Решение № 128 от 06.12.2021, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Бургас, 29.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20212000500409 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ СД***/09.07.21г. на СлОС от „ЗАД ДаллБогг живот и здраве“АД, ЕИК:

200299615, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1172, бул.“Г.М.Димитров“ № 1, представлявано от Б. Иванов и Р. Младенов, чрез адв. И. Ц., против решение № 22/26.05.2021г. по гр.дело № 632/2020г. по описа на Сливенския окръжен съд в частта, с която е уважен предявеният от Г. И. И. иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП на 29.11.2019г. в с.Пъдарево, общ.Котел, ул.“Г.Димитров“, за размера над 10 000лв. до уважения размер от 28000лв., ведно със законната лихва върху обжалваната част от главницата, считано от 13.06.2020г., до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото, съобразно уважената част от иска. Заявява, че в горната част решението не е правилно.

Излага аргументи, позовава се на несправедливост при определяне на размера на обезщетението. Въвежда оплаквания, че съдът не е преценил обема на съпричиняването от страна на въззиваемата, като счита, че основна причина 1 за ПТП-то и съответно – за претърпените болки и страдания, е поведението й.

Освен това, според въззивника, съдът не е съобразил факта, че травмите на И. не са с голям интензитет и са отшумели сравнително бързо. Намира определеното обезщетение за претърпени неимуществени вреди за прекомерно и моли да бъде намалено до размера от 10 000лв., които са преведени по сметка на процесуалния представител на въззиваемата, след постановяване на първоинстанционното решение. Няма доказателствени искания. Претендира разноски.

Въззиваемата Г. И. И. ЕГН: **********, с пост. адрес: с. П., общ. К., обл. С., оспорва въззивната жалба в депозирания по реда на чл.263 ГПК отговор, чрез процесуалния си представител адв. С. Р., служебен адрес: гр. С., ул. “Г. С. Р.“ № *, офис № *. Излага подробни аргументи за потвърждаване на решението в обжалваната част. Няма доказателствени искания. Моли за присъждане на разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е допустима.

Пред СлОС е предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Производството пред СлОС е образувано по искова молба от Г. И. И., чрез адв. С. Р., против „ЗАД ДаллБогг живот и здраве“АД, с иск за заплащане на обезщетение от 30 000лв. за претърпени неимуществени вреди и 161.61лв.

– имуществени вреди, ведно със законната лихва върху горните главници, считано от 20.03.2020г. до окончателното изплащане на сумите, ведно с направените по делото разноски. Твърди, че на 29.11.2019г. на ул.“Георги Димитров“ с.Пъдарево, общ.Котел пострадала при ПТП. Застрахованият при въззивника със задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите водач на автомобил с рег.№ СН 0416 АХ, допуснал ПТП. Докато И. пресичала пътното платно, я блъснал, в резултат от което й причинил множество травматични увреждания – охлузвания, хематоми и фрактури. Около три месеца била подпомагана за ежедневните си нужди от други лица, изпитвала нетърпими болки и физически страдания. Освен това изпитала силно чувство на уплаха и стрес, който продължил и след изписването й от лечебното заведение, където първоначално била приета. Вечер не можела да заспива, а когато заспяла – се събуждала и започвала да плаче. При всичко така 2 изложено, претендира от Застрахователя по договор за застраховка „ГО“ за МПС-то, причинило ПТП-то, обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания, претърпени битови неудобства и прочее, в общ размер от 30 000лв., както и за имуществени вреди в размер на 161.61лв., ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на Застрахователя за компенсиране на вредите и съдебно-деловодни разноски. Ангажира доказателства.

В приложения отговор срещу исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл.131 ГПК, въззивникът оспорва исковете. Признава наличието на застрахователно правоотношение за ППС, причинило ПТП-то. Не оспорва механизма на ПТП, станало причина за инцидента и за претърпяните телесни повреди, болки и страдания, но твърди, че вината за случилото се е изцяло на пострадалата, която внезапно е изскочила на пътното платно и така водачът бил поставен в невъзможност да предотврати събитието. Заявява, че получените травматични увреждания не са в пряка причинно-следствена връзка с инцидента.

Отделно от това счита, че претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен и не съответства на стандарта на живот в страната. В случай, че се приеме противоправно поведение на водача на автомобила, както е описано в исковата молба, въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, вследствие от непроведена рехабилитация от страна на И. Прави евентуално възражение за прекомерност на присъдения адвокатски хонорар, моли за присъждане на разноски. Също ангажира доказателства.

Страните не спорят, затова съдът приема за установено по реда на чл.153 ГПК, че със застрахователна полица № BG/30/119002157386, между застрахователя и трето, неучастващо по делото лице, е сключен валиден и действащ към датата на настъпване на събитието договор за застраховка „ГО на МПС“ за л.а., марка „Фолксваген“ модел „Пасат“, с рег.№ СН 0416 АХ.

Също така е безспорно, че на 29.11.2019г., около 18.00ч. в с.Пъдарево, общ.Котел, на ул.“Г.Димитров“ при ясно време, в тъмната част от денонощието, на сух път, при изкуствено осветление, водачът на л.а марка „Фолксваген“ модел „Пасат“, с рег.№ СН 0416 АХ управлявал МПС-то със скорост по-ниска от 40км./ч. При разминаване с друго превозно средство бил 3 заслепен от светлините му и не възприел пресичащата неправилно и извън пешеходна пътека въззиваема, която изскочила неочаквано на пътното платно. Пешеходката идвала отляво на този водач. Тя възприела идващото от нейната лява страна ППС, но преценила, че може да пресече пред него и без да се огледа надясно, предприела пресичане на пътното платно. Това станало внезапно и неочаквано и виновният водач не могъл да я възприеме и да предотврати ПТП-то.

От въззивната жалба се установява, че страните не спорят по механизма на инцидента. Въведените с въззивната жалба оплаквания са по приложението на чл.52 ЗЗД – относно справедливият размер на дължимото обезщетение и размера на съпричиняване от страна на пешеходката.

След постановяване на първоинстанционното решение, с преводно нареждане от 07.07.2021г. въззивникът е наредил изплащане на обезщетение в размер на 10 000лв. като част от главница за неимуществени вреди на получател Г. И. И. При така описаното и с оглед обема на въззивното обжалване, съдът приема, че със сила на присъдено нещо е установено ангажиране на отговорността на Застрахователя по иска по чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетяване на причинените на въззиваемата И. неимуществени вреди, в резултат от ПТП, настъпило на 29.11.2019г. на ул.“Г.Димитров“ с.Пъдарево, общ.Котел, по вина на А. К., водач на л.а., марка „Фолксваген“ модел „Пасат“, с рег.№ СН 0416 АХ, застрахован при въззивника по задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите.

По делото са безспорни и нанесените телесни повреди – една средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на горното рамо на дясна пубисна кост, довела до трайно затрудняване на движението на долен десен крайник – за срок от около 2.5 – 3 месеца и няколко леки телесни повреди: съчетана травма със засягане на главата, коремната област, гърдите, таза и долните крайници; контузия на главата с данни за сътресение на мозъка без загуба на съзнание, разкъсно-контузна рана в лявата половина на челната област, над лявата вежда с размери 4-5см., фрактура на носните костици, без значителна дислокация, неналагаща репозиция, двустранни периорбитални хематоми, охлузвания на кожата по предните повърхности на двете коленни стави и контузия на колянната става, без данни за счупвания.

За да възприеме крайните си изводи по въпросите за справедливото 4 обезщетение и размера на съпричиняване, съдът обсъди всички събрани по делото доказателства – гласни, писмени и изготвените и приети по надлежния ред експертни заключения.

От приетото по делото заключение № 0805 от зас.№ 31 от 17.02.2020г. на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „д-р Ив.Селимински“ АД, гр.Сливен се установява, че към датата на прегледа пострадалата И. е с лека умствена изостаналост, на фона на характеропатия в епи стил, със завършен ІІ клас, без трудов стаж, освидетелствана през 1986г., с поставена диагноза „епилепсия“, социално занемарена, не приема лекарствата си и получава по 4-5 припадъка, със загуба на съзнание. Паметта и интелекта й са на примитивна личност.

Личностните изменения са констатирани и при предходното освидетелстване от ТЕЛК – от 1994г., когато е установена характеропатия в епи стил у дебилна личност.

От разпита на св. К. - водачът, причинил ПТП-то, става ясно, че И. излязла неочаквано на пътното платно, предприела пресичане на необозначено с пешеходна пътека място, в тъмната част на денонощието, без да извърши реална преценка на ситуацията и движещите се автомобили.

Установено е, че тя е възприела идващия от лявата й страна автомобил, но е преценила, че ще може да пресече пред него. В същото време не се е огледала надясно и не е възприела другия автомобил, управляван от св. К. и е навлязла в неговата пътна лента.

Разпитаните по делото свидетели са уклончиви относно възможността на въззиваемата за реална преценка на заобикалящата я действителност. Св.

Р. е заявила, че според нея, И. е адекватна, наистина, получава припадъци, дори и пред тази свидетелка се е случвало, но когато си пие лекарствата, е добре. Св. Ш. е твърдяла пред съда, че обичайно въззиваемата сама се обслужва, шета из двора, в къщи, грижи се за домакинството, за мъжа си, за сина си, те също се грижат за нея. Физически била здрава, но се случвало да получава множество припадъци на ден.

Съдът не кредитира изцяло горните показания, най-вече с оглед приложените експертни решения на ТЕЛК. От тях се установява, че въззиваемата инцидентно си пие лекарствата, по-скоро трайно не ги пие и получава по няколко припадъка на месец, със загуба на съзнание. Още в решението на ТЕЛК от 1994 г. е установено, че има изменения в интелекта, 5 леката умствена изостаналост е констатирана и към второто решение – от 17.02.2020г. Жената е освидетелствана като „социално занемарена“.

Изложеното мотивира съда да приеме, че И. има поведенчески отклонения, обусловени от развитието на болестния процес във времето и задълбочаващи се, поради трайното неприемане на медикаменти.

При така описаното психическо състояние на пострадалата, съдът кредитира показанията на св. К., че тя е навлязла в неговата пътна лента внезапно и без да се огледа. Водачът се е движел със скорост, ненадвишаваща 40 км/ч. и въпреки това не я възприел, поради заслепяването от фаровете на движещото се срещу него ППС и така причинил инцидента.

При описаното съдът приема, че съпричиняването е в размер не на 30%, както е възприел СлОС, а на 40%. За да приеме горния извод, съобразява, че видно от снимковия материал към експертното заключение на САТЕ, в непосредствена близост до мястото на инцидента има пешеходна пътека, където се очаква водачите да намалят скоростта си на движение, поради евентуално пресичащи на обозначеното място пешеходци. Според св.

К. пешеходната пътека била на около 10-15м. В настоящия случай е безспорно, че И. е пресякла против всякакви правила на формалната логика и на инстинкта за самосъхранение, на необозначено за това място и то, след като се е огледала само в едната посока и без да погледне в другата. Според св. К. тя изскочила внезапно, като пресякла пред насрещно движещия се на л.а., марка „Фолксваген“ модел „Пасат“, с рег.№ СН 0416 АХ, друг автомобил – т.е. с поведението си явно е създала опасност за ПТП и за другия водач.