Решение № 391 от 26.09.2022, Административен съд - Плевен
- Съд
- Административен съд - Плевен
- Дело
- Административно дело 537/2022
- Вид
- Решение № 391
- Подписан
- 26.09.2022
- Състав
- СНЕЖИНА МОЙНОВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал. 2 , предл. последно · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 114, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 117 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 117, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 117, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 120 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 152, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 161, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 102, ал. 4, изр. 1 и 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 102, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 12, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 67, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 96, ал. 1, изречение второ · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 96, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 96, ал. 2, т. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№ 391 гр.Плевен, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд-Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на осми септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Снежина И. при секретаря Десислава Добрева, като разгледа докладваното от съдия И. административно дело № 537 по описа за
2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Административното дело е образувано по жалба на С.В.И.-Д.,*** срещу ревизионен акт № Р-04001521006728-091-001/28.03.2022г. на началник сектор „Ревизии“ и инспектор по приходите в частта относно определени задължения за ДДС за данъчен период от 09.02.2021 г. – 28.02.2021 г. в размер на 8 803,68 лева и лихви в размер на 926,91 лева.
В жалбата се посочва, че ревизионния акт е незаконосъобразен и неправилен, като се оспорват установените факти. Счита, че неправилно е приложен чл. 102, ал. 4 от ЗДДС , съгласно изречение второ на който се посочва, че лицето дължи данък и за облагаемата доставка, с която надхвърля оборота.." . Намира, че от органа не е съобразено, че в чл.102 ал. 4 от ЗДДС изречение първо изрично е посочено, че прилагането е допустимо само, ако са налице „облагаеми доставки", като системното тълкуване налага изречение второ от чл.102 , ал. 4 ЗДДС да се тълкува във връзка с първото изречение, а от там следва, че приложимостта на този законов текст е обусловена от наличието на повече от една облагаема доставка и целта на новата редакция на чл.102, ал. 4 ЗДДС е да се обхванат случаите, при които данъчният субект извършва множество облагаеми доставки в размерите на кратък времеви период. В случая е налице превод на сума, през февруари 2021 г. , с която се достига праг за облагане с ДДС, но не е налице хипотезата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, тъй като липсват други облагаеми доставки, предшестващи постъпването на сумата от 52 882.08 лв. на 09.02.21 год., като в случая сделката, с която се достига и преминава прага на задължителната данъчна регистрация от 50 000 лв. не може да бъде облагаема, а такава следва да бъде всяка следваща сделка след 09.02.21 год., каквито в настоящия казус не се твърди, че са настъпили. Моли за отмяна на ревизионния акт в обжалваната част.
В съдебно заседание жалбоподателката- С.В.И.-Д.,***, не се явява, не се представлява. Представя писмена защита, в която се посочва вече изложеното в жалбата – няма спор относно установените факти, но е налице неправилно прилагане на закона – чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, тъй като не е налице облагаема доставка, а тази , с която се достига праг за облагане с ДДС, не се счита за облагаема доставка. Моли да отмяна на ревизионния акт в обжалваната част и разноски по делото - 1000 лева адвокатски хонорар и 600 лева разноски за административното производство – превод на документи.
В съдебно заседание ответникът - Директор на Дирекция
“ОДОП” – Велико Търново, се представлява от юрк. М., която намира жалбата за неоснователна, като споделя изложеното в решението като мотиви. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 911, 14 лева съобразно материалния интерес. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като делото не е от фактическа и правна сложност и е разгледано само в едно съдебно заседание.
Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за възлагане на ревизия № Р- 04001521006728-020-001/30.11.2021 г., връчена по електронен път на 01.12.2021 г., е възложена ревизия за определяне задълженията на ревизираното лице по ЗДДС за данъчните периоди от 09.02.2021 г. до 17.03.2021 г. (до датата на регистрация на лицето по ЗДДС).
Изготвен е ревизионен доклад Ревизионен доклад (РД) № Р-04001521006728-092-001/11.03.2022 г.. Установено е, че С.В.И.- Д. е упражнявала свободна професия лекар и извършва клинични изследвания и е получила възнаграждения, съгласно сключен договор с „КОМАК МЕДИКАЛ“ ООД, с ЕИК *********. През ревизирания период жалбоподателката е работила и по трудов договор в МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ гр. Плевен, и в МБАЛ „Д-р ГЕОРГИ СТРАНСКИ“, гр. Плевен. Жалбоподателката е сключила като главен изследовател договор №АТх201-207/002/11.10.2019 г., с „КОМАК МЕДИКАЛ“ ООД, и е получила по този договор плащания общо в размер на 86 867,22 лв., в това число: на 04.06.2020 г. в размер на 12 951,51 лв., на 21.08.2020 г. в размер на 21 093,63 лв. и на 09.02.2021 г. в размер на 52 822,08 лв. Прието е, че с превода от 09.02.2021 г. e надхвърлила облагаем оборот и следва да се регистрира по ЗДДС до 16.02.2021 г., но поради липса на подадено заявление И.-Д. е регистрирано по ЗДДС лице, считано от 18.03.2021 г. с Акт за регистрация по ЗДДС № 150422101088059/18.03.2021 г.. За периода 09.02.2021 г. – 28.02.2021 г. е установено задължение по ЗДДС в размер на 8 803, 68 лева.
Срещу РД е подадено възражение, в което се излагат доводи за неправилно приложение на чл. 102, ал.
4 от ЗДДС.
Ревизионното производство е приключило с издаването на обжалвания ревизионен акт № Р-04001521006728-091-001 /28.03.2022 г. от Илия Христов Кунчев на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Лъчезар Драганов Радев на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията. Установено е, че за данъчен период 09.02.2021 г. – 28.02.2021г. Д. дължи за внасяне ДДС в размер на 8803,68 лева и лихва от 926,91 лева, тъй като на 09.022021 г. по банков път е получена сумата от 52 822.08 лв. по Договор за главен изследовател № АТх201-207/002/11 10 2019г. сключен между нея и „Комак медикъл ООД с ЕИК ********* и с тази сума достига облагаем оборот за регистрация по ЗДДС, тъй като облагаемия оборот за регистрация се формира от договореното възнаграждение за услугата като брутна сума, преди приспадане на необходимо -присъщи разходи и осигуровки за сметка на лицето и получената сума 52 822 08 лв. на 09.02.2021 г. от С.И.-Д. формира облагаем оборот за регистрация по ЗДДС. Излагат се мотиви, че е налице основание за задължителна регистрация по чл.96, ал 1 от ЗДДС, но в случая е приложима разпоредбата на чл. 102, ал.4 от ЗДДС за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите - по чл. 96, ал 1, изречение второ, а именно, когато лицето е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че то дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, или до датата на която са отпаднали основанията за задължителна регистрация.
Срещу РА , в частта относно определен за внасяне ДДС за периода
09.02.2021 г. 28.02.2021 г. -
8803,68 лева и лихва от 926,91 лева, е подадена в срок жалба и е постановено решение по жалба срещу ревизионен акт №60/13.06.2022 г. от директор на Дирекция „Обжалване и данъчно- осигурителна практика” Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите, с което се потвърждава РА в обжалваната част.
В решението се приема, че правилно е определен данък за внасяне и лихва, тъй като с оглед договор между „КОМАК МЕДИКАЛ“ ООД и доц. д-р С.В.И.-Д. с главен изследовател № АТх201-207/002/11.10.2019 г. , съгласно чл.1.1.4 от договора, дружеството възлага на изследователя доц. д-р С.В.И.-Д. провеждането на клинични изпитвания за оценяване на лекарствен продукт, а изследователят приема да проведе такова клинично изпитване и това изпитване не представлява освободена от облагане доставка и се дължи данък върху получените възнаграждения. Органът приема, че за периода от 01.03.2020 г. до 09.02.2021 г. (включително) от С.В.И.- Д. е реализиран оборот в размер над 50 000,00 лв., а именно в размер на 86 867,22 лв., като само на дата 09.02.2021 г. в рамките на период не по- дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е достигнало облагаем оборот в размер на 52 822,08 лв. и на основание чл. 96, ал. 1, изречение второ от ЗДДС, е била длъжна да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът - 09.02.2021 г., т.е. до 16.02.2021 г., а такова е подадено на 04.03.2021 г., и следва да се приложи чл. 102, ал. 4 от ЗДДС -за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите по чл. 96, ал. 1, изречение второ от същия закон, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаем оборот от 50 000 лева от датата на която е надвишен оборотът до датата, на която е регистрирано от органа по приходите и за облагаемата доставка, с която се надхвърля облагаемия оборот се дължи данък.
Посочва се, че дължимият данък е изчислен по реда на чл. 53, ал. 2 от ППЗДЦС, тъй като когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, се приема, че той е включен в договорената цена и правилно е прието от ревизиращите органи, че е налице крайна цена с включен ДДС, поради което размерът на данъчната основа и дължимия данък са правилно определени. Обсъдени са възраженията на лицето за неприложимост на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, тъй като е подала сама заявление през март 2021 г., и е прието, че са неоснователни, тъй като в случая е налице хипотеза на чл. 96, ал. 1, изр. второ от ЗДДС вр. чл. 102, ал. 4 от ЗДДС.
Прието е, че неоснователен е довод на лицето за неправилно определяне на данъчна основа и същата следва да е в размер на 44 018,40 лева, тъй като е налице разлика между понятията „данъчна основа“ и „облагаем оборот“. Данъчната основа по смисъла на чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗД ДС е стойността, върху която се начислява или не се начислява данък в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена. Данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката от получателя, или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Облагаемият оборот за регистрация се определя по реда на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС и включва сумата на извършените от лицето облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка, както и финансовите и застрахователните услуги, когато са от основна дейност. Облагаема доставка, съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга, която е извършена от данъчно задължено лице по смисъла на закона и е с място на изпълнение на територията на страната, като в случая облагаемият оборот за регистрация се формира от договореното възнаграждение за услугата като брутна сума, преди приспадане на необходимоприсъщи разходи и осигуровки за сметка на лицето и получената сума от 52 822,08 лв. на 09.02.2021 г. от лицето формира облагаем оборот за регистрация по ЗДДС, като тази сума е посочена от С.В.И.-Д. в справка за облагаемия оборот за м.02.2021 г.
Представени са доказателства за наличие на квалифициран електронен подпис за доказателствата, подписани с такъв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес, в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съдът намира, че ревизията е била извършена от компетентен орган, като в срока по чл. 117, ал.
1 от ДОПК е бил съставен РД, който е връчен на жалбоподателката и в законоустановения срок е бил издаден РА.
Този РА в срока по чл. 152, ал.
1 от ДОПК в частта относно определяне на ДДС и лихва е бил обжалван пред Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно–осигурителна практика" – В.Търново, който със свое решение го е потвърдил.
Ревизионният акт РА е подписан с КЕП, който е равнозначен и има силата на саморъчен подпис по отношение на лицата, които са го подписали. В случая са представени доказателства за наличието на валидни електронни подписи и РА е подписан от лицата, които са посочени с квалифициран електронен подпис.
Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК във вр. с чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад е неразделна част от него, който е изготвен преди изготвянето на РА и е връчен на жалбоподателката, съгласно чл. 117 от ДОПК. Ревизията е приключила в срока по чл. 114, ал.