Решение № 175 от 14.03.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 1054/2021
- Вид
- Решение № 175
- Подписан
- 14.03.2023
- Състав
- Светла Станимирова, Рени Ковачка, Васил Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал.2 ,предл.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал.2 , предл. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 · Закон за насърчаване на заетостта
- чл. 35б, ал.1 · Закон за физическото възпитание и спорта
- чл.62, ал.5 · Кодекс на труда
- чл. 2 · Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа
- чл. 3 · Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа
- чл.3, т.1 · Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа
- чл.295, ал.1 · Търговски закон
- чл.348, ал.1 · Търговски закон
- чл.49-51 · Търговски закон
- чл.49-51 · Търговски закон
- чл.49-51 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 175 гр. София, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Светла Станимирова
Членове:
Рени Ковачка
Васил Василев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20211001001054 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано е по въззивна жалба вх.№ 347099/07.09.2021год. , подадена от „Професионален футболен клуб Левски“ АД “ срещу Решение № 261220/06.08.2021год., постановено по т.д.№ 105/2020год. по описа на СГС, с което „Професионален футболен клуб Левски“ АД гр.София е осъден да заплати на „ Ривиера „ ЕООД сумата от 35 204.94 лева на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД- възнаграждение по Комисионен договор от 20.05.2018год., както и сумата от 6825.77лева лихва за забава по чл.86 от ЗЗД за периода от 16.02.2018год. до 14.01.2020год. ,ведно със законната лихва от 17.01.2020год. до изплащане на главницата ,както и 2 651.23 лева разноски на основание чл. 78,ал.1 от ГПК.
В жалбата се поддържа ,че решението е неправилно. Счита се ,че неправилно първоинстанционният съд бил приел , че процесния договор не попада в приложното поле на Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/ и Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа. Поддържа се , че посочените нормативни актове регулират процесните отношения като ЗФВС, на който се е позовал първоинстанционния съд, създават само допълнителни задължения и изисквания с оглед на обстоятелството , че се касае за посредническа дейност в спорта. С оглед приложението на ЗНЗ и НУРИПДНР към процесното правоотношение се счита ,че след като „ Ривиера „ ООД не е преминало регистрационна процедура към Агенцията по заетостта, то дружеството няма право да осъществява посреднически услуги и което опорочава процесния договор и води до неговата нищожност поради противоречие със закона на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Наред с това се поддържа,че сделката е недействителна и съгласно разпоредбата на чл.295, ал.1 от ТЗ. На „ Ривиера „ ООД не било издадено разрешение за извършване на посредническа дейност от Министъра на труда и социалната политика,поради което сделката не била породила правно действие.Противоречието на процесния договор със закона лишавало „Ривиера“ ООД от възможност да претендира възнаграждение по същия , което не било съобразено от първоинстанционния съд в постановения от него съдебен акт. Счита се също така, че процесният договор бил нищожен на основание чл. 26, ал.1, предл.1 от ЗЗД и като противоречащ на 1 императивните разпоредби на ЗФВС, както и поради липса на съгласие, като доводите и съображенията за това в исковата молба не били обсъдени от първоинстанционния съд , а изводите му за противното освен необосновани, били и незаконосъобразни.
Във въззивната жалба, при условията на евентуалност- ако се приеме процесния договор за действителност , се излагат съображения за неправилно определен от първоинстанционния съд размер на дължащото комисионно възнаграждение. Счита се ,че съгласно договореното размера на комисионното възнаграждение зависи от продължителността на трудовото правоотношение на футболиста,което не било съобразено от първоинстанционния съд. Трудовият договор между футболиста и „ Професионален футболен клуб Левски“ АД бил действал между страните не две години , а 7 месеца, поради което комисионно възнаграждение било дължимо в по -нисък размер от присъдения от първоинстанционния съд.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново за отхвърляне на предявения иск,ведно с произтичащите от това последици.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемото дружество- „ Ривиера „ ООД ,в който се оспорва жалбата и се прави искане за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Определя се като неправилно разбирането на жалбоподателя,че сключеният между страните договор се регулира от Закона за насърчаване на заетостта, както и се сочат като неоснователни доводите му ,че ищецът е следвало да бъде регистриран като лице извършващо посредническа дейност и тези за нищожност на процесния договор. Сочат се като несъстоятелни доводите на жалбоподателя за неправилно тълкуване на договора от първоинстанционния съд, както и възражението му относно размера на уговореното възнаграждение и обвързаността му с продължителността на трудовото правоотношение с футболиста. По изложените съображения се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно и за присъждане на направените във въззивното производство разноски.
Апелативен съд-София, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено по делото следното :
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, депозирана от „ Ривиера „ ООД против „ Професионален футболен клуб Левски“ АД с искане ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 35 204.94 лева, представляваща незаплатено възнаграждение по сключен на 20.05.2017год. между тях комисионен договор ,сумата от 6 825.77 лева , представляваща мораторна лихва за периода от 16.02.2018 год. до 14.01.2020 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска- 17.01.2020год. до окончателното й изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че с посредничеството му в „ ПФК Левски“ АД /Клуба/ е привлечен процесионален футболист –J. M. M.- гражданин на Конго, който е подписал договор с клуба.Сочи , че за привличането на футболиста и съгласно подписан комисионен договор от 20.05.2017год.с футболния клуб, последният е следвало да му заплати комисионно възнаграждение в размер на 18 000 евро или 35 204.94 лева, платима по банков път до 15.02.2018год.Твърди ,че уговореното комисионно възнаграждение не му било заплатено, въпреки настъпилия падеж и е останало дължимо. Счита, че след като възнаграждението не му е заплатено на падежа, то му си дължи от футболния клуб и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата16.02.2018год.,който размер до датата на предявяване на иска възлиза на сумата от 6 825.77лева .
Ответното дружество оспорва иска по основание и размер. Прави възражение за нищожност на процесния договор поради противоречието му с императивните разпоредби на Закона за насърчаване на заетостта. Счита , че процесния договор има характер на посреднически договор за наемане на работа по смисъла на закона за насърчаване на заетостта / ЗНЗ/ и Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа / НУРИПДНР/ и че за извършване на такава дейност „ Ривиера „ ООД следва да бъде регистрирано в Агенцията по заетостта и да притежава удостоверение за регистрация, издадено от министъра на труда и социалната политика или от упълномощено лице, а то не отговаря на тези условия , поради което и изводимо от разпоредбата на чл. 295,ал.1 от ТЗ сключения с футболния клуб посреднически договор не е породил правно действие,респ.претенцията за плащане по такъв договор е лишено от основание.
Ответникът твърди, че процесният договор е нищожен
2 и като противоречащ на императивните разпоредби на Закона за физическото възпитание и спорта. Според него в чл.35,б.“ Г“, ал.1 от Закона за физическото възпитание и спорта във вр. с чл. 15, ал.1 от Правилника за дейността на футболните агенти на БФС били въведени и допълнителни изисквания към посредническата дейност на футболните агенти, на които изисквания „ Ривиера „ ООД не отговаряла. След като не отговаряло на тези изисквания , но осъществявало регламентираната в ЗФВС и цитирания правилник посредническа дейност, то това било извършвано в нарушение на законовите изисквания, поради което сключения посреднически договор се явявал нищожен, а претенциите по нищожния договор- напълно неоснователни.
Счита исковата претенция за неоснователна с аргумент, че ищеца , в качеството си на посредник по процесния договор , не бил извършил договореното свързване между футболиста и футболния клуб, поради което не му се дължи заплащане на уговореното възнаграждение.Така , липсвала престация на ищеца по процесния договор и претенцията му за заплащане на комисионно възнаграждение била неоснователна.
Ответникът оспорва иска и по размер. Счита ,че размера на комисионното възнаграждение е обвързан с продължителността на трудовото правоотношение между футболиста и футболния клуб и не се дължи за посочения срок на договора от 2 години.Трудовият договор между футболиста и футболния клуб бил продължил 8 месеца / през периода 01.06.2017год.30.06.2019год./ , поради което на посредника се дължало възнаграждение съответно на този период от време .
Оспорва претенцията на ищеца за заплащане на мораторна лихва поради липса на главен дълг.
В депозирана допълнителна искова молба ищецът изразява становище по възраженията на ответника за нищожност на процесния договор като излага доводи за тяхната несъстоятелност.
Сочи ,че в основата на посредническата дейност по смисъла на ЗНЗ стоят дейности, описани в чл.26 от ЗНЗ и че процесния случай не попада в тях,съответно по отношение на процесния договор не са приложими ЗНЗ и Наредбата към него. В случая се касаело за посредническа дейност в областта на спорта, регламентирана в ЗФВС и че липсата на регистрация в БФС на посредника не представлявало разрешение или одобрение на държавен орган, липсата на което да води до нищожност на сключения от него посреднически договор. В договора изрично било записано ,че футболният клуб е подписал договор с футболиста М. именно с посредничеството на „ Ривиера“ ООД, което опровергавало твърденията на футболния клуб за липса на осъществена от посредника престация по договора. Ищецът поддържа също така, че дължимото възнаграждение по комисионния договор е уговорено в размер на 18000 евро и че не зависи от продължителността на трудовото правоотношение на футболиста с футболния клуб, респ. възраженията за недължимост на пълния претендиран размер на възнаграждението били несъстоятелни.
В депозиран допълнителен писмен отговор ответникът излага доводи в подкрепа направената от него квалификация на процесния договор и оспорва дадената такава от ищеца.
Според него процесният договор не бил комисионен , а представлявал посредническа сделка по смисъла на чл.49-51 от ТЗ. Оттук извежда приложението по отношение на него на разпоредбите на ЗНЗ и НУРИПДНР и цитираните вече от него такива на ЗФВС и Правилника за дейността на футболните агенти на БФС.
Поддържа и останалите си доводи за неоснователност на исковата претенция и за завишен размер на претендираното възнаграждение по процесния договор.
По така предявения иск СГС се е произнесъл с обжалваното в настоящото производство решение, с което го е уважил изцяло. За да уважи иска е приел ,че страните са обвързани с договор за посредничество , а не с комисионен договор по чл.348, ал.1 от ТЗ .Приел е също така ,че в чл.
35г, ал.1 от ЗФВС / отм./ са предвидени изисквания за третото лице , което може да посредничи при договаряне или трансфер на състезателни права , на които ищецът отговаря, в частност има доказано в процеса качеството на „ регистриран посредник“ , поради което сключения от него посреднически договор е валиден и договореното в него възнаграждение е дължимо, тъй като съдържа и признание на клуба за изпълнение на задълженията на посредника по него. Изложил е доводи за неприложимост към процесния договор на ЗНЗ и Наредбата към него и такива за липса на основание за произнасяне по преклудираното от ответника възражение за нищожност на процесния договор поради липса на съгласие. По отношение на размера на възнаграждението е приел ,че същият не е обвързан с продължителността на трудовото правоотношение между 3 футболиста и футболния клуб и го е присъдил в пълния му уговорен размер.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК Апелативен съд-София, в настоящият си състав, намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо.
Разпечатката съдържа 30 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3c55b79a-1018-4508-8b8e-671a891f17d4