на процесната заповед, работодателят макар формално да е спазил регламентирана в закона процедура, преди налагане на самото наказание, не е съобразил и оценил представените от ищцата обяснения,. Твърди се, че се касае се за очевидно тенденциозно отношение спрямо нея от страна на работодателя. Твърди се, че не е установен фактическият състав на вмененото й нарушение на трудовата дисциплина, както и че не е налице виновно неизпълнение на трудовите й задължения. В заключение, моли съда, на основание чл.358, ал.1, т.2, вр.чл.357 от КТ, да отмени Заповед №65/15.08.2023г, с която й е наложено дисциплинарно наказание „ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЗА УВОЛНЕНИЕ“, като незаконосъобразна.

Представят се писмени доказателства. Претендират се разноски.

В срока за отговор по реда на чл.133 от ГПК, ответникът ОП „УПРАВЛЕНИЕ НА ОБЩИНСКИ ЗЕМИ И ***“, гр. Плевен, представлявано от И.М.- директор, изразява становище за неоснователност на предявения иск и моли съда да го отхвърли. Твърди се, че обжалваната заповед е 2 законосъобразна, като при налагане на дисциплинарното наказание са спазени изискванията на чл. 189, чл. 193 и чл. 194, ал.1 от КТ. Не се спори, че ищцата М. Д. заема длъжността „***“ в отдел „***“ на ОП. Твърди се, че с процесната заповед, на ищцата й е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, за извършени от нея две дисциплинарни нарушения, както следва: 1. проявено на 05.07.2023г., при възникнал спор и конфликт на работното място, грубо неуважително отношение към прекия служебен ръководител, както и към директора на ОП УОЗГ, като работодател, и 2. неоснователен отказ за изпълнение на служебни задължения на определеното от работодателя работно място, извършен на 06.07.2023г.

Твърди се, че с извършените нарушения е уронен престижът на държавната служба в ОП Управление на общински земи и ***, като съставна част от администрацията на Община Плевен. Твърди се, че деянията съставляват дисциплинарни нарушения по чл. 126, т.3, т. 7 и т.10 от КТ, вр. чл. 14, ал.1 и ал.2, предл.1 и чл. 17, ал.1, 2 и 3 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Твърди се, че са нарушени са и норми на вътрешни правила, приети от работодателя, а именно: чл. 29, ал. 1, т.7 и т.8 , чл. 32, ал.5 и чл. 34, ал.1 от Правилника за вътрешния трудов ред в общинското предприятие, както и задължения, произтичащи от Етичния кодекс на ОП „УОЗГ“. Твърди се, че причина за конфликта на работното място на 05.07.2023г., е различна преценка на отделните служители във връзка с възникнал служебен проблем при работата на назначена комисия за възлагане на дейности в горските територии на Община Плевен. Твърди се, че от участник е подадена допълнителна обосновка, в затворен плик, постъпил като част от общата служебна кореспонденция на предприятието, поради което е отворен лично от директора, при разглеждане на текущата кореспонденция. Твърди се, че този факт, и отражението му върху законосъобразността на по- нататъшната работа на комисията, е бил разтълкуван противоречиво от началника на отдела „***“ инж. А.А. и неговия подчинен служител - ищцата М. Д.. Твърди се, че в началото на спора ищцата е нарекла прекия си ръководител инж. А. „глупав“ и го е заплашила, че „ще го даде на прокурор“. Ответна реплика като реакция на А. е била погрешно възприета от М. Д., което е станало причина в спора да се включи и нейната сестра Л.Д., заемаща идентична длъжност в предприятието. Твърди се, че Л.Д. е започнала на висок глас да отправя заплахи, обиди и клетви по адрес 3 на инж. А.. Твърди се, че действията и поведението на ищцата и на колегата й, са възприети от всички служители от предприятието, като в резултат на конфликта, работата на предприятието бе временно прекъсната. Твърди се, че след това, директорът е поискал обяснение за ситуацията, отново е възникнал конфликт, след което директора е разпоредил на ищцата и на другата служителка Л.Д. /нейна сестра/ да напуснат работните си места и да отидат в съседния кабинет на горските инспектори. Твърди се, че на следващия работен ден- 06.07.2023г., ищцата М. Д. е била в определеният от предния ден служебен кабинет. Посочва се, че служител от предприятието, й е връчил две служебни преписки, резолирани за изпълнение от нея, но ищцата е отказала да получи тази служебна кореспонденция, с мотива, че в помещението, в което е преместена да работи, няма бюро за съхранение на документацията, не разполагала с ключ за стаята и с компютър, на който да изпълнява задълженията си. Твърди се, че тези твърдения не отговарят на обективната истина, тъй като в помещението и тогава, и към момента са осигурени необходимото оборудване и пособия за изпълнение на възложена работа.

Твърди се, че преди налагане на дисциплинарното наказание, от страна на работодателя е извършено детайлно проучване на всички обстоятелства, свързани с действията и поведението на служителите по време на гореописаните ситуации, като са изискани и обсъдени обясненията на служителите.

Съдът, като съобрази становището на страните, на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С определение № 5580/08.12.2023г,, съдът е постановил за безспорно и ненуждаещо се от доказване фактът, че страните се намират в трудовоправни отношения, въз основа на които, ищцата М. Т. Д., заема длъжността „***“, в отдел „***“, при Общинско предприятие „Управление на общински земи и ***“, гр. Плевен.

Безспорно по делото се установява, че въз основа на процесната заповед №65/15.08.2023г, на директора на ОП УДГЗ Плевен, на ищцата М. Д., е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, за извършени от нея две нарушения на трудовата дисциплина, както следва: на 05.07.2023г, изразяващо се в остър вербален конфликт, по повод възникнал служебен проблем във връзка с работа на комисия, при който Д. е нарекла 4 прекият си служебен ръководител – инж. А.А. „глупав“ и го е заплашила, че „ще го даде на прокурор“, в който спор се е включила сестрата на ищцата Л.Д., и двете служителки са крещели на висок глас, отправяли обидни реплики и обръщения, вкл. и клетви по отношение на инж. А. А., което поведение е станало достояние на целият персонал на ОП и е довело до прекъсване на работата на предприятието- нарушение на чл. 126, т.3, т.7 и т.10 от КТ, чл. 14, ал.1 и ал.2, предл. първо и чл. 17, ал.1, ал.2 и ал.3, вр. чл.

23 и чл. 27 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация е на чл. 29, ал.1, т.7 и т.8, чл. 32, ал.5 и чл. 34, ал1 от Правилника за вътрешен трудов ред в ОП и т.1 и т.2 от Етичен кодекс на ОП; на 06.07.2023г, ищцата М.Д. е извършила нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се неоснователен отказ да получи служебна кореспонденция от работодателя- нарушение по чл. 187, т.7 и т.10, вр. чл. 126, т.7 от КТ. Заповедта за налагане на ДН е връчена на ищцата на 15.08.2023г, По делото се установява също, че до ищцата М. Д. е изпратено писмено искане изх. №03-800/05.07.2023г.- л.24, с което, по реда на чл. 193, ал.1 от КТ, са изискани обяснения относно действията и поведението й на 05.07.2023г., при възникналият конфликт; искането е връчено на 05.07.2023г. Установява се също, че от страна на ищцата са представени обяснения, в даденият за това срок. Установява се също, че от страна на ищцата Д. са депозирани обяснения, във връзка с второто описано в процесната заповед нарушениеотказ да получи служебна кореспонденция, с вх. №03-808/06.07.2023г. Съдът констатира, че по делото няма представени доказателства за връчване на писмена покана за даване на обяснения, за това дисциплинарно нарушение, като в процесната заповед е посочено, че такива са искани устно. С оглед на факта на депозиране на такива обяснения, съдът приема, че процедурата по чл. 193, ал.1 от КТ, е изцяло спазена от страна на работодателя, като са искани, съответно- дадени обяснения от страна на служителя, във връзка с констатираните дисциплинарни нарушения, преди налагането на дисциплинарното наказание за тях. В този смисъл, по арг. чл. 193, ал.2 от КТ, спорът следва да се разгледа по същество.

По делото, в хода на съдебното дирене, са разпитани като свидетели лицата: Л.Т.Д. /сестра на ищцата/, А.А., Г.Г. и Д.Ц., от показанията на които се установява следното:

5

Св. Л.Д. посочва, че на 05.07.2023г, в стаята, в която работят тя, ищцата, св. А. и св. Г. е възникнал спор, по повод служебен въпрос, за това, че на 04.07.2023г, по разпореждане на св. А., св. Г. е взел плик с обосновка към Ц. оферта, в нарушение на установените правила, и конкретно – пликовете се вземат запечатани с протокол от председателя на комисията – в случай ищцата М. Д., и се отварят в присъствието на членовете на комисията.

Посочва, че пликът с обосновката е донесен на ищцата от страна на св. А., отворен, а съдържанието му -извадено. Посочва също, че на 04.07.2023г, тя и ищцата са били в отпуска. Св. Д. посочва, че ищцата е била притеснена от станалото с плика. Посочва, че според нея, спорът е възникнал заради това, че пликът е взет от лице, което не е оправомощено за това, преди изтичане на крайният срок за подаване на обосновка, както и че пликът е бил отворен.