Решение № 158 от 15.10.2025, Окръжен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Силистра, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Теодора В. Василева

Добринка С. Стоева при участието на секретаря Галина Н. Йовчева като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Въззивно гражданско дело № 20253400500357 по описа за 2025 година

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Община Дулово, ЕИК - 000565416, с адрес на управление гр.

Дулово, *** чрез инж. Невхис Мустафа - Кмет на Община Дулово, моли съда да отмени РЕШЕНИЕ №

68, постановено по гр.д. № 20243410100482/2024г. по описа на Дуловския районен съд, тъй като е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, и вместо това да постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковата претенция на Г. Ш. С. като напълно неоснователна и недоказана, с произтичащите от това законови последици.

Претендира направените по делото разноски и за двете инстанции.

Счита, че съдът нарушил основни начала на гражданския процес при разглеждане на спора и постановяване на съдебното решение като:

Не е разрешил спора според точния смисъл на закона /чл. 79 от ЗС/;

При изграждане на съдийското си убеждение и произнасяне по спора не се съобразил с принципа на състезателност в процеса;

Не е отдал значение на релевантни доказателства и факти от значение за установяване истината в процеса и правилното разрешаване на спора, от което са последвали неправилни изводи;

Решение №68/04.06.2025г. на PC - Дулово по ГД №20243410100482/2024г. по своята същност е бланкетно, без конкретни констатации и правни изводи, използващо стереотипни фрази като „проведе пълно доказване на правото на собственост“, „безспорно се установи“, 1 без своеобразно тълкуване на материалите по делото. Съдът не е отчел отношенията между ищеца и община Дулово, които са съответно суперфициар и собственик на терен и разпоредбата на чл.64 от ЗС. Според трайната съдебна практика ако в акта, с който е отстъпено правото по чл. 63 ЗС, не е постановено друго, какъвто е разглежданият случай правото на собственика на постройката, се ограничава само до правомощията, установени с чл. 64 ЗС - ползване на такава част от мястото, върху което е построена сградата, която му осигурява нормален достъп до нея, включително до входа й и за поддържането й в нормално и годно за ползване състояние. Фактическото ползване без възражение от собственика на земята и при липса на спорове относно начина на ползването и стопанисване на имотите и без претенции за упражняване, са на практика добросъвестни отношения между двете страни и търпимите действия на собственика на земята не може да се приемат за отблъскване на неговата собственост. От свидетелските показания на свидетелите М.Д, С.М и П.И, които не са кредитирани в своята цялост от съда, а избирателно - без мотиви, може да се установи, че ищецът не е противопоставял собственическите си претенции, нито е бил виждан на място.

Не е анализирано и искането на ищеца от 2014-та година, с което заявява желание да придобие прилежащия терен по реда на чл.35, ал.З от ЗОС, което по своята същност е признаване на правото на собственост на община Дулово и прекъсва давността.

Процедурата е инициирана от ищеца, след което е взето решение от Общински съвет Дулово за разпореждане с терена, на което същият не се е противопоставил в законно установения срок и то е влязло в сила. Този факт също не е обсъден от районния съд.

ОТВЕТНИКЪТ Г. Ш. С., с ЕГН **********, представляван от адв.П. Н.-ВАК, е подал отговор, с който заявява, че счита, решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, поради което моли то да бъде потвърдено, като съдът остави въззивната жалба без уважение.

Възраженията му срещу подадената въззивна жалба са следните:

Прави подробен анализ на актове за общинска собственост №1020/09.09.2008 г.; Акт №1332/07.09.2011 г. и Акт № 1446/24.07.2014 г. в следствие на който се налага извода, че Община Дулово не доказва факта, че е собственик на терена, тъй като не сочи валидни придобивни основания.

При липса на доказателства, че спорният имот е придобит чрез настъпване на конкретни факти, реализиращи състава на предвиден в закона придобивен способ, представените актове не са в състояние да легитимират общината като собственик на процесния имот. Сочените в процеса АЧОС (3 броя), с които община Дулово се легитимира за собственик са недействителни, тъй като не са издадени според изискванията на Закона и не отговарят на условията за установена форма на издаване на АА, за законност и законосъобразност и Община Дулово не е бил компетентния орган да издаде тези АЧОС.

Оспорва твърденията на ищеца за наличие на суперфиция, тъй като договорът за суперфицията е формален договор, но такъв не е представен по делото и такъв не е сключен.

Това следва от факта, че АПК-Клоново стопанство гр.Дулово строи в свой имот, поради 2 което не е необходимо учредяване на суперфиция.

Счита, че по убедителен начин е доказал придобиването на имота по давност и пасивността на общината по отношение на този имот през годините.

Претендира присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.

Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирано лице и отговоря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на гр.д.№482/2024г. по описа на РС-Дулово е предявеният от Г. Ш. С. срещу Община Дулово установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 ЗС, като ищецът се позовава на придобивна давност - чл. 79, ал. 1 ЗС, изтекла в периода от 08.05.1998 г. до 08.12.2011 г. , алтернативно, за периода 08.05.1998 г. до 29.07.2024 г.

Спорът е за собственост на недвижим имот, находящ се в гр. Дулово, ул. „Мир“, обл.

Силистра, представляващ: Поземлен имот с идентификатор *** площ от 2 029 км. м. /две хиляди двадесет и девет квадратни метра/, по КККР на гр. Дулово, обл. Силистра, одобрени със Заповед № РД-18-51/31.08.2007г. на ИД на ИД на АГКК, с трайно предназначение на територията - Урбанизирана, с начин на трайно ползване за друг обществен обект, комплекс, предишен идентификатор - няма, с номер по предходен план квартал 36, парцел 21, при съседи: ***, ***, ***, ***, 24030. 501. 702, ***, *** и ***.

С обжалваното решение, Районен съд –Дулово:

Признава за установено по отношение на Община - Дулово, ЕИК 000565416, че Г. Ш.

С., ЕГН **********, от с. Окорш, е собственик на основание давностно владение на следния недвижим имот, находящ се в гр. Дулово, ул. „Мир“, обл. Силистра, представляващ:

Поземлен имот с идентификатор *** площ от 2 029 км. м. /две хиляди двадесет и девет квадратни метра/, по КККР на гр. Дулово, обл. Силистра, одобрени със Заповед № РД18-51/31.08.2007г. на ИД на ИД на АГКК, с трайно предназначение на територията Урбанизирана, с начин на трайно ползване за друг обществен обект, комплекс, предишен идентификатор - няма, с номер по предходен план - квартал 36, парцел 21, при съседи:

***, ***, ***,

***,

24030. 501. 702,

***, *** и ***, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА Община — Дулово, ЕИК 000565416, да заплати на Г. Ш. С., ЕГН 3

**********, сумата 2 710.62 лв. /две хиляди седемстотин и десет лева и шестдесет и две стотинки /, представляваща направени разноски по делото.

Събраните по делото доказателства установяват следната фактическа обстановка:

Съгласно Заповед №201/16.11.1982г. /л.190/ е осъществена замяна на държавен недвижим имот, подробно описан в документа, с недвижим имот, собственост на АПККлоново стопанство- гр.Дулово, представляващи кооперативни земи. Страните не спорят, че описаният в заповедта държавен имот е идентичен с този, предмет на спора и върху който по-късно е построена административна сграда, състояща се от две тела. /Идентичността се установява и при проследяване на промените в имота, отразени в актовете за частна общинска собственост и скиците, приложени по делото/.

Статутът на поземления имот като държавна собственост се установява и от Акт за държавна собственост № 1480/28.01.1992г. /л.191/.

С Договор за покупко-продажба чрез търг, сключен на 25.04.1996г. /л. 62 по гр.д.

№482/2024г. по описа на РС-Дулово/, „Билги комерс“ ООД е закупило от Развойна база и „Агрофирма“-Дулово обект „Бригадирска база“, състоящ се от две тела- висока- 8 етажна сграда и ниска 2-етажна част. Изрично е записано, че правото на собственост върху обекта се прехвърля заедно с правото на строеж, чиято стойност следва да се заплати отделно.

За поземления имот, върху който са построени сградите са съставени следните Актове за частна общинска собственост : Акт № 1020/09.09.2008г. / л.79/, Акт №1332/07.09.2011г. /л.96/, Акт за поправка на АЧОС №1466/24.07.2014г. /л.115/.

С Постановление за възлагане на недвижим имот № 41956/2004/000177/ 08.07.2008г.

/л.80 /, издадено от публичен изпълнител при регионална дирекция- София на АДВ, на Г. Ш.

С.- купувач в проведения търг- са възложени двете сгради, индивидуализирани като „Бригадирска база“, подробно описани в акта. Длъжник по делото е „Билгигруп“АД, за който по делото не се спори, че е правоприемник на „Билги комерс“ООД.

Според заявеното в исковата молба, през 2010г. правото на строеж върху двете сгради е апортирано като непарична вноска в „Европроект-Бахар 159“ООД, управител и съдружник, на което е Г. Ш.С.. Този факт се установява и от приложеното Удостоверение от 23.05.2024г. изд. От Агенция по вписванията /л.7/.

На 21.02.2014г. „Европроект-Бахар“ЕООД, представляван от Г. Ш.С. е подал молба за закупуване на собствеността върху общинския поземлен имот, с поземлен идентификатор *** /спорния в процеса/; /л.172/. Този факт се установява и от приетата като доказателство Докладна записка от Кмета на Община Дулово д-р Ю.Ахмед /л.119/, който е отправил предложение до Общинския съвет да вземе решение за продажбата на имота. На 21.07.2014г. Кметът на Община Дулово е издал Заповед № 750 /л.174/, с която нарежда да се извърши продажбата на имота при посочените условия. Не се оспорва, че продажбата не се е осъществила поради невнасяне на цената от страна на „Европроект-Бахар“ЕООД.

След като Г.С. е придобил правото на собственост върху сградите, построени в имота, Кметът на Община Дулово е сформирал многократно комисии, които да установят 4 състоянието на строежа и въз основа на констатациите е издавал заповеди за ограничаване на достъпа на външни лица до строежа. Такива проверки са извършвани през 2009г /л.84/, 2011г. / л.98,99/, 2013г. /л.109,110/,2015г. / л.121/, 2018г. / л.24/, 2023г. /л.132/ и 2024г. /л.143/.

Посочените по-горе доказателства опровергават тезата на Г.С., изложена в исковата му молба и поддържана в хода на първоинстанционното производство, че още през 1998г. е установил владението си над имота като го почистил и оградил и преустановил достъпа на външни лица до сградите. В подкрепа на тези си твърдения Г.С. се позовава на показанията на свидетелите П.Д, Ф.Р и Г.Г, които обаче са неубедителни и противоречиви. Според свидетеля П.Д първоначално имотът /не се прави разграничение между терен и сгради/ е бил собственост на „Билгикомерс“, които го закупили пред 2005-2006г. но от 1998г. Г. е започнал да се занимава с имота- да го огражда и да почиства боклуци. Свидетелят не знае кой е бил собственик на терена, но е категоричен, че той не е бил нито държавен, нито общински.

След това твърди, че Г.С. е имал устна уговорка с „Билгитата“ – собствениците на фирмата и имота, да го поддържа. „Билгитата си бяха собственици. Имаха си някаква уговорка един да му прехвърлят, но, може би, когато има пари и той да си го заплати, но той го стопанисваше.“

Свидетелят Ф.Р заявява, че е бил повикан от Г.С. да почисти имота със своя трактор през 1998г. помагал е и при ограждането на имота. Тези дейности дават основание на свидетеля да предположи, че Г.С. е собственик на имота, „…щом той го огражда, го изчисти“. Ходил е да помага за подобни дейности в имота и след това, но не си спомня кога през годините.